Р
Е Ш Е
Н И Е
№
249 от 21.11.2023 г., гр.
Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 258 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по
касационна жалба от началника на група „Пътен контрол” към Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР) – Кюстендил, срещу Решение №
336/21.09.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 892/2023 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно
постановление (НП) № 23-0348-000699/31.07.2023 г. С посоченото наказателно
постановление на Й.М.А., с ЕГН **********, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от същия закон. В жалбата е
изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Началникът на група
„Пътен контрол” към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Й.А. не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото. С писмено становище с вх. №
4439/14.11.2023 г. по описа на съда процесуалният му представител по пълномощие
– адвокат В.С., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.
212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на Й.А. е ангажирана за това, че на 11.07.2023 г. в 21:20 часа в гр. Сапарева баня, по ул.
„Иван Вазов”, пред дом № 28, е управлявал
мотоциклет марка и модел „Пежо Ин джет”
без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство (МПС) – категория А. Срещу А. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 833204/11.07.2023
г. за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз
основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по
същия.
Районният съд е приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по
същество – че административното нарушение не е
доказано, и е отменил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Неправилно районния съд е приел, че в случая
са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането
на административнонаказателната отговорност на Й.А. не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни
органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието
на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в
степен, гарантираща правото на защита на А.. Съгласно чл. 150а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за да управлява
МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС. Както в процесния АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП управляваното
от А. МПС е
индивидуализирано чрез посочване на вида, марката и модела му – мотоциклет
марка и модел „Пежо Ин джет”, като е отбелязано, че за управлението
му е необходимо свидетелство за управление, валидно за категория
А. Съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗДвП за определяне правоспособността на водачите мотоциклетите
се делят на три категории – А1, А2 и А, според
техническите им характеристики. Непосочването
в процесните АУАН и НП на техническите характеристики на управляваното
от А. МПС не е довело до нарушаване на правото му на
защита, доколкото по делото е безспорно установено,
че към
11.07.2023 г. той не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категории А1, А2 и А, даващи
му право да управлява мотоциклет.
Правилен
е обаче изводът на районния съд за недоказаност на нарушението. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесното МПС е „мотопед”
по смисъла на § 6, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. За управлението
на същото съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категория АМ, а
към 11.07.2023 г. Й.А. е притежавал такова. Процесното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като го е отменил,
районният съд е постановил правилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК
във вр. с чл.
63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 336/21.09.2023
г., постановено по АНД № 892/2023
г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.