СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 27.05.11г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1231/19г. и констатира следното:
Предявени са искове от М. Б. и И. Б. против „Б.Д.“ ЕАД с правно основание
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК – за установяване, че: правото на
ответника да претендира /да събере/ принудително следните суми: 20 000
евро – главница /частична сума от цяла такава в размер на общо 42 879, 49
евро и законна лихва върху тази сума от 11.01.19г./; 22 000 евро – лихва
/частична сума от цяла такава в размер на общо 62 353, 05 евро/;
1 000 евро – такси /частична сума от цяла такава в размер на общо
2 196, 13 евро/; 5 000 лева – разноски /частична сума от цяла такава
в размер на общо 25 769, 66 лева /които вземания са обективирани в
изпълнителен лист на СРС 73 състав, издаден по г.д. № 33867 от 13г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20197810400011 на ЧСИ Г. Д./ е погасено по
давност.
Правната квалификация на иска е направена от председателя на състава в
съответствие със съдържанието на първоначалната искова молба и допълненията към
нея /преценени в контекста на всички твърдения и възражения на ищците/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищците се води /за процесните суми/ изпълнително производство /№ 20197810400011 на ЧСИ Г. Д., образувано по
молба на взискателя „Б.Д.“ ЕАД на
основание на изпълнителен лист, издаден от СРС 73 състав по г.д.
№ 33867 от 13г./. Ищците поддържат, че
правото на принудително изпълнение на банката /на взискателя/ се явява –
погасено по давност /и това обстоятелство се претендира да бъде установено в
настоящото производство – при условията на чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439
от ГПК/.
Искът
е процесуално допустим:
Настоящото
производство се явява единствената правна възможност - да бъдат защитени
правата на ищците /длъжниците по изпълнителното дело/ в хипотеза на: изтекла
давност - след издаване на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист
/съответно - след подаване на възражението по чл. 414 от ГПК/. С оглед това /в
този смисъл/ за ищците е налице и правен интерес да водят настоящото дело /да
поддържат установителния иск/.Обратните доводи на ответника в горната насока са
– неоснователни.
Искът
е неоснователен:
Събраните
по делото писмени доказателства /част от процесните 2бр. изпълнителни дела,
водени при ЧСИ Г. Д.: № 20147810400685 и № 20197810400011/
удостоверяват /а в такава насока са и твърденията на самите ищци – обективирани
в молбата им от 05.12.18г., депозирана по първото изпълнително дело при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, че: последното реално изпълнително
действие /по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 15г. на ВКС във връзка с чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД/ е било предприето /осъществено/ към 09.14г. /в рамките на
производството по изп. д. № 20147810400685 –
прекратено впоследствие в хипотезата на горния законов текст/. От този момент
до 16.01.19г. /когато по второто, новото, процесното изпълнително производство
са били реализирани изпълнителни действия – отново по смисъла на т. 10 от ТР №
2 от 15г. на ВКС във връзка с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно – запори на
банкови сметки/ е изтекъл по-кратък период /от 5-годишния такъв, визиран в
правилото на чл. 110 от ЗЗД/. В случая е приложима /спрямо всички вземания на
банката - доколкото последните са съдебно установени по смисъла на с чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 416 от ГПК/ именно дългата 5-годишна давност. В
контекста на изложеното: обстоятелството, че и към момента кредиторът /банката/
не е предявил установителен иск /по чл. 422 от ГПК; въпреки, че СРС все още не
е дал указания на ответника по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК - в драстично
противоречие с всякакви нормативни правила и срокове/ или осъдителен иск /по
чл. 79 от ЗЗД/ за процесните вземания се явява – ирелевантно досежно правните
последици на погасителната давност /последната се явява прекъсната и неизтекла
към 16.01.19г. именно поради предприетите в хипотезата на т. 10 от ТР № 2 от
15г. на ВКС във връзка с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД реални изпълнителни действия в
полза на взискателя в рамките на двете изпълнителни производства/. Давността
/която отново е била прекъсната към 16.01.19г. /по същите съображения/ не се
явява изтекла и към момента. От друга страна /в последната връзка/:
Процесната
давност /на самостоятелно – друго основание/ не се явява изтекла /в хода на
настоящото производство/ и поради това, че: този процес /независимо, че е
образуван по предявен от ищците отрицателен установителен иск/ поражда правния
ефект /правната последица/ по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД /спрял е давността
преди 09.19г. - когато би изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД
с начална дата 09.14г. – в съответствие с изложеното по-горе/. Обратната логика
/обоснована с тезата, че правилото на посоченият законов текст е приложимо само
при заявен положителен установителен или осъдителен иск/ не може да бъде
споделена: същата би позволила в хипотеза като настоящата /при вече предявен
отрицателен установителен иск/ да се блокира възможността на кредитор /особено
и при наличие на спряно в случая изпълнително производство - при условията на
чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ГПК във връзка с
чл. 390, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК във връзка с чл. 389 от ГПК/ да прекъсне
давността по своя инициатива /с положителен установителен или осъдителен иск/ тъй
като – на последващо заведена такава претенция /при наличие на вече висящо
дело/ би било противопоставено възражение по чл. 126 от ГПК /доколкото:
предметът на двата спора би се явил идентичен – въпреки, че производствата са
заявени с „обратен знак“/.
С
оглед изложеното /доколкото не се установява да са настъпили правните последици
на погасителната давност/ искът следва да бъде – отхвърлен.
Председателят
на състава не обсъжда констатациите на приетите по делото експертизи /доколкото
същите на практика се явяват неотносими към конкретния правен спор и предмет на
делото – очертан с възражението за изтекла в полза на ищците погасителна
давност – какъвто само петитум е заявен в процеса/. От друга страна – констатациите
/изчисленията/ на експерта не могат /няма как/ да бъдат съотнесени към
процесните вземания /предвид частичното предявяване на иска/.
На
последно място /в същата връзка/:
Принципно:
стореното от ответника /на практика в имуществен ущърб на банката/
разпределение – защитава в най-пълна степен интереса на длъжниците /ищците/
доколкото – погасява първо дължимата главница /с което се пресича възможността
за следващо начисляване на лихви върху дълга/. С други думи – взискателят в
случая се е отказал сам /в отклонение от правилата на чл. 76 от ЗЗД, създадени
в негов интерес/ от по-благоприятно разпределение на дълга.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на М.Ф.Б. ЕГН ********** и на И. И. Б.
ЕГН ********** против „Б.Д.“ ЕАД.
ОСЪЖДА М.Ф.Б. и И. И. Б. да платят на „Б.Д.“ ЕАД 300 лева - съдебни разноски и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: