№ 92
гр. Тетевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100762 по описа за 2021 година
Трудов спор.
Предявени са искаве за признаване за уволенние за незаконно,за отмяна на
уволнението и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без
работа,квалифицирани както в исковата молба,така и в доклада по делото по
чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ.
Ищцата твърди,че на 07.06.2020г била назначена на работа в Детска градина „хх“ с
трудов договор №ххг,за срок от 06.07.2020г до 05.07.2021г,на длъжност „помощник-
възпитател“,с място на работа:изнесена група „хх“. На 30.10.2020г и бил издаден болничен
лист,поради бременност/преди раждане/.Родила детето си на 30.03.2021г,като до 12.07.2021г
реално ползвала отпуск поради временна неработоспособност,след раждане.В периода,в
който ползвала този отпуск-след раждане,на 05.07.2021г и била връчена Заповед №хх,с
която детската градина ,на основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ преткратява трудовото и
правоотношение,считано от 06.07.2021г,поради изтичане на уговорения срок.
Така издадената заповед е изцяло незаконосъобразна,тъй като не е налице соченото в
нея основание за едностранното преткратяване на правоотношението от
работодателя,издадена е в противоречие и в нарушение на закона,същата е необоснована и
немотивирана.
Счета,че заповедта е издадена в нарушение на чл.333,ал.6 от КТ,тъй като
работодателят е бил уведомен за обстоятелството,че към момента на издаването и ползва
болничен лист.Към момента на уволнението и попада в категорията „работничка
родилка“,като неспазването на чл.333,ал.6 от КТ е достатъбно основание то да бъде
1
признато за незаконно и отменено,без да се разглежда спора по същество.
Зяаповедта е незаконосъобразна и поради това,че не е налице соченото основание за
прекратяване на правоотношението-изтичане на уговорения срок.Длъжността „помощник
възпитател“ по естеството си не предполага уговортка за срок.Липсва нормативно
ограничение за срока на правоотношението.Следователно,след като си е вменил
правомощие,че може да ограничава със срок гтрудовото правоотношение,работодателят е
нарушил закона и по тази причина не може да черпи права за това си противоправно
поведение.
Работодателят е длъжен да се съобрази с общите условия,регламентирани в
чл.68,ал.1-3 от КТ.Трудовата функция която извършва помощник-възпитателя не попада в
категориите ,посочени в чл.68,ал.3 от КТ,същата е с постоянен характер.Юридическото
лице-детската градина, не е обявена в несъстоятелност или в ликвидация.Поради това,не
може да се приеме,че в случая е приложима общата хипротеза на чл.68ал.3 от КТ за
сключване на срочен трудов договор.Извън посочените в ал.3 хипотези,срочен договор
може да се сключи само по изключение,съгласно чл.68,ал.4 от КТ,за работи и
дейности,които нямат временен,срочен или краткотраен характер,като в параграф 1,т.8 от
ДР на КТ е регламентирано това изключение.В конкретния случай,за заеманата от ищцата
длъжгност няма посочени причини,освен това същите не са вписани и в трудовия и
договор,което е задължително изискване.
Определеният в трудовия договор срок е незаконосъобразен и поради това,че е по-
малък от посочения в чл.68,ал.4 от КТ,като липсва законово основание за определяне на по-
кратък срок от 1 година,не е подавала писмено искане за това.В сключения от ищцата
трудов договор е посочен срок от 06.07.2020г до 05.07.2020г,като разпоредбата на чл.60,ал.2
от КТ сочи,че срокът,койтосе брои на години изтича в съответния ден на последната
година,т.е. в конкретния случай едногодишния срок обхваща период от 06.07.2020г до
06.07.2021г включително,а не както е посочено в договора-последен работен ден на срока е
05.07.2021г.
Съгласно чл.68,ал.5 от КТ клауза,противоречаща на чл.68,ал.3 и ал.4 от КТ се
замества с такава за неопределено време,което обуславя незаконосъобразността на
приложеното от директора на детската градина уволнително основание.„
Излага,че следва да се счита за дата на прекратяване на трудовото правоотношение
момента на получаване на заповедта-05.07.2021г,на основание чл.335,ал.2,т.3 от КТ.Поради
тази причина неправилно е посочена за дата на прекратяване на договора датата 06.07.2021
година.
Моли да бъде постановено решение,с което се признае за незаконно уволнението и
със заповед №хх на Директора на хх“,да бъде възстановена на работата,заемана преди
уволнението-„помогщник-възпитател“ в хх“-изнесена група „хх“,както и бъде присъдено
обезщетение за времето на оставане баз работа,поради уволеннието,в размер на 552,28
лева/съобразно изменението на размера на иска,направено в съдебно заседание/.
2
Позовава се на писмени доказателства.В писмена защита доразвива съображенията си
по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПКе депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който се излага,че трудовият договор с ищцата е сключен на основание
чл.68,ал.1,т.1 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ и е с определен срок от 06.07.2020г до
05.07.2021г,ищцата е знаела,че кандидатства на работно място за една година,съгласила се е
да бъде назначена на срочен трудов договор,подписала е заповед №ххг без да изкаже
определени възражения.В чл.333,ал.1 от КТ е предвидена закрила при ползване на
отпуск,която закрила намира приложение,когато преди ползване на отпуска
работникът/служителят е имал сключен трудов договор за неопределено време с
работодателя.По друг начин стои въпросът с ищцата,тъй като същата е била назначена на
срочен трудов договор.Със заповед №хх и на основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ ,считано от
06.07.2021г трудовият договор е прекратен с изтичане на уговорения срок.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на
05.07.2021г,това е последният работен ден на лицето и ден на осигуряване,но влиза в сила
от 06.07.2021г,което е вписано в нея.
Исковата молба е неоснователна и неправилна,както и посочените изисквания на
чл.333,ал.6 от КТ,че са нарушени са неоснователни,тъй като касаят лица,назначени на
трудов договор за неопределено време.
Моли исковата молба да бъде оставена бед уважение.
Позовава се на поисмени доказателства.Ответникът също представя писмена защита
по делото.
От предсдтавените по делото писмени доказателнства,съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ответникът Детска гпрадина „хх“ е юридическо лице,съгласно чл.29 от Закона зяая
училищното и предучилищното образование,с Булсат:хх,с адрес на управление хх,ул.“хх
На 15.06.2020г в Агенция по заетостта-Дирекция „Бюро по труда“-Тетевен е
депозирано заявление-спесификация за свободно работно място от директора на детската
градина,в което е обявено свободно работно място за длъжност „помощник –
възпитател“,свободно от 06.07.2020 година,като в заявката за вид договор е отразено-срочен
трудов договор-12 месеца и като основание за сключването му-чл.68,ал.1,т.1 от КТ.
Приложено е насочващо писмо от дата 16.06.2020г от Дирекция „Бюро по труда“-
Тетевен до ответника,с което ищцата е насочена за заемане на свободното място,като в
същото е отразено,че интервюто/подборът за мястото ще се проведе на 29.06.2020 година.
На 06.07.2020 година между страните по делото е сключен трудов договор №ххг,на
основание чл.68,ал.1,т.1 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ,като в същият е отразено,че
ищцата е приела да изпълнява при ответника работата/длъжността „помощник-възпитател“,с
място на работа хх“,за срок-определено време,считано от 06.07.2020г до 05.07.2021 година.
3
Приложена е Заповед №хх на работодателя-директора на хх“-Тетевен,с която на
основание чл.325,ал.1,т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,считано
от 06.07.2021 година.Заповедта е връчена на ищцата на дата 05.07.2021 година.
Към момента на връчване на заповедта и прекратяване на трудовото
правоотношение,ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност,с посочена в
същия диагноза „рутинно послеродово наблюдение“,като в приложения болничен лист
№Е20203077861/11.05.2021г е отразен периода на неработоспособността както следва:от
11.05.2021г до 12.07.2021 година.
По делото е приложен трудов договор №31/02.11.2020г,сключен между ответника и
трето лице,на основание чл.68,ал.1,т.3 от КТ,във в-ка с чл.70,ал.1 от КТ,за срок от
02.11.2020г до завръщане на титуляр.
Приложено е допълнително споразумение към трудовия договор №31/2020г,с номер
214/06.07.2021г.,сключено с лицето,назначено на длъжността,заемана от ищцата,в което е
отразено,че същото се сключва на основание чл.119 от КТ и чл.69,ал.1 от КТ,за
неопределено време,считнано от 06.07.2021г. и за длъжността „помощник-възпитател“ в
хх“-Тетевен.
Приложен е трудов договор,сключен между ищцата и
„ххс.Рибарица,Лов.обл.,съглансно който ищцата е приела да изпълнява работата „общ
работник“,считано от 15.07.2021 година,с основание чл.68,ал.1,т.2 от КТ-до завършване на
определена работа.
При така изложената факторлогия се налагат следните правни изводи:
Изложеният довод в исковата молба,че в конкретния казус ищцата към момента на
прекратяване на трудовото и правоотношение с оспорената заповед се е ползвала със
закрилата по чл.333 от КТ,не се споделя от съда.Както се приема в практиката на ВКС/по
този въпрос Решение №109/27.06.2017г. по гпр.дело №3302/2016г по описа на
ВКС/,закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи в случаите на прекратяване на трудовия
договор с изтичане на уговорения срок – чл. 325, ал.1, т. 3 КТ; със завършване на
определената работа – чл. 325, ал.1, т.4 КТ или при прекратяване поради завръщане на
замествания на работа – чл. 325, ал.1, т.5 КТ. Закрилата не важи и когато трудовото
правоотношение е възникнало от избор, когато договора се прекратява с изтичане на срока
за избора. В изброените хипотези, характерът на трудовоправната връзка, възникнала като
срочна изключва закрилата при уволнение – страните по трудовия договор са обвързани за
определено време, което не може да бъде продължено, независимо от физиологичното
състояние на работничката, налагащо повишени грижи.Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ
не важи и при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Договорът със
срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника
да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на
работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен
4
контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от
изпълнението му. Характерът на договора изключва приложението на предварителната
закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с
работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил
правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се
споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно,
поради което работничката не може да ползва предвидената в чл. 333, ал.5 и ал. 6 КТ
закрила при уволнение.
По отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70,
ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по отношение на
изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.
От приложения трудов договор №ххг и тълкувайки волята на страните/в т.ч.
съобразявайки данните от заявката за за свободното работно място до Агенцията по
заетостта-ДБТ-Тетевен,в която като основание за сключване на трудов договор за
свобдоното работно място при ответника е посочена нормата на чл.68,ал1,т.1 от КТ/ съдът
приема,че страните са сключили срочен трудов договор за длъжността „помощник-
възпитател“ в хх“-Тетевен,а не такъв по чл.70,ал.1 от КТ/трудов договор със срок за
изпитване/,независимо от сочената норма в договора на чл.70,ал.1 от КТ.В трудовия договор
не е отразено,че същият се сключва със срок за изпитване на работника,уговорен в полза на
работодателя,а и в нормата на чл.70,ал.1 от КТ е визиран максималния срок за изпитване от
6 месеца.В предвид и разпоредбата на параграф 1,т.8 от ДР на КТ,решаващият състав
приема,че е страните са сключили срочен трудов договор,на основание чл.68,ал.1,т.1 от
КТ,със срок от 12 месеца.
Съобразно изложеното съдът намира,че в случая, по изложените по-горе
съображения, е неприложима защитата на работника/служителя по чл.333 от КТ.
Наведеният в исковата молба друг основен довод за незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотножшение на ищцата,а именно за това,че
работодателят не е могъл да сключи срочен трудов договор и е налице хипотезата на
чл.68,ал.5 от КТ, се възприема за основателен от съда.
Съгласно трайната съдебна практика, началното сключване на срочен трудов договор
за определено време е допустимо в две групи случаи, уредени в чл.68, ал. 3 и 4 КТ, като
първата група включва видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните
трудови договори (временни, сезонни и краткотрайни), а както и такива с новопостъпващи
работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, а втората
група, съобразно ал. 4 - срочен договор може да се сключи за работи или дейности,които
нямат временен, сезонен или краткотраен характер, но се отнасят до основния предмет на
дейност на работодателя, само по изключение, което е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ.
Съгласно легалното определение „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е
5
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването
на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му . Приема се, че
посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително
изискването на §1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор
обстоятелства да са вписани в трудовия договор (в този смисъл решение № 889/29.10.2008
г. по гр. д. № 1730/2006 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 359/6.04.2009 г. по гр. д. №
2012/2005 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 164/18.02.2010 г. по гр. д. № 4656/2008 г. на ВКС, I
г. о.; решение № 104/23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение №
176/15.03.2010 г. по гр. д. № 3022/2008 г. на ВКС, III г. о.; решение № 66/27.04.2016 г. по гр.
д. № 4329/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 260/12.01.2017 г. по гр. д. № 1511/2016 г. на
ВКС, IV г. о; решение № 302/17.01.2017 г. по гр. д. № 1656/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение
№ 94/17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Съобразявайки представените от работодателя Правилник за организация на
дейността на хх“-Тетевен,програмна система,утвърдена със заповед на директора от
17.09.2020г.,длъжностната характеристика за длъжността „помощник-възпитател“,щатните
разписания за 2020г и 2021г.,съдът приема, че както характерът на работата, така и
характеристиките на работодателя и работника в процесния случай изключват
възможността да се сключва изобщо срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за
длъжността, заета и изпълнявана от ищцата – „помощник-възпитател“, при ответника.
Работата в детските градини се характеризира с последователност и непрекъснатост,но по
същността си е постоянна. Изпълняваната от ищцата длъжност безспорно е съществувала
преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на
срока му.Очевидно пхоради тези причини е сключено и допълнителното споразумение
№214/06.07.2021г./стр.51 от делото/,с което на мястото на освободената от длъжността
ищца,е назначено друго лице,но на основание чл.69,ал.1 от КТ,за неопределено
време,считанож от 06.07.2021 година.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява, а и ответникът не
излага доводи в тази насока, че е налице и хипотезата на чл.68, ал.3 от КТ, а именно -
трудовият договор с ищцата да е сключен за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни дейности. Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл.68,
ал.3 от КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на
дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на
изпълнение. Данните по делото сочат също, че ответникът - работодател, няма как да бъде
и не е обявен в несъстоятелност или в ликвидация, по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ, като
такива доводи не се и излагат от ответната страна.
На следващо място съдът счита, че не са налице и обстоятелства, които да сочат на
„изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ,
по изключение срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ - за срок най-малко една
година, може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
6
краткотраен характер; такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по
писмено искане на работника или служителя; в тези случаи срочният трудов договор по
чл.68, ал.1, т.1 от КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва
повторно само веднъж за срок най-малко една година. От събраните по делото писмени
доказателства обаче не се установява към момента на сключването на трудов договор №ххг
да са били налице предпоставките на §1, т.8 от ДР на КТ /конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер,
съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му/, обуславящи сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.4
вр.ал.1, т.1 от КТ. Тези причини трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към
момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от съдържанието
на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е сключен за определен
срок поради конкретно условие, което да обуславя и срочността на договора, като в тежест
на работодателя е да установи съществуването му. В случая не се установи наличието на
подобно изключение.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ,
сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ, се смята сключен за неопределено време.
Предвид изложеното по-горе и по силата на чл.68, ал.5 от КТ, трудовият договор №ххг.,
сключен между страните, следва са се счита за безсрочен. Нормата на чмл.68,ал.5 от КТ
представлява една законова фикция, която урежда императивно последиците от допуснатото
обективно нарушение на закона и мотивира страните по трудовото правоотношение към
дисциплина. Превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено време се
извършва по силата на закона.
Поради това, съдът приема за основателни и доказани в настоящото производство
доводите на ищцовата страна, че прекратяването на този трудов договор на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ е незаконно, тъй като към датата на издаването на Заповед № хх.
страните са се намирали в трудовоправна връзка без срок, а посоченото в тази заповед
основание е специфично основание за прекратяване само на срочни трудови договори. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение
№359/06,04,2009 г. на ВКС по гр.д. №2012/2005 г., IV г.о., Решение №360/08,10,2012 г. на
ВКС по гр.д. №1491/2011 г., IV г.о., и др.
Поради изложеното съдът приема, че към момента на извършване на уволнението не
са били налице предпоставките, визирани в чл.325, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на
трудовия договор между страните по делото, при което работодателят незаконосъобразно,
макар и в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ищцата
„поради изтичане на уговорения срок“. По тези съображения, предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен,
като заповед №хх. следва бъде отменена като незаконосъобразна.Съобразно горните
мотиви,съдът не следва да коментира наведеният факт,че всъщност трудовият договор е
сключен за срок по-малък от визирания в разпоредбата на чл.68,ал.4 от КТ.
7
С оглед изхода на делото по иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ, основателен се явява и
иска за възстановяване на ищцата на работата,заемана преди незаконното и уволнение с
цитираната заповед,а именно на длъжност „помощник-възпитател“,код по НКП 53123003,с
място на работа изнесена група „хх“ в Детска градина „хх“-хх.
При този изход на делото,основателен се явява и иска по чл.344,ал.1,т.3,във в-ка с
чл.225 от КТ,за заплащане от ответника на обезщетение за времето на оставане на ищцата
без работа,поради незаконното и уволнение-за срок от 06.07.2021 година до датата на
приключване на устните състезания по делото- 08.11.2021г. По заключението на вещото
лице този размер на обезщетение е 424.27 лева,до който следва да бъде уважен иска,а за
разликата до претендираната сума от 552.28 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплрати на
ищеца сторени разноски в размер на 1 600.00 лева-заплатено възнаграждение на адвокат Д..
По отношение възнаграждението на адвокат Б.:
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т.3
от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3
от ЗА. Налице са посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение на адв.Б. в размер на 650.00 лв.,съгласно
чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По сметка на РС-Тетевен ответникът следва да заплати държавна такса в размер на
150.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА,на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, за незаконно уволението на Г. ДР.
М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл.,от длъжността „помощник-възпитател“,с място на работа
изнесена група „хх“ на Детска градина „хх“-хх,Лов.обл.,постановено със Заповед №хх на
Директора на хх“-хх и ОТМЕНЯВА,като незаконосъобразна, Заповед №хх на Директора на
Детска градина „хх“-хх,Лов.обл.
ВЪЗСТАНОВЯВА,на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ, Г. ДР. М.,ЕГН:********** от
хх,Лов.обл.,на длъжността,заемана преди незаконното и уволнение/прекратяване на трудово
правоотношение/ със Заповед №хх на Директора на Детска градина „хх“-хх- „Помощник-
възпитател“ с код по НКП 53123003,с място на работа изнесена група „хх“ на Детска
8
градина „хх“-хх,Лов.обл.
ОСЪЖДА,на основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ,във в-ка с чл.225 от КТ, ДЕТСКА
ГРАДИНА „хх“, ,Код по булстат:хх,със седалище в хх,Лов.обл.,ул.“ххда заплати на Г. ДР.
М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл., сумата от 424.27/четиристотин двадесет и четири лева и
двадесет и седем ст./лева,представляващо обезщетение за оставането и без раота,поради
незаконното и уволнение със Заповед №хх на Директора на Детска градина „хх“-хх,за
периода от 06.07.2021г до 08.11.2021 година,като за разликата до пълния претендиран
размер на иска-до сумата от 552.28 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „хх“,Код по булстат:хх,със седалище в
хх,Лов.обл.,ул.“ххда заплати на Г. ДР. М.,ЕГН:********** от хх,Лов.обл., сумата от
1 600.00/хиляда и шестстотин /лева,представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „хх“,Код по булстат:хх,със седалище в
хх,Лов.обл.,ул.“ххда заплати на адвокат Н.Б.-АК-Ловеч,с адрес на кантората в
хх,лов.обл.,ул.“Иван Вазов“ №9,сумата от 650.00/шестстотин и
петдесет/лева,представляващо възнаграждение за осъществена по реда на чл.38а,ал.1,т.3 от
Закона за адвокатурата безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „хх“,Код по булстат:хх,със седалище в
хх,Лов.обл.,ул.“ххда заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на
150.00/сто и петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок,считано от 22.11.2021 година,съгласно чл.315,ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9