Р Е
Ш Е Н
И Е № 123
26.04.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Мила Тошева като разгледа докладваното от съдията Белева т.д. № 9/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора „ В.М. „ ООД ***, ЕИК** Решение № 104 от 27.10.2017 г., постановено по т.д. № 187/2016 г. на Окръжен Съд – гр. П.в частта, с което е отхвърлен главният иск на „ В.М. „ ООД за осъждането на „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК ** да му заплати сумата 292 262 лв., представляваща дължимо за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. възнаграждение на основание Договор от 29.05.2009 г., именуван договор за съвместна дейност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и договорна неустойка за забавено плащане на дължимите възнаграждения в размер на 8 255 лв. за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г., в частта, с която е отхвърлен като погасен поради прихващане предявеният евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД на „ В.М. „ ООД *** да му заплати сумата от 292 262 лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. поради ползването без основание на спирален компютърен томограф / скенер / и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания и сумата 8 255 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 31.06.2014 г. – 30.09.2016 г., съответно в частта, с която възражението за прихващане на ответника „ М.В. „ ЕООД е уважено до размер на евентуалната претенция от 292 262 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаване на главния иск, а в случай че съдът приеме че той правилно е отхвърлен като неоснователен да бъде уважен евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД. Претендират се направените и пред двете инстанции деловодни разноски.
Въззиваемият – ответник по спора „ МБАЛ - В.„ – гр. В.взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, направени за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от лечебно заведение „ В.М. „ ООД ***, ЕИК *** срещу „ М* б* за а* л* – В.„ – гр. В., ЕИК *** при условия на евентуалност обективно съединени искове. Главните искове са за осъждането на ответната болница да заплати на ищцовото дружество сумата 292 262 лв., представляваща дължимо за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. възнаграждение, произтичащо от сключен между тях договор за съвместна дейност от 29.05.2009 г. и издадени въз основа на него фактури и сумата 8 255 лв., представляваща договорна неустойка за забавено плащане за същия период 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г.. Евентуалните искове – за заплащане на същите суми като обезщетение за неоснователно обогатяване на болницата и изтеклите върху него лихви за същия период 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. поради ползването без основание за горепосочения период на спирален компютърен томограф / скенер / и рентгенов апарат за графично скопични изследвания.
Исковете се оспорeни като неоснователни. Поддържа се че по предмет и съдържание процесния договор, именуван като такъв за съвместна дейност не е договор за дружество по смисъла на чл. 357 и следв. от ЗЗД, а е договор за наем и/или за лизинг и като такъв е следвало да бъде сключен след провеждане на обществена поръчка – предвид стойността му и факта че едната от договарящите страни / М. „ В. „ ЕООД *** / е публичноправна организация. Като така този договор е нищожен поради противоречие със закона - Закон за обществените поръчки / отм. /, действал към момента на сключването му. Поддържа се да е нищожен и поради противоречие със Закона за лечебните заведения – чл. 37 ал. 2 от същия, както и в противоречие с приетата на 29.06.2005 г. от Общински съвет В.Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на собственост на общината в тях - чл. 23 ал. 1 т.т.9, 10, 19 и 20. Съгласно чл. 37 от ЗЛЗ дейността болнична помощ, респ. извършване на медицински прегледи може да се осъществява само от търговско дружество или кооперация, но не и като съвместна дейност от дружество по ЗЗД. Съгласно цитираните разпоредби от наредбата – възпроизведени и в устава на болницата, Общинския съвет, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала утвърждава правилата за участие на дружеството в други дружества, взема решения за участие в други дружества, одобрява проекта за учредителен акт или устав, както и решава други въпроси, представени в негова компетентност от закона или устава. В случая няма съответни актове на общинския съвет, които по смисъла на цитираните разпоредби да санкционират сключването на процесния договор. По евентуалните искове е също заявено становище за тяхната неоснователност, като е предявено и прието за разглеждане и възражение за прихващане с платените по договора възнаграждения за периода 10.12.2009 г. – 21.10.2013 г. в общ размер от 501 482, 70 лв., които се поддържа да са платени без основание предвид твърдяната нищожност на договора.
Ищецът е възразил против твърдяната нищожност на договора. Изложил е съображения че съглашението действително не притежава правните характеристики на договор за дружество по ЗЗД, но и волята на страните не е била сключването на такъв договор. Това обаче не означава че е договор за наем, нито за лизинг, поради което е извън приложното поле на ЗОП / отм./. По правната си характеристика процесната облигация е договор за сътрудничество, който нямал специална правна уредба и като така се отнасял към т.нар. ненаименовани договори, към които обаче също са приложими разпоредбите на ЗЗД и конкретно на чл. 9 ал. 1 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на съглашението си. Договорът бил в интерес и на двете страни доколкото от една страна ответната болница, считано от м.януари 2010 г. не би отговаряла на изискванията на Здравната каса за болнично заведение без да разполага с компютърен томограф и рентгенов апарат за графично - скопични изследвания – за закупуването на които не разполагала със средства, а ищцовото дружество от друга страна не разполагало с помещения за монтиране и работа с тази апаратура и със специалисти, които да извършват прегледите с нея. Така в интерес и на двете страни е договорено съвместното извършване от тях на дейността медицински прегледи с апаратурата на пациенти по издадени направления и заплащане на тази им съвместна дейност от Здравната каса, разпределяно помежду им реципрочно в зависимост от конкретното използване на апаратите от всяка договаряща страна. Договорът не е такъв за наем, тъй като с оглед изложеното не е договорено предоставяне на вещ за временно ползване срещу заплащане на определена цена, а договореното плащане е обвързано с реално извършените с апаратурата прегледи и издадената за тях медицинска документация, като клаузата за минимално месечно плащане на ищеца – в зависимост от осъществените прегледи, не по малко от 15 000 лв., не е намирала приложение в отношенията между страните и е дерогирана със сключения на 30.01.2012 г. анекс към договора. В подкрепа на становището че предмета на договора е осъществяване на съвместна дейност в интерес и на двете страни се явявали и клаузите от договора че апаратурата ще се ползва не само за нуждите на болницата, но и за пациенти на ищцовото дружество, а също и на спешната помощ, както и факта че договорените за прегледите възнаграждения, дължими от болницата не са променяни от сключването на договора независимо че за същия период сумите, плащани от здравната каса за тях са се увеличили неколкократно. Договорът не е такъв и за лизинг по смисъла на чл. 342 и следв. от ТЗ. Уговорката в раздел II, изречение второ е само едно обещание за дарение, което обаче не произвежда действие и сама по себе си не осъществява характеристиките на лизингов договор. Поради изложеното се счита договорът да не попада в приложното поле на ЗОП / отм. / и като така да не е нищожен поради противоречие с този закон. Не е нищожен и поради противоречие с чл. 37 ал. 2 от ЗЗД, тъй като волята на страните не била да сключат договор за дружество с предмет на дружеството съвместна дейност като лечебно заведение, като и към момента на сключването му всяка от страните е била регистрирана като лечебно заведение. По същите съображения не е нищожен и поради противоречие с горецитираната наредба на общинския съвет. Оспорено е заявеното по евентуалния иск възражение за прихващане, като е възведен и довод за погасяване на вземанията по него по давност, както и твърдение за извършено между страните извънсъдебно прихващане за 2011 г. за сума от 52 487, 68 лева.
Представен и приет по делото е процесния договор от 29.05.2009 г., именуван като такъв за съвместна дейност и издадените въз основа на него фактури. С него страните се договарят да извършват съвместно медицински прегледи на пациенти по издадени направления, както и в случаите на неотложна медицинска помощ на Спирален компютърен томограф / скенер / и Рентгенов апарат за графично-скопични изследвания, собственост на ищцовото дружество – именувано изпълнител и монтирани на територията на болницата – възложител, което е и задължително изискване на НЗОК към нея да разполага с този вид медицинска техника, считано от 01.01.2010 г.. Ищецът се задължава да предостави тези два апарата – негова собственост, на ответната болница – възложител, като и да осигури за своя сметка и със свои средства доставката, монтажа и поддръжката им. Болницата се задължава да осигури подходящи за работата с тази апаратура помещения, както и необходимите специалисти, компетентни да извършват прегледи с нея, да заплаща консумативити във връзка с ползването на апаратите, както и да заплаща възнаграждения на изпълнителя по цени с ДДС както следва: за 1 бр. Скенограма – 60 лв., за 1 бр. Рентгенография – 5 лв., за 1 бр. рентгеноскопия – 5 лв., като месечната дължима сума с ДДС да не е по малка от 15 000 лева. Разплащанията се извършват ежемесечно, като до 5 – то число на месеца, следващ предходния възложителят предоставя на изпълнителя медицинската документация, удостоверяваща извършените с апаратурата прегледи, изпълнителят издава фактурата за тях, до края на месеца възложителят му заплаща договореното възнаграждение. При забавено плащане е договорена неустойка в размер на 0,2% месечно. Договорено е също че апаратурата ще се ползва и от изпълнителя по съвместно изработен от страните график. Договорено е съглашението може да се прекрати по взаимно съгласие и с писмено едномесечно предизвестие от изправната към неизправната страна. Договорът е сключен за срок от 7 години, като в случай на правилна експлоатация на апаратурата, редовно плащане договорените възнаграждения на изпълнителя и добри взаимоотношения между страните изпълнителят ще дари апаратите на възложителя.
Представен е подписания между страните Анекс от 30.01.2012 г. към договора. С него е постигнато съгласие изпълнителят да заплаща на възложителя, считано от датата на сключване на договора намален наем за помещенията, в които са монтирани апаратите, като посочените за тази договорка причини са невъзможност изпълнителят да извършва медицински услуги по договор с РЗОК, които да му носят приходи. Договорената наемна цена е 2,90 лв./кв.м. до датата на анекса и 3 лв./кв.м. след тази дата, както и че наемната цена ще се приспада към 31.12. на текущата година от дължимото от възложителя възнаграждение. Страните са се съгласили също така, че договорения минимален месечен размер възнаграждение за изпълнителя от 15 000 лв. ще се прилага само при промяна статуквото на болницата – ако бъде приватизирана или продадена.
В първото по делото заседание пред първоинстанционния съд е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството че процесните медицински услуги, фактурирани по издадени от ищеца въз основа на договора и представени по делото 40 фактури за исковия период са извършвани от специалисти на ответната болница.
Назначена е съдебно счетоводна експертиза, изпълнена от в.л. Л* Я* – Т*. От заключението й се установява че издаваните въз основа на договора фактури са редовно осчетоводявани в счетоводствата и на двете дружества. В болницата разходите по фактурите са осчетоводявани като разходи за външни услуги – счетоводна сметка 602, като и двете дружества не са възприели като основание за осчетоводяването извършване на съвместна дейност съгласно сключения договор и възникване на едно общо за тях предприятие, съответно приходите и разходите не са отразявани като възникнали в резултат от обединяване на усилията за постигане на общ резултат. Ето защо липсва обособено счетоводно отчитане на стопанските операции, извършвани в хода на изпълнение на процесния договор за съвместна дейност. За процесния период болницата не е извършвала самостоятелни медицински услуги рентгенографии и скенери. Извършваните такива са били част от провеждани изследвания по клинични пътеки, за които болницата е сключила договор с НЗОК и получаваните от НЗОК възнаграждения са за проведените лечения по клиничните пътеки, а не за отделните дейности в тях, поради което в болницата няма информация за приходи от НЗОК конкретно за рентгенографии и скенери. В края на всеки месец завеждащите отделения са предоставяли в счетоводния отдел на болницата списък на пациентите, на които са правени изследвания с процесните рентген и скенер, обобщената от счетоводството информация е предоставяна на ищцовото дружество и въз основа нея то е издавала данъчна фактура за дължимата за месеца сума по процесния договор, изчислена като сума от произведенията на броя на конкретните изследвания по договорените единични цени. От гледна точка на счетоводните стандарти фактурите като реквизити са правилно записани. Но неправилно и в двете дружества, цената по тях е фактурирана като за услуга. Услугата е самото медицинско изследване - рентгенография, рентгеноскопия, скенограма и пр., каквито ищецът не е извършвал. Те са правени от болницата, поради което тя е заплащала цена не за престирана й услуга, а за ползването на предоставена й от ищеца апаратура, необходима за извършването на тези изследвания. Според експерта основанието, което е следвало да бъде посочено е наемна цена. Размера на дължимата за исковия период сума по фактурите е 296 882, 04 лв. , като ищецът претендира 292 262 лв. поради извършени прихващия с насрещни свои задължение в размер на 4 620 лв. – изрично посочено в исковата молба. Изчислен е от вещото лице и размерът на договорената неустойка върху така претендирана сума за исковия период. В допълнителното заключение са посочени платените от болницата фактури по процесния договор за периода 10.12.2009 г. – 21.10.2013 г. в общ размер от 496 852, 51 лв. с ДДС, отразени като погасени и в счетоводството на ищцовото дружество – вж обясненията на вещото лице в с.з. на 16.6.2017 г. Посочено е че няма данни за датите и начина / плащане или прихващане / на конкретните погашения, тъй като през периода 10.12.2009 г. – 21.10.2013 г. счетоводството на ищеца е било водено от друга счетоводна кантора с различен софтуерен продукт и на експерта не е предоставена необходимата аналитична информация за датите на погашенията на сумите по издадените за този период фактури, а данните са взети от ползвания от ответната болница след 01.01.2014 г. и понастоящем софтуерен продукт, от който са генерирани счетоводни справки относно извършените плащания по банков път и извършени погашения чрез прихващане срещу вземанията за текущ наем за помещенията – съгласно анекса. В счетоводствата и на двете дружества са отразявани постигнати споразумения за прихващане, като с протоколите за прихващане от 31.12.2013 г. и от 15.04.2015 г. са прихванати задължения на ответната болница за наеми по процесния договор в размер общо 7 728, 70 лв., дължими за 2013 г. и 2014 г.. Дължимите от ищеца на ответника наеми за помещения за 2011 г., обективирани в представените по фактури № 77/31.01.2011 г., № 78/ 28.2.2011 г., № 79/31.3.2011 г., № 80/30.4.2011 г., № 81/31.05.2011 г., № 82/30.06.2011 г., № 83/31.07.2011 г., № 84/31.08.2011 г., № 85/30.09.2011 г., № 86/31.10.2011 г., № 87/30.11.2011 г. и № 88/ 31.12.2011 г. в общ размер на 52 487, 68 лв. са прихванати с вземания на ищеца към ответника по фактура № 26/30.12.2011 г. в размер на 52 290, 45 лв. за извършени ремонтни дейности в общежитие, за което е подписан между страните протокол за прихващане от 30.12.2011 г. – също представен по делото, като прихващането е счетоводно отразено в счетоводствата и на двете дружества. От допълнителното заключение се установява също размера на средния пазарен наем за ползването на апаратите, предмет на процесния договор за исковия период – 2 925 лв. месечно, общо за периода - 84 825 лева.
С оглед така установеното и анализирайки предмета и съдържанието на договора, на който ищецът основава вземането си по главния иск е прието от първоинстанционния съд че договорът е такъв за наем – предвид поетите с него права и задължения и като така се явява нищожен поради противоречие със ЗОП – в сила от 01.10.2004 г., отменен 15.04.2016 г. Ищцовото дружество е предоставило на ответната болница собствена медицинска апаратура за временно ползване срещу насрещно задължение да получава наемна цена, която е обвързана с реалното ползване на апаратите – за разлика от обикновения договор за наем, при който по принцип наемодателят е дезинтересиран от факта на реалното ползване на вещта от наемателя, съответно наемната цена се уговаря и без оглед този факт. Уговорката че след изтичане срока на договора и при наличие на определени предпоставки собственик ще подари апаратурата на ползувателя представлява едно обещание за дарение, което не произвежда действие - чл.226 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗОП / отм. / доставката на стоки, осъществена чрез наемане на стойност над 66 000 лв. / чл. 14 ал. 1 т. 2 от ЗОП / е обект на обществена поръчка. Съгласно чл. 7 т. 3 от ЗОП / отм./ възложители на обществена поръчка са публичноправните организации, сред които попадат и лечебните заведения по § 1 т. 21 от ДР на ЗОП / отм. /. Предвид така посочените разпоредби и безспорния и установен от търговския регистър факт че ответната болница е с едноличен собственик на капитала Община В.е прието че тя е публичноправна организация и за сключването на процесния договор с оглед приетата му правна характеристика на такъв за наем и цената му от 1 260 000 лв./ изчислена на база срока на действие от 7 години, умножен по минималната месечна наемна цена от 15 000 лв. – съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 2 т. 1, б. „б „ от ЗОП / е прието че ответната болница в качеството си на възложител е била длъжна да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, тъй като са налице основанията на чл. 8 ал. 1 от ЗОП / отм. /. Горепосочените правни норми са императивни, и поради неспазването им договорът е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с оглед което главните искове за главница и неустойка, основаващи се на този договор подлежат на отхвърляне. Поради уважаването на възражението за нищожност на облигацията с императивни разпоредби на ЗОП / отм. / не са разгледани възраженията за нищожност поради противоречие със разпоредби на ЗЛЗ - чл. 37 ал. 2, както и противоречие с приетата на 29.06.2005 г. от Общински съвет В.Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на собственост на общината в тях - чл. 23 ал. 1 т.т.9, 10, 19 и 20.
Отхвърлени са и евентуалните искове – като погасени поради прихващане с платеното от ответника по нищожния договор. Обезщетението за неоснователно обогатяване е прието да е в установения от експертизата размер на среднопазарния наем за процесната апаратура за исковия период – 84 825 лв., което е именно ползата, от която ищецът е бил лишен. При нищожните договори всяка от страните дължи връщане на другата полученото по договора. От ССчЕ е установено че платените по договора възнаграждения от ответника за периода 10.12.2009 г. – 21.10.2013 г. са в посочения от експерта размер от 496 852, 51 лв. с ДДС – според издадените фактури, осчетоводени като погасени и в счетоводството на ответника – вж обясненията на вещото лице в съдебно заседание. Прието е за частично основателно възражението за изтекла погасителна давност - която при неоснователното обогатяване е всякога 5 години, досежно сумите платени до 5 години преди 21.07.2017 г. – датата на предявяване на възражението за прихващане.Посочени са непогасените по давност вземания в общ размер от 198 545, 51 лв., съответно погасените – 298 307 лв. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 103 ал. 2 от ЗЗД прихващането – в т.ч. и съдебно, е прието да е допустимо и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Не са изложени мотиви приема ли в случая тези предпоставки да са налице и с какъв размер на активното вземане извършва прихващането. Приема обаче че възражението за прихващане се явява основателно и следва да се уважи да пълния предявен размер на евентуалната искова претенция – 292 262 лв., поради което евентуалния иск се отхвърля като погасен поради прихващане изцяло. По отношение на извършваните между страните извънсъдебни прихващания е прието да не се установява по делото произходът на прихваните с тях вземания / задължения / и периода, за който се отнасят – имат ли отношение към процесния договор или не.
Във
въззивната жалба се поддържа да е неправилен извода на съда процесния договор
да е такъв за наем, както и че ответното дружество е публичноправната
организация, поради което за него да е
приложим ЗОП / отм. /. Настоява се че договорът е за сътрудничество, респ. за
съвместна дейност по чл. 9 ал. 1 от ЗЗД по съображенията, изложени в
допълнителната искова молба и цитирани по горе, към които се препраща с
жалбата. Отново се поддържа че медицинските прегледи с апаратурата
представлявали съвместна дейност, тъй като с нея са извършвани изследвания на
пациенти и на двете дружества, както и на пациенти на спешната помощ. Страните
обединили усилията си за тази съвместна дейност като ищецът от една страна предоставил
техниката – по причина че не е разполагал с подходящо за лицензиране помещение,
в което тя да се ползва и съответните специалисти, а ответника от друга –
помещенията за ползването й и специалистите, компетентни да работят с нея – с
които съответно е разполагал, но не е разполагал със средства за закупуването
й. Без така договорената и осъществявана съвместна дейност никое от дружествата
не би могло да извършва дейност с апаратите, като под въпрос е било и самото
съществуване на ответника като болнично лечебно заведение с оглед факта че
считано от януари 2010 г. е въведено задължително изискване всяка болница да разполага
със спирален компютърен томограф / скенер / и рентгенов апарат за графично
скопични изследвания. Като така дейността е съвместна, а ползата от нея
взаимна. Неправилен бил извода на първостепенния съд че ползите са само за
въззивника – ищец, изразяващи се в получаваното от него възнаграждение за
предоставеното ползване на апаратите. Неправилен бил и извода че ответното
дружество е публичноправна организация. По делото не е доказано наличието на
предпоставките за това по § 1 т.21 от ЗОП / отм. /, дефинираща това понятие.
Действително разпоредбата признава на лечебните заведения качеството на такава
организация - § 1 т. 21, предложение второ от ЗОП / отм. /, но само ако
приходите им за предходната година са за сметка на държавния бюджет, общински
бюджети или Националната здравноосигурителна каса. В случая не било доказано че
макар М.В. „ ЕООД да е с едноличен собственик на капитала Община В.то тя се
финансирана със средства от бюджета на общината. Този извод не следва само от
факта че дружеството е изцяло общинска собственост – както неправилно е приел
съда. Не са налице и хипотезите на § 1 т. 21, предложение първо б. „б „ и „в „
от ЗОП / отм. /. С оглед което дори и
да се приеме че процесния договор е такъв за наем, то ЗОП / отм. / е неприложим
с оглед недоказания статут на болницата като публичноправна организация и
съответно възложител на обществени поръчки. По евентуалния иск се поддържа че
от решението не е ясно за коя точно сума
е приет за основателен. В мотивите от една страна е прието че този иск е
основателен до размер на сумата 84 825 лева, а от друга се извършва
прихващане до пълния размер на евентуалната претенция от 292 262 лв., като
в диспозитива /единствен формиращ СПН / евентуалния иск е отхвърлен като изцяло
като погасен поради прихващане. Възражението за прихващане по евентуалния иск
било недопустимо, тъй като е предявено едва с отговора на допълнителната искова
молба, а не с отговора на първоначалната такава, поради което то е направено
след преклузивния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК и неправилно е прието за
разглеждане. Не е налице възможността на чл. 371 от ГПК за приемането му до
приключване на съдебното дирене, тъй като условието за това е за доказването му
да не се налага събиране на нови доказателства, а такива за събирани. Въпреки
тези доказателства възражението не било доказано по основание и размер.
Неустановен по делото останал начина на погасяване на паричните задължения на
ответника към ищеца по процесния договор
– чрез плащане или чрез прихващане, който въпрос е от значение не само за
размера, но и за основанието на плащанията, предмет на възражението. В
тази връзка се възразява че въпреки установения по делото факт че за цялата
2011 г. насрещните задължения между двете дружества са били погасявани не чрез
плащане, а чрез прихващане - надлежно осчетоводено, този факт не е бил взет
предвид от съда. Позовава се на представения Протокол за прихващане между
страните от 30.12.2011 г., с който вземанията на М. „ В. „ ЕООД за наем на
помещенията за апаратурата за 2011 г. в
размер на 52 487, 68 лв. – по представените 12 броя фактури за 2011 г. и
вземанията на „ В.М. „ ООД - в размер на сумата 52 290, 45 лв. – за
извършени ремонтни дейности в Общежитие по представена фактура № 26/30.12.2011
г., която сума въпреки така доказаното извънсъдебно прихващане неправилно не е
изключена от съда при извършеното от него съдебно прихващане с решението.
Във връзка с главния иск пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства – свидетелите Г.Х.Х. и Н.Т.В.. Депозират показания че сключването на процесния договор било предприето с оглед задължителното изискване на здравната каса болницата да разполага със скенер – за своите пациенти и за пациентите на спешната помощ, които болницата била длъжна да обслужва. Изцяло в интерес на болницата било да разполага със скенер и рентген, за да се спазят изискванията на клиничните пътеки. Апаратите били закупени от работещи в болницата лекари след като същите имали уверението че болницата ще наеме апаратурата. Тогава те ги закупили, учредили ищцовото дружество и между него и болницата бил подписан процесния договор. Били водени от чисто човешки съображения – да не се закрива болницата, в която работят над 200 души персонал.
Жалбата е неоснователна.
Главният иск се основава на облигационна връзка между страните, породена от сключено между тях на 29.05.2009 г. съглашение, именувано договор за съвместна дейност. Същият има за предмет предоставянето на движими вещи, съставляващи медицинска апаратура за временно възмездно ползване. Предоставянето на вещите е единствената престация и задължение по договора на ищцовото дружество „ В* М* „ ЕООД - изпълнител, срещу него е поето насрещно задължение на ответното МБАЛ - В.- възложител да заплаща възнаграждение, обвързано с реалното ползване на вещите – според броя на извършваните от болницата медицински изследвания с тях по договорени единични цени за всяко изследване. Този предмет на съглашението несъмнено налага извод че страните са сключили договор за наем по смисъла на чл. 228 и следв. от ЗЗД, съответно изключен е извода договорът да е за съвместна дейност. Неоснователно е възражението че не е договорено предоставяне предоставяне на вещ за временно ползване срещу заплащане на наемна цена. Определянето й на база реалното ползване на апаратите не променя характеристика й на наемна именно цена, съответно характера на облигацията като договор за наем. Договорът за съвместна дейност не е ненаименован договор по чл. 9 от ЗЗД – както неправилно поддържа въззивника - ищец, а по същността си представлява предимно договор за дружество по смисъла на чл. 357 и следв. от ЗЗД. С него страните обединяват усилията си за постигане на общи стопански цели, внесените от отделните съдружници пари, потребими и заместими вещи стават обща собственост на всички съдружници и всеки от тях участва в печалбите и загубите от съвместната дейност съобразно дела си или според уговореното. Страните по договор за дружество не поемат помежду си насрещни права и задължения – каквито се поемат по двустранните договори и каквито са поетите с процесния такъв. Уговорката че с предоставените й за възмездно ползване от въззивника апарати болницата чрез специалистите си ще извършва прегледи и на негови пациенти, както и на пациенти на спешната помощ в града, не сочи на извод за договорена между страните съвместна дейност и конкретно не съставлява дейност на „ В.М. „ ООД по съглашението. Обща цел и взаимна полза по смисъла на чл. 357 и следв. от ЗЗД не са и възведените и безспорни факти че въззивникът не разполагал с подходящо за лицензиране помещение, в което тя да се ползва и съответните специалисти, а въззиваемият – със средства за закупуването й, нито довода че без сключването на процесния договор никое от дружествата не би могло да извършва дейност с апаратите, като под въпрос е било и самото съществуване на въззиваемия като болнично лечебно заведение с оглед факта че считано от януари 2010 г. е въведено задължително изискване всяка болница да разполага със спирален компютърен томограф / скенер / и рентгенов апарат за графично скопични изследвания. Предвид така изложеното процесното съглашение несъмнено има правната характеристика на договор за наем – както правилно е приел и първоинстанционния съд. Този извод не се променя от показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели, цитирани по горе. Напротив техните показания са в подкрепа на вече установеното по делото че чрез процесния договор за съвместна дейност страните са прикрили действително си съглашение – договор за наем. След като с договора за съвместна дейност се прикрива договор за наем, прилагат се правилата на прикритата сделка като се преценява дали тя е действителна с оглед императивните изисквания на закона. В случая съгласно действащия към момента на сключването на договора Закон за обществените поръчки / в сила от 01.10.2004 г., отм. 15.4.2016 г./ доставката на стоки чрез наемане е обект на обществена поръчка / чл. 3 ал. 1 т.1 /, ако възложителят е субект по чл. 7 от същия закон – сред които и публичноправните организации / т. 3/ и ако стойността е над 66 000 лв. – чл. 14 ал. 1 т.2. Прогнозната стойност на поръчката се определя съгласно чл. 15 от ЗОП / отм. /, в случая конкретно ал. 1 т. 1 б. „б „ – стойността за срока на действие на договора. Правилно тя е определена на база определеното към сключването на договора минимално дължимо месечно възнаграждение – наем, от 15 000 лева. С § 1 т.21 от ДР на ЗОП / отм. / е дадена дефиниция на понятието публичноправна организация, като изречение последно на разпоредбата касае специално лечебните заведения и постановява че публичноправна организация е всяко лечебно заведение, което е създадено под правно организационната форма на търговско дружество, на което повече от 30% от приходите за предходната календарна година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или на Националната здравноосигурителна каса. Действително – както поддържа въззивника, сам по себе си факта че едноличен собственик на ответното дружество е Община В.не доказва че то се финансира от общинския бюджет. По делото не е установен факта че приходите му са за сметка на общинския бюджет, съответно – в какъв размер. Установено е обаче от данните по делото че приходите на болницата в основната си част са за сметка на Националната здравноосигурителна каса - което е и основна причина за сключването на процесния договор. С оглед което осъществена е хипотезата на § 1 т.21, изр. последно от ЗОП / отм. /, ответника „ М.В. „ ЕООД е със статут на публичноправна организация към момента на сключването на процесния договор за наем. С оглед изложеното договорът е изцяло в обхвата и приложното поле на действащия към този момент ЗОП / отм. /, съгласно които разпоредби договорът е следвало да бъде сключен чрез обществена поръчка по реда на същия закон. Разпоредбите са императивни и неспазването им има за последица нищожност на договора поради противоречие със закона – чл. 26 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД – както правилно е приел първоинстанционния съд. Съответно правилно главните искове, основаващи се на нищожния договор са отхвърлени на това само основание.
По евентуалните искове – Предвид безспорния факт че за исковия период 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. ответникът е ползвал предоставените му от ищеца апарати – предмет на нищожния договор, искът за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание, а по размер - до установения от експертизата среднопазарeн наем за тези вещи – 84 825 лева. Съгласно чл. 34 от ЗЗД всяка от страните от нищожния договор дължи да върне полученото от нея по договора от другата страна. Тоест ищецът дължи връщане на получените по процесния договор възнаграждения /наемни цени /, предмет на възражението за прихващане. Неоснователен е довода на въззивника че възражението е недопустимо прието като преклудирано – не с отговора на исковата молба, а с отговора на допълнителната искова молба. Евентуалния иск е предявен с допълнителната искова молба, следователно няма как възражението да е възведено по рано от отговора на ищеца по тази молба и конкретно да е възведено с отговора на първоначалната искова молба. Установени са по делото платените от ищеца на ответника възнаграждения / съставляващи наемни цени/ за възведения с възражението период 10.12.2009 г. – 21.10.2013 г. Неоснователен е довода на въззивника че извършеното от страните прихващане на насрещни техни вземания за 2011 г. с протокол за прихващане от 30.12.2011 г. е следвало да бъде отчетено от съда при извършеното съдебно прихващане С него са прихванати вземания на ищеца в размер на 52 290, 45 лв. по фактура № 26/30.12.2011 г. - за извършени ремонтни дейности в общежитие, с вземания на ответника за наеми за помещения за 2011 г. в общ размер на 52 487, 68 лева. Т.е. прихващането не е с вземанията на ответната болница, предмет на възражението за прихващане – платените от нея наеми за предоставените за ползване с нищожния договор рентген и скенер. Макар възражението за прихващане с оглед разпоредбата на чл. 103 ал. 2 от ЗЗД да е допустимо и за погасените по давност вземания на ответника, прихващането ще се извърши само с непогасените по давност такива в размер 198 545, 51 лв., тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 103 ал. 2 от ЗЗД. Постоянната и непротиворечива съдебна практика приема че е възможно да се извърши прихващане на пасивното вземане / обезщетението по чл. 59 от ЗЗД / с насрещното погасено по давност активно вземане / вземането на ищеца, с което прихваща / само ако преди изтичането на давността са били налице предпоставките на чл. 103 ал. 1 от ЗЗД – т.е. предпоставките за извънсъдебно прихващане, а именно: преди изтичането погасителната давност на активното вземане двете вземания да са съществували едновременно, годни за компенсиране, като активното да е било изискуемо, а пасивното – изпълняемо, като и двете вземания да са били ликвидни – безспорно установени по размер. В случая преди изтичането на погасителната давност на активното вземане за период 10.12.2009 г. – 21.02.2012 г. двете вземания не са съществували едновременно и не са били ликвидни, като пасивното вземане е за период с начален момент от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., т.е. не са били годни за компенсиране. В този смисъл неправилно съдът е приел че възражението за прихващане е основателно за пълния предявен размер на евентуалната претенция, като и меродавен за прихващането – и в двата случая, не е предявения й размер, а размера до който тя е основателна – 84 825 лв.. С оглед факта че непогасеното по давност вземане на ищеца към ответника е в размер по – голям от размера на евентуалната претенция то правилно като краен резултат тази претенция е отхвърлена – както и акцесорната й за лихви. Но с диспозитива на решението / единствен формиращ СПН / е следвало да се посочи че евентуалният иск се отхвърля като погасен поради прихващане до размер на 84 825 лв., а за разликата до пълния му предявен размер от 292 262 лв. се отхвърля като неоснователен. С оглед което в тази му част решението ще се отмени и ще се постанови друго такова с посочения диспозитив.
С оглед така изложените съображения отхвърлянето на исковете на въззивника се потвърждава, поради което той дължи направените от въззиваемия за настоящото производство деловодни разноски. Такива се претендират в размер на 50 лв. – внесено възнаграждение за свидетел и в размер на 9 048, 41 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение. По отношение на последното се представя фактура за сумата – съставена и подписана от адвокат С., неподписана от „ М. В. „ ЕООД, както и доказателства за превода й по банков път на адвоката – с две плащания на 28.02. 2018 г. и на 26.03.2018 г. Липсва договор между адвоката и клиента с предмет договорено възнаграждение. Фактурата не може да изпълни ролята на такъв договор с оглед казаното че изхожда и е подписана само от пълномощника. С оглед което разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 9 048, 41 лв. не следва да се присъждат на въззиваемата страна за настоящото производство. Като разноски ще й се присъдят само платените 50 лв. – възнаграждение за свидетел.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 104 от 27.10.2017 г., постановено по т.д. № 187/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените искове от „В.М.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК **, за осъждане на „МБАЛ - В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, за заплащане на сумата от 292 262 (двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и два) лева, представляваща вземане за наемна цена от ползването на медицинска техника: спирален компютър томограф /скенер/ и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания, съгласно Договор от 29.05.2009 г. за съвместна дейност, формирана след прихващане на задължението на ищеца към ответника в размер на 4 620 лева по издадени 20 фактури за период от 21.01.2015 г. до 30.09.2016 г. със задължението на ответника към ищеца в размер на 296 882 лева по издадени 40 фактури, за период от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 103 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 8 255 (осем хиляди двеста петдесет и пет) лева, представляваща неустойка за забава в размер на 0.2 % на месец, върху неплатените суми по всяка една фактура, за периода от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД.
Отменя Решение № 104 от 27.10.2017 г., постановено по т.д. №
187/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта,
с която е отхвърлен предявения евентуален иск от „В.М.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК **, за осъждане на „МБАЛ - В.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК **, за заплащане на сумата от
292 262 (двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и два) лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка
на ищеца от ползването на спирален компютър
томограф /скенер/ и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания, за
период от 31.05.2014 г. до 30.09.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „МБАЛ - В.“ ЕООД за
заплатени в полза на ищеца без основание суми, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля изцяло евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД на „ В* М* „ ЕООД – гр. В., ЕИК ** срещу „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК** за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 292 262 / двеста деветдесет и две хиляди двеста шестдесет и два / лв. за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 г. поради ползването от „М.В. „ ЕООД на спирален компютърен томограф / скенер / и рентгенов апарат за графично-скопични изследвания, като до размер на сумата 84 825 / осемдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и пет/ лева искът се отхвърля като погасен поради прихващане с насрещно вземане на „ МБАЛ „ В.- гр. В., представляващо платени в периода 21.02.2012 г. – 21.10.2013 г. възнаграждения по договор от 29.05.2009 г. за съвместна дейност, а за разликата от 84 825 лв. до пълния предявен размер от 292 262 лв. – като неоснователен.
Отхвърля възражението за прихващане на „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК ** за разликата от 84 825 / осемдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и пет / лева до 292 262 / двеста деветдесет и два двеста шестдесет и два /лева.
Потвърждава Решение № 104 от 27.10.2017 г., постановено по т.д. № 187/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта, с която е отхвърлен като неоснователен евентуалния акцесорен иск на „ В* М* „ ЕООД – гр. В., ЕИК *** срещу „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК ** за заплащане на сумата 8 255 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху обезщетението по чл. 59 от ЗЗД за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2016 година.
Потвърждава Решение № 104 от 27.10.2017 г., постановено по т.д. №
187/2016 г. на Окръжен Съд – П.в частта,
с която „В.М.“
ООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *** e осъдено да заплати на „МБАЛ - В.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК ***, сумата от 550 (петстотин и
петдесет) лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението е влязло в сила като необжалвано от „ М.В. „ ЕООД *** в частта, с която възражението за прихващане на „ М.В. „ ЕООД срещу „ В*М** „ ЕООД – гр. В.е отхвърлено за разликата от 292 262 лева до пълния предявен размер от 501 482, 70 лева.
Осъжда „ В* М** „ ЕООД – гр. В., ЕИК** да заплати на „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК ** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 50 / петдесет / лв., представляващи внесено възнаграждение за свидетел.
Оставя без уважение искането на „ М.В. „ ЕООД ***, ЕИК ** за присъждане на деловодни разноски за въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 9 048, 41 лева / девет хиляди четиридесет и осем лв. и четиридесет и една стотинки/.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.