Р
Е Ш Е
Н И Е
№261186/5.4.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание,
проведено на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело
№9124/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против „Е.П.”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 09.06.2015 г., без основание, такса за възстановяване
на ел. захранване на обект с адрес: ***, с абонатен № * и клиентски № *, с
титуляр на партидата И.Н.Т., за която такса е издадена фактура № ТП
**********/09.06.2015 г., като вземането на титуляра е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 06.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът твърди, че по силата на
договор за цесия, сключен на 06.09.2016
г. с И.Н.Т., той е придобил вземане в размер на 19.00 лв. – заплатена без
основание сума на 09.06.2015 г. Сочи се, че сумата е платена на ответника, след
издаването на фактура № ТП **********/09.06.2015 г. и същата е начислена като
такса за възстановяване на ел. захранване на обект с адрес: ***, с абонатен № *
и клиентски № *. Твърди се, че ответникът е уведомен за извършената цесия.
Твърди, че липсва договорно основание за ответника да претендира заплащането
ѝ, като евентуално съществуваща клауза в този смисъл, в ОУ на ответника,
е неравноправна. Сочи, че ответникът е длъжен да възстанови захранването
веднага след отпадане необходимостта от прекъсването му. Намира, че сумата от
19 лева е платена без да е налице основание за плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който признава основателността на
предявения иск. Твърди, че уведомлението за цедиране на вземането е получено
едва с връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата. Сочи, че
претендираната от ищеца сума е заплатена незабавно, в срока по чл.131 ГПК.
Отправя искане при разпределяне отговорността за разноски, да бъде съобразена
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът признава иска и не е дал
повод за завеждане на делото.
В открито съдебно заседание ищецът
признава извършеното плащане от страна на ответника, а последният –
основателността на предявения иск. Ищецът отправя искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 237,
ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. При
направено признание на иска с отговора на исковата молба и отправеното искане
на ищеца, съдът не следва да обсъжда приетите доказателства по делото. В
процесния случай, обаче, съдът намира, че макар формално да са налице
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК,
съобразно извършеното признание, тъй като ответникът лично, пред съда заявява,
че признава ищцовата претенция изцяло, а от своя страна ищецът отправя искане
съдът да се произнесе с решение при признание на иска, то това искане не може
да бъде съобразено. По делото са налице данни за извършено плащане на
процесните суми, поради което постановяване на решение при признание на иска ще
противоречи на разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК.
От събраните по делото писмени
доказателства и от изразените становища от страните в открито съдебно
заседание, се установява, че претенцията на ищеца за заплащане на исковата сума
е призната от ответника по основание и размер. Извършеното плащане на дата 09.09.2020
г., от ответника, след връчване препис от исковата молба и приложенията към
същата, потвърждава основателността на предявения иск, като на основание
чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да съобрази това обстоятелство и да отхвърли
предявения иск, но не поради неоснователността му, а поради погасяването му
чрез плащане в хода на процеса.
По искането на ответника за
освобождаване от заплащане на разноски, съдът намира, че в процесния случай не
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.
Действително, ответникът признава претенцията на ищеца изцяло, но признанието
на иска не е достатъчно основание за освобождаване на ответника от
отговорността за заплащане на разноски. Видно от представения отговор на
исковата молба, ответникът не оспорва дължимостта на сумата, а че не е бил
уведомен за извършената цесия. След като не е изпълнил задължение, което
признава, че има, следва да се приеме, че именно поведението на ответника е
дало повод на ищеца за сезиране на съда.
По възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава
възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
ЗА. При данни, че цената на иска е 19 лева,
то размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията,
валидна към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и
изплащане на възнаграждението/, съгласно която, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева,
възнаграждението е в размер на 300 лева. Видно от
приложена по делото фактура, издадена от упълномощения адвокат Димитър Янакиев, доставчикът е регистриран по ЗДДС. Изчислено по указания начин, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 360
с вкл. ДДС. Доколкото
изплатеното адвокатско възнаграждение е в размера, определен с разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, то възражението на ответника за неговата
прекомерност е неоснователно.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 410 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против „Е.П.”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата от 19,00 лв.,
представляваща платена на 09.06.2015 г., без основание, такса за възстановяване
на ел. захранване на обект с адрес: ***, с абонатен № * и клиентски № *, с
титуляр на партидата И.Н.Т., за която такса е издадена фактура № ТП
**********/09.06.2015 г., като вземането на титуляра е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 06.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради
погасяването му чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Е.П.”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 410 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: