№ 19835
***, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110145657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца по приетия за съвместно разглеждане обратен иск -
**** за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в Решение №
2196/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 45657/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав. В искането се сочи, че съгласно мотивите на
съдебния акт съдът е намерил предявения обратен иск за неоснователен, но с диспозитива на
решението обратната претенция е отхвърлена под условие, като представителят на страната
поддържа, че „в случай, че се изпълни условието, то искът следва да се счете за уважен“.
В срока за отговор ответникът по обратния иск не се противопоставя на искането на
****.
По делото в срока по чл. 248 ГПК е депозирана и молба от ответника по обратния иск
************* за допълване на решението в частта относно разноските, като в полза на
дружеството бъдат присъдени сторените съдебни разноски по отхвърления обратен иск.
В срока за отговор на искането за допълване на решението в частта относно
разноските **** депозира становище за неоснователност на молбата доколкото на третото
лице-помагач не се следват съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба
на страните може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. За да е
налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да бъде поправена по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда
в мотивите на решението и изразената такава, обективирана в диспозитива на съдебния акт.
Очевидна фактическа грешка представлява например погрешно посочване на имената на
страните, на размера на присъдената сума /суми/, периода, за който се отнася същата,
погрешни пресмятания на суми, грешка при индивидуализация на спорен имот и т.н.
Поначало обратния иск има за предмет регресното притезание на една от главните
1
страни срещу подпомагащата страна, като същият се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск при предявен обратен иск от ответника или ако той бъде
отхвърлен при предявен обратен иск от ищеца. Когато регресното притезание зависи от
удовлетворението на правото предмет на първоначалния иск петитумът на обратния иск
следва да бъде формулиран условно: ответникът по обратния иск да плати, след като ищецът
по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния
иск, като решението по обратния иск представлява условно изпълнително основание.
В разглежданият случай доколкото предявеният първоначален иск е уважен, то се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск, поради което
съдът е разгледал предявения от **** срещу третото лице-помагач ************* обратен
иск. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил доводи относно неоснователността на
предявения при условията на евентуалност обратен иск от **** срещу *************, като
с нарочен диспозитив „ОТХВЪРЛЯ“ се е произнесъл по претенцията. Неоснователни са
доводите на молителя, че предявеният иск е отхвърлен „под условие, т.е. ако се изпълни
условието, то искът следва да се счете за уважен“. Използваният в диспозитива израз „при
условие“ е в съответствие с петитума на обратната искова молба и правната същност на
предявения при условията на евентуалност обратен иск, а именно в случай, че предявеният
първоначален иск бъде уважен, то третото лице-помагач да бъде осъдено да заплати в полза
на ответника по първоначалния иск всички претендирани от ****** суми, а не създава
условие, при което обратният иск да се счита за уважен. Доколкото не е налице
несъответствие между волята на съда изразена в мотивите и диспозитива на съдебното
решение, с който предявеният обратен иск е отхвърлен, искането по чл. 247 ГПК следва да
бъде оставено без уважение.
По искане за изменение на съдебното решение по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се
произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било
заявено искане за присъждането им. В разглеждания случай с нарочна молба от 27.09.2023 г.
ответникът по обратния иск е направил искане в полза на дружеството да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, по което съдът не се е произнесъл.
Предвид изложеното и доколкото искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирано в срок,
същото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е частично основателно, поради
следните съображения:
С Определение № 164/21.04.2022 г. по ч. т. д. ***95/2021 г. на ВКС, I ТО, Решение №
150/11.05.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г. на ВКС, IV ГО и Определение № 242/23.10.2015 г.
по т. д. № 2771/2014 г. ВКС, II ТО е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК
третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат разноски - както от страната, на която
помага, така и от насрещната страна, но когато помагачът е и ответник по обратен иск, то
той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и
4 ГПК - при отхвърляне на този иск (и при прекратяване на производството по същия, на
което следва да се приравни и неразглеждането му поради несбъдване на процесуалното
условие, под което е предявен - уважаването на първоначалния иск). Отговорността за
направените от него разноски е на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния
иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено от
предявения обратен иск. Доколкото предявеният обратен иск е отхвърлен в полза на
************* следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
искането за присъждане на възнаграждение в размер на 300 лева се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на **** за отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка в Решение № 2196/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 45657/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, касателно
предявения от молителя обратен иск срещу *************.
ДОПЪЛВА Решение № 2196/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 45657/2022г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно
разноските, КАТО:
ОСЪЖДА ****, БУЛСТАТ ***, с адрес в ******, да заплати на *************, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в ***, *** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски по предявения
обратен иск.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която искането по чл. 247 ГПК е оставено без уважение
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му, а в частта с която съдът се е произнесъл по искането по
чл. 248 ГПК същото има характер на определение и подлежи на обжалване от страните в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред Софийски градски
съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3