Р Е Ш Е Н И Е
№ 261343 27.04.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7372 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЮБЦ“ ООД против М.Ф.И. се твърди, че исковете се предявяват във връзка с подадено от М.Ф.И. възражение против издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. Твърди се, че ищецът предявява претенцията си въз основа на договор за цесия от ***, с прехвърлител на вземанията „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК *********, което дружество от своя страна било цесионер на вземания по договор от *** с прехвърлител „Теленор България“ ЕАД. Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от дружеството услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната ***. Бил сключен между него и последното дружество договор за предоставяне на мобилни услуги от ***, като били издадени фактури за периода от ** до ***г. на обща стойност 251.09 лв. – фактура № *** от *** на стойност 60.14 лв. без ДДС, с падеж 20.01.2018г.; фактура № *** от *** на стойност 83.14 лв. без ДДС, с падеж 20.02.2018г., фактура № *** от *** на стойност 24.99 лв., с падеж 20.03.2018г. Била издадена и крайна фактура № *** с начислена обща сума от 251.09 лв. В нея била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер на 62.46 лв. Датата на деактивацията на процесния абонамент била ***. Общо претендираната от ищеца сума била в размер на 251.09 лв., сбор от незаплатени мобилни услуги на стойност 188.63 лв. и неустойка в размер на 62.46 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 39.16 лв. от 24.05.2018г. до 06.12.2019г. Твърди се, че ответникът е надлежно уведомен за сключените договори за цесия. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че към ответника съществува изискуемо вземане в размер на 188.63 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 62.46 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от дата ***. Претендирани са направените разноски.
С молба от *** е направен отказ от претенцията за установяване дължимостта на сумата от 39.16 лв., поради което производството в тази му част е прекратено с определение от ***, съответно обезсилена е в посочената част издадената по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Нямало данни за размера на представените договори за цесия. По делото не били представени Анекс № от договор за цесия от ***, както и Приложение № * от договор за цесия от ***. Поради това не можело да се направи извод, че въпросното вземане е сред прехвърлените по договорите вземания. От нито една от представените фактури не ставало ясно въз основа на какъв договор била издадена същата, липсвал посочен мобилен номер на длъжника, тоест не можело да се установи, че вземанията се дължат на посочения в исковата молба договор от ***. Изразено е становище, че не е налице валидно уведомяване на длъжника за сключените договори за прехвърляне на вземания. Съдържа се позоваване на съдебна практика.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено М.Ф.И. да заплати на „ЮБЦ” ЕООД сумата от 251.09 лв. главница по договор за мобилни услуги от **, сключен между „Теленор България“ ЕАД и длъжника, във връзка с който са издадени * бр. фактури за периода от ** до ***, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „Иновативни финанси“ ЕООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от *** на „ЮБЦ“ ЕООД, 39.16 лв. обезщетение за забава за периода *** до ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – *** до изплащането им, както и разноските в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и М.Ф.И. на ***, ведно с приложени към него декларация – съгласие от М.Ф.И. от същата дата, Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и кооперативни клиенти от дата **. Представени са фактура № *** от *** на стойност 71.94 лв. за отчетен период 21.12.2017г. – 04.01.2018г., фактура № *** от *** на стойност 171.71 лв. за отчетен период 05.01.2018г. – 04.02.2018г., фактура № *** от *** на стойност 196.69 лв. за отчетен период 05.02.2018г. – 04.03.2018г., фактура № *** от *** на стойност 251.09 лв. за отчетен период 05.04.2018г. – 04.05.2018г., всички с издател „Теленор България“ ЕАД и получател М.Ф.И..
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г., изм. на 30.04.2016г.
С договор за прехвърляне на вземания, сключен на *** между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, са прехвърлени вземания, произтичащи от договори за електронни съобщителни услуги и от договори за лизинг на крайни електронни съобщителни устройства, описани в Анекс № * към договора. Представен е и договор за цесия от ***, сключен между „Иновативни финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, с предмет вземания в размер на 245 074.10 лв., придобито по силата на договор за цесия между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД от ***, индивидуализирано в Приложение № * към договора.
Представено е по делото уведомление от „Теленор България“ ЕАД, действащо чрез пълномощника „Иновативни финанси“ ЕООД до М.Ф.И. за сключения договор за цесия на дата ***, както и за сключения договор на дата ***.
Приложено е извлечение от Приложение № * към договор за цесия от ***, според което предмет на договора е вземането срещу М.Ф.И. на стойност 251.09 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за ***г., че издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите – за установяване дължимостта на сумата от 188.63 лв. – сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от *** са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки. С оглед извършените в хода на исковото производство уточнения, ищецът е предявил освен установителния иск и осъдителен иск за сумата от 62.46 лв. неустойка по договора, тъй като за посочената сума заповед за изпълнение по цитираното ч.гр.дело не е била издавана /молба на лист ** и сл./.
С оглед на представения договор за мобилни услуги от ***, Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и кооперативни клиенти от дата *** съдът намира, че по делото е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и М.Ф.И. с предпочетен номер ***.
Представени са договор за прехвърляне на вземания, сключен на *** между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, както и договор за цесия от ***, сключен между „Иновативни финанси“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, с предмет вземания в размер на 245 074.10 лв., придобито по силата на договор за цесия между „Теленор България“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД от ***, индивидуализирано в Приложение № * към договора. С оглед и на представените от ищеца потвърждение, според което на „Иновативни финанси“ ЕООД са прехвърлени вземания срещу М.Ф.И. на стойност 251.09 лв., както и извлечение от Приложение № * към договор за цесия от *** съдът приема, че вземанията по договор за мобилни услуги от *** са предмет на двата договора за прехвърляне на вземания. Представено е и пълномощно от цедента „Теленор България“ ЕАД, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 23/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата молба е представено уведомление за цесия /л.49/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /. Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последиците на чл.99, ал.4 ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършените цесии, поради което ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа по процесния договор за мобилни услуги.
Независимо от изложеното обаче съдът намира, че предявените искове са неоснователни. Не се установява по делото съществуването и изискуемостта на вземанията, които се твърди да са цедирани. По делото, както се посочи, са представени фактура № *** от ** на стойност 71.94 лв. за отчетен период 21.12.2017г. – 04.01.2018г., фактура № *** от *** на стойност 171.71 лв. за отчетен период 05.01.2018г. – 04.02.2018г., фактура № *** от *** на стойност 196.69 лв. за отчетен период 05.02.2018г. – 04.03.2018г., фактура № *** от *** на стойност 251.09 лв. за отчетен период 05.04.2018г. – 04.05.2018г., всички с издател „Теленор България“ ЕАД и получател М.Ф.И.. От така представените фактури не се установява изправността на цедента по договора за мобилни услуги, а именно, че са предоставени услугите през посочените отчетни периоди и че това е тяхната цена. По делото не са ангажирани убедителни доказателства от страна на ищеца, че ответникът дължи някакви месечни такси по договора за предходни периоди, включени в рамките на срока на действието му. Представените по делото фактури не могат да установят факта, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора и то на посочените в тях стойности, тъй като фактурите са едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения и няма данни да са подписани, приети или задължението да е признато по друг начин от насрещната страна. Договорът за мобилни услуги е сключен на ***, а първата неплатена фактура е с отчетен период 21.12.2017г. – 04.01.2018г., следователно не може да се направи и извод, че ответникът е изпълнявал задълженията си по сключения договор определен период преди да преустанови плащанията на месечните си задължения, така че да се постави на обсъждане въпросът дали евентуално е налице извънсъбено признание на задълженията. Не се установява и защо вземанията се претендират точно в посочения размер от 188.63 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги, както и защо се претендира неустойка в размер точно на сумата от 62.46 лв. Няма ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че договорът е прекратен, не може да се направи извод от коя дата, нито на кое от множеството основания по чл.75, чл.19б и чл.19 в от Общи условия на „Теленор България“ ЕАД. Предвид гореизложеното следва, че искът по чл. 422, ал.1 ГПК, както и осъдителният иск по чл. 92 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, със *** Ю. Б. Ц. против М.Ф.И., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че съществува вземането в размер на сумата от 188.63 лв. /сто осемдесет и осем лева и 63 ст./ - сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от ***, сключен между „Теленор България“ ЕАД и М.Ф.И., за която сума е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., както и предявения от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, със *** Ю. Б. Ц. против М.Ф.И., ЕГН ********** *** иск за осъждането му да заплати сумата от 62.46 лв. /шестдесет и два лева и 46 ст./ - неустойка по договор за мобилни услуги от ***, сключен между „Теленор България“ ЕАД и М.Ф.И..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.