Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 30.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VI-5 състав, в открито
заседание на седемнадесети април 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хайгухи Бодикян
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5019 по
описа за 20** г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.
Молителят “У.”
ЕООД е сезирал съда с искане за откриване на производство по
несъстоятелност на “В.Р.2.”
ООД, като твърди, че ответникът е в състояние на свръхзадълженост, евентуално
неплатежоспособност. Твърди се в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, че “У.” ЕООД се явява кредитор
на “В.Р.2.” ООД с изискуеми
вземания, възникнали на основание търговски сделки – Рамков договор за
строителство на проект “Апартаментни
хотели с обществено обслужване в имот № 502 и № 754, в.з.
“М.Д.-Б.”, район В.– Столична община”, от 30.07.2007 г. за
дължими суми по извършени СМР в размер на 2 386 **5,84 лв. с ДДС,
представляваща остатък от договорената цена за 10 възложени обекта – сгради,
описани подробно в молбата по чл.625 от ТЗ, както и по Договор за строителство
от 16.06.2011 г. за дължими суми по извършени СМР и довършителни работи в
размер на 224 522,60 лв. с ДДС, представляващи остатък от договорената
цена за 10 възложени обекта – сгради, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
законна лихва върху главниците по двата договора от датата на забавата по всяко
от плащанията до подаване на молбата по чл.625 от ТЗ в общ размер от
608 010,63 лв., и законната лихва за забава върху
главниците от датата на подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ до окончателното им плащане. Сочи констативните актове
и проформа-фактурите, по които не са извършвани плащания или са извършени само
частични плащания на кредитора. Твърди, че последното плащане от “В.Р.2.” ООД по двата договора за строителство е станало
на 23.03.2012 г. и след тази дата ответникът спира плащанията си. Молителят
твърди, че в случая е налице основание за откриване на производство по
несъстоятелност за ответното дружество на основание свръхзадълженост, тъй като
имуществото на длъжника не било достатъчно да покрие паричните му задължения по
смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ. При условията на евентуалност молителят
твърди, че е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност
на ответното дружество, тъй като то се явява неплатежоспособно по смисъла на
чл.608 от ТЗ. Длъжникът е търговец, който не е в състояние да изпълни свое
изискуемо парично задължение по търговска сделка с молителя “У.”
ЕООД.
Предвид горното прави искане за постановяване на
решение по чл.630 от ТЗ, с което да се обяви свръхзадължеността,
съответно неплатежоспособността на “В.Р.2.” ООД и да се определи началната дата, да се открие производство по
несъстоятелност на длъжника, да се назначи временен синдик и да се допусне
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху цялото му имущество, както и да се определи дата на първото
събрание на кредиторите.
Ответникът “В.Р.2.” ООД е подал писмен отговор в указания едномесечен срок, в който оспорва
изложеното в молбата по чл.625 от ТЗ и сочи, че
претендираните вземания са изцяло неоснователни. Твърди, че ищецът не е
извършил посочените СМР и при условията на евентуалност прави възражение за
неизпълнен договор. Оспорва съдържанието и авторството на представените
приемо-предавателни протоколи с твърдение за невярност на изложените в тях
факти и обстоятелства. Твърди, че задължението на ответника да плати не е
изискуемо. Изпълнението на задълженията за плащане на извършените СМР
възниквало, след представяне на банкова гаранция от страна на ищеца, което не
било сторено и той първи изпаднал в забава. Отделно от това възражение прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, тъй като
те били с характер на периодични плащания и на основание чл.111 от ЗЗД са
погасени по давност. Сочи, че представените констативни актове не са подписани
от молителя в качеството му на строител, което наложило подписване от
съответната комисия и молителят като неизправна страна дължи неустойка по
договорите, поради което при условията на евентуалност прави възражение за
прихващане в размер на 1 385 565 лв. По отношение на претенцията от
56 159,33 лв. твърди, че с влязло в сила решение на СГС, това вземане било
отхвърлено като погасено чрез прихващане. Независимо от това сумата била
платена от ответника, при което ищецът се е обогатил неоснователно с нейния
размер и върху тази сума се дължала лихва за забава, считано от 19.11.2011 г.
При условията на евентуалност прави възражение за прихващане в размер на
67 463,89 лв. Дължала се и неустойка в размер на 56 730 лв. ,както и лихва за забава,
възлизаща на
По изложените
твърдения ответното дружество моли да се отхвърлят предявените вземания от
ищеца. Твърди, че не е неплатежоспособен длъжник. Моли да бъде отхвърлена
молбата по чл.625 от ТЗ.
Съдът, след като
съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Молителят в молбата по чл.625 от ТЗ е изложил твърдения, че “В.Р.2.” ООД му е възложило извършването
на строително-монтажни работи /СМР/, т.е твърди се, че между страните са били
сключени два договора за изработка, за които следва да намерят приложение
разпоредбите на чл.258 и следващите от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение.Това легално определение на договора за изработка го определя
като консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото
страните по него са обвързани щом постигнат съгласие; двустранен, защото
създава задължения и за двете страни - за едната да изработи нещо, а за другата
да приеме изработеното и да го плати; възмезден, защото срещу това, което
изпълнителят ще изработи, другата страна по правоотношението следва да му
заплати възнаграждение. Двата представени от молителя, неоспорени от ответника
и приети като доказателства договора за СМР са писмени. Същите не са прекратени
от някоя от страните по тях и ги обвързват.
По делото между страните не се спори, а и от
представения и приет като доказателство Рамков договор от 30.07.2007 г. за строителство на проект “Апартаментни
хотели с обществено обслужване в имот № 502 и № 754, в.з. М.Д.-Б.,
район В.– Столична община”, с възложител: “В.р.2.” ООД
и изпълнител: “У.” ЕООД, се установява,
че изпълнителят се задължава на свой риск и със свои средства, механизация,
труд и организация да построи проекта, съгласно поръчката на ответното
дружество, а “В.р.2.” ООД се задължава да заплати договорената
цена. Проектът – предмет на Рамковия договор, следва да бъде изграден върху
недвижимия имот, собственост на възложителя, и се състои от десет обекта –
отделни сгради, инженерно-комуникативно свързани помежду си с номерация от 1 до
10. “Обект” означава всяка
една отделна сграда относително функционално независима, явяваща се част от
проекта и находяща се в недвижимия имот на възложителя. За всеки един обект има
отделно Разрешение за строеж. В раздел І, чл.1.01 от Рамковия договор от
30.07.2007 г. страните са уговорили, че договорената
цена означава цялата сума, без ДДС, дължима от Възложителя на Изпълнителя
в замяна на строително-монтажните работи съгласно одобрените проекти за
обектите - Приложение № 2 към договора, както и за изпълнението на други
задължения и съдействие от страна на Изпълнителя към Възложителя, предвидени с
този договор, която сума е равна на 170
(сто и седемдесет) евро без ДДС на квадратен метър разгърната застроена площ
(РЗП) – груб строеж за всеки конкретен обект и не включва стойността на
допълнителните работи. Договорената цена включва цялата стойност на
посочените в Приложение № 1 строително-монтажни работи. Видно от представеното
по делото Допълнително споразумение от 08.11.2007 г. към Рамковия договор и
прието като доказателство, се установява, че в чл. 3 страните увеличават договорената
цена за строително-монтажните работи по Рамковия договор, като се договарят, че
Възложителят заплаща на Изпълнителя цена за СМР в размер на 171,50 евро (сто
седемдесет и едно евро и петдесет евроцента) без ДДС за 1 (един) квадратен
метър разгърната застроена площ. Съгласно Раздел ІІІ, чл. 3.01. от Рамковия договор за строителство от 30.07.2007 г.,
плащането на договорената цена за строителството, което е основно задължение на
“В.Р.2.” ООД, се извършва на етапи, съобразени с
изпълнен и приет етап на строежа за всеки обект, означени в договора от първи
до девети етап, а на десети етап - подписан протокол по чл. 19.02. от този
договор се заплаща остатъкът от договорената цена съгласно подписания анекс за
всеки един отделен обект. Съгласно чл.19.02 от
Рамковия договор, след завършване на строително-монтажните работи възложителят “В.р.2.”
ООД е длъжен да приеме извършената от изпълнителя съгласно договора работа с
приемателен протокол, различен от Акт № 15, в който се удостоверява
съществуването на не по-лошо качество на строежа, каквото е било констатирано
при подписването на отделните актове за приемане на извършените СМР по
отделните етапи на строителството и се правят възражения на възложителя за
неправилно изпълнение. Всички плащания се извършват в срок от 5 работни дни
след датата на получаване на проформа-фактура, издадена от Изпълнителя след
подписан протокол за изпълнени и приети СМР за всеки отделен етап на отделните
обекти.
Съгласно чл. 3.04. от Рамковия договор, СМР
следва да се извършат до 245 дни след предоставянето на валидно Разрешение за
строеж и подписване на Акт обр. № 2 за всеки един отделен обект, при стриктно
спазване на приетия и подписан между страните график за изпълнение на
възложеното СМР за всеки отделен обект. Съгласно чл.2.02 (f)
от Рамковия договор, за всеки отделен обект се подписва анекс към цитирания договор,
в който детайлно се описва възложеното СМР за конкретния обект и график за
изпълнение на възложеното СМР. По делото не са представени анекси към Рамковия
договор, касаещи СМР и график за всеки един от десетте обекта, а молителят
изрично сочи в молбата по чл.625 от ТЗ, че такива не са подписвани между
страните и това налагало детайлите на СМР в рамките на архитектурните проекти
за всеки един отделен обект да се съгласуват с ответното дружество. Съгласно представеното
по делото и прието като доказателство Допълнително споразумение към Рамковия
договор от 08.11.2007 г., страните се договарят, че СМР по изпълнение на
основния договор няма да бъдат осъществявани в събота до окончателното им
приключване. Сроковете за изпълнение на СМР се удължават пропорционално според
броя на съботните дни до окончателното изпълнение на договора.
Представен по делото и приет като
доказателство е Анекс от 29.07.2008 г. към Рамковия договор, съгласно който
страните по делото са договорили извършването на допълнителни СМР,
представляващи покривни работи, като изпълнителят постави и използва пълна
система на „Брамак” по начина, подробно описан в подписаното между страните
приложение „Покривни работи”. С подписването на анекса страните се споразумяват
да отпаднат част от първоначално възложените с Рамковия договор от 30.07.2007
г. строителни и монтажни работи, както следва: Част „ВиК” - дренажни работи;
водопровод и канализация, Част „Е.” -
осветление и контакти; звънчево-домофонна инсталация; Част „Пожароизвестяване”.
По
делото са представени и приети като доказателства 125 броя констативни актове
(обр.19) за изпълнени СМР по Рамковия договор за строителство, които са оспорени
от процесуалния представител на “В.Р.2.” ООД в подадения
отговор на молбата по чл.625 от ТЗ, открито е производство по оспорване по
чл.193 от ГПК, което съдът намира за недоказано по изложените по-долу
съоражения.
От
приетото заключение на Съдебно-техническата експертиза се установява, че по Рамковия договор от
30.07.2007 г. са изпълнени всички етапи които касаят СМР - от 1 до 9
включително, за всеки обект. Десети етап не касае СМР, а е изравнителен по
отношение на плащанията. Приключването на етапите от 1 до 9 по Рамков договор
от 30.07.2007 г. дава основание и възможност да се сключи вторият договор между
страните от 16.06.2011 г. за довършителни работи. Реално измерената от
експертизата разгърната застроена площ на всяка от построените сгради не
надвишава посочената РЗП в Констативните актове по Рамковия договор, касаещи
остатъка за плащане по десетия етап на всяка от сградите, които молителят
представя. В заключението на Съдебно-техническата
експертиза се сочи, че е извършена проверка на строителните
книжа в СО – район “В.”. Установява се наличието на Констативен протокол от
08.06.2012 г. на комисия, назначена със Заповед РД-09-102/01.06.2012 г. на
Кмета на Район В.-СО, съгласно който Комисията е
приела констатации, че строежите са изградени в съответствие с издадените
строителни книжа и документи, като с решение в приложение на чл.170,
ал.2 от ЗУТ предлага на Гл.архитект на Район В.да подпише Констативни актове - приложения №12, №14 и №15
към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за Строежи “Апартаментни
хотели с обществено обслужване” – жилищни сгради № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и
10, находящи се в ПИ 502 и ПИ 754 (имоти с идентификатори 68**4.2044.502 и 68**4.2044.754),
кадастрален лист 738 и
От
заключението на приетата Съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият
размер на неплатения остатък по десетия (изравнителен) етап по Рамковия договор
съгласно изпълнените СМР на база реалната РЗП на десетте обекта, описан и
предаден съгласно Констативни актове (обр.19) № 96, 97, 99, 100, 109, 110, 11,
112, 1** и 114 и десет проформа-фактури, възлиза на сумата от 1 988 446,55
лв. без ДДС и 2 386 **5,84 лв. с ДДС. Изчислената от експертизата законна
лихва за забава върху неплатените суми възлиза на 578 314,74 лв., считано от
деня, следващ датата, на която е следвало да се плати сумата (респ. за
тригодишен период за обектите, завършени през
По делото между страните не се спори, а и от
представения и приет като доказателство Договор от 16.06.2011 г. за СМР на обекти с номерация от 1 до 10 в
следния недвижим имот № 502 и № 754, в.з. М.Д.-Б., с
възложител: “В.р.2.” ООД и изпълнител: “У.” ЕООД, се установява,
че възложителят възлага на изпълнителя извършването на допълнителни СМР.
Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Договора от 16.06.2011 г., срокът за
извършване на договорените СМР е посочен в Приложение № 4. Изпълнителят се
задължава да извърши СМР съгласно работния график, в който са описани видове
СМР, времетраене на изпълнението им и краен срок за извършването на всеки един
етап. Съгласно чл. 3 от Договора за СМР от 16.06.2011 г., за изработка на
възложените СМР възложителят се задължава да изплати на изпълнителя
възнаграждение, определено на база реално извършен обем работа по единични цени
(без ДДС), посочени в Приложение № 2, и по начин, описан в договора. Стойността
на реално възложените СМР включва: цената на вложените материали, извършени
работи и разходите за труд, механизация, енергия, складиране, както и печалба
на изпълнителя. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора от 16.06.2011 г., плащанията
се извършват в 5-дневен срок от подписване на констативен акт обр. 19, по
банков път, в български левове, след представяне на оригинална фактура.
Констативен акт обр. 19, представляващ количествено-стойностна сметка за
извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР,
се внася за одобрение веднъж седмично в неделя. С Анекс № 1 от 22.06.2011 г. към Договора за СМР от 16.06.2011 г. е
допълнително възложено на “У.” ЕООД да извърши вертикалното планиране на
обектите от № 1 до № 10. Представени са и приети по делото 30 бр. Констативни
актове (обр.19) за изпълнени СМР по Договора от
16.06.2011 г., които бяха оспорени от процесуалния представител на “В.р.2.”
ООД в подадения отговор на молбата по чл.625 от ТЗ, открито
е производство по оспорване по чл.193 от ГПК, което съдът намира за недоказано
по изложените по-долу съоражения.
От заключението на приетата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че общата стойност на неплатената сума по издадените
Констативни актове по Договора за СМР от 16.06.2011 г. възлиза на 187 102,17
лв. без ДДС или 224 522,60 лв. с ДДС. Дължимата лихва, начислена върху
неплатената сума възлиза на 35 019,15 лв. от деня, следващ датата, на която е
следвало да се плати сумата, до датата на исковата молба.
Предвид
установените различия в осчетоводяването на констативните актове по договора за
строителство от 16.06.2011 г. в счетоводството на молителя и на ответното
дружество, вещото лице отчита, че в счетоводството на молителя е посочена
стойността по констативен акт, а в това на “В.Р.2.” ООД с по-ниски стойности, като за отразяването на по-ниските стойности не
са представени документи на вещото лице.
В резултат на това, към датата на молбата по
чл.625 от ТЗ, непогасените задължения на “В.р.2.” ООД по двата договора,
включващи главница и законна лихва, възлизат на общата сума от 3 223
992,33 лв.
В отговора на исковата молба ответникът
развива подробно възражения за неизпълнен договор, за действия без
представителната власт на лицата, подписали документите по СМР от страна на “В.Р.2.” ООД, за
изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД за претендираните от “У.” ЕООД вземания,
както и възражения за прихващане. След запознаване с доказателствата по делото,
съдът намери възраженията за неоснователни, респ. недоказани поради следното:
Направените от “В.р.2.” ООД възражения за неизпълнен договор, отнасящи се до неизпълнение на СМР, и при
условията на евентуалност възражение за неизпълнен договор, касаещо
неотстраняване на недостатъци, и при условията на евентуалност възражение за
неизпълнен договор поради непредставяне на банкова гаранция за заплащане на
аванса и застрахователни полици по чл.**.03 от Рамковия договор се явяват
неоснователни. По силата на чл.90, ал.1 от ЗЗД длъжник,
който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правоотношение, от
което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението
си, докато кредиторът не изпълни своето задължение. Възражението
за неизпълнен договор може да бъде упражнено съдебно, като предметът му е
дължимата престация. Това възражение представлява общо
средство за защита и способ за едновременно изпълнение, с който се цели
осигуряване на реално изпълнение на насрещно задължение по същия договор. В случая не са налице предпоставките за уважаване
на направеното възражение за неизпълнен договор, тъй като по делото са представени
от ответното дружество и приети като доказателства по делото - десет броя
Констативни актове обр. 14 по чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3 от 31 юли
В тази връзка съдът намира за неоснователно и
недоказано възражението на “В.р.2.” ООД, че представените
с молбата по чл.625 от ТЗ констативни актове са
подписани от лица без представителна власт по отношение на ответното дружество.
Напротив от представените от самия ответник с отговора на исковата молба и
приети като доказателства по делото нотариална покана от 26.02.2010 г. и писмо
от м.март
С оглед на изводите на съда за дължимост на вземанията
на “У.” ЕООД по двата договора за СМР, съдът следва да разгледа предявените при условията
на евентуалност възражение за погасителна давност и възражения за прихващане,
направени от ответника:
Съдът приема за
неоснователно възражението на “В.р.2.” ООД, че задълженията за плащане на
цената по Рамковия договор за строителство от 30.07.2007 г. било
погасено с тригодишна давност. В разглеждания
случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.111, б “в” от ЗЗД, тъй като под
“периодични плащания” по смисъла на тази разпоредба се
разбират такива, които не са еднократни и задължението е за трайно повтарящо се
изпълнение, подобно на наемите и лихвите /така Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Периодични са
плащанията към доставчици на услуги /телекомуникационни оператори, топлофикационни
дружества и др./ по договори за потребление. Претенцията по
договор за изработка по чл.258 и следващите от ЗЗД, в който е договорено
разсрочено плащане на цената на СМР, не попада в приложното поле на чл.111 от ЗЗД и в конкретният случай вземанията се погасява с изтичането на общата
петгодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.
Твърденията на ответното
дружство, че ако молителят е изпълнил повече от договореното, то разликата
представлявала неоснователно обогатяване за ответното дружество, съдът счита за
несъстоятелни. Установява се безспорно по делото, че между страните са налице
договори за изработка по чл. 258 и следващите от ЗЗД, непрекратени от страните,
валидни и обвързващи ги, поради което в разглеждания случай институтът на
неоснователното обогатяване е неприложим.
Съдът намира възражение за прихващане с
неустойка в размер на 1 389 565 лв. по чл.21.02 (ii) от Рамковия договор за
строителство, направено от “В.р.2.” ООД при условията на евентуалност относно неподписването на Акт
обр. 15 от молителя “У.” ЕООД, за допустимо, но неоснователно и недоказано, поради което възражението
следва да се остави без уважение. Съгласно разпоредбата
на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Изискването за ликвидност на вземането важи, когато прихващането става
чрез едностранно изявление на един от насрещните кредитори, но не и при
направеното възражение за прихващане в един съдебен процес, при което
ликвидността настъпва след като спорното вземане, предмет на възражението за
прихващане, бъде установено със сила на пресъдено нещо, така че става безспорно
и заедно с това ликвидно. Предвид разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, задължение на ответника, заявил
възражението за прихващане, е да докаже на първо място, че притежава
изискуемо и ликвидно вземане към молителя. Не се събраха доказателства по разглежданото
дело, установяващи размера на претендираното вземане за неустойка, която по
разпоредбата на чл.21.02 (ii) от Рамковия договор за
строителство се изчислява в
размер на 12,5 % от стойността на договора. Ответникът не установява по категоричен
начин, че притежава
ликвидно и изискуемо вземане по отношение на молителя. Съгласно чл.21.02 (ii) неустойка може да се претендира
от изправната страна по Рамковия договор, а предвид събраните в настоящото
производство доказателства се установява, че “В.Р.2.” ООД е неизправната страна
по договора и не следва да черпи права от собственото си противоправно
поведение. В случая, съдът приема, че твърдяното от
ответника вземане за неустойка по чл.21.02 (ii) не е
безспорно, не е установено по размер и следователно не е и ликвидно. Поради
горното, неоснователно се явява и възражението за прихващане с претендирана
лихва от 177 195 лв. върху неустойката от 1 389 565 лв., за
периода от 01.06.2012 г. до 04.11.20** г.
Ответното дружество предявява при условията
на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 67 463,89 лв., с
която молителят се бил обогатил неоснователно, като за сумата от 56 159,33
лв. молителят бил предявил иск пред СГС, отхвърлен като погасен чрез прихващане, и върху тази сума
се дължала лихва за забава от 11 304,56 лв. за периода от 19.11.2011 г. до
04.11.20** г. Съдът намира за неоснователно и недоказано направеното възражение
по следните съображения: не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД, които
обуславят правният институт на неоснователното обогатяване. Съгласно
представеното от “В.р.2.” ООД решение по т.д. № 652/2009 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, отхвърления иск е в
размер на 52 329,95 лева, което се
разминава с посочената в настоящото производство сума от 56 159,33 лв. по
възражението за прихващане. Липсва правно основание за имуществено
разместване, тъй като между страните е налице сключен договор за строителство
от 30.07.2007 г.Предвид на което липсва един от изискуемите елементи,за да е налице състава на
неоснователното обогатяване, поради което това възражение за прихващане се
явява неоснователно. Поради горното, неоснователно се явява възражението за прихващане
с лихвата за забава от 11 304,56 лв.
При условията на евентуалност “В.р.2.” ООД предявява възражение
за прихващане със сумата от 67 183,15 лв., от която сумата от 56 730
лв. представлявала неустойка, установена със СПН по представеното от ответника
решение на САС, потвърдило решението по т.д. № 652/2009 г. по описа на СГС, ТО,
VI-7 състав,
и 10 453,15 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
18.01.2012 г. до 04.11.20** г. За прецизност съдът уточнява, че размерът на
неустойката по предявеното възражението за прихващане в съдебното производство,
развило се пред САС по т.д. № 1856/2011 г., е в размер на 56 359,95 лв. /без
посочване на конкретен период от ответника/. Съдът намира предявеното
възражение за прихващане в настоящото производство за неоснователно поради
следните съображения: По
начало компенсацията представлява способ за погасяване на две насрещни,
еднородни и изискуеми задължения до размера на по-малкото от тях и когато тя е
поискана само чрез възражение, максималната правна защита, която поискалата я
страна може да получи, е да намали или изцяло се освободи от своето задължение,
независимо дали вземането й е по-голямо от него. Това е било реализирано в
процеса, който страните са водили пред САС по друго съдебно производство.
Самото възражение за прихващане, което е било предявено от “В.Р.2.” ООД в другото съдебно
производство, е осъществяване на форма на защита на
ответника, като максимално полезният резултат, който може ответникът да
постигне е цялостно или частично отхвърляне на първоначалния иск поради
погасяване на вземането по него чрез прихващане с вземането му. На база на възражението за прихващане не се
издава изпълнителен титул за вземането на ответника, както е например при
предявен насрещен иск, който в по-голяма степен защитава интересите на
страната. Ето защо съдът счита, че в другото съдебно производство се е изчерпал максималният ефект
на възражението за прихващане с вземането за неустойка, като предявеният иск е бил
отхвърлен. Поради това неоснователно се явява повторното предяваване на същото
възражение за прихващане в настоящото производство. Поради неоснователността на
неустойката, неоснователно се явява и възражението за прихващане с посочената
лихва за забава
от 10 453,15 лв. върху главницата за периода от 18.01.2012 г. до 04.11.20**
г.
Съдът намира възражение за прихващане с
неустойка в размер на 1 212 370 лв. по чл.21.02 (ii) от Рамковия договор за
строителство, направено от “В.р.2.” ООД при условията на евентуалност относно неподписването на Акт
обр. 14 от молителя “У.” ЕООД, за допустимо, но неоснователно и недоказано, поради което
възражението следва да се остави без уважение. По
подробно изложени по-горе мотиви относно същата разпоредба за неустойка,
предявена обаче за друго твърдяно неизпълнение на молителя, съдът приема, че
твърдяното от ответника вземане за неустойка по чл.21.02 (ii) не е
безспорно, не е установено по размер и следователно не е и ликвидно. Неоснователно
се явява и възражението за прихващане с претендирана лихва от 458 410 лв.
върху неустойката от 1 212 370 лв., за периода от 04.11.2010 г. до
04.11.20** г.
Съдът приема за допустимо, но неоснователно и
недоказано възражението за прихващане с неустойки по чл.21.02 (i) от Рамковия договор за строителство,
направено от “В.Р.2.” ООД при условията на евентуалност. Не се събраха доказателства по делото, установяващи размера на
претендираните вземания за неустойка, която по разпоредбата на чл.21.02
(i) от
Рамковия договор за строителство се изчислява
в размер на 0,5 % върху стойността на неизпълнените работи за всеки ден забава.
Не се установи по делото стойността на неизпълнени СМР по всеки етап за всеки
от десетте обекта, предвид приемането на всички строежи с Констативен акт обр.
15, както и не се установиха периоди по отделните етапи на десетте обекта, за
които молителят да е бил в забава за изпълнение. По делото не се представиха
график за всеки един от десетте обекта, каквито са изискванията на чл.2.02 (f) във връзка с чл.3.04 от Рамковия договор. При тези данни съдът приема, че
срок за изпълнение не е договарян за всеки един от отделните десет обекта,
поради което, за да изпадне страната в забава и да се претендира неустойка, е
необходимо да бъде поканена да изпълни, каквато покана не е представена в
настоящото дело. Не се представиха от ответника доказателства относно
предадената строителна документация, съгласно изискванията на чл.2.02 (a), т. (iii) за предадени разрешения за
строеж и строителна документация за издаването им, за да се установи от коя
дата е могло да започне сторителството на всяка една от сградите. Поради
горното, твърдените вземания за неустойки се
явяват неоснователни и недоказани, каквито са и претендираните върху всяка от
неустойките лихви.
Съдът приема за допустимо, но неоснователно и
недоказано, предявеното от “В.Р.2.” ООД като евентуално възражение за прихващане в размер на
500 000 лв., която сума представлявала неустойка по чл.27 от Договор за
строителство от 16.06.2011 г., претендирана за периода от 10.07.2011 г. до
04.11.20** г. Не се събраха
доказателства по делото, установяващи размера на претендираните вземания за
неустойка, която съгласно разпоредбата на чл.27 от Договора за
строителство от 16.06.2011 г. се
изчислява в размер на 10 % от цената на незавършените работи. По делото
ответното дружество не доказа стойността на незавършените работи, поради което
възражението за неустойка следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
Поради
недоказаността на възраженията за прихващане, те са спорни по основание и
размер и следователно не е налице основание за компенсираност по смисъла на чл.103, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира за недоказано възражението за нищожност на договорените
неустойки по чл. 21.02 (i)
и чл.21.02 (ii) от Рамковия договор за
строителство от 30.07.2007 г. и чл. 27 от Договора за строителство от
16.06.2011 г., направено от молителя “У.”
ЕООД, поради противоречие с добрите нрави. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора /така Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС/. Съгласно цитираното решение прекомерността на
неустойката не я прави нищожна
поради накърняване на добрите нрави, а тя се преценява към момента на
неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението
вреди. По смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 9
от ЗЗД, може да се прогласят за нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави, т.е. тези договори, които са сключени в нарушение на правни и
етични принципи. При горната хипотеза клаузата за неустойка би могла да е
нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора или неустойката ще излезе извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Клаузата за неустойка за забава по търговска сделка,
сключена между търговци, би могла да бъде прогласена за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, ако в конкретния случай
уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за
начисляването на неустойката и други критерии, посочени в договора, са
определени извън пределите на нравствената допустимост.Поначало размерът на неустойката,
не e определен с императивни правни норми, поради което договарянето й без
краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до
нищожност на клаузата, но следва да се съобразят при съвкупния анализ. В настоящия случай в тежест
на молителя е да докаже, че неустойката излиза извън предвидените
и от фун кции. Видно от представените договори за
строителство, уговореният начин за изчисляване размера на неустойките е
определен като процент върху неизпълнените работи, респ. стойността на Рамковия
договор в хипотезата на чл. 21.02 (ii). Не се установи от
молителя стойността на неизпълнените СМР, а той самият твърди в настоящото
производство, че такива няма, поради което не може да се приеме за доказано
възражението му за нищожност на клаузите за неустойка поради накърняване на
добрите нрави, договорени в чл. 21.02 (i)
от Рамковия
договор за строителство от 30.07.2007 г. и чл. 27 от Договора за строителство
от 16.06.2011 г. Не се доказа и стойността на целия Рамков договор, за да се
обсъжда от настоящия съд възражението за нищожност на клаузата на чл. 21.02 (ii) от
Рамковия договор за строителство от 30.07.2007 г.
В проведеното на 20.02.2014 г.
съдебно заседание по делото, “В.Р.2.” ООД
депозира молба с приложено изявление за прихващане на
вземанията на “У.” ЕООД с претендирани от ответника суми в общ размер на 19 326 365,33
лева, което е подписано
от управителя Р.М. и непотвърдено от назначения временен синдик на дружеството.
Изявлението за прихващане е оспорено изцяло от молителя “У.” ЕООД чрез неговите процесуални представители. Отрича се съществуването на
вземанията по изявлението, а претендираните неустойки и други вземания са
изцяло оспорени по основание и размер. В разглеждания случай не са налице предпоставките по чл. 103 от ЗЗД за
прилагане последиците на материално-правното
/извънсъдебно/ прихващане - ликвидност и
изискуемост на двете насрещни вземания. Насрещното вземане, което ответното дружество противопоставя с
възражението си за прихващане на претендираните от молителя вземания спрямо него, не е безспорно доказано нито по размер, нито по основание. Законът и устойчивата съдебна практика в това отношение
са категорични,
че за да се извърши извънсъдебно прихващане, респ.
да бъде то зачетено от съда при решаване на
правния спор, следва към момента на прихващането да са безспорно установени насрещни
еднородни вземания между страните, като активното вземане, което се
противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да
е изискуемо и ликвидно
/т.е. безспорно установено по основание и размер/. В случая няма
безспорно установено по съответния процесуален ред и със съответните допустими
доказателствени средства такова насрещно вземане на ответника. За да е ликвидно едно вземане, то следва или да е изрично признато за
безспорно от страните,
или да е установено със сила на присъдено нещо.Само в такъв случай, когато съществуването
на насрещния дълг е безспорно, доказването му няма да се нуждае от съдебно установяване, респ.
извънсъдебното прихващане ще произведе ефект. В допълнение обстоятелството, че ответното
дружество прави възражение за направено от него едностранно материално
/извънсъдебно/ прихващане, макар според съда то да е недопустимо и
неоснователно, както и надлежно оспорено от молителя, това волеизявление
съдържа в себе си признаване на ответника, че процесуалните му задължения към
молителя са възникнали и съществуват.
По
откритото производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на документи:
С исковата си молба молителят “У.” ЕООД представи 125 бр. Констативни актове обр. 19, издадени по Рамковия
договор за строителство от 30.07.2007 г., както и 30 бр. Констативни актове
обр. 19 по Договора за строителство от 16.06.2011 г. Ответникът “В.Р.2.” ООД оспори авторството и съдържанието на всички 155 констативни актове обр. 19
по двата договора за СМР, поради което на основание
чл.193 от ГПК е открито производство по оспорването им с протоколно определение
от 20.02.2014 г. и е указано на ответника, че носи доказателствената тежест за
установяване на твърдяните факти, във връзка с откритото производство по
оспорване. От приетото по делото заключение на Съдебно-графологичната
експертиза се установява, че подписите в оспорените констативни актове са положени
действително върху документите с химикална паста, няма признаци за извършена
техническа подправка или друга манипулация. В част от констативните актове
подписите са положени от Р.М. - управител на “В.Р.2.” ООД, в повечето от Н. П. И., а за подписите на инж.Д.Х. и П. експертизата не може да се произнесе, поради
липса на сравнителен материал. В част от констативни актове не са положени подписи за “В.Р.2.” ООД. Ответникът не ангажира
доказателства относно оспореното съдържание на документите. На основание горното, съдът приема оспорването на истинността на
констативните актове за неуспешно проведено, поради което тези документи се
явяват годни писмени доказателства по делото.
“В.Р.2.” ООД представи Предварителен договор от 14.05.2008 г.,
сключен между “М.И.” ООД /ЕИК *******/ – купувач и “В.Р.2.” ООД - продавач, и Предварителен договор от 26.02.2009 г., сключен между “Р.И.” ООД /ЕИК ********/ – купувач и “В.Р.2.” ООД - продавач, по силата на които се е
задължило да продаде на купувача обекти в комплекса с окончателен договор в нотариална форма. Молителят “У.” ЕООД оспори датата на съставяне на документите, поради което на основание чл.193
от ГПК е открито производство по оспорването им с протоколно определение от 20.03.2014
г. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК, когато се оспорва документ, който не носи подписа
на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността му пада
върху страната, която го е представила. Ответникът представя фактури и
компютърни разпечатки /без подпис и печат/, като вторите не представляват
електронен документ по смисъла на чл. 184 от ГПК. Представените документи са
частни по своя характер и с тях не може да се приеме за установено, че
оспорените частни диспозитивни документи /предварителните договори/ имат
достоверна дата, установяването на която законът е предвидил от деня, в който документът е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Предвид това и че в хода
на производството ответникът не ангажира надлежни доказателства за
достоверността на датата на оспорените частни диспозитивни документи съгласно
изискванията на чл. 181, ал. 1 от ГПК, съдът приема оспорването им от молителя
за доказано. Тези документи се явяват негодни писмени доказателства поради
непотвърждаване на истинността им в частта относно датата и следва да се
изключат от доказателствата по делото.
Позовавайки са изнесените фактически и правни
доводи и на обстоятелството, че ответникът не представя доказателства, че е
погасил някое от задълженията си към “У.” ЕООД, съдът намира за безспорно
установено, че ищецът по делото е негов кредитор по търговска сделка /договори
за строителство/, за парични вземания в общ размер на 3 223 992,33 лв., от
които по Рамковия договор за строителство от 30.07.2007 г. сумата от 2 386
**5,84 лв. с ДДС – главници по девет констативни акта обр. 19 и сумата от 578
314,74
лв. – законна лихва за забава върху всяка от главниците, считано от деня,
следващ датата, на която е следвало да се плати сумата (респ. за тригодишен
период преди исковата молба за обектите, завършени през
За изясняване на делото от фактическа страна по
основния поставен пред съда въпрос налице ли е свръхзадлъжнялост на дружеството
ответник, неплатежоспособност и невъзможност да погасява задълженията си към
кредитори, съдът допусна изслуша и прие по делото първоначална и допълнителна Съдебно-икономическа
експертиза Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на финансова
автономност, която е показател за финансовата
способност на ответника да посреща дълготрайните си задължения, с отчитане
на установените задължения към молителя, е със следните стойности: -0,0984 към 31.12.2009 г., -0,1122 към 31.12.2010 г., -0,06948 към
31.12.2011 г., -0,0693 към 31.12.2012 г., -0,0707 към 30.06.20** г. Собственият
капитал на дружеството следва да бъде минимум 1/3 от всички задължения. За общ
норматив се приема коефициент 0,33, който норматив следва да осигури възможност
на дружеството за разплащане за дълъг период от време. Или за анализирания
период дружеството има отрицателни коефиценти за финансова автономност, което
сочи за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът
на финансова автономност е отрицателна величина. Отрицателна величина са и разликата
между активите и задълженията. През анализирания период ответното дружество е
декапитализирано.
Коефициентите на задлъжнялост показва сумата на задълженията /пасиви/, падащи се на единица
собствен капитал. Стойностите на този коефициент са също отрицателни
величини, защото собственият капитал е декапитализиран, като стойностите в
случая са следните: -10,1644 към
31.12.2009 г., -8,9114 към 31.12.2010 г., -14,3906 към 31.12.2011
г., -14,4128 към 31.12.2012 г., -14,4233 към 30.06.20** г.
Показателят за рентабилност показва способността
на дружеството да носи печалба. В случая няма коефициент на рентабилност на приходи от продажби, а за
Показателите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща и бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност, са под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Съгласно заключението
на Съдебно-икономическата експертиза, коефициент на обща ликвидност е, както следва: 2,0**8 към 31.12.2009 г., 7,0730 към 31.12.2010 г.,
3,9171 към 31.12.2011 г., 4,1185 към 31.12.2012 г., 7,5317 към
30.06.20** г., като съдът приема варианта с включени задължения към молителя
предвид установените обстоятелства в настоящото дело.
Вещото лице по делото е установило за референтни стойности на показателя 1,00
и над 1,00, като в настоящия случай показателят за обща ликвидност е в
посочените граници. Съдът кредитира извода на вещото лице, че този
коефициент обаче дава твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са включени много
бавноликвидни или даже трудноликвидни активи /в настоящия случай бавноликвиден
актив е незавършеното производство, което през
Под референтните стойности /0,6-0,7/ е коефициентът за бърза ликвидност,
показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към
краткосрочните задължения, като за
Въз основа на отразеното в експертизата
вещото лице заключава, че през анализирания период се установява трайна тенденция на
спадане на собствения капитал на дружеството и увеличаване на неговата
финансова зависимост от кредитори. Поради горното може да се направи обоснован
извод за декапитализиране на дружеството и задълбочаване на неговата
задлъжнялост. През целия изследван период стойността на притежаваните активи на
“В.Р.2.” ООД по баланс не е била достатъчна за
покриване на всички негови задължения. Коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост и при двата варианта са отрицателни величини, което говори за декапитализиран
собствен капитал на дружеството и показва задлъжнялостта на фирмата.
Основното и допълнително заключение на СИЕ са
оспорени от ответника по делото, като са направени искания за повторна и тройна
експертиза, както и допълнителни задачи на вещото лице, представени с молба в
съдебно заседание от 20.02.2014 г. Мотивира искането си с обстоятелството, че
като се използва финансовият резултат за 20** г.,
представените доказателства и поставените допълнителни задачи, може да се
измени извода в основното заключение. Посочено е, че няма изготвен ГФО за 20** г., тъй като щял да бъде предстоящо готов. Молителят
поддържа приемането на заключенията по СИЕ, като сочи, че ответникът е бил
предупреден за санкцията по чл.161 от ГПК, не е
предоставил информация на вещото лице или на назначения синдик и моли да се
приеме за меродавно заключението във варианта с посочените коефициенти с
включеното вземане към “У.” ЕООД. До приключване на съдебното дирене,
ответникът не представи нови отчети и баланс към 31.12.20** г.,
които да кореспондират с твърденията му. По делото не са представени
доказателства за настъпили обективни обстоятелства, които да променят
значително това икономическо състояние, което да се отрази на структурата на
активите и пасивите на дружеството-ответник, поради което съдът е отхвърлил
искането за тройна експертиза. В случай, че определени доказателства и
счетоводна документация не са били представени на вещото лице при изготвяне на
експертизата, ответникът носи отговорност по реда на чл. 161 от ГПК. Изготвените
заключения кореспондират с доказателствата по
делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на
сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и
чл.631 от ТЗ, съответно и от чл.742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл.625
от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ/ евентуално да
се установи свръхзадължеността съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието
на неплатежоспособност да е обективно и трайно /по аргумент от чл. 631 от ТЗ/.
Съгласно разпоредбата на
чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да
подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се
открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност,
акционерно дружество или командитно дружество с акции. В конкретния
случай, настоящата съдебна инстанция е сезирана с молба от кредитор, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл.625 от ТЗ.
Страните по сделката са търговци по смисъла на чл.1,
ал.2, т.1 от ТЗ, за което обстоятелство не се спори в настоящето
производство, а и се установява от вписването на двете дружества в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията.
От представените по делото и приети като
доказателства Рамков договор за строителство от 30.07.2007 г. и Договор за
строителство от 16.06.2011 г. безспорно се установява и обстоятелството, че
търговецът е задължен по търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ.
За разлика от неплатежоспособността,
свръхзадължеността е основание за откриване на производство по несъстоятелност
само за определена категория търговци, изрично визирани в чл.607а, ал.2 от ТЗ - търговски дружества, които
осъществяват търговска дейност под формата на ООД, АД и КДА. В случая, съдът е
сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност на “В.Р.2.” ООД, което дружество, предвид правноорганизационната
си форма, е сред кръга на визираните в чл.607а, ал.2 от ТЗ търговци.
Според легалната дефиниция на чл.742 от ТЗ, едно
търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно
да покрие паричните му задължения. В съдебната практика няма спор, че под “имущество” по
смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от
имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни,
притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по
чл.625 и
следващите от ТЗ преценката за
наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия
размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост
парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да
е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия
момент. Свръхзадължеността може да е налице едновременно с
неплатежоспособността, при която длъжникът не е в състояние с наличните си
краткотрайни активи да покрива текущите си и изискуеми парични задължения, но
може да съществува и независимо от неплатежоспособността. Доказването на
свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност
е изцяло в тежест на страната, сезирала съда с искане по чл.625 от ТЗ.
В настоящия
случай, безспорно се установява от събраните писмени доказателства – обявените
в Търговския регистър на Агенцията по вписванията Годишни финансови отчети на
ответното дружество, представените от НАП годишни данъчни декларации и годишни
финансови отчети за периода от
Простото съотношение между актива и пасива
на дружеството, въз основа на което се изчисляват коефициентите за неговата
ликвидност, не е достатъчно за преценката на състоянието му на
платежоспособност. При установени несъбираеми или спорни вземания или при
наличието на данни за необосновани счетоводни записвания, съдът следва да извърши
преценка на спорните компоненти на актива и пасива и съобрази
коефициентите за ликвидност,
автономност, задлъжнялост и рентабилност с тази корекционна преценка /така
Решение № 32/17.06.20**г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., постановено по т.д. №
685/2012г. по реда на чл.290 ГПК/. В тази връзка освен обстоятелството, че
Съдебно-икономическата експертиза е изготвена въз основа на балансови данни,
без да са й представени първични документи, представляващи основания за
записванията и без да е извършена проверка на основанията за класификация на
активите и пасивите на текущи и дългосрочни, съдът преценява в цялост всички
показатели за финансовото-икономическо състояние на ответника.
По делото не се установи изплащане
на изискуеми задължения на дружеството, никакви плащания по търговски сделки
и/или плащания на възнаграждения на назначени служители в дружеството, което е
видно и от представените отчети на назначения временен синдик, поради което и
на основание чл.742 от ТЗ следва да се приеме, че е налице свръхзадълженост на
ответника. “В.Р.2.”
ООД е декапитализирано от
В случая затрудненията на ответника не са
временни, тъй като състоянието на декапитализиран собствен капитал и
невъзможност да се покрият всички задължения с имуществото му се установява
като трайно през целия анализиран период от Съдебно-икономическата експертиза и
длъжникът не установи да разполага с достатъчно имущество за покриване на
всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите.
След съвкупен анализ на посочените по–горе доказателства
съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на “В.Р.2.” ООД, въпреки формално
високите стойности на коефициентите за обща ликвидност. През изследвания период
дружеството реализира загуба от оперативната си дейност, с изключение към
30.06.20** г., т.е. дейността му е
нерентабилна. То не е автономно и е силно зависимо от кредиторите
си. Не разполага с бързоликвидни активи, с които да погасява текущите си
задължения, вземанията му са с недоказана събираемост. Притежаваните от
дружеството активи са бавноликвидни или даже трудноликвидни
активи /в настоящия случай бавноликвиден актив е незавършеното производство,
което по приетата СИЕ през
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника, като приема, че имущество на длъжника не е достатъчно да покрие
паричните му задължения, поради което следва да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на “В.Р.2.”
ООД на основание настъпила свръхзадълженост - главното основание, релевирано в
молбата по чл.625 от ТЗ.
По отношение на основанието неплатежоспособност
доколкото е релевирано като евентуално ще следва да се остави без разглеждане.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника, като приема, че имущество на длъжника не е достатъчно да покрие
паричните му задължения, поради което следва да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на “В.Р.2.”
ООД на основание настъпила свръхзадълженост - главното основание, релевирано в
молбата по чл.625 от ТЗ.
По отношение на основанието неплатежоспособност
доколкото е релевирано като евентуално ще следва да се остави без разглеждане.
Като начална дата на свръхзадължеността съдът
намира, че следва да се приеме 24.03.2012 г., от която дата дружеството не е
извършвало плащания към молителя и не е могло с наличното си имущество да
покрие всичките задължения към кредиторите си.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по чл.630, ал.1 от ТЗ, като съответно
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. Едновременно с
постановяването на решението следва да бъдат и допуснати и
предвидените в разпоредбата на чл.630, ал. 1, т.4 от ТЗ обезпечителни мерки -
общи запор възбрана върху цялото имущество на длъжника.
За временен синдик на дружеството следва
да бъде назначен Р.И.Т., ЕГН **********,
за който по делото са ангажира доказателства, че отговаря на
изискванията на чл.655 от ТЗ и е дал писмено съгласие за назначаването си. На
същия следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1000 лева месечно. Първото
общо събрание на кредиторите следва да се насрочи на 18.09.2014г. от 15.30
часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр. С..
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА
на длъжника “В.Р.2.” ООД, с ЕИК
*/*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” №**, вх. Д, ет. **, ап.
***, представлявано от Р.М., на основание чл.630 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА НА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА –
24.03.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на “В.Р.2.” ООД, с ЕИК
*/*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” № **, вх. Д, ет. **, ап. ***, представлявано от Р.М..
НАЗНАЧАВА за временен синдик на дружеството Р.И.Т., ЕГН **********,***, с
месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.
НАЛАГА ОБЩИ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА върху имуществото
на длъжника “В.Р.2.” ООД, с ЕИК
*/*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” № **, вх. Д, ет. **, ап. ***, представлявано от Р.М..
НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на “В. Р.2.” ООД на 18.09.2014 г. от .15.30 часа. Събранието
ще се проведе в Съдебната палата, гр. С., бул. “В.” № **, СГС, при дневен ред по чл.672, ал.1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на “У.”
ЕООД срещу “В.Р.2.” ООД за откриване производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност, на основание чл.607а, ал.1 вр. с чл.630 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно,
направеното възражение за прихващане от “В. Р.2.” ООД, с ЕИК */*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” № **, вх. Д, ет. **, ап. ***, против “У.” ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “С.”, ж.к.
“Г.М.”, бул. “Ш. П.” № **,
ет. 1, офис А, за сумата от 67 463,89 лв. /от която 56 159,33 лв. – главница и
11 304,56 лв. – лихва за забава за периода от
19.11.2011 г. до 04.11.20** г./, претендирана като неоснователно обогатяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно,
направеното възражение за прихващане от “В. Р.2.” ООД, с ЕИК */*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” № **, вх. Д, ет.**, ап. ***, против “У.” ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район “С.”, ж.к. “Г.М.”, бул. “Ш. П.” № **,
ет. 1, офис А, за сумата от 67 183,15 лв. /от която 56 730 лв. – главница и 10
453,15 лв. – лихва за забава за периода от 18.01.2012 г. до 04.11.20** г./,
заявено като възражение за прихващане и уважено в предходно съдебно
производство по т.д. № 652/2009 г. по описа на СГС,
ТО, VI-7 състав.
ОСЪЖДА “В. Р.2.” ООД, с ЕИК */*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “В.”, ж.к.
“С.”, ул. “***” № **, вх. Д, ет. *,
ап. ***, представлявано от Р.М., да заплати на “У.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “С.”, ж.к.
“Г.М.”, бул. “Ш. П.” № **,
ет. *, офис А, представлявано от И.И. Б., сумата от 2950 лева за ДТ и експертизи, 15 000лв. За възнаграждение на
синдик, както и възнаграждение за процесуално представителство в раземр на
110 000лв.,за които са приложени фактури платежни нареждания,всички
представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
Търговския регистър и може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в
Търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в Търговския
регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: