№ 12770
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20221110156893 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от п срещу М. С. в за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 566,35 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30042370280 от 07.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2021
г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 204,09 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 15.05.2020 г. до 03.06.2021 г. и сумата в размер на 105,10
лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2020 г. до 03.06.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49637/2021 г., по описа
на СРС, 74 състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9, вр. чл. 10а ЗПК за осъждане на ответника М. С. в да заплати на п сумата в размер
на 164,88 лева, представляваща непогасена част от възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, и сумата в размер на 495 лева, представляваща непогасена част от възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.10.2022 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит № 30042370280 от 07.02.2020 г., по силата на който предоставил на ответника кредит
за сумата в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 24 месеца, ведно с
уговорената по договора възнаградителна лихва. Отделно от това твърди, че на ответника
били предоставени и допълнителни допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, всяка от които
на стойност съответно от 180 лева и от 540 лева. Твърди, че по договора за кредит били
извършени частични плащания в общ размер на 138 лева, с които били погасени две пълни и
една частична месечна вноска. Сочи, че поради липса на плащания обявил кредита за
предсрочно изискуем. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и
моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, предаването на сумата на ответната страна,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора. Следва да
установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претендираните вземания,
включително на претендираната лихва за забава. При доказване на горните факти, в тежест
на ответната страна е да установи погасяване на паричното си задължение.
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 30042370280 от
07.02.2020 г. и приложимите към него Общи условия на заемодателя се установява, че
ищецът е отпуснал в полза на ответника заем в размер на 600 лева при уговорен между
страните годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите (ГПР) от 48,49%.
Съгласно уговореното между страните кредитът подлежи на връщане за период от 24 месеца
с размер на месечната вноска от 37,04 лева, платима на 15-то число от месеца, като общият
размер на сумата по кредита (главница и лихва) възлиза на сумата от 888,85 лева. Видно е от
договора, че потребителят е закупил и допълнителен пакет услуги за цена в общ размер на
720 лева, заплащането на която е разсрочено също за 24 месеца, поради което и стойността
на услугата е калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с
този разход в размер на 67,04 лева. Общата стойност за връщане (заедно с възнагражденията
за допълнителни услуги) е определена на 1608,85 лева.
Съгласно договора за кредит и общите условия към него за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ ищецът се е задължил да предостави на ответника
посочения пакет включващ приоритетно разглеждане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е, че същият се
предоставя срещу възнаграждение в общ размер на 720 лева или срещу допълнителна
месечна вноска от по 30 лева. Съгласно чл. 12.1. от Общите условия към договора за кредит
в случай, че клиентът просрочи плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на основния лихвен процент плюс 10 % годишно, изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане.
От представеното по делото извлечение от сметка се установява, че сумата по кредита
е предадена на ответника на 07.02.2020 г.
Доколкото ответникът нито е оспорил, нито е ангажирал доказателства относно
размера на задълженията по договора за кредит, респ. за тяхното погасяване и доколкото
съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2
ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
сумата от 600 лева главница и за възнаградителна лихва. Ищецът твърди кредитът да е бил
обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2021 г. Съгласно ТР № 3 от 2017 г. на ОСГТК на
ВКС размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Следователно в разглеждания случай,
доколкото заявителят се позовава на обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, считано от 03.06.2021 г., то на същия се дължи възнаградителна лихва за
периода от 15.03.2020 г. до 15.05.2021 г. (т.е. възнаградителната лихва до вноската с падеж
15.05.2021 г. включително), която е в общ размер на 238,40 лева.
По отношение на твърдяното вземане за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги в размер на 720 лева съдът намира, че същото се основава на нищожни
клаузи, поради което и претенцията на ищеца в тази част се явява неоснователна. Следва да
се посочи, че предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
2
потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а
наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. С оглед изложеното
същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от това
същата противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК, доколкото
заплащането на възнаграждението от потребителя е предварително, т.е. дължи се за
„възможността за предоставянето“ на изброените в договора услуги, както е посочено и в
общите условия и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор. При всички положения възнаграждение в
такъв размер, който надхвърля размера на заетата сума противоречи на добрите нрави и
цели заобикаляне изискванията на Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
прави клаузата нищожна. Това налага извод за неоснователност на предявения от ищеца по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното по-горе и приложения погасителен план се налага извод, че в
тежест на ответника са възникнали единствено следните задължения: 600 лева – главница и
238,40 лева - договорна лихва (договорно възнаграждение) за периода от 15.03.2020 г. до
03.06.2021 г.
В исковата молба ищецът е признал неизгодния за него факт, че по процесния договор
ответникът е заплатил сума в общ размер на 138 лева. Предвид уговорения начин на
плащане (на равни месечни погасителни вноски) и с оглед представения погасителен план
следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени първите три вноски, възлизащи
на сумата в общ размер на 111,12 лева. От посочената вноска с падеж 15.06.2020 г. на
основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че е погасена възнаградителната лихва за
сумата от 18,75 лева и част от главницата в размер на 8,13 лева, поради което от 4-тата
вноска дължима остава главница в размер на 10,16 лева. Следователно от общо заплатената
сума в размер на 138 лева, заплатената главница е в размер на 59,47 лева, а заплатената
възнаградителна лихва е в размер на 78,53 лева, като дължими остават 540,53 лева –
главница и 159,87 лева – възнаградителна лихва за периода 15.07.2020 г. до 03.06.2021 г.
(договорно възнаграждение). При това положение предявеният иск за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен до сумата в размер на 540,53 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 566,35 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По отношение на претенцията за възнаградителна лихва, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен до сумата в размер на 159,87 лева и за периода от
15.07.2020 г. до 03.06.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от 204,09 лева и за
периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на претенцията се явява частично основателен и искът за
мораторна лихва за периода от 16.03.2020 г. до 03.06.2021 г. Същата определена по реда на
чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на 51,47 лева, до който размер искът е основателен
и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 105,10 лева – искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени претендираните и дължими в настоящото производство разноски за
държавна такса /31,38 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лева/, които определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 64,34 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и претендираните от ищеца и направени
разноски в заповедното производство за държавна такса /31,38 лева/ и за юрисконсултско
възнаграждение /50 лева/, които определени съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в размер на 39,85 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. С. в, ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
3
„Искър“, бл. 72, вх. В, ет. 1, ап. 28, дължи на п, ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 540,53 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № 30042370280 от 07.02.2020 г., ведно със законната лихва от 26.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 159,87 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 15.07.2020 г. до 03.06.2021 г. и сумата в размер на 51,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2020 г. до 03.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49637/2021 г., по описа на СРС,
74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 540,53
лева до пълния предявен размер от 566,35 лева, иска за договорно възнаграждение за
разликата над уважения размер от 159,87 лева до пълния предявен размер от 204,09 лева и за
периода от 15.05.2020 г. до 14.07.2020 г., както и иска за законна лихва за забава за
разликата над уважения размер от 51,47 лева до пълния предявен размер от 105,10 лева,
както и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК за сумата в размер на 164,88 лева, представляваща непогасена част
от възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 495 лева, представляваща
непогасена част от възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, за които суми е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане от 05.09.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 49637/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА М. С. в, ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Искър“, бл. 72, вх. В, ет. 1,
ап. 28, да заплати на п, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 64,34
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 39,85 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4