РЕШЕНИЕ
Номер 530 12.09.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
…………………………
като разгледа
докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1382 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С.Г.С. чрез процесуалния му представител
адв. Л.К. срещу отказ на съдебния изпълнител по изп. дело №164/2011 г. по описа
на ЧСИ М.Д., рег. №865, да прекрати изпълнителното производство. Счита, че
отказът е незаконосъобразен. Излага съображения, че в периода от 08.10.2015 г.
до 12.03.2018 г. по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни
действия. В резултат на това прекратяването настъпило по силата на закона, не
по искане на страна или след произнасяне на ЧСИ. Моли съда да отмени отказа на
ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело поради неговата
незаконосъобразност и да върне делото със задължителни указания по приложението
на закона.
Взискателят по делото, „Кредитреформ България“ ЕООД, не взема становище
по жалбата.
Съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ
Маргарита Д., в които се излагат съображения за законосъобразност на
изпълнителните действия. Сочи, че са ѝ били предоставени правомощия по
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като същите не са били оттегляни впоследствие.
Извършените в резултат на възлагането изпълнителни действия и справки за
периода от 08.10.2015 г. до 12.03.2018 г. са валидни. Счита, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени
приложените по изпълнително дело №164/2011 г. по описа на ЧСИ М.Д.,*** действие
ОС Стара Загора, рег. №865, писмени доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №164/2011 г. по описа на ЧСИ М.Д.,***
действие ОС Стара Загора, рег. №865, е образувано на 20.04.2011 г. по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1275/2011 г. по описа на РС Пазарджик, с
който „ДЕНИС-2004“ ООД, С.Г.С. и К.Р.С. са осъдени солидарно да заплатят на
„ПроКредит Банк (България)“ АД сумата 4025,49 лева.
На 28.01.2013 г. на мястото на първоначалния взискател - „ПроКредит Банк
(България)“ АД е конституиран като взискател „Кредитреформ България“ ЕООД
поради настъпило частно правоприемство (договор за цесия). С молба от същата дата (л.
232, том II от изп. дело) от пълномощник на взискателя „Кредитреформ България“
ЕООД, адв. П.П., на ЧСИ Д. е възложено на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да
проучи имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.
С молба от 29.11.2013 г. взискателят „Кредитреформ България“ ЕООД чрез
пълномощник юрк. Р.Х. уведомява ЧСИ Д. за оттегляне на пълномощията от адв. П.П.и
упълномощаването на нови процесуални представители.
Взискателят „Кредитреформ България“ ЕООД е поискал извършването на
справки и изпълнителни действия с молби от 20.02.2014 г. (л. 251, том II от изп. дело),
08.10.2015 г. (л. 273, том II от изп. дело).
С молба от 12.03.2018 г. взискателят „Кредитреформ България“ ЕООД е
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради обстоятелството, че
последната молба, с която са поискани изпълнителни действия по същото, датира
от 2015 г., с вх. номер от 08.10.2015 г.
На 23.03.2018 г. е постановен атакуваният отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, поради липса на основанието по чл. 433, ал. ч, т. 8 от ГПК, както и поради наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 28.05.2019 г. на длъжника С.С. е връчена покана за доброволно
изпълнение, съобщение за предприети изпълнителни действия и съобщение за
конституиран взискател.
В хода на изпълнителното производство са налагани запори върху
получаваното от жалбоподателя трудово възнаграждение, както следва:
1)
със запорно съобщение от 18.10.2012 г., получено
от работодателя „Карго Лайт“ ЕООД, гр. София на 19.10.2012 г. (л. 209, том II от изп. дело);
2)
със запорно съобщение от 24.10.2013 г., получено
от „Карго Лайт“ ЕООД на 25.10.2013 г. (л. 239, том II от изп. дело); напомнително съобщение за наложен запор
от 15.01.2014 г., получено на 17.01.2014 г.;
3)
със запорно съобщение от 06.10.2015 г., получено
от „Карго Лайт“ ЕООД на 07.10.2015 г. (л. 271, том II от изп. дело); с напомнително съобщение от
27.11.2015 г., получено на 30.10.2015 г.;
4)
със запорно съобщение от 02.11.2017 г., получено
от „Карго Лайт“ ЕООД на 09.11.2017 г. (л. 296, том II от изп. дело);
5)
със запорно съобщение от 22.01.2019 г. (л. 314,
том II от
изп. дело); напомнително съобщение, изпратено по електронна поща на 19.04.2019
г. (л. 323, том II от
изп. дело); второ напомнително съобщение, изпратено на 22.05.2019 г.
След конституирането на взискателя „Кредитреформ България“ ЕООД и за
спорния двугодишен период от 08.10.2015 г. до 08.10.2017 г. ЧСИ Д. е изпращала
запорни съобщения до банкови институции, както следва:
1)
запорни съобщения от 06.10.2015 г. до Уникредит
Булбанк АД и Първа инвестиционна банка АД, получени съответно на 09.10.2015 г.
и 12.10.2015 г. (л. 269-270, 277-278)
2)
запорно съобщение от 23.02.2016 г. до Уникредит
Булбанк АД, получено на 24.02.2016 г. (л. 284-285)
3)
запорно съобщение от 02.10.2017 г. до Централна
Кооперативна Банка АД, получено на 11.10.2017 г. (л. 292-293).
Запорни съобщения са изпращани и след този период, както до банкови
институции, така и до работодателя „Карго Лайт“ ЕООД, както е посочено по-горе.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Настоящата жалба е подадена на 04.06.2019 г. по пощата. За отказа на ЧСИ
да прекрати изпълнителното производство, обективиран в разпореждане върху
молбата на взискателя (л. 307, том II от изп. дело), с посочена дата 23.03.2018 г.,
съобщение не е връчвано на страните. Книжа са връчвани на жалбоподателя лично
на 28.05.2019 г. в кантората на ЧСИ, на която дата същият се е запознал с
материалите по изпълнителното дело, видно от заявка за разглеждането му,
находяща се на л. 329 от том II на същото. На същата дата е узнал и за отказа на
ЧСИ, който атакува в едноседмичен срок от узнаване на действието. Поради
изложеното настоящият състав на съда приема, че жалбата е подадена в законния
срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежна страна по изпълнителното дело. С нея
се атакува действие на съдебен изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като взе предвид извършените действия от ЧСИ, предприети по негова
инициатива по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че
производството по делото е било прекратено по силата на закона. Посочените
изпълнителни действия, съгласно разясненията в ТР №2/26.06.2015 г. по т. д.
№2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекъсват давността. В качеството му на овластен от
взискателя по чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е осъществил редица
изпълнителни действия, подробно описани по-горе, с всяко от които е бил
прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Такива действия са извършвани
включително в посочения от жалбоподателя двугодишен период, започващ от
08.10.2015 г. (запорно съобщение от 23.02.2016 г., запорно съобщение от
02.10.2017 г., запорно съобщение от 02.11.2017 г.). Същевременно от ЧСИ са
извършвани и редица справки (за актуално състояние на трудовите договори
длъжника, за банковите му сметки).
На следващо място, изпълнителни действия не само извършвани, но същите
са валидни, предвид и задължителните указания в ТР №3/10.07.2017 г. по т. д.
№3/2015 г., ОСГТК на ВКС. Според дадените там разяснения изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява действие по налагане на запор (т. 5). Що се отнася до
довода за незаконосъобразност на изпълнителните действия по налагане на запора
на трудово възнаграждение на жалбоподателя, същият не подлежи на разглеждане по
същество, доколкото в жалбата не се съдържа искане в този смисъл.
Предвид гореизложеното обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство по изп. дело №164/2011 г. по описа на ЧСИ Маргарита
Д., е законосъобразен, а подадената против него жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С.Г.С., длъжник по изп. дело №164/2011 г. по описа
на ЧСИ М.Д., рег. №865, срещу отказ от 23.03.2018 г. за прекратяване на
изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: