МОТИВИ към решение по НАХД № 612/2018 г.
по описа на СГС, НO, 1 състав
С
постановление от 01.02.2018 г. Софийска градска прокуратура е предложила да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК обвиняемият Н.Н.Ш.
за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на
23.03.2017 г., около 15.40 часа, в гр.София, бул.„*********, с посока на
движение от бул.“Н. ***, управлявал моторно превозно средство – мотоциклет
марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ с номер на рама ********, което не е
регистрирано по надлежния ред – не е било регистрирано, не е имало издадени и
поставени регистрационни табели, съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението. Счита, че в хода
на съдебното следствие по категоричен и безспорен начин се доказва, че
обвиняемият Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Счита, че са налице
предпоставките за освобождаване на обвиняемия Ш. от наказателна отговорност и
му се наложи административно наказание „Глоба“ около средния предвиден размер.
Защитникът
на обвиняемия Ш. – адв. А., не оспорва фактите, описани в обвинителния акт.
Счита, че описаното деяние не съставлява престъпление, а административно
нарушение. Твърди, че в конкретния случай е налице колизия между нормите на чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в който е предвиден състав на идентично
административно нарушение. Намира, че в постановлението на СГП не са посочени обстоятелства,
които да обосноват по-високата степен на обществена опасност на извършеното от
обвиняемия и които да сочат на данни за извършено престъпление, а не на данни
за осъществено административно нарушение. Според защитата следва да се отчете поредността
на приемане на различните норми от законодателя, който е счел, че
административната норма възприета в ЗДвП, която е приета по-късно, е тази,
която следва да остане в сила и следва да се прилага в случая. Твърди, че
деянието, за което е повдигнато обвинение, представлява административно
нарушение и следва да бъде санкционирано именно като такова. Моли съда да
оправдае обвиняемия Ш. за това да е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
и вместо това да наложи административно наказание по ЗДвП, съгласно
правомощията си.
Обвиняемият
Ш. не желае и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Поддържа
казаното от адвоката си.
В
последната си дума по реда на 297, ал.1 НПК моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл. 14 и
чл. 18 НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Н.Н.Ш. – 24 години, роден на
*** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше
образование, работещ като директор продукция в „Г.Ф.” ЕООД, с постоянен адрес ***,
ЕГН **********.
С Решение № 37-НС от 21.02.2017 г. и на
РИК № 25 София обвиняемият Н.Н.Ш. бил регистриран за кандидат за народен
представител от листата на коалиция Движение „Да, България“ в избори за народни
представители на 26.03.2017 г.
Обвиняемият
Ш. е правоспособен водач на МПС от СДВР, който се води на отчет с оглед
издържан изпит за придобиване на правоспособност с Протокол № 6230/2009 г. за
категория „АМ“; с Протокол № 5653/2010 г. за категория „В1“ и с Протокол №
7108/2011 г. за категория „В“. На обвиняемия Н.Н.Ш. е издадено на 24.01.2012 г.
СУМПС № ********* от СДВР, валидно до 24.01.2022 г. за придобити категории „АМ
В1 В“ и статус - Валиден.
На
23.03.2017 г., около 15,40 часа обвиняемият управлявал мотоциклет марка
„Хонда“, модел „Хорнет 600“, рама № ******* по бул. „Черни връх“ с посока на
движение от бул. „Н. *** на бул.“Черни връх“, обвиняемият застигнал по-бавно
движещ се лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******, управляван
от свидетелката С.А.Ф., който намалил скоростта си на движение, поради спрели
пред него автомобили. Обвиняемият Ш. не успял да спре, поради което
управлявания от него мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ се блъснал в
задната част на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******. След
удара, обвиняемият паднал на земята от мотоциклета. След настъпване на пътно
транспортното произшествие обвиняемият Ш. отишъл с такси в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Свидетелката Ф. позвънила на
тел.112, от където бил изпратен полицейски екип на мястото на ПТП на бул.“*********
в състав – свидетелите Ц.М. и Н.М.– полицейски служители при ОПП СДВР. По
разпореждане на дежурния ОДЧ двамата свидетели М. и М.отишли в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
заедно със свидетелката Ф., където последната посочила лицето, което при
управление на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ се блъснало в
управлявания от нея лек автомобил. Двамата полицейски служители – свидетелите М.
и М.установили лицето, като обвиняемия Н.Н.Ш.. При извършената проверка, обвиняемият
представил СУМПС № S35404485,
клас D, издадено в САЩ. В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ е
оказана медицинска помощ на обвиняемият, предвид настъпилата фрактура на лявата
му ръка, поради което същата била гипсирана. На обвиняемия Ш. бил съставен АУАН
№ 129075/23.03.2017 г. и протокол за ПТП от свидетеля Ц.М.,
за нарушения на чл. 150а, ал. 1, чл.
140, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ били изпратени
и свидетелите В.С.и Г.Д.– полицейски служители при 04 РУ СДВР, които
транспортирали обвиняемия Ш. до мястото на ПТП, след като му била оказана
медицинска помощ. На мястото на ПТП свидетелите В.С.и Г.Д.установили двете пътно
превозни средства между, които било настъпило пътно транспортното произшествие
- лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ****** и мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“.
На
мястото на ПТП пристигнала огледна група, която извършила оглед и за
проведеното процесуално следствено действие бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие. При извършения оглед на мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ се установило, че същия е
без поставени регистрационни табели; в предната му част в областта на калника и
километража са установени следи от огъване и счупване, а в областта под
кормилото се намирала неподвижно закрепена метална табела с изписан на нея
номер**********, която била щампована и върху подкормилната рамка. На мястото
на огледа били установени и следи от червено-кафява материя. При огледа се е
намерил и лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******, който бил с вдлъбнатини в задната
част.
От
заключението изготвената в хода на досъдебното производство трасологична
експертиза се установява, че в съдържанието на номера на рамата ZDCPC36E02F500909, на представения за изследване мотоциклет марка „Хонда“, модел
„Хорнет 600“ без регистрационен номер, не се установяват трасологични следи с
цел изменение на съдържанието му.
От
приложената по досъдебното справка на ОПП-СДВР се установява, че в централната
база на АИС-КАТ-Регистрация няма данни за регистрирано МПС с рама********.
Във
връзка със съставения АУАН №
129075/23.03.2017 г. е издадено наказателно постановление № 17-4332-010482/05.06.2017
г. от зам.-началник ОПП СДВР, с което на обвиняемия Ш. са наложени следните
административни наказания, а именно: глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, за нарушение по чл. 150а, ал.1 ЗДвП и глоба в
размер на 200.00 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП. За констатираното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП не е
съставено наказателно постановление, поради обстоятелството, че същото
съставлява престъпление по чл.345, ал.2 НК, за което е образувано настоящото
досъдебно производство. Наказателното постановление е връчено лично на
обвиняемия Ш. на 06.07.2017 г. и е влязло в законна сила на 14.07.2017 г., като
необжалвано.
По доказателствата:
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства, писмени
доказателства и средства за тяхната проверка, които съда прецени на основание чл.
378, ал. 2 НПК, а именно: дадените в хода на досъдебното производство показания
на свидетелите С.А.Ф., Н.Г. М., В.Ф.С., Г.Н.Д., протокол за оглед на
местопроизшествие /л.26-27/; протокол за доброволно предаване /л.13/;
заключението по изготвената трасологическа експертиза /л.54-55/; справка рег.№
4332р-16451/09.06.2017 г. на ОПП КАТ СДВР /л.72/; АУАН № 120075/23.03.2017 г.
/л.73/; протокол за ПТП № 1654969/23.03.2017 г. /л.75/, както и приетите и
приобщени към доказателствената съвкупност писмени доказателства и гласни
доказателствени средства в хода на съдебното следствие, а именно: показанията на
Ц.Й.М. и наказателно постановление № 17-4332-010482/05.06.2017 г., справка за
съдимост на обвиняемия Ш., както и всички останали писмени документи приети,
като доказателства по делото.
В конкретния случай по фактите няма спор,
същите се установяват по несъмнен и категоричен начин, както от гласните
доказателствени средства, изразяващи се в показанията на разпитаните свидетели,
така и от писмените доказателства и писмени доказателствени средства приети по
делото. Съдът се довери изцяло на показанията на свидетеля М., дадени
непосредствено пред съдебния състав, който независимо от изминалия период от
време логично и последователно разказва за процесните събития, които са
установени и възприети от съда във фактическата обстановка по делото. На
следващо място показанията на свидетеля М. обективно отразяват инкриминираното
деяние, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия Ш., защото в неговите
показания не се наблюдава преднамереност или заинтересованост от изхода на
делото, а напротив същите се открояват със своята обективност, т.к.
непротиворечат на останалите събрани по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. Данните в показанията на свидетеля М. изцяло
кореспондират на данните в показанията на свидетелите Ф., М.,С.и Д. дадени в
хода на досъдебното производство. Така чрез показанията на всеки един от тях се
установява мястото и датата на инкриминираното деяние, участниците в
настъпилото процесно ПТП, вида на моторно превозните средства участвали в
същото, причинените травматични увреждания на обвиняемия Ш., както и
причинените щети по двете пътно превозни средства. Показанията на всички
посочени свидетели са съответни и на писменото доказателствено средство, а
именно съставения протокол за оглед на произшествие, при което процесуално
следствено действие е установено местоположението на двете пътно превозни
средства, като процесния мотоциклет се е намирал зад лекия автомобил на пътното
платно; установено е мястото на щетите по процесния мотоциклет, в предната му
част и мястото на щетите по процесния лек автомобил, в неговата задна част. На
следващо място в съставения протокол за оглед на местопроизшествие е описан
номера на рамата на процесния мотоциклет, който номер на свой ред е станал
предмет на проверка в ОПП СДВР предвид липсата на поставени регистрационни
номера на същия и които обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен
начин и в гласните доказателствени средства, представляващи данните в показанията
на свидетелите – полицейски служители. Именно така установените и описани данни
в двата доказателствени източника са довели и до необходимостта от извършване
на тази проверка в ОПП СДВР, за да се установи регистрационния номер на
процесния мотоциклет. Показанията на разпитаните по делото свидетели
кореспондират и с отразената в изготвената от ОПП СДВР справка с рег.№
4332р-16451/09.06.2017 г., от която се установява, че в информационните масиви
липсват данни за регистрирано ППС с рама номер**********. На свой ред всички изложени и обсъдени до момента факти и
обстоятелства намират своето отражение и в съставените официални писмени
документи от свидетеля М., в качеството му на длъжностно лице, който в
изпълнение на служебните си задължения, като младши автоконтрольор в 01 група
ОПП СДВР, е съставил АУАН № 120075/23.03.2017 г.; протокол за ПТП №
1654969/23.03.2017 г., както и в издаденото впоследствие наказателно
постановление № 17-4332-010482/05.06.2017 г. Съдът се довери на информацията
съдържаща се в посочените писмени документи, защото е съответна, кореспондира и
отразява изнесеното в показанията на разпитаните по делото свидетели, като в
тази връзка не се наблюдава, каквото и да е противоречие между посочените
доказателствени източници, за да се дискредитира някои от тях и по този начин
да се изключи от доказателствената съвкупност по делото, като недостоверен и
некоректно отразяващ факти и обстоятелства, които са от значение за предмета на
доказване по делото. Ето защо съдът се довери и на така посочените и обсъдени
писмени доказателства в тяхната цялост.
На свой ред
съдът констатира, че в случая обвиняемия не е бил административно наказателно
санкциониран за процесното деяние чрез издаденото наказателно постановление, за
което деяние му е повдигнато обвинение, а именно за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, ал.1 НК. В тази насока съдът отчита дадените показания
от всички разпитани свидетели по делото като пълни и обективно отразяващи възприетите
от тях обстоятелства, защото същите са взаимно допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Това е така, защото независимо от наблюденията си върху
инкриминираното МПС в различни моменти на инкриминираната дата след процесния
инцидент, всички свидетели единодушно твърдят, че управляваният от обвиняемия
мотоциклет е бил без регистрационни табели. Това се потвърждава от приложените
писмени доказателства и заключението на изготвената трасологична експертиза. Не
е налице обективна причина за да бъде изключена от доказателствената съвкупност
и изготвената справка от ОПП СДВР в тази насока, в която са отразени данните
установени след извършената проверка в централната база данни на
АИС-КАТ-Регистрация и от която категорично се установява, че в централната
система за регистрация на МПС, няма данни за регистрирано МПС с посочен номер
на рама******.
По делото няма спор, че обвиняемия Ш. е
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е причинил
ПТП на 23.03.2017 г., в която насока данните не се оспорват от страните по делото.
По
изложените съображения по-горе възприетата от съда фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства,
на които съда се довери и прецени при условията и реда на чл.378, ал.2 НПК.
От правна страна:
При
така установените факти от правна страна съдът приема, че обвиняемият Н.Н.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
За да бъде осъществен съставът на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК от обективна страна следва да е
реализирано изпълнителното деяние, което се свързва с управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Условията и редът
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, са уредени в
подзаконов нормативен акт на министъра на вътрешните работи - Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, в която са посочени
компетентните органи, сроковете, необходимите документи за надлежната
регистрация, проверките, които се извършват от органа при регистрация, както и
идентификационните знаци и документи, които се издават на регистрираните МПС. Изрично
са изброени и видовете МПС, които не подлежат на регистрация по съответния ред,
сред които не попада инкриминираният мотоциклет. Предвид установената по делото
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателство е
видно, че в конкретния случай въобще липсва индиция за реализиране на каквито и
да е действия от страна на обвиняемия Ш. във връзка с изпълнение на норми от
посочената Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., за да се обсъжда въобще нейното
приложение на фона на процесния случай.
Престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК е такова на формално извършване, като със самия факт на привеждане в
движение на едно МПС от неговия водач без същото да е регистрирано по надлежния
ред и без регистрационни табели поставени на определените за това, е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението. В настоящия случай липсват
данни въобще да са правени постъпки от страна на обвиняемия Ш., във връзка с
регистрацията на управлявания от него процесен мотоциклет, който е бил и
бракуван съгласно вписаното в съставения му АУАН № 120075/23.03.2017 г. от свидетеля М.. При това положение е напълно
обяснимо поведението на обвиняемия, който е управлявал един бракуван мотоциклет
придобит от него през 2016 г., предвид липсата на регистрация на същия. От
друга страна обвиняемия Ш. от обективна страна е управлявал процесния
мотоциклет на инкриминираната дата – 23.03.2017 г., след като същия е бил
придобит от него през 2016 г. По делото не се установи обвиняемия след като е
придобил процесния мотоциклет да го е регистрирал и по този начин да са му
издадени регистрационни табели за движение по пътищата. На следващо място съдът
намира, че в случая е безпредметно обсъждането на въпроса, кой е надлежния ред,
с оглед на обстоятелството, че обвиняемия Ш. управлява процесния мотоциклет в един
относително дълъг период от време, без дори да е заявил желание за неговата
регистрация пред съответните компетентни органи за това. Ето защо от обективна
страна по несъмнен и категоричен начин се доказа, че обвиняемият Н.Н.Ш.
на 23.03.2017 г., около 15.40 часа, в гр.София, бул. „*********, с посока на
движение от бул.“Н. *** е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет
марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ с номер на рама**********, което не е
регистрирано по надлежния ред и не е имало издадени и поставени регистрационни
табели, съгласно чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“.
От субективна страна, съдът намери, че
деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл, тъй като обвиняемия Ш. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял, искал е тяхното настъпване. Обвиняемият
Ш. е наказателно отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост,
въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. С
оглед възприетото от съда, че обвиняемия Ш. е знаел, че управлява процесния
мотоциклет без необходимата му регистрация се налага извод, че у него е било
налице и знание за това, че мотоциклета е без регистрационни табели до настъпване
на процесния инцидент. Той е съзнавал също така, че не може да управлява
процесния мотоциклет без необходимата за това регистрация, в която насока са и
предадените от него документи за придобиване на собствеността върху същия. У
обвиняемия Ш. е било налично и съзнанието, че управлявания от него процесен
мотоциклет е бил бракуван, предвид отразеното в съставения му АУАН, който е
подписал без възражения и е целял да го управлява именно по процесния начин,
без да го регистрира. Съзнанието на водача, че управляваното от него МПС не е
надлежно регистрирано се извежда от обстоятелството, че обвиняемият твърди, че
е собственик на мотоциклета по силата на договор за покупко-продажба. Обвиняемият
е имал задължението да подаде заявление за регистрация на МПС в съответната
териториална дирекция на МВР по постоянния си адрес, но не го е направил, с
което е създал предпоставки при които е реализирал престъпния състав на чл.345,
ал.2, вр. ал.1 НК.
Именно с това си поведение, при наличие
на съзнание за липса на съответната регистрация, обвиняемият Ш. осъществява
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
При така изложеното и на основание
чл.303, ал.2 НПК съдът призна обвиняемия Ш. за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК.
Съдът не се съгласява с изложеното от
защитата на обвиняемия Ш., че следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на обвиняемия, а не неговата наказателна отговорност, с
твърдението, че в ЗДвП е предвиден идентичен състав на административно
нарушение. Действително нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда санкция по
административен ред за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, но в конкретния случай същата е неприложима по подробно изложените вече
съображения независимо, че формулировката на състава на административно
нарушение е идентична с тази на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, поради което е налице опасност от дублиране на административнонаказателната
и наказателната отговорност при санкционирането на едно лице при извършено от
него правонарушение. Тук е мястото да се отчете задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, където в т.
1.2. подробно е обсъден въпросът относно конкуренцията между наказателната
отговорност и административнонаказателната отговорност на едно и също лице за
едно и също деяние, като от чл. 33 ЗАНН е изведена законодателната идея за приоритет
на наказателната отговорност над административната отговорност като начин за осуетяване
на опасността от дублиране на двата вида отговорност, независимо от характера
на административнонаказателното производство по смисъла на ЕКПЧ. Изведени са и
начините за елиминиране на последиците на повторно наказателно преследване на
едно и също лице за едно и също деяние, по отношение на което е било проведено
окончателно приключило административнонаказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на Конвенцията или при възобновяване на окончателно
приключилото административнонаказателно производство при наличие на
предпоставките на чл. 70, б. „в“ ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и
прекратяването му на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Прекратяване на образуваното
второ по ред неприключило наказателно производство по реда на чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК, респективно отмяната на постановените по него съдебни актове и
прекратяването му, е предвидено единствено в случаите, когато окончателно е
пропусната възможността за възобновяване на административнонаказателното
производство с наказателен характер или възобновяването е невъзможно, поради
липса на основание за това. В конкретния случай, от справката на ОПП-СДВР и
издаденото наказателно постановление е видно, че образуваното първо по ред
административнонаказателно производство е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, като правилно материалите са изпратени по компетентност до органите на
досъдебното производство при наличие на данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК. Независимо, че в тълкувателното решение става
въпрос за преодоляване на последиците при вече приключили производства, то с
още по-голяма сила следват изводите на върховната съдебна инстанция, че същите
следва да се прилагат при избягването на двойното наказателно преследване,
преди да има влязъл в сила акт за ангажиране на отговорността на лицето, а
както се установи случая не е такъв. Наред с това практиката на върховната съдебна
инстанция е еднопосочна, че в подобни случаи на колизия между наказателни и
административнонаказателни норми /за да се прецени вида на отговорността/,
следва да се вземе предвид степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като се съобразят съответните състави на престъпните деяния и
тяхното съотнасяне към съставите на административните нарушения, последните от
които разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност. В конкретния
случай деянието разкрива степен на обществена опасност, значително по-висока от
тази предвидена за аналогичния състав на административно нарушение, за което е
налична материалната норма на чл.140, ал.1 ЗДвП. До този извод съдът достигна
съобразявайки установените по несъмнен начин обстоятелства по делото, а именно,
че обвиняемият претендира да е придобил собствеността върху инкриминирания
мотоциклет по силата на договор за покупко-продажба, от което следва, че той е
лицето, което има задължение да извърши необходимите действия по надлежното му
регистриране пред органите на МВР в България. Обстоятелството, че обвиняемият
не е предприел действия по регистрация на МПС, категорично разкрива по-висока
степен на обществена опасност, отколкото ако мотоциклетът е собственост на
друго лице и обвиняемият притежава само качеството „водач“ на такова, а го
управлява лично при това си знание. Бездействието на собственика – обвиняемия Ш.
да изпълни задължението си за подаване на заявление за регистрация предполага
един траен уклон към неспазване на установения в държавата правов ред, който
извод се подкрепа от данните по делото относно момента на придобиване на
собствеността върху процесния мотоциклет. На следващо място данни за по-високата
степен на обществена опасност за дееца и деянието могат да се изведат и от
констатираното в АУАН, че инкриминираното МПС, което към датата на деянието е
собственост на обвиняемия и макар да е регистрирано на името на Fabrizio Vicentini
в
Италия, то същото е бракувано. По аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставеният АУАН по ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното, поради което и съдът приема фактическите констатации
на съставилото го длъжностно лице за правилни, обективни и достоверни, като същите
не бяха и оспорени. Предвид това обстоятелство, инкриминираното МПС не следва
да се намира в движение по пътищата, което допълнително повишава обществената
опасност на извършеното от обвиняемия. В тази връзка се поставя въпроса и
относно удостоверяването на техническата годност на съответното МПС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, която би била невъзможно установеима
предвид данните, че процесния мотоциклет е бракуван, т.е същия не е технически
годен за движение. При това положение, ако процесния мотоциклет е бракуван, то
е следвало същия да бъде унищожен, а причините, поради които е останал в
движение, са изцяло в противоправното поведение на дееца – обвиняемия Ш.. Наред
с това обстоятелството, че такова МПС се движи по пътищата за обществено
ползване, обективно повишава риска от настъпване на ПТП, поради движение на
технически неизправни превозни средства и затруднява възможността за опазване
на обществения ред и разкриването на извършителите на нарушения и престъпления
поради липсата на възможност за обвързването му с конкретно лице. В подкрепа на
казаното са категорично установените данни по делото, защото не може да бъде
подминато и обстоятелството, че с инкриминирания мотоциклет обвиняемият е
причинил ПТП, поради виновно от негова страна нарушение на правилата за
движение по пътищата, което също обуславя по-високата степен на обществена
опасност на деянието му. Видно е, че обвиняемият е нарушил ЗДвП, като е
предприел рисково поведение, застрашаващо останалите участници в движението,
знаейки, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и същото е
технически негодно. Така вместо обвиняемият да положи старание да предотврати
настъпването на повече общественоопасни последици, той е провокирал допълнителни
такива, като е застрашил не само живота и здравето на другите участници в
движението, но и своя собствен живот, предвид това, че в случая той е пострадал.
Това поведение на обвиняемия Ш. говори единствено за липса на критичност,
правосъзнание и гражданска отговорност у същия. В тази връзка следва да се
отчете и обстоятелството, че при липсата на надлежна регистрация на МПС, не
може да бъде сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като по този начин обвиняемият е затруднил и възможността за
обезщетяване на пострадалите при ПТП, каквото в случая обективно е причинил.
Високата степен на обществена опасност при дееца се обосновава и с
констатираната липса при него за придобита категория за правоспособност за
управление на процесното МПС – мотоциклет, за което е санкциониран чрез
издаденото му наказателно постановление за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП,
т.к. същия е имал съзнанието, че не притежава съответната категория за
правоспособност, но въпреки това се е качил и е управлявал процесния мотоциклет.
В подкрепа на казаното е и справката на ОПП СДВР с дата 19.02.2018 г., от която
се установява, че обвиняемия Ш. има следните придобити категории за водач на
МПС – „АМ“, „В1“ и „В“, но не притежава придобити категории „А“, „А1“ и „А2“,
които са относими за придобита правоспособност за водач на мотоциклет или
каквото превозно средство е управлявал същия към датата на инкриминираното деяние
– 23.03.2017 г.
В заключение на всичко изложено до
момента и при съвкупният анализ на цялостното поведение на обвиняемия Ш., безспорно
се разкрива степен на обществена опасност, достатъчно висока, за да е налице
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 345,
ал. 2 вр. ал. 1 НК. С поведението си обвиняемият е застрашил редица обществени
отношения от различни отрасли, показал е постоянство при неспазването на
нормативно установени правила, както и поведение, застрашаващо здравето и
живота, както на трети лица, така и на самия себе си. Укоримостта на
извършеното от обвиняемия се увеличава от обстоятелството, че към момента на
извършване на деянието, същият е бил кандидат за народен представител – лице,
което следва да се ползва с доверие в обществото и което следва да спазва
законите на страната преди да започне да ги създава, с което да бъде добър
пример особено сред подрастващите, към които и той самия се числи предвид
младата си възраст.
По изложените съображения и след като съдът
намери, че по несъмнен и категоричен начин се доказа от събраните по делото
доказателства, че обвиняемият Н.Н.Ш. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК го призна за
виновен по същото.
По наказанието:
За
извършеното от обвиняемият Н.Н.Ш. престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
законодателят в санкционната част на диспозицията на посочената норма е предвидил
наказание „Лишаване от свобода” до една година или глоба от петстотин до хиляда
лева.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало, добри характеристични данни за обвиняемия Ш. и младата му възраст. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени тежестта на деянието – факта,
че същото е съпроводено с нарушаване на множество други законови разпоредби от
ЗДвП, както и че инкриминираното МПС - мотоциклет не е следвало да се намира в
движение на пътното платно, при което е застрашил живота и здравето на другите
участници в движението, а и своите също. Ето защо при определяне на наказанието
и неговия размер, съдът съобрази тежестта на извършеното от него деяние и
целените общественоопасни последици. Настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на обвиняемия Ш. следва да бъде приложен института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по реда на
чл. 78а НК, т.к. са налице предпоставките за това. Това е така, защото спрямо
обвиняемият Ш. са налице всички предпоставки, за прилагането на материално
правната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 НК, а именно: престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемия е умишлено и за същото се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до една година или глоба от петстотин до хиляда
лева; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер към датата на
извършване на инкриминираното деяние и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава 28 НПК и от престъплението няма причинени
имуществени вреди. Също така не е налице и някое от ограниченията на чл. 78а,
ал. 7 НК за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. С оглед на изложеното съдът освободи
от наказателна отговорност обвиняемия Ш., като му наложи административно
наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът счете, че достатъчно превантивно и предупредително-възпиращо въздействие
върху дееца ще окаже административното наказание „глоба”, в минималният размер
на същото, поради което определи нейния размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Определените граници на наказанието “глоба” с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК
са абсолютни и не съществува възможност съдът да определя по-нисък или по-висок
размер на глобата от предвидените в законовата разпоредба.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: