Р Е Ш Е Н И Е № 220
гр.Стара Загора, 25.05.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и седми април
през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 42
по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от М.Я.С., с адрес *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на две обезщетения в размер
на 50 000лв всяко за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Стара Загора. Твърди,
че неоснователното обвинение от мл. инспектор Т.С.Д. в склоняване към
самоубийство на друг задържан и заплахите от мл. инспектор М.А.Г. да не
предприема действия срещу Д., извършени
на 26.11.2021 г., както и същите
заплахи от М.А.Г. на 18.12.2021г. са породили у него чувство на страх,
психически тормоз, малоценност и унижение на човешкото достойнство, поради
което .
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа липса на незаконосъобразна
дейност от страна на служителите от ЗОЗТ „Черна гора“ и на доказателства за
претърпени болки и страдания от страна на С.. Счита твърденията в исковата
молба за непопадащи в кръга на очертаните нарушения по чл.3, ал.2 ЗИНЗС.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че претенцията
е неоснователна и недоказана, поради което предлага да бъде отхвърлена изцяло.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът М.Я.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ ЗОЗТ „Черна гора“ обл.Стара Загора по време на исковия период 25.11.2021г-18.12.2021г. Със заповед №Л-1453/08.04.2022г на Главния директор на ГДИН е приведен за доизтърпяване на наказание в Затвора гр.Пазарджик.
Със заповеди рег.№Л-1202/21.03.2022г.
и рег.№Л-5496/03.12.2021г. на Началника
на Затвора Стара Загора са наложени дисциплинарни наказания на лишени от
свобода поради възникнали конфликти с ищеца С..
На 26.11.2021г на излизане от столовата на общежитието между
ищеца и мл.инспектор Т.С.Д. възникнала словесна конфронтация по повод нараняването на свидетеля Е.А.М..
Според ищеца инспекторът несправедливо го обвинил пред всички, че е виновен за
постъпката на М.. За разрешаване на ситуацията, предвид агресивността на ищеца,
се намесил мл.инспектор Г., който му разпоредил да се прибере в групата си. Това
обстоятелство се потвърждава от докладните записки от 23.02.2022г на двамата
инспектори и показанията на свидетеля К.. Този свидетел твърди, че след случая
няколко пъти мл. инспектор Г. е заплашвал ищеца да не се занимава с
мл.инспектор Д. – държал се демонстративно за палката, питал дали иска
проблеми и знае ли кой е бащата на мл.инспектор Д..
Разпитани в качеството на свидетели
по искане на прокурора, двамата инспектори заявяват, че са предупредени за
личностните особености на М.Я.С., който е манипулативен и агресивен, поради
което има конфликтни ситуации между него и други лишени от свобода.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с
допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на действия
и бездействия на затворническата администрация при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, са допустими и подлежат на разглеждане в производство по
реда на чл.203 и сл. от АПК, тъй като Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В нормата на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС
примерно са изброени действия и бездействия, които могат да се квалифицират
като изтезания,
жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените и задържаните под стража. По делото не се събраха доказателства в
изложения контекст, от които по несъмнен начин да се установи, че извършените
действия на служители от администрацията на Затвора Стара Загора на
26.11.2021г и на 18.12.2021г са
незаконосъобразни. Показанията на свидетелите М. и К. не могат да бъдат
кредитирани с доверие поради очевидната психична нестабилност на М. и непостоянното
поведение на К. във връзка със свидетелстването по делото без изтъкната причина.
Затова съдът счита, че обстоятелствата, които съставляват основание на исковите
претенции, не могат да се характеризират като нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от
една страна, а от друга - не са толкова тежки, че да уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Доколкото не надвишават прага на страданието и унижението като неизбежен
елемент, присъщ на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, е
неприложима презумпцията по чл.285, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС и е
необходимо да бъде доказано конкретно, а не хипотетично, увреждане за ищеца. Субективната му преценка, че е унижаван и
заплашван, не съставлява третиране, което не е било съобразено с изискванията
на член 3 от ЕКПЧ, респективно не е достатъчно основание да се приеме причиняване
на неимуществени вреди и то в причинна връзка с действия на служители на
ответника.
С оглед установените
фактически обстоятелства няма основание да се ангажира отговорността на
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София поради липса на
елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. По тези съображения предявените от М.Я.С. искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на
М.Я.С., с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София за присъждане на две обезщетения в размер на 50 000лв всяко за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора Стара Загора, извършени на 26.11.2021 г. и на 18.12.2021г., като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: