Разпореждане по дело №2511/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3370
Дата: 15 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Гергана Богомилова Цонева
Дело: 20231110202511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3370
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20231110202511 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е внесено постановление на СРП с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК срещу обвиняемия Л. Б. М. за извършено престъпление по чл. 131, ал.1,
т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК.
При извършената служебна проверка досежно законосъобразното провеждане на
досъдебното производство намирам, че на предходната процесуална фаза са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемото лице, поради което и не са налице предпоставките на чл.376, ал.1 от НПК за
насрочване на делото в съдебно заседание.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително следва да посочи фактите, обуславящи
съставомерността на деянието, в което е обвинено всяко едно лице и участието му в него –
времето и мястото на извършване на престъплението, начина /механизма/ на неговото
осъществяване, пострадалото лице /ако такова е налице/, причинения вредоносен резултат и
кумулативната даденост на интелектуалните и волеви характеристики на субективните
параметри на престъплението. Този минимален задължителен стандарт произтича не само
от императивната разпоредба на чл. 246 НПК, но и от задължителната тълкувателна
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС,
докладчик-съдия Р. Н., съгласно която чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота
своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган, поради което и главното му
предназначение е да формулира така обвинението, че да детерминира предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него,
поставяйки основните рамки на доказателствения процес и осъществяване на правото на
защита. Липсата на съответствие между действително отразената воля на ръководно-
1
решаващия орган в крайния му процесуален акт и съставомерните белези на съответното
престъпление, намерили изражение в постановлението за привличане, представлява винаги
съществено процесуално нарушение и то не може да бъде санирано от съда. Идентичен е
подходът и при преценката на съдържанието на постановлението на прокуратурата, с което
се инициира производство по реда на глава ХХVІІІ от НПК, съобразно нормата на чл.377,
ал.1 от НПК /след изм. С ДВ бр.7/2019г./.
Пренесени на плоскостта на конкретния казус, съобразно посочените изисквания, се
разкрива неяснота относно предхождащите деянието действия на обвиняемия, вписващи се в
дефиницията на прояви на домашно насилие и обуславящи приложението на
квалифициращия признак на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр.чл.130, ал.1 от НК.
Пропуските се установяват още в диспозитива на постановлението за привличане на
обвиняем и са пренесени в постановлението, с което е сезиран съдът.
При формулиране на обвинението прокурорът е приел, че се касае за престъпна
дейност, реализирана „в условията на домашно насилие“. Извеждайки фактическата
обстановка, относима към така посочения обективен признак на състава, е описал поведение
на обвиняемия М., което макар да е конкретизирано с оглед своите характеристики –
нанасяне на обиди и удари на пострадалия – баща на привлеченото към отговорност лице,
не позволява да се отличи ясно изискуемата от дефинитивната норма на чл.93 т.31 от НК
„системност“. Действително, за отразяване на относимите към този признак от състава на
престъплението факти в постановлението е използвана преизказна форма на минало
несвършено време, индикиращо на нееднократност на описваните прояви. Въпреки този
похват обаче не става ясно, дали действията на обвиняемия, предхождащи инкриминираното
физическо нападение над пострадалия, са били извършвани ежедневно (непрестанно или
периодично) или най- малко три пъти в рамките на посочения от държавното обвинение
период, започващ около средата на месец юли и завършващ на 31.07.2022 г., така че да
бъдат квалифицирани като актове, отличаващи се със системност. Не са включени и
допълнителни обстоятелства, с които да бъдат детайлизирани твърденията на обвинението
за проявяваното „агресивно поведение“ към родителите от страна на обвиняемия, споменато
като даденост в предходни години, в случай че те също са отнесени от прокуратурата към
форми на домашно насилие, обхванати от хипотезата на чл.93, т.31 от НК.
Очертаните пропуски създават неяснота във фактите, като препятстват възможността
да се узнае действителната воля на вносителя на акта относно обективен елемент на
твърдяното противоправно посегателство, респ. засягат съществено правото на обвиняемия
да се защитава срещу ясно формулирани рамки на повдигнато спрямо него обвинение.
Описанието не носи и нужната по обем обективно проверима информация за признак от
състава на престъплението, съществуването на който съдът следва да провери и да проведе,
при установена нужда, допълнителна доказателствена дейност.
Констатираните пороци в постановлението, с което е отправено предложение до съда
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, което
2
предпоставя прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора
за тяхното надлежно отстраняване. Доколкото те са намерили отражение и в
постановлението за привличане на обвиняем, след преценка на фактите и приложимия
наказателен закон, по необходимост ще следва прокурорът да повдигне ново прецизно
обвинение и да го предяви на обвиняемия по надлежния процесуален ред.
Така мотивиран и на основание чл. 377, ал. 1, вр.чл.249, ал.1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №2511/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
ПРЕПИСИ от разпореждането да се връчат на Софийска районна прокуратура, на
обвиняемия Л. Б. М. и на неговия защитник - адв. И. Л. - САК.
Разпореждането подлежи на обжалване от обвиняемия и неговия защитник и на
протестиране от СРП в седемдневен срок от връчването му, пред Софийски градски
съд, по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3