Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260509                             27.10.2020 г.                            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                Х граждански състав

На пети октомври                                                                         Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2208 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от „ЮБЦ” ЕООД против Р.Т.Т. и допълнително уточнен иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане към нея в общ размер на 336,17 лв., произтичащо от сключени между ответницата и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Договор за ползване на мобилен номер ********** от 01.08.2016 г., Договор за ползване на мобилен номер ********** от 30.08.2016 г. и Договор за лизинг от 30.08.2016 г. за мобилно устройство YEZZ Andy 3.5.E12 Dual Silver, вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането е формирано от следните суми: 119,54 лв. – неплатена стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,  7,95 лв. – неплатени лизингови вноски и 208,68 лв. – дължими неустойки, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10546/2019 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че между ответницата и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са били сключени горепосочените договори, като за потребените от двата мобилни номера услуги през периода 18.11.2017 г. – 17.02.2018 г. са били издадени ф-ра № **********/18.12.2017 г., ф-ра № **********/18.01.2018 г. и ф-ра № **********/18.02.2018 г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата и е издал крайна  фактура № **********/18.04.2018 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 336,17 лв., в която са фактурирани неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 208,68 лв., неплатените лизингови вноски в размер на 7,95 лв. и стойността на потребените мобилни услуги за предходни периоди в размер на 119,54 лв. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 12.07.2019 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответницата на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, а с Договор за цесия от 29.11.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД, като уведомяването на ответницата за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД. Ищецът не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но с нарочна писмена молба е заявил, че поддържа иска, като е поискал по делото да бъде постановено неприсъствено решение. Представени са писмени доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

Първоначално с исковата молба е бил предявен и установителен иск по отношение на присъдената със заповедта за изпълнение мораторна лихва в размер на 54 лв., но с допълнителна молба е заявен отказ от този иск, поради което в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено. 

В законоустановения едномесечен срок ответницата не е депозирала писмен отговор, не е изразила становище по иска и не е направила доказателствени искания. Същата не се е явила лично в съдебно заседание и не е изпратила процесуален представител, редовно уведомена, като липсва и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

     След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени писмени доказателства (Договор за мобилни услуги от 01.08.2016 г., Договор за мобилни услуги от 30.08.2016 г. и  Договор за лизинг от 30.08.2016 г., сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответницата, 4 бр. фактури, Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, Договор за прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, Договор за цесия от 29.11.2019 г., сключен между „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, потвърждение за прехвърляне на вземане, извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019 г. и уведомление за цесия), които не са оспорени от ответницата и от които може да се направи обоснован извод, че между „Теленор България“ ЕАД и ответницата са били сключени посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и за лизинг, че по тези договори са останали неплатени задължения на ответницата в общ размер от 336,17 лв., както и че тези вземания са били прехвърлени първоначално на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ЕООД, а след това на „ЮБЦ“ ЕООД, като ответницата е била уведомена за тези цесии с връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея.  С оглед на това и при липсата на заявени от ответницата възражения против иска и на представени от нея доказателства съдът намира, че в случая може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения установителен иск.

Предвид вероятната основателност на предявения установителен иск и тъй като ответницата не е представила отговор на исковата молба и не се е явила в съдебно заседание, без да е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие, като същата е била уведомена за последиците от непредставянето на отговор и неявяването й по делото, съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер на 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. - адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

     Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, че същата дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 336,17 лв. (триста тридесет и шест лв. и седемнадесет ст.), представляваща сбор от неплатени задължения по сключени между ответницата и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Договор за мобилни услуги от 01.08.2016 г., Договор за мобилни услуги от 30.08.2016 г. и  Договор за лизинг от 30.08.2016 г., вземанията по които са били прехвърлени на ищеца, както и законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, които вземания са част от предмета на Заповед № 4764/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10546/2019 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лв.), представляваща  направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лв.), представляваща  направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 10546/2019 г. по описа на РС-Бургас.

ПРЕКРАТЯВА частично производството по настоящото дело – в частта относно предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК досежно сумата от 54,00 лв. (петдесет и четири лв.), представляваща обезщетение за забава за периода 07.05.2018 г. – 06.12.2019 г., която сума е част от предмета на Заповед № 4764/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10546/2019 г. по описа на РС-Бургас.

ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 14764/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10546/ 2019 г. по описа на РС-Бургас - в частта относно сумата от 54,00 лв. (петдесет и четири лв.), представляваща обезщетение за забава за периода 07.05.2018 г. – 06.12.2019 г.

Определението за частично прекратяване на производството и за частично обезсилване на заповедта за изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото решение.

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА