Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в
публично съдебно заседание на
деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря м....М.А.след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №13 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образуването
по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу В.Х.М., ЕГН **********, адрес: *** за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №856/04.10.2018г.,
издадена по ч.гр.д. №1293/2018г. по описа на ПРС, пети с. в полза на ищеца суми, а именно : в размер на 579,92 лв. (петстотин
седемдесет и девет лева и 92 ст.) – задължение по Договор за паричен заем №
3128546 от 16.01.2018 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Х.М., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 02.10.2018 г.,
до окончателното погасяване на дълга; в
размер на 62,02 лв. (шестдесет и два лева и 2 ст.) представляваща договорна
лихва за периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; в размер на 18 лв. (осемнадесет лева) представляваща такса разходи;
в размер на 369,90 лв. (триста шестдесет
и девет лева и 90 ст. ст.) представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; в размер на 22,61 лв. (двадесет и два лева
и 61 ст.) представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г.
до 02.10.2018 г.
В исковата молба се
твърди, че на 01.05.2018
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3128546/16.01.2018 г. , е прехвърлено в собственост на Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 3128546 от
04.05.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върна в
цялост. На 17.12.2018 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 3128546 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върна в цялост.
На 16.01.2018 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и В.Х.М. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 3128546, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 666,63 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 66,63 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.07.2018
г. на 27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 24,69 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 24.01.2018 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 25.07.2018 г.
На основание сключения
Договор за паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 18,00 лв.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор -
чл. 8, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна
лихва за периода от 1.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 22,61 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 39,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение: 14,31 лв., договорна лихва: 4,61 лв., главница: 20,08 лв.
Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.07.2018 г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка за “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията ни за сумите от: главница 579,92 лв., договорна лихва 62,02 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 369,90 лв., обезщетение за забава в размер на 22,61 лв. и такса разходи
в размер на 18,00 лв. или обща сума в
размер на 1052.45 лв. и по образуваното ч. гр.
д. 1239/2018 г., 5 състав по описа на Районен съд - Провадия е издадена Заповед
за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Моли се да се
признае за установено по отношение на длъжника В.Х.М., че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 579.92 лева - главница;
62.02 лева - договорна лихва за периода от
31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; 18 лева - такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 369.90
лева - представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; 22.61 лева - представляващи обезщетение
за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 02.10.2018 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Моли се да бъдат присъдени
разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78
ал. 8 ГПК.
Моли се да бъдат присъдени
разноските, направени в хода на настоящото производство - заплатената от
ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока
по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в
който изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Заявява, че исковете са недопустими и неоснователни и ги
оспорва изцяло. Предявените
искове са недопустими, тъй като от делото е видно, че ищецът за разглеждане на
исковите си претенции, няколко на брой, е заплатил само една държавна такса,
като така не е изпълнил законовото си задължение да заплати държавната такса за
всяка една от исковите си претенции, поради което предявените искове трябва да
бъдат оставени без разглеждане и производството да бъде прекратено. Твърди, че не се явява валидно уведомяване за прехвърлянето на вземането подаденото уведомително писмо и то
негово копие заедно с исковата молба,
учредила настоящото производство. За да породи действие цесията спрямо
ответника-длъжник е следвало уведомлението за цесията да му се връчи лично,
като съобщаването за цесията чрез уведомително писмо връчено на особения
представител не поражда действие. Счита, че вземането не е придобито от ищеца,
тъй като не е изпълнил целия фактически състав, който включва в себе си и
съобщаването на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира, поради
което следва неговите искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Оспорва
обстоятелството, че ответникът е получил процесната сума. Ищецът не сочи
доказателство за това. Оспорва изцяло предявения иск и поисканото юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Със Заповед за изпълнение №856/04.10.2018г., издадена
по ч.гр.д. №1293/2018г. по описа на ПРС, 5 с.
в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 579,92 лв. (петстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № №
3128546 от 16.01.2018 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Х.М., като
в последствие взимането по договора е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземанията (цесия) от 16.11.2010г., сумата от 62,02 лв. (шестдесет и два лева и две стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 31.01.2018г. до 25.07.2018г., сумата от 18 лв. (осемнадесет лева)
представляваща такса разходи; в размер
на 369,90 лв. (триста шестдесет и девет лева и 90 ст. ст.) представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.01.2018 г.
до 25.07.2018 г.; в размер на 22,61 лв.
(двадесет и два лева и 61 ст.) представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.02.2018 г. до 02.10.2018 г.;
На заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно
Договор за потребителски паричен заем от
16.01.2018г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило
на В.Х.М. сумата от 600 лева, като последният се е
задължил да върне същата в срок от 27 седмици, на 27 равни седмични погасителни
вноски, всяка от които в размер на 24.69
лева с първа падежна дата 31.01.2018г.. В договора са вписани: общ
размер на фиксирана лихва –40.00 % годишно. Общият размер на всички дължими плащания по договора е 666.63
лева.
Към
договора е представен формуляр – предложение за сключване на договор за паричен
заем от 16.01.2018г.
С Договор за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
„Агенция за събиране на задължения“ ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които
се индивидуализират в Приложение №1 към договора. Съгласно Приложение 1 е
прехвърлено вземане към В.Х.М..
Представено е уведомително писмо до В.Х.М. за извършената цесия,
изходящо от „АСВ“ЕАД. Представено е пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД към
„АСВ“ЕАД, с което въпросното дружество е уведомено да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Представена е обратната разписка за получаване на
уведомлението.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като
неоспорена от страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява следното :
На вещото лице не са предоставени документи във връзка с предоставянето
и усвояването на паричния заем, като експертът приема, че същият е предоставен
съобразно чл.2 от договора, в който ответникът е потвърдил, че получава сумата
от 600 лева. Ответникът е извършил плащания по паричния заем в общ размер на 20.08
лева. Платените суми са били отнасяни от кредитора съобразно погасителния план.
Няма данни за постъпили плащания след издаване на заповедта за изпълнение.
Размерът на дължимите задължения по кредита е както следва : 579.92 лева за главница; 62.02 лева за договорна
лихва за периода 25.01.2018г. до 25.07.2018г. ; 579.92 лева за обезщетение за забава в
плащането на месечните погасителни вноски за периода 01.05.2018г. до 02.10.2018г.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си.
Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор
от 16.01.2018г. „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предоставило паричен заем на В.Х.М. в размер на 600 лева. Договорът е подписан от В.Х.М. в качеството му на заемополучател. Представеният договор е частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора,
съобразно изразеното в чл.27 от договора, че с подписването му се потвърждава
получаването на пълния размер на кредита.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде
връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 27 седмични вноски.
С Договор за
покупко-продажба на вземания от 16.11.2010г. заемодателят е прехвърлил на ищеца вземания по договори за паричен заем, описани в
Приложение №1, в което се съдържа и вземането по договора за заем с
ответника. Съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. С подписване на споразумението към договора заемодателят е продал на ищеца и вземането,
което е имал към В.Х.М. по
сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането. Видно от разписката
ответникът е получил уведомлението като без значение е дали същото изхожда от
цедента или цесионера или дали цесионера валидно е упълномощил трето лице или
цедента да извърши уведомлението. Дори
и да се приеме, че същият не е получил
уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор
е достигнало до нея с получаване на исковата молба, предвид и на което цесията
е породила действие и по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва
да бъде зачетен като настъпил в хода на процеса.
От заключението на вещото лице се установява, че
ответникът извършил частично плащане на
дължимите вноски по кредита. Задължението за главница е в размер на 579.92
лева, а за договорна лихва в размер на 66.63 лева.
Претенцията на
ищеца включва за такса разходи за събиране на просрочени вземания, неустайка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 31.01.2018г. до 25.07.2018г. и
обезщетение за забава за периода от 01.02.2018г. до датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира, че
уговореното в договора за дължимост на такъв вид такси искането противоречи на
закона и добрите нрави. За да достигне до този извод, съдът съобразява
служебното си задължение да следи за спазването на императивни правни норми и
разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора
да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит.
Следователно, клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за
оценка на досие за вменено му по закон задължение е в противоречие с добрите
нрави, тъй като оценката на кредитоспособността е задължителна предпоставка за
извършване на кредитната дейност и начисляването на парично задължение във
връзка с нея представлява злоупотреба от страна на кредитора. Претендираните такси
от кредитора за предоставяне и събиране на кредита по естеството си са такива по управление на
кредита, за които е налице забраната по
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване от
страна на кредитора заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По
изложените съображения в частта, с която са претендирани вземанията за тези такси, заявлението по чл. 410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона.
На основание чл.86 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
плащането на задължението си, която за заявения от ищеца период възлиза на 24.97
лева съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ.
По разноските :
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 25.00 лева държавна
такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение – разноски по заповедното
производство и сумата от 25.00 лева
заплатена д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева, както и 300.00 лева
за внесен депозит за особен представител на ответника и 200.00 лева – депозит
за ССчЕ.
С
оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“
Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че В.Х.М., с
ЕГН: ********** *** дължи заплащането на следните суми : сумата от 579,92 лв. (петстотин
седемдесет и девет лева и 92 ст.) – задължение по Договор за паричен заем №
3128546 от 16.01.2018 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и В.Х.М., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 02.10.2018 г.,
до окончателното погасяване на дълга; в
размер на 62,02 лв. (шестдесет и два лева и 2 ст.) представляваща договорна
лихва за периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г.; в размер на 24,97 лв. (двадесет и четири лева и 97 ст.)
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до 02.10.2018
г., ; в размер на 369,90 лв. (триста шестдесет и
девет лева и 90 ст. ст.) представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 31.01.2018 г. до 25.07.2018 г. за които
е издадена Заповед за изпълнение №856/04.10.2018г.
по ч. гр.д. №1293/2018 г. по описа на ПРС, 5 с., на основание чл.422 ГПК, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на обезщетение за забава за в размер от 22.61
лева, (двадесет и два лева и шестдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА В.Х.М., с ЕГН: ********** *** да
заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 25.00
/двадесет и пет/лева държавна такса и 50,00/петдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение – разноски по заповедното производство и сумата от 25.00/двадесет
и пет/ лева заплатена д.т. в
производството по иска по чл.422 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, както и 300.00/триста/ лева за внесен
депозит за особен представител на ответника и 200.00/двеста/ лева – депозит за
ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: