Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
15.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 2066 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-003942 от 27.11.2018 г. на Началник група към сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Пазарджик на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 30 лв. на Е.С.Й. с ЕГН: ********** *** за нарушения съответно на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Е.С.Й.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли
съда да отмени постановлението, като излага допълнителни доводи за това.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната
преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Свидетелят С.В. – мл. автоконтрольор при сектор ПП при
ОД на МВР Пазарджик и негови колеги от автопатрул към РУ МВР Пазарджик били
нощна смяна за времето от 19:00 ч. на 20.11.2018 г. до 7:00 ч. на 21.11.2018
г., като след полунощ се намирали на бул. „България“ в гр. Пазарджик, срещу
„Пощенска банка“ на установъчен пункт. Следели за извършване на нарушение на ляв
завой на кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул. „България“. Там имало
поставен пътен знак Г2 задължаващ всички водачи да завиват надясно след знака.
Жалбоподателят по същото време управлявал лек автомобил „М.“ с рег. ****. Той
стигнал до кръстовището и извършил маневра завой наляво с автомобила в посока
хотел „Тракия“, след което бил последван от полицейските служители на
разстояние. Жалбоподателят свил по ул. „Цар Шишман“ и спрял пред хотел „Хебър“
на ул. „Есперанто“. Полицейските служители спрели зад него. Представили се и
обяснили на водача извършеното нарушение. Жалбоподателят заявил, че има гости
от чужбина и ги е завел до хотела да преспят. Полицаите извършили проверка на
документите на водача и на автомобила. Не установили друго нарушение с
изключение на нарушаването на забраната на пътния знак. При разговор обаче с
жалбоподателя полицейските служители усетили, че им лъха на алкохол, поради
което го попитали дали е употребил такъв. Жалбоподателят заявил, че пие някакви
лекарства и сигурно затова лъха. Била му извършена качествена проба с
техническо средство алкотест „Дрегер“ с фабричен № ARDM-0195 в 00:34 ч., като
пробата отчела 0,63 промила. В. я показал на жалбоподателя и преминал към съставяне на АУАН. Съставил на жалбоподателя АУАН в негово
присъствие, който му предявил и жалбоподателят подписал и получил без
възражения. В. издал и талон за изследване с № 0029262, като попитал Й. дали
желае да даде кръв за изследване. Жалбоподателят се чудил, но в крайна сметка собственоръчно
записал в талона за изследване, че приема показания на техническото средство. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
По делото е разпитан като свидетел С.В., който в
показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля като ясни, категорични и логични. Те са дадени
и от лице, незаинтересовано пряко от изхода на делото. Показанията на свидетеля
се подкрепят и от писмените доказателства по делото, включително съставения
АУАН.
При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП с
това, че на 21.11.2018 г. в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „Екзарх
Йосиф“ и бул. „България“ е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. **** след
употреба на алкохол с концентрация 0,63 промила, установено по надлежния ред -
с техническо средство „Дрегер“ с фабричен № ARDM-0195. Безспорно се установиха всички елементи на
административното нарушение. При това положение правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 500
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съгласно
последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.“. АНО правилно е приложил
материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно
правилно определената санкционна норма. Наказанията са в твърд размер съгласно
посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът
счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при
издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания
за отмяна или изменение на наложеното наказание.
Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
за съществени процесуални нарушения са неоснователни. На първо място е видно,
че действително в АУАН и НП в обстоятелствената част е посочено, че
управлението е станало в 00:50 ч., като в същото време пробата е извършена в
00:34 ч. В тази насока следва да се отбележат две неща. Точният час на
управление на автомобила не е съставомерен елемент и не е въведен от
законодателя като задължителен реквизит в АУАН и НП. За да е налице описание на
нарушението в изискуемия от закона минимум е достатъчно да е посочена датата на
нарушението, в случая на управлението на лек автомобил след употреба на алкохол,
а по нея спор по делото няма. В крайна сметка дори и това да се приеме за
процесуално нарушение, то в никакъв случай не е съществено такова. Съдебната
практика отдавна е еднозначна и безпротиворечива, че не всяко процесуално
нарушение води автоматично след себе си като последица отмяна на издаденото НП
като незаконосъобразно, а само съществените такива. Критерият е дали по някакъв
начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да
разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Конкретния случай категорично не е такъв. Описанието на
нарушението е ясно, пълно и за жалбоподателя не е останало съмнение за какво
точно е наказан.
Що се касае до установеното количество алкохол: След
извършеното тестване с техническо средство, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване. Жалбоподателят собственоръчно записал в талона за изследване, че
приема показания на техническото средство - написал: „Приемам показанията“. Съгласно
чл.6, т.9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (обн. - ДВ, бр. 81 от 2018
г.): „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на
теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ Разпоредбата
е ясна и не подлежи на допълнителен коментар. Съдебната практика е многобройна
в тази насока, макар и в по-голямата си част да е издадена въз основа на чл. 6
от вече отменената Наредба № 30 от 27.06.2001 г., но той е идентичен на
посочената разпоредба от настоящата Наредба № 1 от 2017 г. Само за пример:
Решение № 428/11.11.2013 г., на ВКС, по н.д. № 1435/2013 г., на III н.о.:
„Законът е въвел задължително предписание за дефинитивно възприемане на показанията
на техническото средство за изследване употребата на алкохол или на друго
упойващо вещество в случаите, когато е налице отказ на освидетелствания водач
на МПС да получи талон за медицинско изследване; при неявяването му в
определеното лечебно заведение да даде кръв за изследване или при отказ да даде
кръв за изследване. Граматическото и логическо тълкуване на текста води до
извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача
се установява само и единствено въз основа показанията на техническото
средство. Използването в текста на пълен член в израза „...показанията на
техническото средство…” означава, че законът има предвид само установените
стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната
проверка“. Още защо концентрацията на алкохол в случая е категорично установена
по надлежния законов ред. Що се касае до източника на алкохол, съдебната
практика също така е безпротиворечива, че независимо какъв е източникът на
алкохол в организма - дали от изпит такъв
или от прием на лекарства, съдържащи алкохол, то забраната да се управлява МПС
в подобно състояние продължава да действа и ако нивото е над 1,2 промила, то е
налице престъпление, а ако е над 0,5 до 1,2 промила, какъвто е конкретният
случая, е налице административно нарушение, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Правилно е ангажирана тя и по т.2 НП. Жалбоподателят е
извършил маневра ляв завой на кръстовището на ул. „Екзарх Йосиф“ и бул.
„България“ при наличието на забрана за това, въведена с пътен знак Г2.
Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение по т.2
от НП. При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5
от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с глоба 30 лв.
водач, който: навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път“. АНО правилно е приложил
материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно определената санкционна
норма. Глобата е в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма
основание за нейното изменение. Съдът счита, че в случая АНО
правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на
наказателното постановление в тази му част, поради което не са налице основания
за отмяна или изменение на наложеното наказание.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът
намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на
атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани
обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не
е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че
случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил
материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление,
поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
18-1006-003942 от 27.11.2018 г. на Началник
група към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 30 лв. на Е.С.Й. с ЕГН: ********** *** за нарушения
съответно на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: