Р
Е Ш Е
Н И Е №
260615
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.08.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети май две хиляди и двадесета и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6311 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-007294 от 24.07.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.08.2018г. на МВР, с което на А.Т.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** са наложени
административни наказания за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева;
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от Закона за движение по пътищата и на
основание члл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на
50.00 лв/ петдесет/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
МОТИВИ
:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1030-007294 от 24.07.2020 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с
МЗ № 8121з-515/14.08.2018г. на МВР, с което на А.Т.Ю., ЕГН **********, с адрес:
*** са наложени административни
наказания за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева, за нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от Закона за движение по пътищата и на основание члл.175
ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 50.00 лв/ петдесет/ и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
Жалбоподателят А.Т.Ю., се явява, редовно призован.
Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.
Административнонаказващия
орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като
прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.06.20г г. от
актосъставителя К.Д.П. е съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против А.Т.Ю., ЕГН ********** за това, че на 29.06.2020 г. около
13:30 часа в гр.Пловдив, ул.Възход №54 управлявал собствения си л.а. Мерцедес Ц
200 с рег.№ … и извършва следните нарушения: 1. При извършване на маневра за
навлизане в реда на паркирани МПС, не спазва достатъчно разстояние до паркиран
автомобил РВ 1888 ТХ, блъска го в задната част, като допуска ПТП с материални
щети, с това е нарушил чл. 25 ал.1 от ЗДвП. 2.Като участник в ПТП, в което няма
съгласие относно обстоятелствата не уведомява служителите за контрол към МВР, с
това е нарушил чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят К.Д.П. заявява, че поддържа съставения от него акт.
АУАН бил написан по оплакване на жена, която посочила, че Мерцедес при
извършване на маневра влизане/излизане е блъснал нейния автомобил, след което
си е тръгнал. Автомобилът бил установен по номера, респ. собственикът бил
извикан при дл. лице и потвърдил, че имало такова нещо, но не се е обадил на
тел.112 за допуснатото ПТП. Протокол за произшествието бил направен от св. П.,
след като извикал нарушителя при него.
По делото е приобщен
Протокол за ПТП№1737141 от 29.06.20г, издаден от м. а. с-р ПП при ОДМВР – К.П..
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което
административнонаказващия орган /АНО/ е приел констатациите от акта. За така
извършените нарушения на А.Ю. били наложени административни наказания – глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 от ЗДП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП,
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. П. - актосъставител ,
които съдът кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, както и от писмените доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от
правна страна:
По
т.1 на НП
Съдът
стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбоподателят
да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се
основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е
съставен от лице ,което не е очевидец на извършеното нарушение. В тази
посока са и показанията на актосъставителя П. който заявява, че за възникналото
ПТП бил уведомен от жена, която посочила, че л.а. Мерцедес бил ударил нейния
автомобил. Свидетелят установил собственикът на л.а – жалбоподателят Ю.,
разпитал го и пред двете лица направил
протокол за ПТП.
За
това, че е настъпило ПТП, между двама участници и че са отразени щети от
въпросното ПТП, съдът установява едва след приложения Протокол за ПТП от 29.06.20г изготвен от актосъставителя.
Както беше посочено по-горе, последният лично не е установил относимите факти
по извършване на възведеното от него нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по този
начин не е доказал от фактическа страна действията на жалбоподателя като водач
на МПС, по какъв механизъм точно е причинил ПТП-то, респ. какви са конкретните
материални щети. Недопустимо е фактите и обстоятелствата в протокол за ПТП да
бъдат отразени след съставяне на АУАН и по свидетелство на едно трето лице,
което има качество на пострадало. Освен това, за да е налице нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, е
необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП. Съгласно пар.6, т.30 от ДР
на ЗДвП ”пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В НП е посочено, че се
касае за ПТП с настъпили материални щети. Последните следователно съставляват
съставомерен елемент и поради това доказването им в конкретния случай е абсолютно
задължително. Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани от
въззиваемата страна. Представеният протокол за ПТП от 29.06.20г. не установява
начина на извършване на нарушението предвид обстоятелството, че АУАН е съставен
от дл. лице, което ползва дадени му данни от участник и то в присъствието и на двете страни, като в тази
връзка остава и неясно начинът на извършването на маневрата, произшествието и
конкретните имуществени вреди.
По
гореизложените съображения съдът намира, че от представените по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява
по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението, за
което му е наложено административно наказание и именно той, с поведението си
като водач на МПС, е предизвикал ПТП. В този смисъл, настоящият състав намира,
че не е доказано от обективна и субективна страна жалбоподателят да
е извършил вмененото му нарушение.
Следва
да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран
размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради
движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал.
1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/.
В
случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към
ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В
разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в
размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от
това е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук
отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган
не е уточнил коя е приложима в случая.
С
оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По
т.2 от НП
На първо място, съдът приема, че не е налице нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП, която е посочена като такава в
заключителната част на наказателното постановление. Текстът на нормата гласи,
че ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. В хода на делото
безспорно е установено, че двамата участници в ПТП, не са се виждали и не са се
чували, нито преди, нито непосредствено след произшествието, за това не може да
има и разногласие между тях.
Във
връзка с горното, съдът е мнение, че правилната класификация на нарушението е
по чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.“а“ от ЗДП, а именно - водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътно - транспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от ПТП и да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
При
тези обстоятелства наказателното постановление в тази му част, за посоченото
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП следва да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът предвид изхода на спора не дължи
произнасяне за разноски, такива не са поискани от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.К.