Присъда по дело №2314/2010 на Районен съд - Сливен
Номер на акта: | Не е посочен |
Дата: | 7 февруари 2011 г. (в сила от 23 февруари 2011 г.) |
Съдия: | Анна Костадинова Димитрова |
Дело: | 20102230202314 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 14 декември 2010 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М
О Т И В И
към
присъда № 146 от 07.02.2011 г. по НОХД № 2314/2010 г. на
СлРС
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимия ГАЧНО С.Д. за извършено престъпление по чл. 234Б,
ал.1 от НК.
Производството се
движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на
защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедурата
по чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация за срок от
шест месеца.
В
с.з. подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието
си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. Моли съда да наложи на
подсъдимия наказание пржбация в минимален размер.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Д. е бълг.гражданин, със средно образование, не женен, не работи, осъждан.
Подс. Д. от 1994 г. работел като едноличен търговец
с фирма: ЕТ „Канон - Г.С.Д.” /регистриран е по ф.д. № 935/1994 г. на СлОС, рег.
3./ Като такъв изкупувал в двора си в с. Гавраилово, общ. Сливен, на адрес: ул.
„Здравец” № 2а отпадъци от черни и цветни метали до 2000 г.. Тъй като не
разполагал с друга търговска база, след изменение на законодателството през
2001 г. му било отказано издаването на лиценз за извършване на тази дейност.
Някъде през 2004-2005 г. пак започнал да извършва
такава дейност, но след предупреждение от полицията преустановил тези си
действия.
За няколко месеца от м. октомври 2009 г. до м. май
2010 г. живял и работил извън страната. След завръщането си отново започнал да
изкупува отпадъци от черни и цветни метали в двора си, отново без да има
издаден лиценз да извършването на тази дейност. Имал голям кантар за черните
метали и малка везна, по-прецизна, за цветните. Изкупувал отпадъците на
различни цени всеки ден, но близки до тези, на които ги продавал на ТД
„Вторични суровини – Сливен”, гр. Сливен. Транспортирането извършвал сам и за
своя сметка, с лек автомобил с ремарке или с микробус. За времето от м. юни и
август 2010 г. подс. Д. *** и продал там на ТД „Вторични суровини – Сливен” ООД
отпадъци от черни метали 1290 кг на стойност 463.27 лв.
Сутринта на 29.06.2010 г. около 09 часа двама
работника /св. Р. Р. и Йордан Андонов/ във фирма „КОМ” ЕООД, гр. Сливен, от цех
на фирмата, находящ се в с. Гавраилово, разглобили два дефектирали ел.
двигателя на части. Те предварително отделили медта, алуминия и желязото.
Когато изтеглили на кантара метала, подс. Д. изписал на жълта бележка
количеството предаден от тях метал и стойността му: „желязо - 398 кг. х 0.38/151.94, мед - 23 кг. 20.7, А 1-23x1.80/41.4 /
400”. Подс. Д. платил на св. Р. сумата от 200 лв., а се уговорили
останалите 200 да му ги даде по-късно.
На 29.09.2010 г. св. Пейо К., съсед на подс. Д.,
разчиствал двора си от непотребни нему метални предмети. Тъй като знаел, че подс.
Д. изкупува отпадъци, натоварил на количка два варела, метални касетки и
железни тръби и се запътил към двора му.
По същото време от с. Селиминово в дома на подс. Д.
пристигнал с лекия си автомобил св. В.Л.. Той имал намерението да му продаде
метални отпадъци - стари оградни мрежи, чипове и др., общо около 200 кг.
От с. Бяла в с. Гавраилово с лекия си автомобил
пристигнал св. С.М., за да продаде отпадък - части от стар автомобил - ЗИЛ-131.
Той разпитал хора в селото и те го упътили към дома на подс. Д..
При провеждане на специализирана полицейска
операция на 29.09.2010 г. полицаи - св. Г.Т. и Г. Карапачов извършили проверка
на места в с. Гавраилово, където се предавали отпадъци. Когато около обяд
пристигнали на адреса, на който живеел подс. Д., те видели кантара му, а също и
свидетелите Р., К., Л., М.. Запазили местопроизшествието и потърсили
съдействието на дежурната оперативна група.
Видно от изготвената съдебна комплексна техническа
и оценителна експертиза, всички намерени на местопроизшествието вещи са „остатъци ..и детайли от различни предмети,
...деформирани, ...нарязани, корозирали". Стойността на
установените на местопроизшествието вещи е 815.60 лева /осемстотин и петнадесет
лв. и 60 ст./. Тази стойност и количества обаче включват и стойността на
предмети, които не са били изкупени от подс. Д. и които не са предмет на
престъплението /100 кг стоманени отпадъци на л.а. рег. № СТ 1845 АХ, 200 кг на
л.а. рег. № Т 4002 КТ и 250 кг - на л.а. рег. № СН 7565 АН/.
Престъплението по чл.
234б, ал. 1 от НК е престъпление на системно извършване, доколкото изкупуването
и осъществяването на търговска дейност чрез другите й изпълнителни деяния /транспортиране
и продажба/ не са еднократни действия, както е в случая.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият Д. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 234б, ал. 1, предл, първо и второ от НК, затова, че
през периода от м. юни до 29.09.2010 г. в с. Гавраилово, общ. Сливен, на адрес:
ул. „Здравец” № 2а и в гр. Сливен, изкупувал и извършвал търговска дейност /транспортирал
и продавал/ с отпадъци от черни и цветни метали без лиценз, когато такъв се
изисква по нормативен акт: Закона за управление на отпадъците и Наредбата за
реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали /обн.
ДВ бр. 47/2001 г./.
Деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените
самопризнания и изразеното съжаление за случилото се, както и добрите
характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанията,
които следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като констатира
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и като прецени, че
прилагането на чл.55 от НК е по - благоприятно
за него, поради което му наложи наказание пробация, изразяваща се в двете
задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца, като определи
периодичност на посещенията при пробационен служител два пъти седмично.
На основание чл.234б, ал.2 от НК
съдът отне в полза на държавата отпадъците от черни и цветни метали, предмет на
престъплението, оставени на отговорно пазене на подс. Д..
Така наложеното на подсъдимия
наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
По
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски за експертиза в размер на 70,00 лв. по бюджета на съдебната власт.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :