Решение по дело №950/2020 на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        /17.11.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 950 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(/ДОПК).

Образувано е по жалбата на И.А.И. *** срещу Ревизионен акт (РА) № Р–03000319005461-091-001/20.01.2020 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД - Варна  на НАП), потвърден с Решение (Р) № 57/01.04.2020 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (”ОДОП” - Варна при „ЦУ” на НАП”). Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т.т. 1, 2 и 7 от ДОПК. Твърди, че сумата от 8 000 лева, получена от “Алберта Трейдинг Корпорейшън” ЕООД не представлява доход, който подлежи на облагане, тъй като е върната на 16.04.2014 година, поради прекратяване на договора, послужил като основание за превеждането и по сметката му. Твърди, че сумата от 3 500 лева не представлява подлежащ на облагане доход, тъй като погрешно е преведена на “Бепана” ЕООД, а впоследствие върната от “Бепана” ЕООД. Твърди, че е получил сумата от 10 000 лева от своята тъща В.Ц., като произходът на сумата е от получени доходи от рента и наем на земеделска земя. Твърди, че сумата от 4 000 лева не представлява доход, а е негови спестявания. Твърди, че е внесъл сумата от 14 000 лева по банковата си сметка. Твърди, че сумата от 9 900 лева не представлява доход, а е преведена по неговата банкова сметка *** “Хавале” ООД по сделката с Б.А. и Д.В., като впоследствие сумата е разчетена. Твърди, че сумата от 9 760 лева е получена от К.Д. като дарение, поради което също не представлява доход. Твърди, че сумата от 300 лева, представлява получена по предварителен договор за покупка на моторно превозно средство, сключен между К.Д. и “Канада Трейд корпорейшън” ЕООД, чийто пълномощник е бил той. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че ревизията е по извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, при наличието на материалноправните предпоставки за това. Твърди, че установените доходи не са дакларирани от жалбоподателя и подлежат на облагане. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

І. По допустимостта на жалбата :

РА № Р-03000319005461-091-001/20.01.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД - Варна на НАП, е съобщен на жалбоподателя на 24.01.2020 година (л. 252 от административната преписка). Обжалван е по административен ред с жалба от 04.02.2020 година (л. 262 от административната преписка), входирана в Дирекция “ОДОП” - Варна при “ЦУ” на НАП на 11.02.2020 година. С Р № 57/01.04.2020 година директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА, с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014 и 2017 година в общ размер на 6 431 лева и лихви за забава в общ размер на 1 902,33 лева. Препис от Р е връчен на жалбоподателя на 13.04.2020 година (л. 279 от административната преписка), поради което с подаване на жалбата по пощата на 27.04.2020 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.

 

ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :

Ревизията на И.А.И. *** обхваща задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 година и е започнала е със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000319005461-020-001/20.08.2019 година (л. 2 от административната преписка), издадена от В.Г.Х., началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД - Варна, определена да издава такива заповеди със Заповед № Д-1465/31.08.2018 година (л. 22 от делото) на директора на ТД - Варна на НАП. ЗВР е връчена на Димитров на 04.09.2019 година. На 17.12.2019 година, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е издаден РД № Р-03000319005461-092-001, връчен на жалбоподателя на 18.12.2019 година (л. 250 – 234 от административната преписка). На 06.01.2020 година жалбоподателят е депозирал възражение срещу РД (л. 251 от административната преписка). На 20.01.2020 година е издаден оспореният РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.

Приобщени са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 година), които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от същия закон. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Предвид горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма.

 

ІІІ. По материално-правната законосъобразност на РА :

В ревизионните доклад и акт и потвърждаващото решение е прието, че жалбоподателят дължи данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 6 431 лева за периода 2014 и 2017 година и лихви в общ размер на 1 902,33 лева. За да постанови този резултат органите по приходите са приели, че : 1. На 17.02.2014 година по банковата сметка на жалбоподателя е постъпила сумата от 8 000 лева. Основанието за получаването и е договор за изработка от 11.02.2014 година, сключен с „Алберта Трейдинг Корпорейшън“ ЕООД. Органите по приходите не са ценили, като годно доказателство, квитанция към приходен касов ордер от 16.04.2017 година, с която жалбоподателят е внесъл сумата от 8 000 лева в касата на дружеството, след прекратяване на договора. Приели са, че жалбоподателят не е разполагал със сумата, тъй като движението на парични средства по банковите му сметки не обосновава такъв извод.; 2. На 29.07.2014 година жалбоподателят е получил по бавков път сумата от 3 500 лева от „Бепана“ ЕООД с посочено основание „грешен превод“. Органите по приходите са приели, че след като жалбоподателят е изтеглил сумата на 01.08.2014 година и не е представил доказателства, че я е върнал на дружеството, същата представлява доход.; 3. На 11.09.2014 година жалбоподателят е внесъл по банковата си сметка сумата от 14 000 лева. Органите по приходите са приели са, че внесената сума има недоказан произход, поради което следва да се обложи като доход.; 4. На 14.08.2017 година, 31.08.2017 година и 27.11.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 14 750 лева от Р.С.К. с посочено основание на банковия превод „капаро за автомобил“. Органите по приходите са приели, че сумата представлява доход.; 5. На 11.01.2017 година, 1.01.2017 година и 18.01.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 10 060 лева от К.Д.Д.. Органите по приходите са приели, че получената сума представлява доход.; 6. На 11.04.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 3 000 лева от С.С.С., като посоченото основание е „захранване на сметка“. Органите по приходите са приели, че сумата представлява доход.; 7. На 12.05.2017 година по сметката на жалбоподателя е постъпила сумата от 3 000 лева от И.В.в. с посочено основание „договор“. Органите по приходите са приели, че сумата представлява подлежащ на облагане доход.; 8. На 22.11.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 3 000 лева от С.Г.П. с посочено правно основание „подготовка на документи за строителство“. Органите по приходите са приели, че сумата представлява подлежащ на облагане доход.;   9. Жалбоподателят е получил сумата от 5 000 лева от „Канада Трейдинг Корпорейшън“ ЕООД , за която не е платил данъка.

Въз основа на горното органите по приходите са приели, че през 2014 година жалбоподателят е получил доход от 25 500 лева, който не е декларирал и не е обложен с данък. Приели са, че през 2017 година жалбоподателят е получил доход от 38 810 лева, който не е декларирал и не е обложен с данък. Приели са, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т.т. 2 и 7 от ДОПК. На жалбоподателя е връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните няма спор, че И.А.И. *** не извършва дейност като търговец, както и че не е получил трудови доходи за периода 2014 – 2017 година В банковата му сметка в началото на ревизирания период е установена сумата от 3 532,63 лева.

1.                Между страните не се спори, че на 17.02.2014 година жалбоподателят е получил сумата от 8 000 лева от “Алберта Трейдинг Корпорейшън” ЕООД. Основанието за извършеният превод е договор от 11.02.2014 година (л. 9 от административната преписка), по силата на който жалбоподателят е приел да извърши надзор по строителството на двуетажна сграда, находяща се в гр. Варна, местност “Траката”. С анекс от 16.04.2014 година (л. 8-гръб от административната преписка) договорът е прекратен, считано от датата на подписването му, поради невъзможност за изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 4 от анекса жалбоподателят дължи връщане на получените по договора суми. Видно от Квитанция от 16.04.2014 година (л. 266 от административната преписка) жалбоподателят е върнал получената сума.

Квитанцията представлява частен свидетелстващ документ без достоверна дата, чието съдържание е оспорено от решаващия орган. Видно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено в счетоводството на “Алберта Трейдинг Корпорейшън” ЕООД е отразена сумата от 8 000 лева по дебита на сметка 402 и кредита на сметка 402 – платен аванс към И.И. и по дебита на сметка 501 и кредита на сметка 502 – върнат от И.И. платен аванс. 

Предвид горното жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, арг. чл. 193, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс е установил истинността на съдържанието на частния свидетелстващ документ.

С оглед установеното съдът приема, че жалбоподателят не е реализирал доход в размер на 8 000 лева през 2014 година.

2.                    Между страните не се спори, а се и установява от представеното извлечение от банковата сметка на жалбоподателя, че на 29.07.2014 година същият е получил сумата от 3 500 лева от „Бепана“ ЕООД с посочено основание „грешен превод“. От представеното извлечение от банков регистър – движение по банкова сметка *** „Бепана“ ЕООД в СЖ Експресбанк (л. 88 – 89 от делото) е видно, че на 19.06.2014 година жалбоподателят е превел на дружеството сумата от 3 500 лева с основание „изграждане на уличен водопровод и отклонение“. На 28.08.07.2014 година е отразен превод на сума в размер на 3 500 лева от „Бепана“ ЕООД по сметката на жалбоподателя с основание „грешен превод“.

Видно от представения Хронологичен регистър на „Бепана“ ЕООД сумата от 3 500 лева е отразена по дебита на сметка 503/кредита на сметка 498 с основание „грешен превод“. На 28.07.2014 година в счетоводството на дружеството е отразен запис по дебита на сметка 498/кредита на сметка 503 е отразена сумата от 3 500 лева с основание „върнат грешен превод“.

Предвид горното съдът намира, че сумата от 3 500 лева не представлява доход.

3.                    На 11.09.2014 година жалбоподателят е внесъл по банковата си сметка сумата от 14 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че сумата от 10 000 лева е получена от Ц.М.Ц. и В.И.Ц., негови роднини по сватовство – тъст и тъща, а сумата от 4 000 лева е формирана от лични спестявания.

Видно от Справка в Националната база данни от 21.10.2020 година жалбоподателят е в брак с М.Ц.И.. Ц.М.Ц. и В.И.Ц. са родители на М.Ц.И.. 

Видно от представените удостоверения от 08.06.2020 година от „Булрам“ ЕООД с. Галово Ц.М.Ц. е получил доходи от трудова дейност в размер на 25 458,39 лева за периода януари – септември 2010 година, април – декември 2011 година, 2012 година, 2013 година, април – декември 2014 година и януари – юли 2015 година. Видно от служебни бележки от 05.06.2020 година В.И.Ц. е получила трудово възнаграждение в размер на 15 190,92 лева за периода 2010 – 2011 година и 8 730,72 лева за периода 2012 – 2013 година. Видно от Нотариален акт вх. Рег. № 323/29.02.2012 година В.И.Ц. е е получила сумата от 5 508,60 лева от продажбата на 9,181 дка земеделска земя в местността „Училищното“, с. Галово, община Оряхово. Видно от Служебна бележка от 24.04.2020 година Ц.М.Ц. е получил сумата от 7 888,25 лева по договор за аренда за периода 2011 – 2014 година. Общо получените доходи на семейството за периода 2010 - 2014 година възлизат на 67 776,88 лева.

Съобразно данните на Националния статистически институт годишната издръжка на едно домакинскво възлиза на 8 108 лева – 2010 година, 8 547 лева – 2011 година, 9 607 лева – 2012 година, 10 595 лева – 2013 година и 10 929 лева – 2014 година. Общо разходите за едно домакинство за периода 2010 – 2014 година възлизат на 47 786 лева.

С оглед на изложеното съдът намира, че Цекови са разполагали с излишък от парични средства в размер на 19 990,88 лева. 

От показанията на разпитания в с.з. на 30.10.2020 година свидетел В.С.К. се установява, че И.И. е получил средства от Ц. и В. Ц., за закупуване на недвижим имот с цел осъществяване на търговска дейност, но поради неосъществяване на инвестиционното намерение е внесъл парите в сметката си.

Въз основа на опосредените показания на св. Казаков съъдът не може да изведе извод за реално получаване на сумата от 10 000 лева от жалбоподателя.

Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че е имал спестявания в размер на 4 000 лева.

Предвид горното съдът намира, че сумата от 14 000 лева, внесена по сметка на жалбоподателя не е получена като дарение от роднините му по сватовство и от лични спестявания. Органите по приходите правилни са приели, че същата представлява доход с неустановен произход и следва да се отрази в баланса за годината.

4.                    На 14.08.2017 година, 31.08.2017 година и 27.11.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 14 750 лева от Р.С.К. с посочено основание на банковия превод „капаро за автомобил“.

 Видно от представения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 19.12.2017 година (л. 10 от административната преписка) жалбоподателят е бил пълномощник на Борис Аврамович и Диана Винницкая по сделка за закупуване на моторно превозно средство – „Тойота Тундра“ с регистрационен № В **** ВР и рама № ********************, сив металик. Стойността на автомобила е 9 900 лева.

От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда като обективна и компетентно дадена се установява, че товарният автомобил е отразен като дълготраен материален актив в счетоводството на „Хавале ООД с цена на придобиване 9 900 лева.

Съдът намира, че жалбоподателят е участвал в сделката в качеството си на пълномощник на Б.А. и Д.В.. Получената от жалбоподателя сума от тях възлиза на 14 750 лева.

Представена  е разписка от 19.12.2017 година, от която е видно, че жалбоподателят е предал на Б.А. сумата от 9 900 лева, представлява продажната цена по договора за покупко-продажба на товарен автомобил он 19.12.2017 година.

Предвид горното съдът приема, че жалбоподателя е получил възнаграждение по договор за мандат с предмет извършване на дейност за придобиване на товарен автомобил в размер на 4 850 лева, които не е декларирал, респективно не е обложен с данък.

5. На 11.01.2017 година, 1.01.2017 година и 18.01.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 10 060 лева от К.Д.Д.. Органите по приходите са приели, че сумата представлява доход.

Видно от предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 21.01.2017 година (л. 11 от административната преписка) жалбоподателят е действал като пълномощник на „Канада Трейд корпорейшън“ ЕООД гр. Варна при закупуването на лек автомобил „Ландревер“, модел „Дефендър 90“ с регистрационен № В **** ВА за сумата от 1 000 лева.

Видно от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че сумата от 1 000 лева е предадена на Б.А., като продажна цена по договора.

Основанието, посочено при превода на сумата е „дарение“.

В хода на административното и съдебното производство не бяха представени доказателства за установяване на твърдението на жалбоподателя, че сумата от 9 060 лева е получена като дарение, поради което съдът намира, че тя е с неустановен произход и подлежи на облагане.

6.                На 22.11.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 3 000 лева от С.Г.П.. Видно от представения договор за Подробен устройствен план (ПУП) от 25.06.2018 година жалбоподателят е приел да подпомогне П. за изработването на ПУП за имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, местност „Зеленика“ срещу възнаграждение в размер на 2 800 лева, от които 1 400 лева – при сключване на договора; 840 лева – при подготовка на необходимите проекти и 560 лева – при одобряване на ПУП. Представен е одобрен ПУП за имота (л. 85 от делото) и фактура за заплатени на жалбоподателя 1 700 лева на 29.11.2018 година.

С оглед на така представените писмени документи съдът приема, че получената от С.Г.П. сума е с неустановен произход и следва да се определи като подлежащ на облагане доход.

Жалбоподателят не е оспорил другите установявания за 2017 година, поради което съдът не ги коментира.

Ревизия при особени случаи се провежда при наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 от ДОПК.

Основата за облагане с данъци се определя от органа по приходите при съобразяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 – 16 от ДОПК. В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, арг. чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т.т. 2 и 7 от ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

С потвърждаващото решение е установено още едно основание за провеждане на особена ревизия – по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК. Жалбоподателят не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 година и 2017 година, в която да обяви получените и подлежащи на облагане доходи, поради което същите са укрити.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 - 5 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са посочени видовете доходи, които подлежат на облагане по ЗДДФЛ. На облагане подлежат и доходи от други източници, които не са посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 – 5 от ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, арг. чл. 35, т. 6, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ.

От установено по-горе съдът извежда извод, че жалбоподателят е получил доходи в размер на  14 000 лева за 2014 година и в размер на 27 910 лева за 2017 година, които не е декларирал и които не са обложени с данък.

Жалбоподателят е формирал доход в размер на 14 000 лева за 2014 година, поради което размерът на данъка възлиза на 1 400 лева.

За 2017 година жалбоподателят е формирал облагаем доход в размер на 27 910 лева, поради което размерът на дължимия данък възлиза на 2 791 лева.

Данъкът е дължим до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, арг. чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.

След извършване на прости аритметични действия, чрез използване на програмен продукт „Изчисляване на лихва НАП“ съдът установи размера на дължимата лихва върху главницата от 1 400 лева за периода 01.05.2015 – 20.01.2020 година – 675,51 лева, и върху главницата от 2 791 лева за периода 01.05.2018  - 20.01.2020 година – 488,46 лева.

Предвид горното РА за разликата от 1 400 леда до 2 550 лева; от 675,51 лева до 1 223,10 лева; от 2 791 лева до 3 881 лева и от 488,46 до 679,23 лева следва да се отмени.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 175,95 лева, съобразно уважената част.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 438,49 лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно установените размери на дължимите възнаграждения на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 737,46 лева по компенсация.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ      Ревизионен акт № Р-03000319005461-091-001/20.01.2020 година издаден от органи по приходите при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 57/01.04.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица за 2014 година за разликата от 1 400 лева до 2 550 лева и лихви за разликата от 675,51 лева до 1 223,10 лева и за 2017 година за разликата от 2 791 лева до 3 881 лева и лихва за разликата от 488,46 лева до 679,23 лева по жалбата на И.А.И., ЕГН ********** ***.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.И., ЕГН ********** *** срещу Ревизионен акт № Р-03000319005461-091-001/20.01.2020 година издаден от органи по приходите при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 57/01.04.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица за 2014 година в размер на 1 400 лева и лихва в размер на 675,51 лева и за 2017 година в размер на 2 791 лева и лихва в размер на 488,46 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.И., ЕГН ********** *** сумата от 737,46 (седемстотин тридесет и седем и 0,46) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

СЪДИЯ: