Решение по дело №183/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 183
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20237270700183
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 15.12.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                                         Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                             Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 183 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „В.г.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат В.И.К.от Адвокатска колегия – София, против Решение № 135/08.08.2023г. на Районен съд – Силистра, постановено по АНД № 324/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-2200151/24.10.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Силистра, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „В.г.“ ЕООД, *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по  чл. 143, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в случая не е налице полаган извънреден труд, като за това се позовава на разпоредби от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като аргументи черпи и от нормата на чл. 142, ал. 6 от КТ. Релевира и доводи, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е взел предвид и обсъдил възраженията, представени от упълномощения представител на търговеца за причините, наложили полагането на извънреден труд. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. Касаторът депозира и молба за даване ход на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 29.08.2022г. по електронната служебна поща на Дирекция „ИТ“- Силистра бил получен сигнал в който се твърдяло, че  „В.г.“ ЕООД извършва системно нарушения на трудовото законодателство. Предвид изнесените в сигнала данни за извършени нарушения от страна на юридическото лице, започнала проверка на 02.09.2022г. от Дирекцията по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: игрална зала „Адмирал“ в гр. Силистра на ул. "Добруджа" № 1, стопанисвана от жалбоподателя. При проверката от страна на работодателя участвал М.Д.Д.- управител на игралната зала и упълномощен представител на работодателя, съгласно Пълномощно рег. № 7210/09. 2022г.

Проверката на документацията по спазване на трудовото законодателство била извършена на 16.09.2022г. в Дирекцията с участието на свидетелката Р.П., главен инспектор в ДИТ - Силистра. При направения преглед на документите и от поясненията и допълнително изпратени по ел. поща документи, участвала Т.С.- служител в дружеството и упълномощен представител на работодателя пред инспекция по труда с Пълномощно рег. № 11. 05.02.2017г.

От представената трудовоправна документация, проверяващите органи установили, че между търговското дружество - жалбоподател и Илиян Димитров И.бил сключен срочен трудов договор № 1788/31.05.2019г. за изпълнение на длъжността „крупие“, с място на работа игрална зала на „име на ЮЛ“ ЕООД, намираща се в гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 1А, като считано от 19.04.2022г. е била договорена безсрочност на правоотношенията. С допълнително споразумение от 01.03.2022г. страните по трудовото правоотношение са договорили увеличение на основното месечно трудово възнаграждение в размер на 1160 лв. Работникът И.изпълнявал трудовите си задължения при условията на сменен режим на работното време, с 12 часова продължителност на работните смени по утвърдени ежемесечни графици, съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ при сумирано изчисляване на работното време. За работещите лица в обектите на дружеството - жалбоподател / игрални зали / било установено сумирано изчисляване на работното време с ежемесечен календарен период на отчитане съгласно Заповед № 533/22.12.2021 г. / в сила от 01.01.2022 г. и до настоящия момент / на управителя на дружеството-жалбоподател.

Представени били изисканите извадки / справка / от специална книга / дневник / за отчитане на извънредния труд, положен от работещите в дружеството през 2022г.; заповед за установеното сумирано изчисляване на работното време през 2022г.; поименни ежемесечни графици за разпределението и продължителността на работното време в обекта на контрол за периода януари-септември 2022г. и месечните платежни ведомости / и фишове / с начислени и изплатени трудови възнаграждения за периода януари - август 2022г.

При проверката на документацията по отчитане и заплащане на труда на работника / ежемесечен график за периода 01. 07. - 31.07.2022г. и платежна ведомост за м. юли 2022г. /, през установения период на сумирано изчисляване на работното време: 01.07.2022г. 31.07.2022г. се установило, че И.е положил извънреден труд в размер на 46,28 часа / 214,28 часа при месечна норма от 168 часа/. Упражненият от работника извънреден труд през м. юли 2022г. по разпореждане на работодателя, съгласно утвърден график, в размер на 46,28 часа бил в нарушение на забранителния режим за полагане на извънреден труд извън установеното работно време за наетото лице.

От така събраната трудовоправна документация, проверяващите лица са установили, че работодателя е извършил нарушение по  чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 19-2200151/06.10.2022г., който бил съставен и връчен на представител на нарушителя на същата дата.

Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура, а събраните писмени и гласни доказателства подкрепят обвинителната теза на контролните органи, че дружеството е допуснало вмененото му нарушение. Поради това съдебният състав потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. В тази връзка касационният състав намира за напълно неоснователно твърдението на инициатора на настоящото производство за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на контролните органи, свеждащи се до необсъждане на отразените от упълномощеното лице на търговеца възражения. Същите са вписани в съставения акт и с тях представителят на дружеството недостиг на персонал. Това, че същите не са отразени словесно в обстоятелствената част на НП не налага извод, че наказващият орган не е извършил дължимата проверка на акта и на приложените по преписката доказателства. Напротив, прочитът на констативната част на санкционния акт налага противен извод, доколкото решаващият извод на наказващия орган е формиран именно въз основа на събрания доказателствен материал, установяващ с категоричност правнозначимите факти. От тази позиция, съдът намира за неоснователно и твърдението, обективирано в касационната жалба, че органът е следвало допълнително да укаже на санкционирания субект да прецизира и да подкрепи с доказателства възраженията си – изборът на конкретно защитно поведение е поставен в зависимост от решението на привлеченото към отговорност лице, което в случая единствено е отразило бланкетно възражение в съставения акт и същото не е било кредитирано от издателя на НП. Настоящият състав намира, че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и преди издаването на НП, е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН.

Не се споделят и твърденията на касатора по съществото на спора. От приобщените доказателства е видно, че за работещите лица в обектите на дружеството - жалбоподател /игрални зали/ е установено сумирано изчисляване на работното време с ежемесечен календарен период на отчитане съгласно Заповед № 533/22.12.2021г. / в сила от 01.01.2022г. и до настоящия момент / на управителя на дружеството-жалбоподател. Установява се също, че работникът И.изпълнявал трудовите си задължения при условията на сменен режим на работното време, с 12-часова продължителност на работните смени по утвърдени ежемесечни графици, съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Въведеното изчисляване на сумираното работното време обаче следва да бъде съобразено с императивните правила на Кодекса на труда. Тук следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време, е забранен. Изключенията са уредени в разпоредбата на чл. 144 КТ, като осъществяваната дейност от страна на касатора не попада сред тях. Основополагащо в този смисъл е и правилото на чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, разписващо, че поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на работното време, определен по чл. 9б от наредбата. Установяването на работен график за целия период на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. Това е предвидено и в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 НРВПО. В конкретния казус прочитът на доказателствата сочи, че през установения период на сумирано изчисляване на работното време: 01.07.2022г. - 31.07.2022г. служителят И.е положил извънреден труд в размер на 46,28 часа /214,28 часа при месечна норма от 168 часа/. Упражненият от работника извънреден труд през м. юли 2022г. по разпореждане на работодателя, съгласно утвърден график, в размер на 46,28 часа е в нарушение на забранителния режим за полагане на извънреден труд извън установеното работно време за наетото лице, като причините за полагането му, които се изтъкват от касатора, който несъмнено се явява задължен да осигури организация на работния процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за работниците и служителите, не са основателна причина за нарушаването на въведеното императивно изискване. В този контекст следва да бъде тълкувана и правната възможност, закрепена в чл. 9а, ал. 2 от Наредбата и даваща възможност на работодателя да въвежда промени в утвърдените поименни графици, без обаче да се нарушава реда за упражняване на извънреден труд. Неоснователно в тази връзка е и позоваването на правилото на чл. 149 от КТ, чрез което се прави опит за оневиняването на привлеченото към отговорност лице – тази норма, съответно правилото на чл. 9г от подзаконовия нормативен акт, са въведени за правомерното отчитане на положен извънреден труд, когато такъв е допустим съобразно правилото на чл. 144 от КТ, а настоящата хипотеза, както вече бе прокоментирано, не попада сред изброените от нормотвореца. Аналогични са и съображенията на съда за отклоняване на твърдението на касатора, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, единственото правило, визиращо полаган извънреден труд, с което той трябва да се съобразява, е това на чл. 146, ал. 1 от КТ – в случая изначално не е било допустимо полагането на извънреден труд, до какъвто краен извод е достигнал и районният съд.

С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, съдът,

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135/08.08.2023г. на Районен съд – Силистра, постановено по АНД № 324/2023г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                  2..........................