№ 602
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 9.06.2021 г. на ищеца „Минна компания – П.“ АД срещу
решението от 21.05.2021 г. по т. д. № 144/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав, с което:
са отхвърлени предявените срещу „Трейс БГ“ ЕАД: 1) иск за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от
кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 1.08.2018 г., между ищеца и „Трейс –
пътно строителство” АД, поради невъзможен предмет; 2) иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове
от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 1.04.2019 г., между ищеца и „Трейс –
пътно строителство” АД, поради невъзможен предмет; 3) иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 52 299, 59 лв., представляваща сума,
заплатена без основание;
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че процесните два договора не са с
невъзможен предмет, тъй като не съществуват фактически и правни пречки, които да водят до
невъзможност вещите да възникнат и да се извърши разпореждане с тях. Твърди се, че за да
1
възникнат вещите е необходимо първо да бъде извършено взривяване и след това да бъде
продадена взривената скална маса, а условие за извършване на взривяване е наличието на изготвен
и одобрен годишен експлоатационен проект. Без такъв проект има нормативна забрана за
извършване на взривни дейности. Такъв проект не е имало, което води до невъзможност вещите,
предмет на договорите, да възникнат. Твърди се, че това е правна пречка, която не е преодоляна в
срока на двата договора, поради което е налице правна невъзможност да съществуване на
предмета на договорите.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Трейс БГ“ ЕАД – ответник по исковете – в писмения отговор на процесуалния
си представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество са
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното:
1. Не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) ответникът е концесионер
по действащ договор от 4.05.2001 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни
природни богатства – строителни материали – мрамори, мраморизирани варовици и
доломити, от находище Тополовград, със срок на концесията 35 г.; 2) между страните са
били сключени два договора за продажба – от 1.08.2018 г. със срок до 31.12.2018 г. и от
1.04.2019 г. със срок до 31.12.2019 г.; 3) с двата договора ответникът се е задължил да
продаде на ищеца взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове за цена съответно
1,10 лв. и 1,50 лв. без ДДС за един тон взривена маса, без разходите за взривяване, които
също се поемат от купувача; 4) купувачът се е задължил да закупи по всеки от договорите не
по-малко от 30 000 тона за всяко шестмесечие, а ако не го закупи се задължава да възстанови
в пълен размер платената от продавача годишна концесионна такса; 5) купувачът се е
2
задължил и да заплаща разходите за ел. енергия, вода и охрана на кариерата, за периода на
договорите; 6) ответникът е начислил на ищеца дължими суми по двата договора, за които са
издадени фактури /подробно описани/ за общата сума 52 299,59 лв., от които 19 683 лв. – за
концесионни такси, 1 267,70 лв. – за разходи за ел. енергия, и 31 348,89 лв. – за разходи за
охрана; и 7) ищецът е осчетоводил фактурите, като е погасил задълженията си по тях чрез
плащане или прихващане, за което са съставени двустранни протоколи.
2. Основната теза на ищеца е, че двата процесни договора от 1.08.2018 г. и 1.04.2019 г. са
нищожни поради невъзможен предмет, тъй като за съответната година не е имало изготвен
от ответника и одобрен от Министерството на енергетиката експлоатационен проект с
предвидено взривяване в кариерата, което е пречка за извършването на взривни работи,
което е условие да възникне обекта на продажбите – взривена скална маса. Тази теза обаче е
правно неиздържана.
Договорите биха били нищожни на това основание, ако към момента на сключването
предметите им са фактически или правно невъзможни /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. Фактическа
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него
съществува непреодолима правна пречка – така ТР № 3/28.06.2016 г. на ВКС – ОСГК.
Настоящият казус не попада в нито една от двете посочени хипотези. По-специално не може да
се подведе под обективна правна невъзможност липсата на изготвен и одобрен по надлежния ред
експлоатационен проект /годишен работен проект/, като условие за извършване на взривни работи
в кариерата, тъй като нито се твърди, нито се доказва да е имало обективна невъзможност
такъв проект да бъде изготвен. Задължението за изготвяне на подобен проект и за осигуряването
на одобрение от компетентните органи е на собственика на кариерата, т.е. на продавача по
процесните договори – ответника. Ако той не е изготвил подобен проект и това е необходима
предпоставка за изпълнение на задълженията му по договорите, то се касае до виновно
неизпълнение на договорите от негова страна, а не до обективна невъзможност за изпълнение.
Виновното неизпълнение никога не води до нищожност на договорите, а до други правни
последици – до възможност за развалянето им от другата страна, както и до ангажиране на
договорната отговорност на неизправната страна. Подобни правни последици обаче са извън
предмета на предявените по настоящото дело искове, поради което и съдът не ги разглежда и
обсъжда. Ето защо евентуалната липса на подобни годишни проекти не представлява обективна
непреодолима пречка за възникването на обекта на договорите, а подобна липса има изцяло
субективен характер и тя е била напълно преодолима. По тази причина и договорите не са
нищожни поради невъзможен предмет.
(3) На следващо място, противно на твърденията на ищеца, по делото са представени
доказателства за наличието на одобрени от МЕ годишни проекти за добив на строителни
3
материали от процесното находище за 2018 г. и 2019 г. – писмо с изх. № Е-26-Т-18/3.01.2018 г. и
писмо с изх. № Е-26-Т-626/6.11.2018 г. /л. 63 – 66 от делото на СГС/. Действително, в
представеното уведомително писмо с изх. № 807/4.10.2019 г. /л. 229 – 230 от делото на СГС/
ответникът е уведомил ищеца, че в годишния работен проект за 2019 г. няма предвидено
взривяване в кариера „Тополовград“ и поради тази причина е необходимо изработването на
актуализиран проект за 2019 г., което е свързано със съответните разходи за изработването и
съгласуването. Посочено е, че взривяване ще бъде разрешено след като се обработят
негабаритните късове в забоя и същия бъде почистен, за което ищецът разполага с достъп до
цялата кариера и не е необходимо друго разрешение. Това писмо също е аргумент, че обективна
невъзможност за изготвяне на проект за 2019 г. с предвидено взривяване не е съществувала –
признава се, че изготвянето и одобряването му е било напълно възможно. Отделен е въпросът, че
ако е имало отделена скална маса на терен /необработени негабаритни късове/ не е било нужно да
се извършва взривяване, а ищецът – купувач е могъл да експлоатира именно тази отделена скална
маса.
Същевременно, горното писмо от 4.10.2019 г. не се отнася за 2018 г., за която година ищецът не
е ангажирал подобно доказателство – че одобреният от МЕ годишен работен проект не е
предвиждал взривни работи в кариерата.
При това положение процесните договори не са нищожни поради невъзможност на предмета
им, което води и до неоснователност на предявените искове за прогласяване на тази нищожност,
както и до неоснователност на акцесорните осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
заплатените по договори суми.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на разноски за
въззивното производство има само ответника. Същият е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което искане е основателно, доколкото във въззивното
производство ответникът е защитаван от юрисконсулт. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се
присъди възнаграждение в размер на 450 лв. – във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.05.2021 г. по т. д. № 144/2020 г. на Софийския градски съд,
VІ-17 състав.
ОСЪЖДА „Минна компания – П.“ АД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Ямбол, ул. „Ямболен“ № 13, да заплати на „Трейс БГ“ ЕАД с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Метличина
4
поляна“ № 15, на осн. чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 450 лв. – съдебни разноски за
производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5