Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във с чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС).

Делото е образувано по жалба от Е. Й. А., с адрес: гр. София, местност Полигона, [адрес] (ателие), и С. Й. У., с адрес: гр. София, [жк], [адрес], срещу Заповед № РД-00-342/22.02.2024 г., издадена от кмета на община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение. Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се изменение на заповедта в тази част и увеличаване на размера на следващото се парично обезщетение.

Кметът на община Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Е. Й. А. и С. Й. У. са съсобственици на урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор 411112.28.91 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил, с площ от 3902 квадратни метра (кв. м). С Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на Общински съвет (ОбС) Кюстендил е одобрен Подробен устройствен план – План за застрояване (ПУП – ПЗ) за разширение на гробищния парк на гр. Кюстендил в местността Белия камък, като в обхвата на същия попада и горепосоченият имот, който преди влизане в сила на подробния устройствен план е с начин на трайно ползване „нива” и с трайно предназначение на територията „земеделска”. На 13.07.2022 г., съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗОС, обявление за предстоящото принудително отчуждаване на засегнатите имоти, частна собственост, е публикувано на интернет страницата на Община Кюстендил и във вестниците „Труд”, „Земя” и „Вяра”, и е поставено на информационното табло в сградата на Община Кюстендил, като за процесния имот е посочено обезщетение в размер на 8963 лева. Обезщетението е определено въз основа на експертна оценка на отчуждавания имот, възложена от Община Кюстендил и изготвена съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗОС от лицензиран оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. С оспорената заповед на основание чл. 25, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗОС, чл. 205, т. 3 от Закона за устройство на територията и влезлия в сила ПУП – ПЗ, одобрен с Решение № 830 по Протокол № 34/28.06.2018 г. на ОбС Кюстендил, е наредено отчуждаването на УПИ с идентификатор 411112.28.91 по КККР на гр. Кюстендил, с площ от 3902 кв. м, местност Жабокрътски рид, собственост на Е. Й. А. и С. Й. У., срещу парично обезщетение в размер на 8963 лева.

По делото са назначени първоначална съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е определило размер на равностойното парично обезщетение за процесния имот 3316,38 лева, и повторна съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението по която равностойното парично обезщетение за имота е в размер на 8357 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 27, ал. 1 от ЗОС, срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лица с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – кметът на община Кюстендил, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Същата е издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е процедурата за издаване на заповедта, регламентирана в чл. 21 – 25 от ЗОС. По делото не е спорно, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта – общинска нужда от изграждане на обект – публична общинска собственост (разширяване на съществуващ гробищен парк), която не може да бъде задоволена по друг начин, и влязъл в сила ПУП – ПЗ, като процесният имот се засяга непосредствено от предвидените дейности. Спорен е единствено въпросът за размера на определеното обезщетение за отчуждавания имот.

По отношение на размера на обезщетението съдът кредитира заключението по повторната съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което е обективно и компетентно изготвено, при съобразяване с изискванията на чл. 22, ал. 5 и 12 от ЗОС. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот (в § 1, т. 1 – 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОС са дадени определения съответно на понятията „равностойно парично обезщетение”, „пазарни цени на имоти със сходни характеристики” и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот”). Според чл. 22, ал. 12 от ЗОС, в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси – за имоти в урбанизираните територии; 2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – за земеделски земи; и 3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите – за горските територии. Вещото е определило равностойното парично обезщетение за процесния имот в размер на 8357 лева. Размерът на равностойното парично обезщетение, възприет от административния орган, е 8963 лева, т.е. по-висок от определения от вещото лице по повторната съдебно-оценителна експертиза, но предвид чл. 271, ал. 1, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК процесната заповед не може да бъде изменена във вреда на жалбоподателите. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Е. Й. А., с адрес: гр. София, местност Полигона, [адрес] (ателие), и С. Й. У., с адрес: гр. София, [жк], [адрес], срещу Заповед № РД-00-342/22.02.2024 г., издадена от кмета на община Кюстендил, в частта относно размера на определеното парично обезщетение.

Решението не подлежи на обжалване.