Разпореждане по дело №26825/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 72996
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20241110126825
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 72996
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20241110126825 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Подадено е заявление от А. С. В. ЕАД срещу И. В. М., с което се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 423,42лв. главница, 43,78лв.
възнаградителна лихва, 243,6лв. сума за пакет допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, 54,4лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 9032-
0013122 и Договор за допълнителни услуги към заем, сключени на 03.02.2023г., между
М. К. АД и И. В. М., прехвърлени по силата на Приложение № 1/21.07.2023г. към
договор за цесия от 30.03.2023г., сключен между цедента М. К. АД и А. С. В. ЕАД.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че е
налице вероятна недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК
вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19 ЗПК, поради което дължима е единствено претендираната
главница от 423,42лв. ( с оглед чл.23 ЗПК).
Това е така, защото:
Първо, че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за
предоставения му пакет от допълнителни услуги не отговаря на изискванията на
закона, тъй като не е формирана цена за всяка от услугите по отделно, т. е. така
уговореното възнаграждение не отговаря на императивните изисквания на чл. 10а, ал.
4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Второ, така описаните допълнителни услуги касаят дейности, които
представляват типични и характерни договорни права, които по съществото си
произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти
1
кредитодател и кредитополучател. Съдът намира, че описаните допълнителни услуги
са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на
подобни такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените услуги, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор. Съдът приема, че
възможността за предоставяне на тези допълнителни услуги не е равностойна на
реалното им предоставяне. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги. Проверката за наличие на неравноправни клаузи цели именно
установяване налице ли е равновесие между права и задълженията на страните и
предотвратяване на нарушенията им. Фактът на изразено съгласие на потребителя с
определени клаузи на договора не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
Настоящият състав приема, че така уговорените допълните услуги водят до
извод за вероятна им неравноправност, прикриващи възнаграждение, което е следвало
да бъде включено при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно
невключването води до недействителност по чл.22 ЗПК, като в решение от 21.03.2024г.
по С-714/22 на СЕС в т.2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да
се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на
предоставената в заем главница (в този смисъл и Определение № 7707/17.05.2024г. по
ч.гр.д. № 5555/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав; Определение №
2223/15.02.2024г. по ч.гр.д. № 1609/2024.г по описа на СГС, ЧЖ-I-H състав; и др.)
При издаване на заповедта по чл.410 ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 13.67лв.
за д.т. и 27,34лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 146381/02.05.2023 г., подадено от А. С. В. ЕАД, В
ЧАСТТА, с която се иска И. В. М., ЕГН: **********, да бъде разпоредено да заплати
сумите, както следва: 43,78лв. възнаградителна лихва от 20.04.2023г. до 20.08.2023г.
по договор за паричен заем № 9032-0013122, вземанията по който са прехвърлени от
цедента М. К. АД на цесионера заявител по силата на Приложение № 1/21.07.2023г.
към договор за цесия от 30.03.2023г., сключен между цедента М. К. АД и А. С. В. ЕАД,
243,6лв. сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от
03.02.2023г., 54,4лв. мораторна лихва за периода от 21.04.2023г. до 01.05.2024г.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
2
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна
такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3