Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 29.05.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 27 май, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1189/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от П.П.В. с ЕГН ********** *** против
В.Н.П. с ЕГН ********** ***,
с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което
да осъди ответника да му заплати исковата сума от 10 000.00 лв. представляваща
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, причинени му от
ответника при инцидент на 05.10.2014г. в с.Б.Г., обл.В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба-09.09.2019г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
С определение постановено в з.з. на 23.10.2019г. съдът е предоставил на основание чл.95 от ГПК правна помощ на ищеца П.П.В. с ЕГН ********** *** за процесуално представителство по гр.д.№ 1189/2019г. по описа на РС-Б.С. до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
С определение постановено в з.з. на 13.11.2019г. съдът назначил дв.Р.Х.Г. от ВрАК за процесуален представител на ищеца П.П.В. с ЕГН ********** ***, който да осъществява процесуално представителство по гр.д.№ 1189/2019г. по описа на РС-Б.С. до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Р.Х.Г. от ВрАК за сведение, както и препис от определението за назначаването му.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответника В.Н.П., чрез пълномощника си адв.М.М. от ВрАК в едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, като оспорил иска изцяло по основание и размер по изложените в него съображения. Поискал е допускане на свидетели при режим на довеждане за опровергаване твърденията на ищеца в и.м.
Същият редовно призован за с.з. се явява, като оспорва иска по основание и размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след
преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищеца в исковата молба навежда твърдения, че на 05.10.2014г. в с.Б.Г., обл.В. му е причинена средна телесна повреда-престъпление по чл.129 от НК от лицето В.Н.П. ***. Посочва, че бил студент в УНСС-С. като в този Университет студентка била и С.Л. Л. от с.Б.Г., обл.В., която го поканила на гости на 04.10.2014г. в нейното село.
Когато отишъл в селото, старият приятел на Л., В.П., неговият приятел Л.К. и още две селски момчета от това село ги проследили с лек автомобил, като в блидост до изоставеното училище в селото, те всички го нападнали внезапно. Свалили го на земята, като го ритали и били в главата и в лицето. Насила качили колежката му Л., а него оставили в безсъзнание съвсем сам на произвола на съдбата.
След като дошъл в съзнание веднага потърсил медицинска помощ, но никой не му оказал такава. Цяла нощ в ужасни болки изкарал до сутринта и потърсил медицинска помощ във ФСМП-Кнежа, а впоследствие дълго се лекувал във ВМА-С.я от спукано тъпанче на лявото ухо.
Ищеца посочва, че четири години след побоя трайно се влошило психичното му здраве, като последните медицински изследвания установяват, че той има има комбинирано намаление на слуха на лявото ухо, за което е приложил мединиски документи.
Искането на ищеца е за обезщетяване на болки и страдания от причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в изразяващи се в болки и страдания, причинена му от ответника при инцидент на 05.10.2014г. в с.Б.Г., обл.В..
Предвид гореизложенато за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита посочена в петитума на исковата молба.
С исковата молба ищеца е представил Постановление от 12.05.2015г. на РП-Б.С., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 724/2014г. по описа на РП-Б.С., Епикриза изд.от Клиника УНГ-ВМА-С.я от 13.10.2014г., СМУ № I-291/2014г. изд. от Съдебномедицински кабинет гр.С. Епикриза изд.от МБАЛ по неврология и психиатрия гр.С.я от 13.06.2019г.
Ответника В.П. в писменият отговор и в с.з. оспорва фактите изложени в и.м. от ищеца, както и оспорва размера на предявеният срещу него иск за неимуществени вреди.
В с.з. ответника П. се явава лично и посочва, че не познава ищеца, но го е виждал и срещал. Знае, че ищеца бил състудент на неговата бивша приятелка С.Л.. Не е бил в конфликтни отношения с ищеца. Действително В. посетил с.Б.Г. на посочената дата в исковата молба и търсил бившата му приятелка С.. Категорично заявява, че не са го нападали и не са го били.
Не отговаряло на истината обстоятелството изложено в и.м., че В. бил поканен от С. ***, тъй като той непрекъснато я тормозел по телефона. Двамата не са имали по-близки взаимоотношения.
След процесната дата не се е виждал с В. и той не го е потърсил да му иска пари за обезщетение за каквото и да е.
В защитната теза на ответника са разпитани свидетелите: С.Л.Л. и Л.Г.К./без родство със страните по делото/.
Свидетелката С.Л.Л. заяви, че познава П. от 6 години, а В. над 10 години. В началото С. и В. били гаджета, но към настоящият момент вече не са, а само приятели.
Посочва, че с П.В. били състуденти в Университет в гр. С.я. Същият я преследвал многократно, тъй като я харесвал и желаел да имат по-близки отношения, но тя му отказвала. Непрекъснато я тормозел по телефона. Същият преследвал и други нейни колежки.
Докато били състуденти, П. решил, че В. е сводник на С., че я държи насила и заключена. Впоследствие подавал жалби в полицията в тази връзка, като давали обяснения за това в полицията в гр.С.я.
Докато били състуденти с П., с В. не са живели заедно.
Свидетелката посочва, че П. е имал психични отклонения още от студентските му години, тъй като много преподаватели и състуденти се оплаквали от него. Проявявал е агресия, удрял е нейни колеги в университета.
Л. си спомня, че П. ходил в с.Б.Г., но тя била заедно с приятеля си В. ***, когато по телефон й било съобщено, че П. обикаля селото и разпитва за нея и нейната къща. Спомня си, че Любен звъннал на В.. Когато пристигнали в с.Б.Г., обл.В. намерили П. и му обяснили да я остави на мира и да престане с тормоза спрямо нея. Не знае да е бил в безсъзнание. Преди да се разделят с П., нищо му нямало. След това си тръгнали
Свидетелката отрича да е поканила П. на гости в с.Б.Г., обл.В., в противен случай би го чакала. Дори не знае как е пристигнал в селото, с какво и защо.
След този инцидент П. започнал да се държи агресивно с нея в Университета. От тогада до м.септември 2019г. ищеца не е потърсил свидетелката Л., нито някой нейн близък за обезщетение за неимуществени вреди.
Другият свидетел Л.Г.К. заяви, че с ответника В. са приятели повече от 10 години.
В. и С. били гаджета 4-5 години, но нъкм настоящият момент са само приятеличне.
Спомням си за някакво момче идвало в с.Б.Г. да търси С., което свидетелят не познава, а и то не се представило. Кюрчев позвънил на В. и С., като им предал, че едно момче търси С.. След като В. и С. дошли в с.Б.геран, провели разговор с това момче, но свидетелят не е присъствал и участвал в него. Единствено чул С. да моли това момче повече да не я притеснява.
Кюрчев заяви, че не е имало сблъсък между него, В. и това момче, нито са го удряли. Не е имало побой от страна на В. спрямо това момче.
Не бил бито, ритано в главата, не било изпаднало в безсъзнание, а си тръгнало живо и здраво. Словесно се разбрали, като разговора бил проведен след обяд в светлата част на деня и момчето си тръгнало. Имало и други хора наоколо в селото.
Кюрчев не знае дали ищеца е лекуван след това в болници, нито го е виждал повече. След този случай, ищеца не е търсил повече С..
Свидетелят заяви, че не знае да има по този случай образувано досъдебно производство и не бил давал показания в полицията.
От приложено Постановление от 12.05.2015г. на РП-Б.С., влязло м законна сила на 15.10.2015г./л.65, 69 и 70 от делото/ е видно, че е прекратено наказателно производство по ДП № 724/2014г. по описа на РП-Б.С., с мотиви, че увреждането получено от пострадалия В. представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК и съгласно чл.161 от НК наказателното преследване за престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия до РС-Б.С., т.е. касае за престъпление от частен характер, а не такова от общ.
От извършена служебна проверка в деловодната система на РС-Б.С. не се установи да има образувано НЧХД със страни П.П.В. и В.Н.П. по този случай.
Ищеца чрез назначеният му особен представител е приложил преписи от протоколи за разпити на В.П., Л.К. и С.Л. дадени по ДП № 724/2014г. по описа на РП-Б.С.. В показанията си св.П. и св.Кюрчев посочват, че В.П. ударил два шамара през лицето на П.В. и той паднал на земята. За други наранявания не се споменава.
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва следните кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите елементи подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от тези елементи има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.
В конкретният случай остана недоказано твърдението на ищеца в исковата молба, че на 05.10.2014г. в с.Б.Г., обл.В. му е нанесена средна тлесна повреда по смисъла на чл.129 от НК от ответника В.П., св.Л.К. и още две момчета от същото село, изразяваща се в побой и ритане в главата и лицето.
От приложеното от ищеца Постановление от 12.05.2015г. на РП-Б.С., влязло в законна сила на 15.10.2015г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 724/2014г. по описа на РП-Б.С., въз основа на приобщените към ДП многобройни медицински документи и заключенията на вещите лица по двете СМЕ, прокуратурата е приела, че действително са налице данни за увреда на пострадалото лице, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, гнойно възпаление на лявото средно ухо, възникнало като усложнение от перфорацията на тъпанчевата мембрана, за което е претърпял лечение в Клиника по уши нос гърло към ВМА С.я. При изписването от здравното заведение след проведеното лечение В. имал леко намаление на слуха, в рамките на социално адекватния, което няма практическо значение за слуховата му способност. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия в ДП.
Представените медицински документи в ДП, са същите, които са представени и с исковата молба от ищеца, а именно: СМУ № І-291/ 07.10.2014год., издадено от проф. Станислав Х. от Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ С.я; цялата медицинска документация от проведеното лечение във ВМА С. включваща история на заболяването и епикриза на лицето със статуса му при изписване, които медицински документи са подробно обсъдени в заключенията по двете СМЕ в ДП.
Решаващият прокурор е приел, че получените от пострадалия П.В. увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК и се възбуждат по тъжба на пострадалия по реда на чл.161 от НК пред съответния РС. Поради това, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер - по чл. 129 НК, РП-Б.С. е прекратила образуваното ДП № 724/2014г., което е потвърдено с Определение № 462/15.10.2015г. по ВЧНД № 441/2015г. по описа на ОС-В../л.70 от делото/.
Ищеца в насотящето производство не проведе пълно и главно доказаване кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда и причинна връзка. От показанията на св.С.Л. и Л.К. не се установи на инкриминираната дата да е извършен побой от ответника В.П. над ищеца П.В.. И двамата са категорични, че нито ответника, нито св.Кюрчев са осъществили такъв над него. Освен това самият ищец в исковата молба посочва, че В.П., Люйбен Кюрчев и още две момчета от селото-вкички те го нападнали внезапно, свалили го в безсъзнание на земята, били го и ритали в главата и лицето, без да конкретира действията на всеки едни от тях, а исковата молба е насочена едниствено и само към ответника В.П..
С оглед на дотук изложеното, съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца ответникът П. да е участвал в побоя над ищеца В. заедно със св.Кюрчев и др.лица от с.Б.Г..
Досежно твърдението на ищеца в писмен отговор вх.№ 1005/11.02.2020г./л.48 от делото/, че свидетелите Л.К. и С.Л. ще лъжесвидетелстват, следва да се посочи, че свидетелските показания се дават устно и непосредствено пред съда, като дадени такива пред друг съд или орган на досъдебното производство не представляват нито свидетелски показания, нито писмени доказателства, и не могат да се кредитират от съда.
При единствения си разпит пред съд, в настоящото съдебно заседание, св.Л. и св.Кюрчев при задаване на въпроси от страна на съда с цел да се установи участието на ответника П. в побоя, свидетелите категорично заявили, че В.П. не е удрял ищеца. За горното двамата свидетели носят наказателна отговорност по чл.290 от НК, за която изрично са предупредени от съда в с.з. проведено на 11.02.2020г./л.52 от делото.
Съдът не може да кредитира показания, дадени в друго производство. Според константната съдебна практика съдът е длъжен да реши гражданскоправния спор, въз основа на доказателствата, които той е събрал, като има право в съответствие с всички събрани доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, да кредитира показанията на определени групи свидетели и други да не възприеме като обективно дадени. С оглед правораздавателната си дейност, за гражданският съд е налице не само възможност, но и задължение да извърши автономно преценка относно достоверността на показанията, които следва да бъдат кредитирани, независимо от противоречията в тях, което му задължение произтича от разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Недопустимо е да се обсъждат и кредитират в гражданският процес свидетелски показания, събрани по друг процесуален ред /НПК/ пред орган на досъдебното производство, което изисква приобщаването им към доказателствения материал по делото съобразно процесуалния ред, предвиден в ГПК, доколкото показанията на свидетелите имат значение само по делото, по което са дадени. Следователно по дадено дело не могат да се ползват показанията по друго дело. /Решение № 55/30.05.2009 год. по т. д. № 728/2008г. на ВКС, ТК, първо т.о./.
В случая дори да се приеме, че показанията на св.Л. и св.Кюрчев не са изцяло достоверни, то при липсата на други доказателства относно случилото се и участието на ответника П. в събитието на 05.10.2014г., то участието на ответника в нанасянето на побоя, при който на ищеца са причинени телесни увреждания, остава изцяло недоказано. Ето защо по отношение на ответниа П. искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
След като главният иск е отхвърлен, то следва да се отхвърли и
аккцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху исковата сума от 10 000,00 лв., начиная от датата
на предявяване на исковата молба-09.09.2019г. до окончателното й
изплащане./л.10 от делото/.
РАЗНОСКИ
Ищеца е посикал с исковата молба
присъждане на разноски по делото, които е направил в размер на 400,00 лв.
заплатена държавна такса /л.13 то делото/.
При този изход на делото на ищеца не
следва да му се присъждат разноски.
Ответника също е поискал присъждане
на разонски в размер на 830,00 лв. за адвокатско възнаграждение./л.37 от
делото/.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК
ищеца В. следва да заплати на ответника В.П. на основание чл78,ал.3 от ГПК
направените от него деловодни разноски в размер на 830,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.П.В. с ЕГН **********
*** против В.Н.П.
с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за исковата сума от 10
000.00 лв. /Десет хиляди лева/ представляваща претърпени от ищеца
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, причинени му от
ответника В.П. при инцидент на 05.10.2014г. в с.Б.Г., обл.В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба-09.09.2019г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН ИНЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, П.П.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.П. с ЕГН **********
***, направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение вразмер на 830,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: