РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 21.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1733/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 15294/06.02.2015 г., уточнена с молба от 07.12.2015
г., предявена от Е.Д.М., ЕГН **********,
против П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. "********.
Ищецът
твърди, че поради укриване от Специализираната прокуратура на извършено срещу
него престъпление по чл. 286 и чл. 290 НК - набеждаване и лъжесвидетелстване от
прокурорски свидетел № 68, който на 17.01.2014 г. пред разследващ полицай от ГД
„НП” М.П.по ОП № 375/2013 г. е набедил ищеца, че в с. Челопечене вършил
престъпна дейност (кражби на коли и мотори и незаконни оръжия, въоръжение,
описано от свидетел № 68 като „Бункера”, като лъже и набеждава ищеца за всичко
това и Специализираната прокуратура го укрива и предпазва от наказателна
отговорност при положение, че на 07.02.2014 г. е установено, че казаното от този свидетел е
неистина). Ищецът твърди, че Специализираната прокуратура не е взела отношение,
въпреки че е била сезирана от ищеца с около 50 броя жалби до ГД „НП”. По
описания начин ищецът умишлено бил увреден, унизен, осквернено било неговото
добро име в обществото, бил обиден, засегнат бил неговия имидж, бил „оплют пред целия свят”. Предвид изложеното, ищецът
моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 100 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2014 г. до окончателното
плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Излага
съображения, че по делото не се доказва, че е налице противоправно поведение на
прокурори. Отделно от това, ответникът счита, че е извън компетентността на
гражданския съд да преценява законосъобразността на действията, бездействията и
актовете на прокурор, както и че не може да се установява по гражданско-правен
път, дали е налице съставомерно деяние или не от определено лице. Моли, искът
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
На
16.03.20187 г., ищецът е представил по делото писмена защита, в която излага
подробни съображения за основателността на иска.
На
14.03.2018 г., по делото е постъпила и писмена защита от ответника, в
която се поддържат направените по делото
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
От изложените твърдения в
исковата молба (и молбата-уточнение), представляващи основание на предявения иск, следва извода, че реализирането на
отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно поведение (бездействие) на лица, на
които ответникът е възложил някаква работа. Така
предявеният иск е с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - за заплащане
на сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за твърдените неимуществени
вреди.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът
докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя –
възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи
по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорността на възложилия
работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция. Тя възниква за лицето, когато вредите са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата.
Преди всичко, следва да се установи противоправно
поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпроса за обезщетяване
на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип за да е налице
противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон
запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява
правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна
точка на действащите разпоредби. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена
работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи
юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.
Не се спори по делото, че е било образувано
досъдебно производство № ЗМ 375/2013 г. по описа на ГДНП – МВР, водено от разследващ
полицай.
Видно от представения протокол за разпит на свидетел
от 17.01.2014 г., в рамките на това досъдебно производство е разпитан анонимен
свидетел с идентификационен номер 68.
На 07.02.2014 г. в ГД „Национална полиция“, МВР е
представено писмо от началник на сектор 02-ОКП, в което е посочено, че по
посочените данни от анонимен свидетел № 68 (по ДП № 375/2013 г.), за лица с малки имена С. и М. от с. Желява,
такива не са били установени. От проведените допълнителни „ОИМ“ на посочените
от свидетеля къщи, на ул. „24-ти май“, където евентуално трябва да живеят
посочените лица, отново било установено, че няма такива лица.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля Пеев, който заявява, че познава и са му известни
показанията на „М.Д.“ срещу ищеца за убийства, за пара-военни организации и
други, за които впоследствие ищецът бил оневинен. Свидетелят сочи, че му е
известно, че ищецът е бил обвиняван от Н.Ц.Г.и дал интервю пред ТВ 7, че е
професионален свидетел на ВКП, който осигурява работата на Специализираната
прокуратура. Въпросният свидетел давал
показания освен срещу ищеца, но и срещу свидетеля и срещу още 3-4 души, като впоследствие всички били оневинявани.
Той имал достъп до данни, които имало само МВР, като експертизи, натривки,
неща, които нямало как да знае, без да му е помогнато отвътре, за да дава
показания.
Ищецът твърди, че противоправното поведение на съответния
прокурор се изразява в „укриване“
от Специализираната прокуратура на извършени срещу него престъпления по чл. 286
и чл. 290 НК - набеждаване и лъжесвидетелстване от прокурорски свидетел № 68, и
в това че Специализираната прокуратура не е взела отношение, въпреки че е била
сезирана от ищеца с около 50 броя жалби.
Съгласно чл. 46,
ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно, П.НА
Р.Б., като централизирана и единна система, осъществяващо и ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл.
52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и
по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
На първо място, следва да се посочи, че в изпълнение
на задължението си за разкриване на обективната истина, в която връзка – и на
задължението за събиране на оневиняващи и разобличаващи обвиняемия
доказателства следва да се счита, че разследващите органи в рамките на досъдебното
производство са задължени да извършват процесуални действия за проверка на
събраните доказателства. Необходимостта от извършване на тази проверка следва
да се преценява въз основа на всички събраните по досъдебното производство
доказателства, установени факти и при наличието на данни, от които може да се
заключи, че са налице основания, които разколебават доказателствената сила на
събраните доказателства.
От събраните по настоящото дело доказателства не
може да се заключи налице ли са данни за набеждаване и лъжесвидетелстване,
осъществени от сочения анонимен свидетел, за да може да се формира извод за
дължимите от правозащитните
органи в лицето на Прокуратурата, действия
в рамките на задължението им за спазване на принципа в наказателното производство
за разкриването на обективната истина. Освен това, съдържанието на описаното по – горе писмо от
07.02.2014 г. от началник на сектор 02-ОКП, навежда на извода, че в рамките на
процесното досъдебно производство са били предприети действия /не се установява
служебно или по сигнал на ищеца/ за проверка на показанията на анонимния
свидетел, което по – скоро е индиция, в случай, че такъв сигнал е подаден от
ищеца, че са предприети действия за установяване истинността на показанията на
свидетеля. От изложеното следва извода за неустановеност по делото на
противоправно поведение на прокурор - бездействие, доколкото не са ангажирани
доказателства за възникване на задължението за предприемането на определено,
дължимо по закон поведение, което не е осъществено.
Недоказана по делото е причинно – следствената
връзка между твърдените неимуществени вреди и соченото противоправно поведение.
Наказателно – процесуалния кодекс дава правото на всяко лице да подаде сигнал
за извършено престъпление, с каквото право разполага и ищецът. Именно предвид
тази гарантирана от закона възможност на последния сам да инициира проверка за
извършване на престъпление чрез подаване на сигнал, за последния съществува
възможност да се защити от клеветническите твърдения, поради което не е налице
причинно – следствена връзка между вредите, които претендира да са произтекли
поради невъзможността да се защити от клеветническите твърдения и поведението
на съответния прокурор.
По
изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева, която сума и
следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА
Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. "********, иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди от „укриване“ на извършени
срещу ищеца престъпления по чл. 286 и чл. 290 НК от прокурорски свидетел № 68,
и от това че ответникът не е взел
отношение, въпреки че е бил сезирана от ищеца с около 50 броя жалби, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.НА Р.Б.,
с адрес: гр. София, бул. „********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: