Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………………/……………… 2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2335 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на С.К.С.
***, срещу Заповед № РД-21-7701-12/05.10.2021г. на Областен управител на област
с административен център гр. Варна, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателката на длъжност „главен секретар“ в Областна
администрация Варна, длъжностно ниво 4, ръководно ниво 4А по КДА, ранг старши. Изложените
в жалбата доводи по същество са такива за материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Твърди се, че длъжностите, заемани от жалбоподателката
в периода от 19.09.2006 г. до 11.07.2016 г. съобразно НКДП а именно длъжността
„технически секретар" попада в клас 4 - „административен персонал",
длъжността „правен сътрудник" попада в клас 3 - „специалисти по юридически
дейности и сродни на тях", длъжността „юрисконсулт" и длъжността
„адвокат" попадат в клас 2 - „специалисти", а длъжностите „управител"
и „контрольор" попадат в клас 1 „ръководители". Счита, че за периода от
01.06.2008 г. до 01.10.2012 г. е придобила професионален опит на ръководна
длъжност, от 4 г., 4 м., по трудово правоотношение. Извежда извод, че от
12.07.2016 г. до 05.10.2021 г. е придобила професионален опит от 5 г., 0 м, 23
дни и 1 г., 1 м., 11 дни, при вътрешно съвместителство, в рамките на държавната
администрация. При постъпване на държавна служба е била назначена на I младши
ранг, като през 2018 г. съгласно чл. 27, ал. 1 от НУРОИСДА, е повишена на V старши
и със Заповед № РД-21-7706 от 04.02.2021 г. е придобила IV старши ранг. Твърди, че отговаря на
"специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове, за заемане на
съответната длъжност", които са минимална степен на завършено образование,
минимален ранг или минимален професионален опит, посочени в Единния
класификатор на длъжностите в администрацията. Счита, че изискванията за ранг и
професионален опит са дадени алтернативно, а в случай че се касае не за
първоначално назначение в държавна администрация, а за преназначаване, лицето
трябва да притежава само минимален ранг и завършено образование. Намира, че
дори да се приеме, че за периода, през който е заемала длъжността „управител"
в „П. Консулт" ЕООД, стажът който следва да бъде зачетен за професионален
опит в размер на една година и един месец, то към датата на прекратяване на
служебното правоотношение, има професионален опит, повече от необходимия от шест
години. Релевирано е искане за отмяна на оспорената Заповед №
РД-21-7701-12/05.10.2021г. на областен управител на област с административен
център гр. Варна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Р. Ж. - ВАК. Претендира се
присъждане на разноски в полза на оспорващата.
Ответникът – Областен управител на област с
административен център гр. Варна се представлява от адв. Д.К. - ВАК, която
изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки развива
подробни доводи за законосъобразност на оспорения административен акт и моли
жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Претендира сторени разноски за адвокатски
хонорар.
Административен съд – Варна в настоящия си състав
след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери обжалвания
акт съобразно чл. 168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от легитимирано лице в законоустановения срок
по чл. 149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на проверка за законосъобразност е Заповед №
РД-21-7701-12/05.10.2021г. на областен управител на област с административен
център гр. Варна, с която е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателката на длъжност „главен секретар“ в Областна администрация Варна,
длъжностно ниво 4, ръководно ниво 4А по КДА, ранг старши.
Първоначално със Заповед № РД-16-7706-136/12.07.2016
г., издадена от Областния управител на област с административен център - Варна,
жалбоподателката е назначена на длъжност „главен секретар" в Областна администрация
– Варна без конкурс и до провеждане на такъв, на основание чл. 16а от ЗДСл. На
служителката, постъпваща за първи път на държавна служба, при това е определена
най - високата 1 /първа/ степен на младшия ранг на основание чл. 74, ал. 2 от
ЗДСл, като последица от преценката на органа по назначаването, че тя отговаря
на изискването за години професионален опит в осъществяване на съответната
дейност. Със Заповед № РД-16-7706-142/12.07.2016 г., издадена от Областния
управител на област с административен център - Варна, жалбоподателката е
определена да изпълнява и длъжността „директор на дирекция АКРРДС" при
Областна администрация - Варна, на основание чл. 84 от ЗДСл. Със Заповед №
РД-16-7711-9/22.08.2016 г., издадена от Областния управител на област с
административен център - Варна, считано от 22.08.2016 г. е прекратено
изпълнението на длъжността „директор на дирекция АКРРДС" по заместване от С.С..
Със Заповед № РД-16-7706-185/09.09.2016 г., издадена от Областния управител на
област с административен център - Варна, служебното правоотношение между
Областна администрация - Варна и жалбоподателката е прекратено по взаимно съгласие,
считано от 12.09.2016 г. Със Заповед № РД-16-7706-186/09.09.2016 г., издадена
от Областния управител на област с административен център - Варна, С.С. е
назначена на длъжност „директор на дирекция „Административно - правно
обслужване, финанси и управление на собствеността" - след проведен
конкурс, считано от 12.09.2016 г. С поредна заповед от 12.09.2016 г. същата е
определена да заема при условията на вътрешно съвместителство и длъжността
„главен сектретар" на Областна администрация - Варна, за не повече от 6 /шест/
месеца, на основание чл. 16, ал. 1 от ЗДСл. Със Заповед №
РД-17-7706-111/29.03.2017 г., издадена от Областния управител на област с
административен център - Варна служебното правоотношение относно длъжността „директор
на дирекция АПОФУС" е прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в
резултат от констатирано несправяне с възложените задължения по т. 8 от
длъжностната характеристика в рамките на едногодишния изпитателен срок.
Законосъобразността на горецитираната заповед е оспорена от С.С. пред
Административен съд - Варна по адм. д. № 1095/2017 г. При висящ спор, без да е
налично съдебно произнасяне по съществото на спора, Областният управител на
област с административен център - Варна издава Заповед № РД-17-7706-159/11.05.2017
г., с която отменя предходната, прекратяваща служебното правоотношение и
считано от същата дата жалбоподателката е възстановена на длъжността „директор
на дирекция АПОФУС", като отново й е определена най - високата 1 /първа/
степен на младшия ранг. Със Заповед № РД-17-7706-169/15.05.2017 г., издадена от
Областния управител на област с административен център - Варна, С.С. е
определена да заема при условията на вътрешно съвместителство и длъжността
„главен сектретар" на Областна администрация - Варна, за не повече от 6 /шест/
месеца до провеждане на конкурс. Със Заповед № РД-17-7706-304/15.11.2017 г.,
издадена от Областния управител на област с административен център - Варна, на
жалбоподателката е възложено да съгласува изходящата кореспонденция на Областна
администрация - Варна до заемане на все още вакантната длъжност „главен
секретар".
На 02.01.2018 г. С.С. получава годишна оценка за
изпълнение на поверената й длъжност през 2017 г. „Изключително
изпълнение", като незабавно, със Заповед № РД-18-7706-1/02.01.2018 г.,
издадена от Областния управител на област с административен център - Варна, е
повишена в ранг V /пети/
старши. На същата дата 02.01.2018 г., с писмо изх. № РД-18-9400-1, областният
управител на област с административен център - Варна е известил
жалбоподателката, че отговаря на минималните и специфични изисквания за заемане
на длъжността „главен секретар", като е отправил предложение за
преназначаването й на същата при условията на чл. 82а от ЗДСл. Предложението е
прието. Със Заповед № РД-18-7706-2/03.01.2018 г., издадена от Областния
управител на област с административен център - Варна, С.С. е преназначена на
длъжност „главен секретар" в Областна администрация - Варна за срок от
четири години, считано от 03.01.2018 г. Със Заповед № РД-21-7701-2/02.02.2021 г., издадена от Областния управител на
област с административен център - Варна, жалбоподателката е преназначена на
длъжност „главен секретар" в Областна администрация - Варна за неопределен
срок.
За 2018 г., 2019 г. и 2020 г. С.С. получава годишна
оценка за изпълнение на поверената й длъжност „Изключително изпълнение", в
резултат на което със заповед на Областния управител на област с
административен център - Варна от 04.02.2021 г. е извършено повишаване в ранг IV /четвърти/ старши, на основание чл. 75, ал. 1
от ЗДСл.
С оспорената заповед от 05.10.2021 г. служебното
правоотношение е прекратено, с доводи, че С. не притежава необходимия
професионален опит, нито към 12.09.2016г., когато е назначена на длъжността
„директор на дирекция АПОФУС“, нито към 03.01.2018г. или при издаване на
последната заповед №РД-21-7701-2 от 02.02.2021г., когато е преназначена на
длъжността „главен секретар“. Твърди се, че С. не е притежавала 6 /шест/ години
професионален опит и към момента на издаване на оспорената заповед.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни и
допустими доказателства.
При така установените факти съдът обосновава
следните правни изводи:
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен административен орган, като е спазено изискването за писмена форма
на акта по чл. 108, ал.1 от ЗДСл. В Заповедта е вписано правното основание за
прекратяване на служебното правоотношение, придобитият ранг и е разпоредено да
се изплатят дължимите обезщетения. Не са допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила по издаване на акта, които да са
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Налице са и материално - правните предпоставки
на чл. 107, ал.1, т. 7 вр. чл. 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл. Съгласно чл. 107, ал.1,
т. 7 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява, когато държавният
служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува
и към момента на прекратяване на правоотношението, а чл. 7, ал. 1, т. 6 изисква
лицето, което се назначава за държавен служител да отговаря на специфичните
изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната
длъжност. В т. 40 на Класификатора на длъжностите в администрацията са
предвидени специфични изисквания за заемане на длъжността "главен
секретар" в областна администрация, като минималните изисквания за заемане
на длъжността са притежаване на образователна степен "магистър", ранг
I младши и професионален опит 6 години.
Основният спор в настоящото производство
е дали жалбоподателката отговаря на установените в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл
условия за заемане на длъжността „главен секретар" в Областна
администрация - Варна към 02.02.2021
г. - датата на назначаването и към 05.10.2021 г. - датата на прекратяване на
служебното й правоотношение.
Не е спорно, че жалбоподателката
притежава изискуемата образователна степен и има по-висок придобит ранг – V старши от минималния
нормативноустановен – I
младши.
Спорът в случая е относно притежаването
на 6 години професионален опит.
Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията,
минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето,
през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са
свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната
длъжност, като професионалният опит се доказва с официални документи за трудов
стаж, служебен стаж и осигурителен стаж. Видно от Класификатора на длъжностите
в администрацията и чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията, длъжността "главен
секретар" в областна администрация е ръководна длъжност, а не експертна и
относимият професионален опит следва да е на ръководни длъжности в
администрация, заемани от жалбоподателката. Ръководните длъжности в
администрацията са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 включително с
наименование "ръководно ниво" - 1, 2, ЗА, ЗБ, ЗВ, 4А, 4Б, 5А, 5Б, 6А,
6Б, 7А, 7Б и 8 включително.
За времето от 12.07.2016 г. до
05.10.2021 г. С.С. е придобила като служител в Областна администрация - Варна
служебен стаж, както следва: - за времето от 12.07.2016 г. до 12.09.2016 г. – 2
/два/ месеца на длъжност „главен секретар"; - за времето от 12.09.2016 г.
до 29.03.2017 г. – 6 /шест/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни на длъжност
„директор на дирекция АПОФУС"; - за времето от 11.05.2017 г. до 02.01.2018
г. – 7 /седем/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни на длъжност „директор на
дирекция АПОФУС"; - за времето от 03.01.2018 г. до 05.10.2021 г. – 3
/три/ години, 9 /девет/ месеца и 2 /два/ дни на
длъжност „главен секретар".
За пълното времетраене на служебните
правоотношения с Областна администрация - Варна жалбоподателката е придобила 5
/пет/ години, 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни служебен стаж.
Според Класификатора на длъжностите в
администрацията длъжността „главен секретар на областна администрация" е ръкводно
ниво 4А. Несъстоятелно се явява становището на жалбоподателката, че
„ръководен" не е характеристика на професионалния опит, изискван за
заемане на длъжността „главен секретар на областна администрация".
Съобразно разпоредбата на чл. 5 от ЗДСл,
характерът на служебните задължения и степента на професионална подготовка е
критерий за диференциране на категориите държавни служители на ръководни,
служители и експерти. Ръководните служители, заемащи длъжности главен секретар
и директор на дирекция са висши държавни служители.
Съобразно разпоредбата на чл. 5 от
Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията,
служителите на ръководна длъжност в администрацията:
1. ръководят,
включително планират, организират, контролират и координират, съответната
администрация и/или структурно звено;
2. носят
отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на
структурното звено пред съответния държавен орган;
3. отчитат
постигането на целите и дейността на администрацията и/или на структурното
звено пред съответния държавен орган;
4. ръководят
работата на непосредствено подчинените им служители в съответната администрация
и/или структурно звено.
Именно гореизброените служебни
задължения са определящи за процесната длъжност, заемана от жалбоподателката в
областната администрация, съответно за продължителността и естеството на
придобития от нея преди това професионален опит.
Горните задължения са залегнали и в длъжностната
характеристика за процесната длъжност, утвърдена от Областния управител
на област с административен център - Варна на 12.06.2020 г., където, в раздел
IV „Области на дейност", е определено, че главният секретар:
1. Осъществява
административното ръководство на Областна администрация –Варна;
2. Отговаря
за планирането и отчетността ПРИ изпълнението на ежегодните цели на
администрацията.
А основните преки задължения на главния
секретар са да ръководи, координира и контролира дейността на администрацията
за точното спазване на нормативните актове и разпорежданията на областния
управител и да ръководи разработването и актуализирането на вътрешни правила за
организация на административното обслужване, които регулират взаимодействието
на звената при осъществяване на административното обслужване и
последователността на извършваните от тях и в тях действия.
В представената длъжностна
характеристика към договор за възлагане на управление като част от трудовите
задължения са посочени да ръководи и представлява търговското дружество
съобразно изискванията на закона, разработената бизнес стратегия и правилата на
добрата търговска практика и да разработва, координира, контролира и осигурява
изпълнението на бизнес план за дейността на дружеството.
Съдът намира, че съществуват различия
при сравнение на двете длъжностни характеристики - на „главен секретар“ в
държавната администрация и на „управител на търговско дружество“. Двете
длъжности съдържат различия както в основната цел и областите на дейност,
представляващи функционалната характеристика на всяка от длъжностите, така и
във възложените им преки задължения и отговорности. Целта, функциите и
задълженията на сравняваната длъжност „управител на търговско дружество“ не се
припокриват с функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателката
длъжност „главен секретар“, поради което не може да се обоснове извод за придобиване
на минимален професионален опит. Според справка в Търговския регистър по
партидата на „П. Консулт" ЕООД, ЕИК ********* предметът на дейност на
търговеца е предоставяне на счетоводно - финасови услуги и консултации, а не е
свързан с производство. Липсва сходство в областите на дейност на търговеца и
областната администрация, съответно несъпоставими са и присъщите на ръководните
им длъжности функции и отговорности.
Видно от представените справки за
актуално състояние на действащите трудови договори за „П. Консулт" ЕООД,
гр. Силистра към 01.06.2008 г., 01.01.2009 г., 01.01.2010 г., 01.01.2011 г. и
01.01.2012 г., в дружеството за периода 2008 - 2012 г. са били заети между 3 и
6 служители, включително самата жалбоподателка. Сключените от търговеца
договори са такива за абонаментно счетоводно обслужване. Обратното на това -
дейността на Областна администрация е многоаспектна, като заетите в нея
служители надхвърлят 30. Двете структури са несъпоставими и в този ред не е
възможно да се изгради сравнителна линия между управленския опит на управител в
търговско дружество и главен секретар в държавна администрация, респективно с дейността
на ръководна длъжност по смисъла на Класификатора на длъжностите в
администрацията. Дейността по ръководство и контрол на търговско дружество,
дори и когато в него има наети лица, не е дори сходна с дейността по
ръководство и контрол в държавна административна структура. Двете сфери на
обществения живот се подчиняват на съвсем различни механизми за управление,
поради което не е възможно придобития управленски опит в едната област да се
приравнява на професионален ръководен опит в другата. /в този смисъл Решение №
11557 от 01.11.2016 г. по адм. д. № 9177/2015 на ВАС/. Трайната съдебна практика
възприема опита в търговски дружества за неотносим към стажа, необходим за
заемане на длъжност в държавната администрация. Областите на осъществяване на
функциите в счетоводна кантора и в административна структура са различни и
опитът е несъотносим. /Решение № 814 от 24.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
5259/2014 г., решение № 11159 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2014
г., решение № 12467 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4040/2015 г., решение
№ 9418 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2015 г./.
Съдът счита, че периода, през който
жалбоподателката е била управител на „П. консулт“ ЕООД по договор за възлагане
на управление не представлява професионален опит, независимо, че в
производството по оспорване на трудовата книжка по чл. 193 от ГПК, ответникът
не успя да докаже неистинност на удостовереното вписване. Удостовереният трудов
стаж от 4 години и 4 месеца като управител на търговското дружество не е в
противоречие с приложеното към жалбата Удостоверение обр. УП–3, изх. №
16/13.10.2021 г., тъй като в случая трудовият стаж не е равен на осигурителния
стаж по УП-3, където именно е изчислен стажа в зависимост от непълното работно
време от 2 часа. Представената трудова книжка следва да се разглежда наред с
останалите доказателства по делото. Независимо от горното така удостовереният
трудов стаж не представлява професионален опит и предвид посочените изисквания
за длъжността „управител на търговско дружество" установени с
представената длъжностна характеристика: завършено висше образование с образователно
- квалификационна степен „бакалавър"; познаване на нормативните изисквания
за осъществяване на търговска и производствена дейност; познаване на стандартизационни
изисквания за продукцията; познаване на трудовото и социално законодателство и
владеене на английски език.
Отделно от горното видно от
Удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 16/13.10.2021 г., управителната длъжност е
заемана от С.С. по силата на допълнителен трудов договор в периода 01.06.2008
г. - 01.10.2012 г., на непълно работно време - два часа, като по същото време
жалбоподателката е работила по основно трудово правоотношение на длъжност
„правен сътрудник" при лицето Златко Стефанов Куртев, видно от приложената
към жалбата Справка за актуално състояние на трудовите договори към дата
16.10.2021 г. Последното навежда на извод, че управителната длъжност на
двучасов работен ден е формално заемана от С.С., като няма доказателства за реално
изпълнение на конкретни служебни задължения. Следователно, спорно е какъв ръководен
професионален опит жалбоподателката е придобила за времетраенето на това
трудово правоотношение.
Съобразно разпоредбата на чл. 2 от
Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията съдът
приема, че професионален опит за заемане на ръководна длъжност е времето, в
което служителят е изпълнявал специфичните функции на ръководната длъжност,
определени в чл. 5 от НПКДА. Към това разбиране се придържа практиката на
Върховния административен съд на РБългария и административните съдилища по
сходни казуси, която е последователна и безпротиворечива /Решение № 9302 от
13.07.2017 г. по адм. д. № 6360/2016 на ВАС, Решение № 9330 от 03.07.2014 г. по
адм. д. № 5271/2014 на ВАС/. В тази връзка неоснователно в жалбата си С.
подменя областите на дейност, присъщи на длъжността „главен секретар", с
професионалната област на придобития образователен ценз, указана в раздел X от
длъжностната характеристика „Изисквания за заемане на длъжността". Професионален
опит по смисъла на чл. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията, съизмерим с необходимия за заемане на длъжността
„главен секретар на областна администрация", жалбоподателката е придобила
единствено по времето, изслужено в Областна администрация - Варна. По продължителност
той е равен на служебният й стаж и към 05.10.2021 г. възлиза на 5 /пет/ години,
1 /един/ месец и 10 /десет/ дни. Преди 12.07.2016г., работейки по трудово
правоотношение, жалбоподателката не е придобила професионален опит за
изпълняване на длъжност „главен секретар
на областна администрация", тъй като не е извършвала дейност в области,
които са свързани със специфичните за нея функции - цялостно административно
ръководство на структурата, отговорност за планирането и отчетността при
изпълнението на ежегодните цели на администрацията. Трудовият и осигурителен стаж
за изпълнение на длъжностите - технически сътрудник, правен сътрудник, младши
адвокат, адвокат и юрисконсулт в периода от месец септември 2006 г. до месец
юли 2016 г. не могат да обосноват придобиване на професионален опит, подходящ за
заемане на ръководна длъжност с доминиращи и определящи ръководни функции, тъй
като изпълняваните длъжности са свързани с помощни, административни и експертни
функции, но не и с осъществяване на управленски отговорности.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателката, че времето от 29.03.2017 г. - датата на издаване на заповедта
за прекратяване на служебното й правоотношение, на основание чл. 12, ал. 1 от
ЗДСл. до 11.05.2017 г. - датата на отмяна на Заповед №
РД-17-7706-111/29.03.2017 г. и въстановяването й на длъжност „директор на
дирекция АПОФУС" при висящност на адм. д. № 1095/2017 г. по описа на АС -
Варна, също следва да бъде признато за служебен стаж. В този случай
разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е неприложима, защото уволнението
не е било признато за незаконно от компетентния орган. Заповед №
РД-17-7706-159/11.05.2017 г. на Областния управител на област с административен
център - Варна няма такъв ефект. В мотивите на Решение № 2680 от 22.02.2019 г.
по адм. д. № 4166/2018 на Върховния административен съд, Пето отделение е
прието, че уволнението на С. не е надлежно признато за незаконно, респективно
възстановяването й на длъжност „директор на дирекция АПОФУС" не съставлява
основание за прекратяване на служебното правоотношение на междувременно заелата
я В. К.. Следователно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. е
неприложима по отношение на периода от 29.03.2017 г. до 11.05.2017 г., през
който служебно правоотношение между Областна администрация - Варна и С.С. не е
съществувало. За посочения период жалбоподателката не е придобила служебен
стаж, респективно професионален опит.
На следващо място, изпълнението на длъжност при
условията на вътрешно съвместителство в рамките на работното време за
длъжността по основното служебно правоотношение не следва да се зачита за
допълнителен служебен стаж, а оттам и за допълнителен професионален опит,
каквито са наведените доводи в жалбата, че за периодите 12.09.2016 - 29.03.2017
г. и 15.05.2017 г. - 15.11.2017 г., освен служебен стаж на длъжността „директор
на дирекция АПОФУС", С. е придобила такъв със същата продължителност на
длъжността „главен секретар". Горното противоречи на разпоредбите на чл.
119 от ЗДСл., вр. чл. 355 от КТ, според които за един ден служебен стаж се
признава времето, през което служителят е работил най - малко половината от
законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови
правоотношения.
Несъстоятелно е и последното възражение
на жалбоподателката, че изискванията за придобити ранг и професионален опит са
дадени алтернативно, като към 05.10.2021 г. тя формално отговаря на първото от
тях, което е достатъчно, за да продължи да заема длъжността „главен секретар на
областна администрация". Жалбоподателката е постъпила за първи път на
държавна служба на 12.07.2016 г., като първоначалното определяне на ранга й
първи младши, е извършено на основание чл. 74, ал. 2 от ЗДСл - не в резултат на
дългогодишно оценяване на работата й като държавен служител, а като автоматично
следствие на преценката, че тя отговаря на изискването за години професионален
опит в осъществяване на съответната дейност, която преценка е неправилна.
Видно от гореизложеното прекратяването
на служебното правоотношение е в съответствие с материалния закон. Заповедта е
в съответствие и с целта на закона, която е държавната служба да се изпълнява
от лица, които отговарят на законовите изисквания за назначаването им и за
осъществяване на възложените им функции. /В същия смисъл решение на ВАС от
27.02.2014 г. по адм.дело № 6331/2013 г./.
Съвкупността на изложените съображения
обосновава извод, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената жалба,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С жалбата е
предявен и иск, с който на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл
жалбоподателката претендира да й се присъди обезщетение за период от 6 /шест/
месеца в размер на основната работна заплата към 05.10.2021г. Тази претенция е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено в тази му част, по следните съображения:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДсл, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по
назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото
време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато
е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
При тази
законова уредба правото на обезщетение възниква с влизане в сила на
административния или съдебния акт, с която е отменена заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение и размера на обезщетението се определя съобразно
основната заплата на лицето, към момента на признаване на уволнението за
незаконно. Ето защо, след като към настоящия момент липсва съдебно решение, с
което да е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение,
което да е влязло в сила, то иска се явява преждевременно предявен, а претенцията е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така
предявеният иск ще бъде допустим и ще подлежи на разглеждане едва след като
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена с влязъл в
сила съдебен акт и в случай, че органът откаже доброволно изплащането на
дължимото обезщетение след надлежно отправена покана. /В този смисъл Решения на ВАС на РБ по адм. д. № 11516/2014
г. и адм. д. № 6366/2015 г./
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3
и ал.4 от АПК ответникът има право на разноски в размер на 500 лева, съгласно
представен на стр.23 от делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. посл. от АПК Административен съд Варна, ХХХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С.
от гр. Варна, срещу Заповед № РД-21-7701-12/05.10.2021г. на областен управител
на област с административен център гр. Варна, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателката на длъжност „главен секретар“ в Областна
администрация Варна, длъжностно ниво 4, ръководно ниво 4А по КДА, ранг старши.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН
********** от гр. Варна, да заплати
на Областен управител на област с административен център гр. Варна сумата от 500
/петстотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на С.К.С. за присъждане на обезщетение за
период от 6 /шест/ месеца в размер на основната работна заплата към
05.10.2021г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
В частта, с която производството по делото е
прекратено, решението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в 7-дневен
срок от получаване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: