Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №51/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация- София” АД срещу Н.Р.Ч. установителни искове с правно основание 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 849/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, в размер на 1166,92 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м. 04.2017г., 187,15лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 05.06.2018г., 54,92 лв., представляваща дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2017г., 12,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 05.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 13.06.2018г., до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на имот, находящ се в гр. София, ж к. Лагера, бл. ., вх., ет.., ап. . Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди се, че според ОУ заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода. Твърди се, че дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕАД. Поддържа се, че ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, изгответни са изравнителни сметки и ответникът не е заплатил дължимите суми. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че между страните не е налице облигационна връзка, тъй като ответникът не е собственик или ползвател на имота. Поддържа, че не е потребявал доставената топлинна енергия. Твърди, че претендираните суми са погасени по давност. Поддържа, че представеният договор между СЕС и дружеството, извършващо дялово разпределение, протокол от Общо събрание на етажните собственици и списък на етажните собственици, касаят друг вход на сградата. Претендират се разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД, което излага становище за основателност на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От Решение от 09.02.2011г. по гр.д. №4754/2009г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 09.02.2011г., се установява, че е отхвърлен предявеният от Г. Ч. срещу ответника Н.Ч. иск за делба на процесния по настоящото дело недвижим имот, тъй като същият е изключителна собственост на ответника Н.Ч..
От заявление- декларация от 04.07.2012г., подадено от ответника Н.Ч. се установява, че касателно процесния недвижим имот е направено искане за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на ТЕ.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том II, дело №192/2018г. се установява, че на 13.04.2018г. (след процесния период) ответникът е продал на Марина Мазурова недвижимия имот с адрес гр. София, общ. Красно село, ж.к. „.. бл., вх. ., ет. ., ап. ..
От представения Договор от 02.11.2011 г. и от Протокола от проведено ОС на ЕС на входове „Г-Д“, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на договор за услугата "дялово разпределение" с третото лице – помагач.
От представения Договор от 01.11.2007г. се установява, че между ищеца и третото лице – помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София"” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ се установява, че са извършвани ежемесечни отчети по общия топломер в сградата ЕС за процесния период. В имота през процесния период (м.05.2014г. до м. 04.2017г.) е имало 0 бр. отоплителни тела и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния период не е осигурен достъп за проверка и отчет. Пълният обем на жилището бил 274 куб. м.. От заключението се установява, че в процесната сграда АС (абонатната станция) била в експлоатация преди процесния период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на същата спрямо проектните ѝ параметри. ОТ бил преминал метрологичен контрол. За процесния период дяловото разпределение било извършвано от третото лице – помагач. Вещото лице дава заключение, че общата стойност за главница за топлинна енергия, която абонатът дължал, след изравняване на сумите, е определена на 1085,32 лв., включваща сума за сградна инсталация, за отопление на имот и за битово и горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ се установява, че ответникът не е извършвал плащания, които касаят процесния период. Съобразно отразеното в счетоводството вещото лице дава заключение, че размерът на неплатените от ответника суми за процесния период за топлинна енергия е 992,66 в., размерът на законната лихва за претендирания период е 237,55 лв., размерът на неплатените сума за процесния период за дялово разпределение е 54,92лв., размерът на законната лихва за претендирания период върху сумата за дялово разпределение е 12,01лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намери следното от правна страна:
При така релевираните твърдения по иска с правно основание 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: по иска за главница – че спорното право е възникнало, а именно, че съществуват договорни отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния период, че е изпълнил своите задължения по договора, че ответникът е потребил количеството топлинна енергия за процесния период, както и че нейният размер възлиза на процесната сума, или че са налице основания за прекъсване и спиране на давността, водещи до непогасяване на вземането, а на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, по иска с правно основание 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на лихвата възлиза именно на претендираната сума.
На основание чл. 154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането, както и направените възражения в отговора на исковата молба, които касаят благоприятни за него факти и обстоятелства.
По отношение на искането на ответника с право основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинал на протокол от общо събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, списък на етажните собственици и договор между ЕС и третото лице-помагач. Макар съдът да е задължил ищеца да представи тези документи в оригинал на основание чл.183 ГПК, то в действителност същите не са издадени от ищеца и той не е страна по тях, а същевременно ответникът не е направил искания за проверка на автентичността им. Поради това не е налице основание за изключването на тези документи от доказателствата по делото предвид липсата на задължение на ищеца да ги представи в оригинал и липсата на оспорване на тяхната автентичност от ответника. Ответникът в отговора на исковата молба прави оспорване на документи, което е неясно, поради което съдът е дал указания за конкретизиране му, но указанията не са изпълнени в дадения срок и искането не е конкретизирано. Касателно протокола от общо събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и списъка на етажните собственици следва да се посочи също така, че по делото няма данни и не се твърди решението на ЕС за входове „Г-Д“ да е атакувано, респ. отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което следва да се приеме, че същото е валидно и обвързва вход „Г“, в който се намира апартаментът на ответника. Също така в този смисъл непредставянето по делото на списък на етажните собственици от вход „Г“ не води до извод за недействителност на взетото решение, тъй като същото не е атакувно по предвидения в закона ред.
От Решение от 09.02.2011г. по гр.д. №4754/2009г. на СГС и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, том II, дело №192/2018г. се установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като е собственик на недвижимия имот през процесния период.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено във вече цитираните Общи условия, съгласно които клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30–дневен срок то датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, като след изтичане на 30дн срок се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок.
Съгласно констатациите на СТЕ се установява, че за процесния недвижим имот, за процесния период е била доставена топлинна енергия за отопление, за услугата топла вода и за сградна инсталация. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че начислените суми за доставена и потребена топлинна енергия са в размер на 1085,32 лв., включваща сума за сградна инсталация, за отопление на имот и за битово и горещо водоснабдяване. Сумите били начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата за топлинна енергия трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия.
Съгласно чл. 22 и сл. от ОУ – дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача (ищеца) чрез възлагане на търговец (третото лице помагач), избран от клиентите в ЕС. От представения Договор от 02.11.2011 г. и от Протокола от проведено ОС на ЕС, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен договор за услугата "дялово разпределение" с третото лице – помагач, като от ССчЕ се установява размерът на начислените суми за дялово разпределение в размер на 54,92 лв. главница.
По възражението на ответника, че вземането е погасено по давност. Настоящото производство е по реда на чл. 422 ГПК, образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение, въз основа на заявление от 13.06.2018 г., следователно с оглед чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението и към същия момент е настъпила погасителната давност за вземането за топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.05.2015г. в размер на 124,33 лв. (съгласно СТЕ това е единствената дължима сума за периода м.05.2014- м.04.2015г, като според СТЕ за периода м.05.2015г.-м.04.2016г. се дължи единствено ТЕ за сградна инсталация, която според приложение №1 към СТЕ за м.05.2015г. е 0лв.), както и е настъпила погасителната давност за вземането за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.05.2015г. в размер на 18,81лв. (съгласно ССчЕ това е дължимата сума за дялово разпределение до м.05.2015г. включително). Спрямо останалата част от процесните вземания възражението е неоснователно.
С оглед всичко гореизложено съдът приема, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия. Доказан е и размерът на дължимите суми за доставеното количество топлинна енергия, а именно: 960,99 лв. за топлинна енергия (претендирана е сумата от 1166,92 лв., а според СТЕ се дължат 1085,32 лв., от които са погасени по давност 124,33 лв.) и 36,11 лв. за дяловото разпределение (претендираната сума е 54,92лв., която съвпада със заключението на ССчЕ и от която са погасени по давност 18,81лв.).
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД – В чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. на ищеца е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата, като след изтичане на 30дневения срок се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва, ако не са платени в срок. С оглед частичната основателност на иска по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, следва да се присъди лихва за забава, която съдът определи по реда на чл. 162 ГПК в размер на 187,15 лв. лихва за забава върху главницата за топлинна енергия (с оглед изчисленията на съда тази лихва върху уважената част от главницата следва да бъде в размер 265,45лв., но претенцията на ищеца е за 187,15лв., поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е обвързан от претендирания размер), както и сумата от 9,99 лв. лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ответникът претендира разноски в размер на 360лв. за заповедното производство и 600лв. за исковото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По това възражение съдът намира следното – от една страна по делото са проведени три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответника се е явявал и е защитавал интересите на страната, а от друга страна делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Поради горното и с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и съобразявайки Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., съдът намира, че при претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото производство, в размер на 600 лв. на основание чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата същото следва да се редуцира до размер от 400 лв. По отношение на заповедното производство- съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 300лв.. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски за исковото производство в размер на 62,78лв. заплатено адвокатско възнаграждение и за заповедното производство 47,09лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът се е представлявал от юрисконсулт и е представил доказателства за сторени разноски – 175 лв. държавна такса, 500 лв. депозити за експертизи, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., като с оглед уважената част от иска следва да му бъдат присъдени за исковото производство разноски в размер на 84,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 147,53 лв. за държавна такса и 421,52 лв. депозити за вещи лица. Следва да бъдат присъдени и разноските по заповедното производство с оглед т. 12 ТР 4/2014 г. по т. д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, като съразмерно на уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 23,96 лв. за държавна такса и 42,15 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „.“ №., искове с правно основание 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 960,99 лв. представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2015г. до м. 04.2017г., сумата от 187,15лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 05.06.2018г., както и сумата от 36,11 лв., представляваща дялово разпределение за периода от м.06.2015г. до м.04.2017г., сумата от 9,99 лв., , представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015г. до 05.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 13.06.2018г., до окончателното заплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2018г. по ч. гр. д. № 849/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, като ОТХВЪРЛЯ иска за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м. 05.2015г. и за разликата над уважения размер от 960,99 лв. до пълния предявен размер от 1166,92 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м. 05.2015г. и за разликата над уважения размер от 36,11 лв. до пълния предявен размер от 54,92 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 9,99 лв. до пълния предявен размер от 12,01 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „.. №. разноски по делото, а именно: 84,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 147,53 лв. за държавна такса и 421,52 лв. депозити за вещи лица, както и за заповедното производство сумата от 23,96 лв. за държавна такса и 42,15 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „…“ №., да плати на Н.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото, а именно: 62,78лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и за заповедното производство 47,09лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД - трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: