ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11609
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330107518 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И. Б. Д., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 296.88 лева -
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.06.2019
г. – 30.04.2021 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в
гр. П. ****; 28.89 лева – обезщетение за забава за периода от 02.08.2019 г. – 13.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16180 по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, І бр.
състав.
С разпореждане от 06.07.2022 г. е разпоредено да се връчи препис от исковата молба
на ответника.
С молба от 04.08.2022 г. ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, чрез законните си представители - Ж.С. и К.Б., е заявил, че се отказа от
предявените искове, предвид обстоятелството, че след образуване на делото, задължението
по същото е изплатено.
На 04.08.2022 г. в деловодството на съда, е постъпила молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, с която се претендират разноски за заповедното и
настоящото производство.
Съдът намира, че постъпилата на 04.08.2022 г. молба е подадена от легитимирани
лица – подписана е лично от представляващите ищцовото дружество, а именно: от Ж.С.–
Зам. П. на Съвета на директорите и К.Б. – п., с която същите заявяват, че правят отказ от
предявените в настоящото производство искове.
Предвид постъпилата молба за отказ изцяло от предявените искове, следва да се
приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на повдигнатия правен спор.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 233 ГПК, поради
1
което следва да прекрати производството по делото, поради отказ от предявените искове.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 16180/2021 г. на ПРС, І
бр.състав, Заповед № 8748 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.10.2021 г.
Относно разноските:
Въпреки прекратяване на производството по делото, поради отказ от исковите
претенции, поради погасяване на търсените суми в хода на процеса, съдът намира, че
ищецът има право на разноски, поради следното:
Заявлението е входирано в съда на 14.10.2021 г., а исковата молба на 26.05.2022 г.,
като плащането на съдебно претендираните вземания са извършени от ответника на
26.07.2022 г. – дължимата главница и дължимото обезщетение за забава. Тоест, ответникът е
изпълнил своите задължения след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дори след
подаване на исковата молба в съда.
Действително, нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че при прекратяване на
производството, ответникът има право на разноски, но в случая следва да се акцентира и
върху факта, че е налице отказ от иск, защото ответникът е погасил задълженията, но след
образуване на заповедното, съответно на исковото производство.
С факта на плащането на процесните суми, ответникът потвърждава съществуването
и изискуемостта на процесните вземания. При това положение, то явно е, че исковата
претенция е била основателна и сумите са били дължими. Същевременно, с поведението си
ответникът е дал повод да се инициира исковият процес и едва в неговия ход е погасил
изцяло задълженията. Предвид това, то липсва каквото да и било основание да се откаже
присъждане на разноски в полза на ищеца. ( В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС- определение № 388/ 11.07.2017г., по ч. т. д. № 831/ 2017г. на ВКС, т.о.,
II- ро отделение; определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.
о.; определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение
№ 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от
14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. ).
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба, какъвто, обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното и с оглед направеното от ищеца искане в негова полза, следва
да се присъдят разноски, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
В исковото производство ищецът е направил искане и е представил доказателства за
сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и
2
правна сложност, общо 175 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50
лева за заповедното производство, общо 75 лева.
Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 250 лева, който
следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 233 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА поради отказ от исковете, производството по гр.д. № 7518 по описа
за 2022 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр.с., образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И. Б. Д., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 296.88 лева -
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.06.2019
г. – 30.04.2021 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в
гр. П. ****; 28.89 лева – обезщетение за забава за периода от 02.08.2019 г. – 13.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 14.10.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16180 по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, І бр.
състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 8748 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.10.2021 г., издадена по частно гражданско дело № 16180 по описа за 2021 г. на РС -
Пловдив, І бр. състав.
ОСЪЖДА И. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми: сумата от общо 250 лева /двеста и петдесет лева/ – деловодни разноски, от
които сумата от 75 лева - деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 16180
по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, І бр. състав. и сумата от 175 лева – деловодни разноски
по настоящото гр.д. № 7518 по описа за 2022 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3