Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,… 19…май….2021г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..…… заседание…..на…ДВАДЕСЕТ…и….ПЪРВИ..………АПРИЛ…………… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..ДАФИНКА……БОРИСОВА,….като…разгледа…..докладвано от  съдия….  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…269 ...по описа за 2019г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на  основание   искова молба с Вх.рег.№14074/05.12.2019г. по вх.регистър на Плевенски окръжен съд, (п.к. от 012.2019г.), чрез която  са предявени обективно съединени  преки искове по чл.432 от КЗ с обща цена 70884.00лв.( седемдесет хиляди лв. осемстотин осемдесет и четири лв.), от които иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена 70000.00лв. и иск за обезщетение за имуществени вреди с цена 884.00лв., причинени от ПТП, настъпило  на 03.09.2018г. на път І-6,км 417в посока Бургас, предявени от ищеца С.К.Т., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника адв. М.М. от САК със съдебен адрес ***, против ответника ЗД“***“-АД, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К..

В исковата молба се твърди следното:

На 03.09.2018г., около 18:10ч., на път 1-6 км 417 в посока гр, Бургас, ищецът управлявал с поставен обезопасителен колан собствения си л.а. „*** А8“, с ДК№ ***. В същото време в дясната лента пред него се движел л.а. „***“, с ДК№ ***. Ищецът подал светлинен сигнал и предприел маневра изпреварване на движещия се пред него л.а. „***“ с пълно навлизане в лявата лента за движение. Водачът на л.а. „***“ изненадващо предприел маневра завой на вляво, без да подаде светлинен сигнал и без да пропусне управлявания от ищеца л.а. „***“. Вследствие на това траекториите на двете МПС се пресекли и настъпил първоначален контакт между предната челна дясна част на л.а. „***“ и страничната предна лява част на л.а. „***“. След настъпилия удар между двата автомобила, ищецът  не можал да овладее управлявания от него л.а. „***“, който продължил движението си напред и леко наляво спрямо неговата посока и преустановил движението си извън пътното платно в ливадата до пътя. След удара л.а. „***“ продължил движението си напред и надясно спрямо първоначалната посока. Вследствие на сблъсъка ищецът ударил тялото и главата си в купето на автомобила и изпитал силна и остра болка.

На мястото на инцидента пристигнали екипи на Спешна помощ и Пътна полиция. Бил съставен Протокол за ПТП № 1641718/03.09.2018г., От протокола става ясно, че собственик на л.а. „***“ е Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, а водач е бил Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***. Също така  е  установено, че л.а. „***“ към момента на инцидента е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със "ЗД "***"" АД, обективирана в полица № ***, със срок иа покритие от 29.12.2017г. до 28.12.2018г.. След справка в информационната база на Гаранционния фонд се установява, че застрахователният договор е прекратен на 14.10.2018г..

Във връзка с ПТП-то от 03.09.2018г.,е образувано ДП № 1138/2018г., по описа на РУ- Сливен при ОД на МВР-Сливен. По производството е изготвена авотехническа екпертиза, която установява, че техническата причина, довела до настъпване на удара между л.а. „***“ и л.а. „***“, е предприетата технически неправилна маневра на завой наляво от водача на л.а. „***“ при вече предприета маневра изпреварване от л.а. „***“.

Маневрата изпреварване е предхождала маневрата завой наляво. Технически правилно е водачът на л.а. „***“ да изчака преминаването на л.а. „***“, а след това да предприеме пресичане на лявата лента за завой наляво. Водачът на л.а. „***“ е имал техническата възможност да възприеме движещия се направо вляво от него л.а. „***“, неговото положение и скорост на движение, като го изчака, а след това предприеме пресичане на лявата лента за движение и завой наляво.

Поради тежкото състояние на съпругата на виновния водач - Т.С.Б., ищецът  изразил желание досъдебното производство да бъде прекратено.

В резултат от инцидента от 03.09.2018п, ищецът претърпял множество физически травми, както следва:

Видно от съдебно-медицинска експертиза № 215/2018г., изготвена по ДП № 1138/2018г., по описа на РУ-Сливен при ОД на МВР-Сливен, вследствие на ПТП-то е получил:

-                       Контузия на главата с наличие на повърхностни охлузвания на кожата в лява челна област и леко степенно сътресение на мозъка;

-                      Контузия на гръдния кош с наличие на болезненост и повърхностни охлузвания на кожата в неговата предно-странична повърхност вдясно с КТ данни за малки, двустранни котузионни огнища в белодробния паренхим с оскъден двустранен плеврален излив;

-                      Контузия на лявата ръка в областта на лявата гривнена става /китката/ без клинични и рентгенологични данни за фрактура на костни структури;

Контузия в областта на пояснил сегмент на гръбначния стълб с клинични и инструментални данни от образните изследвания /КАТ/ за наличие на фрактура ивица по долната повърхност на тялото на първи поясен /Л/ прешлен, вентрално /отпред/.

В резултат на удара в областта на главата пострадалият е имал на по-късен етап оплаквания, преценени като последица от сътресение на мозъка. Сътресението на мозъка е било леко степенно и е протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома в съвкупност с контузията на гръдния кош по неговата предно-странична дясна повърхност с контузията на белите дробове, контузията на горната половина на коремната стена и контузията в областта на гривнената става на лявата ръка е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията от такъв характер отзвучават напълно в срок от около 7-10 дни при нормален ход на оздравителния процес.

Счупването на тялото на първи поясен прешлен на гръбначния стълб, без дислокация на костните фрагменти води до затруднения в движенията на снагата за срок не по-малък от 5-6 месеца при нормален ход на оздравителния процес и стрикно спазване на предписаните хигиенно-диетичен, двигателен и рехабилитационен режим. По този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно затруднение движенията на снагата.

Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 13966/03.09.2018г., ищецът има поставена основна диагноза: S34.5 Obs. Fr-rini, лумбален прешлен“.

Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, е имал престой в болничното заведение от 04.09.2018г. до 07.09.2018г.. Окончателната диагноза, която му е била поставена, е: Контузио капитас ет корпорис. Комоцио церебри. Контузио пулмонис. Фрактура корпус вертебре Л1 /832.0/.

Видно от Протокол № 161/21.09.2019г., има поставена диагноза: Contusio capitas et corporis. Comottio cerebri. Contusio pulmonis. Fractura vertebrae LI.

Видно от Протокол № 182/05.10.2019г., има поставена диагноза: Contusio capitas et corporis. Comottio cerebri. Contusio pulmonis. Fractura vertebrae LI.

Процесиите травми се отразили изключително тежко върху физическото му състояние. В острия период, постоянно изпитвал болки в областта на главата, гърба и кръста, които не стихват и до днес. Често губел концентрация и изпитвал непрекъсната умора и остра болка, което се отразявало на работните му задължения. Заради претърпяното комоцио го дразнела силната светлина и шумове.Трябвало да остава на тъмно дори и през светлата част на денонощието. След инцидента не можел да обслужвам бита си и бил принуден да остава на легло през по- голяма част от деня. Към настоящия момент все още изпитва болки в областта на гръбнака и кръста, които не затихват. Все още използва медицински корсет, трудно се придвижва и изпитва непрекъсна остра болка. Налага се да ползва най-различни помощни средства, но болката остава.

Наред с физическите травми преживял и душевни такива. Почувствал основателен страх за живота си. От ужаса, който изпитал, не може да се отърси и до днес. Често сънува кошмари и изпада в пристъп на паника. До момента избягва да управлява и да пътува с автомобил, изпитвайки страх да не бъде ударен отново. Също така и близките му изживяват негативни емоции. Основателно се страхуват и се притесняват за здравословното му състояние. Принудени са били да се грижат за него, както в болничните заведения, така и в домашни условия. Това негово състояние им създава допълнителни затруднения и защото не могат да продължат нормалния си ритъм на живот и да изпълняват ежедневните си задължения.

Наред с неимуществените вреди, претърпял и имуществени такива, свързани с разходи за лечението ми, като съм заплатил суми, както следва:

-                       По Декларация за съгласие от 07.09.2018г. и два фискални бона - 534.00 лева;

-                      По       Фискален бон от 04.09.2018г. - 10.00         лева;

-                      По       Фискален бон от 04.09.2018г. - 300.00 лева

По       Фискален бон от 04.09.2018г. - 10.00         лева;

-                      По       Фискален бон от 17.10.2018г. -20.00          лева;

-                      По       Фискален бон от 17.10.2018г. - 10.00         лева;

Общата сума, която е заплатил за лечението си, възлиза на 884.00 лева.

Въз основа на изложеното на 25.10.2019г. предявил Претенция с вх. № ОК- 674388/25.10.2019г. до ЗД "***" АД, с която поканил застрахователя да му заплати сума в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 03.09.2018г., както и сума в размер на 884 /осемстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението ми, в резултат на ПТП от 03.09.2018г..Към настоящия момент застрахователното дружество не му е изпратило отговор на така предявената претенция и не му е изплатило обезщетение, въпреки че  е изминал дълъг период от време от завеждане на претенцията му; Последната е била предварително формулирана и мотивирана на база на трайната съдебна практика, определяща размера на дължимите застрахователни обезщетения за пострадали при ПТП, с подобни на моите като тежест и вид телесни наранявания, но застрахователното дружество въобще не изпратило отговор, независимо, че в Кодекса за застраховането ясно е предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати или мотивирано да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. С противоречащото на закона поведение ответникът формално признава  основанието му да претендирам дължимо застрахователно обезщетение, като остава само спорен размера на обезщетението, което ще бъде определено от компетентния съд.

Съгласно Застрахователния кодекс Застрахователят ' по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.

По отношение на размера на претенцията, изразява мнение, че неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностното изражение и не подлежат на пряко аритметично изчисляване. Ноторно известно е, че претърпените болки и страдания нямат материален единен еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че в настоящото производство целта ми е да търся от съда справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания на човек, претърпял травми вследствие на ПТП по вина на водач, нарушил правилата за движение по пътищата. Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий за определяне на техния реален размер. По справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволеното увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за които се присъжда такова обезщетение. В конкретния случай са налице нанесени сериозни травми, лечението на които отнема доста продължителен период от време, като наред с това травмите не са отшумели напълно. Поради напредналата му възраст процесиите травми отшумяват изключително бавно, като болката е много по-силна от обикновено. Следва да се отбележи, че до края на живота си няма да може да движи свободно снагата си и ще трябва да се въздържа от тежка физическа работа и системни натоварвания. Несправедливо е от страна на застрахователя да подценява както претърпените болки, така и познанията на пострадалите за оценяване на претърпените неимуществени вреди, като с това си поведение да се налага и да не остава избор на пострадалия за завеждането на гражданско дело, като обезщетението се определи от съда, който да приложи обективните критериите за справедливост.

Петитумът  на исковата молба е да бъде осъден ответникът  ЗД „***“ АД, ЕИК ***да заплати  на ищеца общо сума в размер на 70 884.00 /седемдесет хиляди осемстотин осемдесет и четири/ лева, от които сума в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат ПТП от 03.09.2018г., както и сума в размер 884 /осемстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението ми, в резултат на ПТП от 03.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11Д1,2019г, до окончателното им изплащане.Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Посочва Банкова сметка, ***ението си:

IBAN: ***: ***

При банка: „ОББ“ АД,

Към исковата молба са представени писмени доказателства: 

1/Протокол за ПТП № 1641718/03.09.2018г;

2/ Протокол за оглед на ПТП от 04.09.2018г. и фото-албум;

3/ Авто-техническа експертиза по ДП Х« 1138/2018г., по описа на РУ-Сливен при ОД на МВР-Сливен;

4/ Съдебно-медицинска експертиза Х« 215/2018г„ ДП X» 1138/2018г., по описа на РУ- Сливен при ОД на МВР-Сливен;

5/ Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 13966/03.09.2018г.;

6/ Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД;

7/ Резултати от образно изследване от 03.09.2018г.;

8/ Резултати от връвни изследвания от 03.09.2018г., издадени от МБАЛ „Д-р ***“ АД;

9/ Протокол № 161/21.09.2019г.;

10/Протокол № 182/05.10.2019г.;

11/ Декларация за съгласие от 07.09.2018г. и два фискални бона;

12/ Фискален бон от 04.09.2018г.;

13/ Фискален бон от 04.09.2018г.;

14/ Фискален бон от 04.09.2018г.;

15/ Фискален бон от 17.10.2018г.;

16/ Фискален бон от 17.10.2018г.,

17/ Претенция до застрахователя от 25.10.2019г.

 

Направени са следните  доказателствени искания:

1/Да  бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, който ще установи изложените  факти и обстоятелства в исковата молба, относно преживените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от претърпяното от мен ПТП от 03.09.2018г..

2/Да бъде изискан заверен препис от н.о.х.д. № 772/2019г., по описа на Районен съд-гр. Сливен.

3/Да бъде допусната авто-техническа експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото, да отговори на следните въпроси:

1/ Каква е била пътната обстановка, при която е настъпило процесното ПТП от 03.09.2018г. между л.а. „*** А8“ и л.а. „***“?

2/ Какви са посоките и траекториите на движение на л.а. „*** А8“ и л.а. „***“?

3/ Къде е мястото на удара между л.а. „*** А8“ и л.а. „***“ по дължина и широчина на платното за движение?

4/ Каква е била видимостта в района на произшествието?

5/ Каква е била скоростта на движение на л.а. „*** А8“ в района на произшествието?

6/ Каква е била скоростта на движение на л.а. „***“ в района на произшествието?

7/ Да се определи моментът, в който е възникнала критичната пътна ситуация пред водачите на л.а. „*** А8“ и л.а. „***“?

8/ На какво разстояние се е намирал от мястото на удара л.а. „***“ в момента на възникване на критичната пътна ситуация и къде се е намирал в този момент л.а. „*** А8“?

9/ Определяне мястото, от където водачът на л.а. „***“ е реагирал на опасността?

10/ Водачът на л.а. „***“ имал ли е възможност и време да предотврати удара с л.а. „*** А8“?'

11/Какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП от 03.09.2018г.?

12/ Какви са причините за настъпване на процесното ПТП от 03,09,2018г. от експлоатационно-техническа гледна точка?

13/ Да бъде изготвена мащабна скица на местопроизшествието?

4/Да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и личен преглед на ищеца, да отговори на следните въпроси:

1/ Какви телесни увреждания са  причинени на ищеца  в резултат на настъпилото ПШ от 03.09.2018г.?

2/ Какъв е механизмът на получаването им?

3/ Какви са медико-биологичните квалифициращи признаци и какви са видовете на телесните увреди в съответствие с критериите, посочени в НК?

4/ Какъв е срокът на оздравителния процес на констатираните травматични увреждания при нормално протичане на възстановителния процес и налице ли е усложнение при оздравителния процес?

5/ Да бъде задължено ответното дружество да представи застрахователна полица № BG/02/U7003413885, със срок на покритие от 29.12.2017г. до 28.12.2018п.

Прави се искане, съгласно чл. 133, вр. с чл. 146 от ГПК и с оглед процесуалната позиция на ответната страна, да се предостави на ищеца възможност да ангажира и други доказателства и да направи допълнителни доказателствени искания в първото открито съдебно заседание по настоящето дело.

С Определение №117/17.02.2020г., съдът е признал за установено на основание чл.83,ал.2 от ГПК, че ищецът С.К.Т. няма достатъчно средства за заплащане на такси и разноски и го е освободил от заплащане на такси и разноски в производството по настоящето дело.(л.69 и л.70)

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника -  ЗД „***“-АД  на основание Разпореждане №325/17.02.2020г.(л.73 и сл.).

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника, чрез адв. В.Андреев от САК и  адв. П.Я. от АК-Плевен,, регистриран с Вх.№3649/18.03.2020г.на ПлОС.Към отговора са приложени следните писмени доказателства:Образувана Щета №1910035725825.10.2019г; застрахователна полица №***; Молба №ОК-674388/25.10.2019г. за завеждане на щета и изплащане на неимуществени вреди; Уведомление за необходими документи(л.78 и сл.)

С Молба, регистрирана с Вх.№4966/22.05.2020г., ответникът ЗД“***“-А е уведомил съда, че е оттеглил упълномощаването на всички упълномощени от него адвокати и за в бъдеще дружеството ще се представлява по всички дела от адв.М.И.Г. от САК, или от упълномощен от него адвокат. Към молбата е приложено пълномощно, издадено от ответника ЗД“***“-АД в полза на адв. М.И.Г. от САК.(л.96 и сл.)

На 27.05.2020г. по делото е постъпил отговор на исковата молба, подписан от адвокат М.Г.., регистриран с Вх.№5081/27.05.2020г. с п.к. от 26.05.2020г.(л.99)

С Разпореждане №735/28.05.2020г., съдът е приел, че последният отговор на исковата молба, подаден от новоупълномощен адвокат, е постъпил в срока по чл.367,ал.1 от ГПК, предвид на обстоятелството, че съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено от НС…, през периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. процесуалните срокове спират да текат.Приел, е също така, че отговорът има задължителното съдържание по  чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. В него се изразява следното становище:

                                1.Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил.

                                     2. Оспорва се механизма на ПТП, като  се счита че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставеният по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползва  с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като  се счита, че те не намират опора в доказателствения материал.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица „Гражданска отговорност",  се оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди се, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорваме правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП. На ищецът е издадено наказателно постановление за нарушение, извършено при настъпване на процесното ПТП.

                                     Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС,  се  твърди, че  ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Настъпилите увреждания на С.Т. не са разултат единствено на виновното поведение на водача на сочения за виновен лек автомобил. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалият е поне 90 % /деветдесет процента/.

       На второ, самостоятелно основание, пострадалият С.Т. се е движил с превишена и несъобразена с пълните условия скорост, като по този начин сериозно е утежнил получените от него травми, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалият е поне 90 % /деветдесет процента/.

       На трето, самостоятелно основание, пострадалият С.Т. е предприел изпреварване в района на кръстовище, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалият е поне 90 % /деветдесет процента/.

       Твърди се, че е налице обективна причинно-следствена. връзка между поведението на самият пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан, движение с разрешена / съобразена скорост и/или непредприемане на изпреварване в района на кръстовище, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен.

                                            3. Оспорват се твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорва се , че същите са резултат на реализираното МПС. Няма данни и доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея увреждания. Оспорват се всички твърдения на пострадалия в тази насока. Това твърдение на ищецът не кореспондира с издадения ППТП, в който не са упоменати пострадали лица, а само увредени автомобили и който е подписан от ищеца. Оспорват се твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания. Заявените от пострадалия увреждания и болки и страдания в следствие на тях се дължат единствено на предходни заболявания и на вече проявили се хронично- дегенеративните изменения, от които ищецът е страдала преди ПТП.Оспорват се твърденията,  оздравителния процес да е бил продължителен, тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се установява някаква по-голяма продължителност на оздравителния процес – твърди се, че същото  е следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично- дегенеративни изменения, от които същия страда и които нямат връзка с ПТП.

                                          Оспорва се предявеният иск и по размер. Претендираната с исковата молба сума в размер на 70 000 лева е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД,

Оспорва се изцяло претенцията за имуществени вреди. Ищецът е нямал и в момента няма здравноосигурителни права като не е изпълнявал задълженията си да плаща здравноосигурителни вноски. Всички разноски за лечението му са в следствие на липса на здравноосигурителни права и следва да останат за негова сметка, тъй като се дължат изцяло на негово противоправно поведение. Прави се искане при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид следните обстоятелства: бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето му.

Относно претенцията за лихва за забава. – Оспорва се претенцията за забава като  се твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Действително, ищецът е сезирал дружеството ни с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, без обаче същата да съдържа всички посочени в закона реквизити, в това число банкова сметка *** - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ. Липсват надлежни данни за сметка и на упълномощено лице.Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

Правят се следните доказателствени искания:

1.            Да се назначи   САТЕ, като след запознаване с материалите по делото, вещо лице-автоексперт да даде заключение по следните въпроси:

-                снабден ли е управляваният от ищецът автомобил с предпазни колани на всички седалки, предназначени за водача и пътници и дали тяхната употреба намаля риска от травми;

-                каква е била скоростта на автомобила на ищеца при настъпване на ПТП

2.            Да се назначи СМЕ, след запознаване с материалите по делото, вещото лице да даде отговор и на следните въпроси:

-                с оглед получените травми и механизмът на ПТП има ли медицински данни ищецът да е била с поставен предпазен колан по време на инцидента?

-                при какъв механизъм са получени травмите, този механизъм може ли да бъде избегнат или ограничен при носенето на предпазен колан?

-                ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, щели ли са да претърпят същите увреждания?

-                пострадалият страда ли от съпътстващи заболявания, които да повлияят на лечението й и на възстановителния процес?

-                какъв е обичайният възстановителен период за претърпените от ищцата увреждания?

-                коя част от твърдяните от ищецът разноски за лечението се поема от НЗОК, ако ищецът имаше валидни здравноосигурителни права?

3.         Да се изискат материалите по АНП, изготвена във връзка с ПТП № 1641718/03.09.2018г. по описа на МВР - Сливен

4.  Да се  допусне събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, с чиито показания ще установим механизма на ПТП и поведението на всички участници в него, а именно:

Т.С. Б., с ЕГН ********** и адрес: ***

В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния,  се прави възражение за прекомерност и  искане на основание чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване..

Ответникът моли да се даде възможност с оглед становището на ищеца, да ангажираме доказателства по реда на чл.14б, ал.З от ГПК.

   На основание чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №735/28.05.2020г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищеца С.К.Т. с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.-(л.106 от делото)

   Ищецът С.К., чрез пълномощника адв.М.М. от САК е подал два броя допълнителни искови молби, регистрирани съответно с Вх.№5357/01.06.2020г. и с Вх.№7125/08.07.2020г., но с напълно еднакво съдържание.

 Настоящият съдебен състав намира, че Допълнителната искова  молба с по-малък входящ номер е подадена във връзка с изпратен отговор  Вх.№3649/18.03.2020г.,  подаден от  АД „***“ и от адв.П.Я., от които  пълномощието е оттеглено  съгласно Молба вх.№4966/22.05.2020г.(л.96), а  Допълнителната  искова молба с по-голям входящ номер е подадена от адв. М.Г., който е единствен процесуален представител на застрахователя съгласно същото молба.Затова с Разпореждане №995/ 10.07.2020г., съдът е  приел Допълнителна искова молба Вх.№7125/08.07.2020г.(л.116) В същата се правят следните уточнения:

Водач на л.а. „***“, с ДК№ *** по време на процесното ПТП е бил Т.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, а собственик на превозното средство е Х.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***.  Прави се искане да се допусне поправка в тази част на исковата молба.

В производството до момента са ангажирани убедителни писмени доказателства за виновността на водача - Т.С.Б., което обуславя отговорността на ответното дружество. Установява се, че на 03.09.2018г., около 18:10ч., на път Т6 км 417 в посока гр. Бургас,  ищецът е управлявал с поставен обезопасителен колан собствения си л.а. „*** А8“, с ДК№ ***. В същото време в дясната лента пред него се движил л.а. „***“, с ДК№ ***. Подал светлинен сигнал и предприел маневра изпреварване на движещия се пред него л.а. „***“ с пълно навлизане в лявата лента за движение. Водачът на л.а. „***“ изненадващо предприел маневра завой на вляво, без да подаде светлинен сигнал и без да пропусне управлявания от ищеца л.а. „***“. Вследствие на това траекториите на двете МПС се пресекли и настъпил първоначален контакт между предната челна дясна част на л.а. „***“ и страничната предна лява част на л.а. „***“. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от изготвената по ДП № 1138/2018г., по описа на РУ- Сливен при ОД на МВР-Сливен автотехническа експертиза, която установява, че техническата причина, довела до настъпване на удара между л.а. „***“ и л.а. „***“, е предприетата технически неправилна маневра на завой наляво от водача на л.а. „***“ при вече предприета маневра изпреварване от л.а. „***“. Маневрата изпреварване е предхождала маневрата завой наляво. Технически правилно е водачът на л.а. „***“ да изчака преминаването на л.а. „***“, а след това да предприеме пресичане на лявата лента за завой наляво. Водачът на л.а. „***“ е имал техническата възможност да възприеме движещия се направо вляво от него л.а. „***“, неговото положение и скорост на движение, като го изчака, а след това предприеме пресичане на лявата лента за движение и завой наляво, В този смисъл меко казано несъстоятелни са доводите на процесуаланите представители на ответника, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл. 127 ГПК, че липсва изложение на фактите и обстоятелствата и че застраховате ля не може да организира защитата си....??? Следва да се отбележи, че в исковата молба е направено доказателствено искане за назначаването на САТЕ, която да установи по безспорен начин механизмът на настъпването на процесното ПТП,

Налице  е установено застрахователно правоотношение, ангажиращо отговорността на дружеството. От полица № ***, със срок на покритие от 29.12.2017г. до 28.12.2018г., представена от ответника, се установява, че към момента на инцидента л.а. „***“ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което обуславя отговорността на застрахователя.

Във връзка с направеното оспорване на всички твърдения за вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията следва отново  да се подчертае, че към исковата молба са приложени достатьчно на брой писмени доказателства относно получените от доверителя ми травми. Поискано е назначаването на СМЕ. В искането за СМЕ е поставен и въпрос какъв е механизмът на получаване на травмите, поради което  са несъстоятелни  бланкетните оплаквания на застрахователното дружество, че същите не се в резултат на ПТП-то.

Оспорва се наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. МПС-то, в което е пътувал ищецът, е било технически изправно при настъпване на процесното ПТП. С.Т. е бил с поставен обзопасителен колан, което е допринесло за намаляване на травматичните му увреждания. Получените в резултат на инцидента травми са получени единствено поради неправомерното поведение на водача на л.а. „***“.

Относно възражението за прекомерност на претендираното обезщетение следва да се отбележи, че същото е съобразено с причинените увреждания на пострадалия, както и с последващите имуществени и неимущестявени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от инцидента. Видно от приложените медицински документи в настоящия случаи се касае за сериозни травми. Процесът на възстановяване е бил изключително тежък и дълъг, като ищецът търпи неблагоприятните последици и понастоящем.

По представените от ответника доказателства:

Възразява се срещу приемането на документа именуван, като „ОБРАЗУВАНА ЩЕТА”. Няма данни, кой е съставителя на документа, оспорват се „ умозаключенията написани в него“.

Не  се възразява да бъде приета представената застрахователна полица.

Не  се възразявам да бъде приета представената застрахователна претенция и пълномощно към нея.

Оспорва се представеното писмо от 12.11.2019г. Същото не е достигнало до никой от адресатите му. Не е представено известие за доставяне и не е ясно защо писмото е изпратено на посочения софийски адрес на адвоката. Такъв адрес по преписката не е посочван.

По доказателствените искания на ответника:

Не се противопоставя да бъде разпитан виновния водач Т.С.Б., като  разпитът му да бъде проведен в първото по делото заседание, за да не бъде причина за отлагане на му. Да не бъде уважено искането за разпит на собственика на л.а. „***“ Х.Х.И., като неотносимо, тъй като същият не е свидетел на ПТП-то и показанията му по никакъв начин няма да допринесат за изясняване на обстоятелствата по делото.

Да не бъдат допускани допълнителните въпроси към САТЕ, като неотносими, доколкото същите преповтарят тези, поставени от ищеца с исковата молба. Освен това някои от въпросите като какъв е маханизмът на получаване на травмите и бил ли е пострадалият с предпазен колан, и ако да биха ли настъпили телесните увреждания в същия обем, са извън компетенциите на ВЛ по техническа експертиза.

С Разпореждане №995/10.07.2020г.,  на основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба  на ответника  указание, че в 2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор  със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК.   – (л.116)

В предоставения срок е постъпило писмено изявление, изходящо от ответника, озаглавено  „Отговор на допълнителна искова молба“,рег.Вх.№26017/10.08.2020г.,  подаден от ответника, чрез адв.  И.М.Ж. ***, преупълномощен от адв. М.Г.,в който се изразява следното становище:

С оглед на уточнението в допълнителната молба относно водача на л.а."***" , се заявява, че и след това уточнение  се поддържа възражението, че не са ангажирани към настоящия момент убедителни доказателства относно виновността на  водача Т.Б., които да обуславят отговорността на ответното дружество.

Оспорва се  изложения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, описан в допълнителната искова молба, като  се поддържат оспорванията в тази връзка в отговора на исковата молба.Поддържа всички възражения, твърдения, и оспорвания, изложени в отговора на исковата молба, в т.ч. касаещи наличие на случайно събитие, на съпричиняване от страна на пострадалия и наличие и на негово виновно поведение за настъпването на ПТП. Поддържат се възраженията относно претендираните за търпени неимуществени вреди.Поддържа се оспорването на исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди по размер, респективно дължимите лихви върху тези суми.Поддържат се доказателствените искания по отговора на исковата молба, приет от съда.

Относно искането за поставяне на допълнителни въпроси към GATE, освен тези, посочени в отговора на исковата молба,  да бъдат допуснат и следния допълнителен въпрос:

- Какво е ограничението на скоростта на движение в участъка на процесното ПТП, управлявал ли е ищецът автомобила със скорост над максимално разрешената, и ако да, това допринесло ли е за настъпване на ПТП?

 Прави се искане  с Определението по чл.374, ал.1 от ГПК и/или проект за доклад по делото, да  се укаже необходимост от ангажиране и на други доказателства съобразно указанията на съда по разпределение на доказателствената тежест, и да се предостави възможност за предприемане на  съответните процесуални действия в изпълнение указанията на съда.

Поддържа се наведеното с отговора на исковата молба възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

 С Определение №260021/19.08.2021г., постановено по настоящето дело, съдът е приел,че размяната на книжа е осъществена  в пълен обем и  е  пристъпил към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК. Произнесъл се е по доказателствените искания на страните. Обявил е проект за доклад по делото, който  е обявил на страните.Приел е писмените доказателства, представени  от страните. Допуснал е исканите свидетели, съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. Изискал е за прилагане НОХД№772/2019г. по описа на РС-гр.Сливен и  АНП№1641718/03.09.2018г. по описа на МВР- гр.Сливен. Насрочил е делото за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица.

 По делото са проведени  две открити съдебни заседания -на 21.10.2020г. и на 21.04.2021г, като междувременно производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК- до приключване  с влязъл в сила съдебен акт на производството по АНХД №1219/2019г. по описа на Районен съд-Слиден, образувано  по жалба на ищеца С.К.Т..

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицинска и на авто-техническа експертизи, приложено е приключилото НОХД №772/2019г. по описа на РС-Сливен.

Страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища и представят писмени бележки.

    Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската и авто-техническата  експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

На 03.09.2018г., след обяд, по първокласен път  І-6, в посока Сливен-Бургас, ищецът С.К.Т., който е правоспособен водач,  с постоянен адрес ***, управлявал собствения си лек автомобил марка „*** А8“ с ДК № ***. Пред него, в същата посока се движел, лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от свидетеля Т.С.Б. ***, също правоспособен водач,като автомобилът е собственост на неучастващо в делото лице Х.Х.И.. И  в двата автомобила  като пътници се намирали и други лица.

Времето било светло и сухо, а участъкът от пътя – прав.

На  км 417 на път І-6, преди пътен възел Петолъчката, ищецът С.Т., управлявайки л.а. „*** А8“ с рег.№***, предприел маневра изпреварване на движещия се преди него  л.а. „***“ с  рег.№ ***, управляван от свидетеля Т.Б., като навлязъл изцяло в лявата лента за движение. В същото време,  свидетелят Б.  предприел маневра завой наляво към отбивката за с.***, Община-Сливен,като навлязъл в лявата лента за движение без да изчака преминаването на изпреварващия го автомобил. В резултат  траекториите  на  движение на двете моторни превозни средства се пресичат и  между тях настъпва удар, осъществен посредством  предната челна дясна част на л.а. „*** А8“ и страничната предна лява част на л.а.“***“. Лекият автомобил „*** А8“, управляван от ищеца С.  Т. продължил движението си напред и наляво, излязъл от платното за движение, навлязъл в  ливада и се ударил в дърво. Лекият автомобил „***“, управляван от свидетеля  Т.Б. продължил движението си направо и спрял в уширението на отбивката за с. Г.***.(Скица към заключението на АТЕ на л.177 от настоящето дело)Свидетелят Б. и пътуващите в лекия автомобил „***“ се притекли на помощ на ишеца С.Т. и неговата спътничка. Според показанията на свидетеля Б., ищецът  бил в шок и на въпросите не отговарял адекватно.

Извикани били и пристигнали екипи на Спешна помощ и на Пътна полиция- Сливен. Съставени били АУАН и на двамата водачи.  Ищецът бил откаран с линейка в ЦСМП-Сливен.

Образувано е досъдебно производство. Свидетелят Т.Б. е  предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. чл.342 от НК, - за това, че при управление на МПС нарушил правилата за движение е по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца С.Т., изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата. Въз основа на обвинителния акт, изготвен от РП-Сливен, е образувано НОХД №772/2019г. по описа на Сливенски районен съд, Наказателно отделение. По искане на пострадалия- ищецът С. К.Т., конституиран като частен обвинител, производството по делото е прекратено на основание чл.343,ал.2,т.2 от НК.

С Решение №260112/09.11.2020г., постановено по АНД№1219/2019г. по описа на Сливенски районен съд, влязло в сила на30.12.2020г., е отменено наказателно постановление №18-0804-004213/01.03.2019г., издадено от МВР-Сливен,   с което на ищеца С.К.Т. на основание чл.179,ал.2 във вр. чл.179,ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение по чл.42,ал.1,т.1 от ЗДвП и са отнети 10 точки на основание Наредба №Із-2539 на МВР.

Съгласно авто-техническата експертиза, изготвена  по настоящето дело от в.л. инж.В. П., която не е оспорена от страните, причината за настъпилото ПТП, изразяващо се в удар между л.а. „*** А8“ и „***“, е предприета от  свидетеля Б. като водач на л.а.“***“ маневра „завой наляво“, при движещ се след него л.а.“*** А8“, който е предприел маневра“изпреварване“.  Водачът на л.а. „***“ е следвало да възприеме в огледалото за обратно виждане изпреварващия го л.а.“*** А8“, управляван от ищеца.  Маневрата „изпреварване“ е по-продължителна от маневра „завой наляво“. Водачът на „***“, е следвало да пропусне изпреварващия го автомобил „*** А8“, след което да извърши завой наляво,  изискващ напречно движение на пътното платно.(т.12 от заключението)

Съгласно заключението,  водачът на л.а. „***“ е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, защото е имал възможност да възприеме  движещия се след него л.а. „*** А8“, който  е предприел изпреварване, да го пропусне и след това да завие наляво.  Водачът на л.а. „*** А8“ не е имал техническа възможност да избегне ПТП, движейки се със скорост 105км/ч. при максимално разрешена 90км/ч.Според експертизата, в случая превишената скорост не е предпоставка за настъпване на ПТП, защото ако  ищецът беше управлявал с максимално разрешената скорост от 90км/ч,   удар между двете преводни средства също щеше да настъпи,но по различен начин, като предната дясна част на л.а. „*** А8“ щеше да се удари в задната лява част на „***“.(При реализираното ПТП, ударът е между предната дясна част на „*** А8“ и предната лява част на „Фолксвагназначени са ренгенови изследвания, извършена е консултация с неврохирурген пасат“)

От представената по делото медицинска документация, издадена от МБАЛ „№-р ***“-АД-Сливен и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-ЕАД-Плевен, се установява следното:

След катастрофата пострадалият ищец е приет в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р ***“-АД-Сливен, където е закаран от екипа на ЦДМП. Снета е анамнеза, описано е обективното му състояние, проведени са ренгенови изследвания,  извършена е консултация с неврохирург, назначени  е терапия с дексофен.   Поставена му е диагноза:“Обсервацио фрактура лумбални прешлени“.

Пострадалият е отказал хоспитализация и по негово желание е транспортиран по местоживеенето му в гр.Плевен, където е приет в  Клиника по неврохирургия“ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-ЕАД. Отново е снета анамнеза, установено е обективното му състояние (соматичен, локален и неврологиен статус), извършени са изследвания ( кръвна картина, скенер, ехография на коремни органи, три броя ренгенографии, ЕКГ), проведени са консултативни прегледи с гръден хирург, назначена е терапия. Ходът на заболяването е определен като остър.Изписан е на 07.09.2018г. с окончателна диагноза:“ Контузио  капитис ет корпос; Комоцио целебри;Контузио пулмонис; Фрактура корпус вертебре Л1“. Изходът от заболяванто е определен като добър, дадени са препоръки за спазване на лечебно-охранителен режим – на легло за три седмици, при изправяне да се използва стабилизиращ корсет,  терапия с темпалгин.

Свидетелят С.  С. Т. – син на ищеца, установява, че е видял баща си в Спешно отделение на Плевенската болница. Последният е бил на носилка, „носът му е  бил подут, явно при удара е бил строшен.“ Трудно е дишал, имал е сътресение. В началото въобще не е можел да обръща тялото си. Престоял е три седмици в болнично заведение. И  до сега трудно се обува. Шест месеца само е лежал. Първоначално изобщо не е можел да става.Чак след една година е започнал да се движи. От изписването, в продължение на шест месеца  е носел [1]ортопедичен корсет. Когато се е налагало да отиде до тоалетна е обслужван от свидетеля. Наред с това са му поставяли и инжекции, тъй като е изпитвал  силни болки. И досега ищецът не е преодолял страха от катастрофата, защото когато пътува с автомобил се страхува, когато управлява автомобила си шофира много бавно, поради страх.

От заключението на  съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р д.Д.,поддържана в съдебно заседание, се установява следното:

В резултат на ПТП, настъпило на 03.09.2018г. в района на гр.Сливен, на ищеца  С.К. са причинени следните увреждания:

-контузия(натъртване на меките тъкани) на главата с наличие на повърхностни охлузвания по кожата в лявата челна област и лекостепенно сътресение на мозъка;

- гръдна травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани на гръдния кош с наличие на охлузвания на кожата по предно-страничната повърхност в дясно и компютърно-томографски данни( от скенера) за малки контузни огнища в белодробния паренхим и оскъден плеврален излив;

-контузия (натъртване) на лявата ръка в областта на китката;

-счупване( фрактура) на тялото на първи поясен плешлен, без разместване на фрагментите.

Механизмът на причиняване на горните увреждания, се определя, както следва:

 Уврежданията са причинени в резултат на тъпи травми, получени при удари на главата и тялото на пострадалия  в части на купето на автомобила при разката промяна на скоростта и посоката на движение при процесното ПТП. Отделните увреждания, са причинени, както следва:

-Уврежданията на лявата половина на главата се дължат на удар на главата в лявата врата или лявата автомобилна колонка на купето;

-Уврежданията на китката на лявата ръка най-вероятно са получени при удар на дланта, при опит за подпиране на ръката в арматурното табло в инстинктивното „търсене на опора“ при внезапната промяна на скоростта и посоката при ПТП-то. Възможно е и от удар на ръката в лявата част на волана;

  - Уврежданията в дясната предно-странична повърхност на гръден кош  и горната половина на коремната стена, по своя вид и  локализация се дължат най-вероятно на възпиращото действие на закопан предпазен колан;

-Увреждането в поясната област се дължи на действието на травмиращата инерционна сила по оста на гръбначния стълб от действащите инерционни сили.

Медико-биологичните квалифициращи признаци на уврежданията, са следните:

-Травмите в областта на главата( включително и диагнозата“мозъчно сътресение“), не са обусловили реална опасност за живота по смисъла на чл.129 от НК.По тази причина медико-биологичната квалификация на травмата е „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;

-Гръдната травма ( включително и малките контузни огнища в белодробния паренхим и оскъдния плеврален излив, описано в скенеровото, сами по себе си също не са обусловили реална опасност за живота по смисъла на чл.129 от НК.Поради това медико-биологичната квалификация на травмата е съща“временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;

 -Медико-биологичната квалификация на контузията на лявата ръка сама по себе си е „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.;

-Медико-биологичната квалификация на фрактурата на тялото на първи поясен прешлен е „трайно затрудняване движенията на снагата.“.

Нормалният оздравителен процес при прилагане  на консервативно лечение  е между 6 и 9 месеца. В конкретния случай не са представени медицински документи, установяващи „Усложнения“  и „удължаване“ на оздравителния период. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не изклю(ва с оглед възрастта и наднорменото тегло на пострадалия, при промяна на времето да изпитва болки.

С оглед  вида и локализацията на външните увреждания по кожата на гръдния кош, следва да се приеме, че ищецът С.9 К.Т. е бил с поставен предпазен колан. Ако същият е бил без закопчан предпазен колан, получените черепно-мозъчни травми най-вероятно щяха да бъдат значително по-тежки.

Наличните съпътстващи заболявания на ищеца, отразени в епикризата като артериална хипертония и  затлъстяване втора степен, сами по себе си не могат да повлияят върху  времетраенето и продължителността на оздравителния период.

Съгласно епикризата, издадена от Клиника по неврохирургия, ищецът е лекуван по   клинична пътека №208, заплатена от НЗОК. Няма данни същият да не притежава валидни здравно-осигурителни права.

Представените фискални бонове, са издадени от болниците в гр.Сливен и гр.Плевен, където е пребивавал ищецът след пътно-транспортното произшествие.

За лек  автомобил  марка „***“, с рег.№ ***, собственост на  неучастващо в делото лице Х.Х.И. от с.*** управляван при ПТП от свидетеля Т.  С.Б., е  сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника  - ЗД„***“- АД със седалище и адрес на управление в гр.София,   бул.“***“№87, за което е издадена застрахователната полица е № ***, със срок на действие от 13:00ч. на 29.12.2017г. до 23:59ч. на 28.12.2018г.(л.85 от делото).

С  Молба вх. № ОК-674388/25.10.2029 г., ищецът чрез пълномощника адв. М.М. от САК,  е депозирал  на основание чл.429,ал.1 от КЗ доброволна претенция към ответника като  застраховател, за заплащане на обезщетение  за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 03.09.2018г. в размер общо на 150884.00лв., от които 150хил.лв.-неимуществени вреди и 884.00лв.- имуществени вреди.(л.86)  С Писмо изх.№НЩ-8372/12.11.2019г.,  застрахователят е уведомил ищеца и неговия пълномощник, че няма основание да удовлетвори претенцията, без да представи конкретно посочени документи(л.88)

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е попълнено делото, от показанията на свидетелите  Т.Б. и С. С.  Т., от заключенията на авто-техническата експертиза, изготвена от инж.В.П. и съдебно-медицинкската, изготвена от доц.д-р Д., които не са оспорени от страните, както и от материалите, намиращи се  в приложеното НОХД№772/2019г. по описа на РС-Сливен, производството по което е прекратено.

От изложеното е видно, че  като цяло съдът възприема фактическата обстановка, описана в исковата молба.

Ответникът  не е представил доказателства, които да установяват други фактически положения.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е  сезиран с два броя  обективно съединени  осъдителни искове по чл.432 от КЗ с обща цена 70884.00лв.( седемдесет хиляди лв. осемстотин осемдесет и четири лв.), от които иск за обезщетение за неимуществени вреди с цена 70000.00лв. и иск за обезщетение за имуществени вреди с цена 884.00лв., причинени от ПТП, настъпило  на 03.09.2018г. на път І-6,км 417в посока Бургас, предявени от ищеца С.К.Т., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника адв. М.М. от САК със съдебен адрес ***, против ответника ЗД“***“-АД, ЕИК: ***със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К..Т.е. касае се за т. нар. пряк иск ( в случая съединени преки искове)  на увреденото лице срещу застрахователя на  причинителя на вредата (деликвента),  за обезщетение по    застраховка „Гражданска отговорност“.

По допустимостта на  исковете:

Тъй като със съединените  преки искове  на увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило  на 03.09.2018г., приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя   по ГО на виновния водач на МПС,  а именно  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение.

В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 25.10.2019г(л.56 и сл.), а исковата претенция по прекия иск е заявена  на 04.12.2019г.съгласно пощенското клеймо, и е регистрирана с Вх.№ Вх.№14074/05.12.2019г. по входящия регистър на Плевенски окръжен съд. При тези данни е видно, че към  подаване на преките искове по чл.432 от КЗ,  не е била налице една от процесуалните предпоставки за допустимост на иска - не е изтекъл тримесечният срок по чл.496 от КЗ. С Разпореждане №325/17.02.2020г.(л.73 и сл.) и с Определение №260021/19.08.2020г., постановено по реда на чл.374 от ГПК,, настоящият съдебен състав  е приел, че към момента на постановяване на разпореждането, с което се преценява допустимостта на иска, тримесечният срок  вече е изтекъл. Поради това и в съответствие с разрешението  по идентични казуси, дадено в Определение №477/27.07.2010г. по ч.гр.д.№646/2009г. на ВКС, ІVг.о. и  Определение №339/29.05.2019г. на ВКС по ч.тд.№972/2019г., ІІ т.о.,  делото не следва да се прекратява поради недопустимост на иска, а производството следва да продължи. Това е така, защото според  цитираната практика на ВКС, дори  и при подаването на исковата молба да са съществували процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия  за съществуването или надлежното упражняване  правото на иск, щом при момента на преценка на допустимостта, са налице  всички процесуални предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита санирано и следва да продължи. Следователно, след като ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 25.10.2019г. и е подал исковата молба на 04.12.2019г, тримесечният срок  по чл.496 от КЗ не е изтекъл, но към деня на постановяване на разпореждането, с което съдът преценява допустимостта на иска, с който е сезиран ( 17.02.2020г), тримесечният срок вече е изтекъл. Отчитайки по реда на чл.235,ал.3 от ГПК отпадането на процесуалната пречка за допустимост на иска, настоящият съдебен състав приема,  че искът ( исковете)е допустим.

  Освен това, искът е допустим  и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като е предявен между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки  на чл.432 от КЗ.

По основателността на  исковете:

Отговорността на ответника- застраховател по чл.432 от КЗ е договорна, но предпоставка за възникването й е деликт, осъществен под формата на ПТП от водача на застрахования автомобил.

В тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие;  Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото  увреждане;  Оздравителен период – продължителност и  специфики; Претърпени болки и страдания; Вид и размер на имуществените вреди.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в нея.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи, е установено по категоричен начин, че   в резултат на настъпило ПТП на 03.09.2018г., причинено от л.а. „***“ с рег.№***, за който  с ответника ЗД“***“-АД е сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ и е издадена застрахователна полица№ ***, с период на покритие от 13:00ч. на 29.12.2017г. до 23:59ч. на 28.12.2018г,т.е. включващ застрахователното събитие, на ищеца са причинени   вреди, както следва:

По иска за неимуществени вреди:

Съгласно представената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза,  в резултат на  осъществения при ПТП удар  между две движещи се  моторни превозни средства, на ищеца С. К.Т., който е управлявал л.а. „*** А8“ с рег.№***, са причинени множество телесни  увреждания, изразяващи се в следното: 1)контузия(натъртване на меките тъкани) на главата с наличие на повърхностни охлузвания по кожата в лявата челна област и лекостепенно сътресение на мозъка; 2) гръдна травма, изразяваща се в контузия на меките тъкани на гръдния кош с наличие на охлузвания на кожата по предно-страничната повърхност в дясно и компютърно-томографски данни( от скенера) за малки контузни огнища в белодробния паренхим и оскъден плеврален излив;3)-контузия (натъртване) на лявата ръка в областта на китката;4)счупване( фрактура) на тялото на първи поясен прешлен, без разместване на фрагментите.

По медико-биологичните квалифициращи признаци, първите три групи увреждания (травмите в областта на главата, включително и диагнозата“мозъчно сътресение“,  гръдната травма, включително и малките контузни огнища в белодробния паренхим и оскъдния плеврален излив,  и контузията на лявата ръка) представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 Медико-биологичната квалификация на фрактурата на тялото на първи поясен прешлен  обаче е „трайно затрудняване движенията на снагата“,представлява средна телесна повреда по Наказателния кодекс и затова свидетелят Т.Б.  е  бил обвинен в извършване на престъпление и предаден на съд, но наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата и в частност показанията на свидетеля С. С., както и  с оглед  общоизвестни факти, съдът приема,  че винаги  след ПТП пострадалите изживяват стрес, уплаха, паника и  други неприятни емоции, които  допълнително влошават качеството им на живот.

Въз основа на неоспорената автотехническа експертиза, съдът приема, че  за настъпването на ПТП, при което е пострадал ищецът,  причината е поведението на свидетеля Т.Б., който е нарушил правилата за движение по чл.20,ал.1,чл.25,ал.1 и чл.26 от ЗДвП, тъй като не е  изпълнил  общото задължение на водачите  за непрекъснато контролиране на пътната обстановка и управляваното МПС и неправилно е предприел маневра „завой на ляво“, като не е пропуснал изпреварващия го  лек автомобил „*** А8“, управляван от ищеца.

Ответникът възразява, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като   е карал с превишена скорост и е  предприел изпреварване, въпреки наличието на знак „забранено изпреварването“ . Съдът приема възраженията за неоснователни. – От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че пострадалият е управлявал със скорост 105км/ч, при максимално разрешена 90км/ч. Независимо от това, както в писменото изложение, така и при разпита в о.с.з. в.л. инж.П. е посочил, че   с оглед конкретните данни за разстоянието между тях преди предприемане на маневрата“завой на ляво“,  ударът между двете МПС нямаше  да бъде избегнат и при разрешената скорост, а именно: В случая ударът е осъществен между предната част на лекия автомобил „*** А8“, управляван от ищеца и предната лява част на автомобила „***4, управляван от свидетеля Б.. При евентуално движение със скорост в рамките на допустимата от 90км/ч, ударът щеше да настъпи между предната част на „*** А8“ и задната лява част на „***“. Т.е. и в двата случая, ударът ще бъде понесен от предната част на управлявания от ищеца автомобил, от което  биха последвали същите увреждания за ищеца;  Съдът не приема, че ищецът е нарушил пътен знак „забранено изпреварване“, тъй като такъв е наличен съгласно представената пътна схема в последното съдебно заседание, актуална към настоящия момент. В делото обаче не се съдържат доказателства за пътната сигнализация към момента на процесното ПТП-03.09.2018г. – В представените протоколи за оглед  на местопроизшествие и снимков материал, създадени непосредствено след ПТП, не е отразено наличието на такъв забранителен знак. Неговото съществуване не е третирано и в прекратеното наказателно производство, както и в административно-наказателното производство, образувано срещу  ищеца.(Напълно е възможно знакът да е поставен след  процесното ПТП с цел да се предотврати настъпването на други произшествия),

Също така, съгласно заключението на авто-техническата експертиза, няма данни свидетелят Б. да е сигнализирал, че  ще предприема маневра „завой на ляво“.

Съдебно-медицинската експертиза е категорична, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, което обстоятелство в значителна степен е намалило настъпилите вреди.

Издаденото срещу него Наказателно постановление за  административно нарушение по ЗДВП, е отменено с влязло в сила Решение на Сливенски районен съд, постановено по АНХД№1219/201г.(л.208)

Мотивиран от горното, съдът приема, че  от доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, не се установява съпричиняване  на  увреждането от страна на пострадалия.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважи искът за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

От медицинската експертиза е установено, че в резултат на   процесното ПТП, на ищеца са причинени множество увреждания, всяко от което самостоятелно води до разстройство на здравето, болки и страдания.  Макар само едно от уврежданията ( фрактура на тялото на първи поясен прешлен) да съставлява средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, съчетаването му с множество други увреждания, водещи до временно разстройство на здравето, макар и неопасно за живота,   реално  води до много по-силно влошаване здравето на пострадалия и  повече неприятни изживявания. – Травмата в областта на главата е довела до временна загуба на съзнание; Травмата в гръдната област е довела до затрудняване на дишането и болки; Травмата в областта за китката води до болки и ограничаване на движенията. Тези обстоятелства правят оздравителният период по-труден, болезнен и мъчителен.. Максималният оздравителен период за най-тежките от  констатираните  телесни увреждания на ищеца (на поясния прешлен) е до девет месеца. В о.с.з. обаче в.л. доц.д-р Д. пояснява, че поради възрастта на пострадалия и телесната му маса, може да изпитва болки при влошаване на времето.

От показанията на свидетеля С. С. Т., се установява, че  около  шест месеца, ищецът  е бил принуден само да лежи, не е могъл да става сам, не е бил в състояние да се обслужва. Съдът приема, че тези обстоятелства значително влошават качеството на живот, поставят пострадалия в зависимост от грижите не други хора ( най-вече близките), понижават самочувствието му  и влияят неблагоприятно на психиката. Освен това, свидетелят установява, че  ищецът не е преодолял страха от катастрофата, който се изявява при шофиране и дори при пътуване с автомобил.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както като физически увреждания, болки и страдания, така и като неприятни емоционални изживявания.

 В исковата молба не се твърди и  не са представени доказателства, от които да се направи извод за отклонение от нормалното развитие на оздравителния процес.  Според в.л. доц.д-р Д. липсва медицинска документация за усложнения във връзка с оздравителния процес.

Съобразявайки настъпилите увреждания на здравето на ищеца,лечението „режим на легло“, продължителната неподвижност, затрудненията в движенията, множеството по-леки увреждания, които утежняват общото здравословно състояние, претърпените   болки, страдания и неприятни емоционални изживявания, социално -икономическата обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че  за  възстановяване на претърпените неимуществени вреди, е необходимо обезщетение от 60000.00лв.(шестдесет хиляди лв.)

 Следователно, ответникът  като застраховател на  автомобила, управляван от виновния водач (деликвента)  по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищеца  като увредено лице, обезщетение  по справедливост съгласно чл.52  от ЗЗД  в размер на 60000лв.(шестдесет хиляди лв.).

За разликата от 60хил.до 70 хил.лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. – Преди всичко претендираната сума от 70хил.лв. е твърде завишена с оглед  характера на увреждането, социално- икономическите условия в страната и съдебната практика. Освен това,  от представената медицинска документация не се установява отклонение от нормалния оздравителен процес и  усложнения при лечението е възстановяването.

Възражението на ответника за съпричиняване е недоказано, поради което съдът не прилага разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, за намаляване на размера на присъжданото обезщетение.

Неоснователно е   възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция, тъй като по делото по несъмнен начин е доказано, че  ищецът е пострадал в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на л.а. „***“ с рег.№***, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ и е издадена застрахователна полица с период на покритие включващ датата на настъпилото ПТП като застрахователно събитие.

Относно иска за имуществени вреди:

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 884лв., представляващи разходи за лечение.

Представил е разходни документи, издадени от МБАЛ“Д-р ***“-АД-Сливен и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“-ЕАД-Плевен, както следва:

-                      Декларация за съгласие от 07.09.2018г. и два фискални бона - 534.00 лева;

-                       Фискален бон от 04.09.2018г. - 10.00        лева;

-                      Фискален бон от 04.09.2018г. - 300.00 лева;

            Фискален бон от 04.09.2018г. - 10.00         лева;

-                      Фискален бон от 17.10.2018г. -20.00          лева;

-                      Фискален бон от 17.10.2018г. - 10.00         лева;

                                  От данните, вписани във фискалните бонове, се установява следното: На 2 от тях, всеки от по 30лв. е отбелязано, че са за потребителска такса; На един е посочено, че сумата от 300лв. е за транспорт на болен.В останалите е посочена здравна услуга от 444лв., медицинска услуга от 20лв. и други услуги от 90лв.

                                      Общият размер на сумите по разходните документи е 884.00лв.

                                       Съдебно-медицинската експертиза е посочила, че при болнично лечение здравно-осигурените лица заплащат потребителска такса; Заплащат се още метални импланти, очни протези, ортопедични ортези и корсети, какъвто е процесния случай.

                                Като съобрази издателите на представените  фискални документи( болници в гр.Сливен и гр.Плевен), времето на издаването ( непосредствено след процесното ПТП, по време на болничния  престой на ищеца) и вида на разходите, съдът намира, че  претенцията на ищеца произтича от разходи за лечение на уврежданията, настъпили в резултат на ПТП, причинено виновно  на 03.09.2018г.Същата е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.

                                     Неоснователно е възражението на ответника, че претендираните разходи са направени, тъй като ищецът не е бил здравно-осигурен. – В заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че лицето е лекувано по клинична пътека, от което следва, че същият е здравно-осигурен. Съдът посочва, че  при лечение в болниците, които имат  правен статут на търговски дружества, не всички  разходи се поемат от НЗОК. Следователно, текстът на представената Декларация- съгласие не може да се тълкува единствено в смисъла, посочен от ответника( когато лекуваният не е  здравно-осигурен), но и за случаите, когато заплащането на определени дейности и разходи не се поемат от НЗОК.  В процесния случай е установено, че пострадалият е транспортиран от Сливен до Плевен, заплатил е потребителска такса за двете болнични заведения, в които е пребивавал,  следвало е да закупи ортопедичен корсет, който е елемент от лечението на основното  и най-нежно увреждане, представляващо счупване тяло на първи поясен прешлен.

                                         Въз основа на представените  фискални бонове и заключението на  съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че искът за имуществени вреди е основателен и доказан изцяло.

.

Относно лихвата върху присъденото обезщетение по двата обективно  съединени иска:

В исковата молба се претендира  присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 11.11.2019г.-датата, на която ищецът счита, че изтича 15 дневния срок от представяне на всички доказателства по чл.106 от КЗ.  Съдът намира, че относно началната дата за присъждане на лихва, претенцията е неоснватлна, поради следното: Отговорността на застрахователното дружество към пострадалото лице не е деликтна, а договорна, тъй като се основава на сключен договор „Гражданска отговорност“ по отношение на  автомобила, управляван от виновния водач.Затова   моментът на забавата, от който се дължи лихва, се определя  като функция на датата,  на която е заявена претенцията на пострадалите  по чл.380 от КЗ за извън-съдебно уреждане на спора и сроковете за произнасяне от страна на застрахователя. В разпоредбата на чл.497 от КЗ са уредени няколко хипотези, за определяне началната дата за присъждане на лихва. В процесния случай, като съобрази данните по делото, съдът приема, че лихвата върху  присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди  би следвало да се дължи съгласно чл.497,ал.1,т.2 във вр. чл.496,ал.1 от КЗ - след изтичане на три месеца от датата на предявяване на претенцията по чл.380 от КЗ, защото видно от писмото на застрахователя на л.88, пострадалият не е представил  конкретни доказателства, които са абсолютна предпоставка за изплащане на обезщетение. Тъй като обаче исковата молба, чрез която са обективирани исковете по чл.432 от КЗ е подадена преди изтичането на тримесечния срок,  лихвата за забава следва да се присъди от нейното подаване, което е станало по пощата и пликът носи клеймо на подателя от 04.12.2019г.

Относно разноските:

Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК, ищецът е  освободен от внасяне на такси и разноски.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от иска, което означава  д.т. от 2400.00лв.( две хиляди и четиристотина лв.) върху присъденото обезщетение  за неимуществени вреди от 60000.00лв.( шестдесет хиляди лв.) и д.т. от 50.00лв.( петдесет лв.) върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 884.00лв., или общо 2450.00лв.- държавна такса върху уважената част от предявените обективно съединени искове за парични вземания.

Ищецът не претендира заплащане на разноски и не е доказал такъв разход.

Пълномощникът на  ищеца – адв. М.М. претендира  присъждане на адвокатско  възнаграждение  съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото и участието на адвоката в производството, намира, че с оглед уважената част от иска  за неимуществени вреди  за, на пълномощника на ищеца  - адв.М. следва да се определи възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на  2330.00лв.( две хиляди триста и тридесет лв), изчислено, както  следва: (830лв.+ 3% върху 50000.00лв.= 830.лв.+1500лв.=2330.00лв.) Върху  уважената част от иска за неимуществени вреди, дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г. на ВАдС е 300.00лв. Общо, ответникът следва да      бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на 2630.00лв.( две хиляди шесттони и тридесет лв.)

Ответникът  ЗД“***“-АД, претендира заплащане на адвокатско възнаграждение  за адв. Т. М. в размер на 3240лв., съгласно  на §2а от Наредба №1/2004г. на ВАдС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. (л.121 от делото) Съдът  приема, че  договорът за правна защита и съдействие на л.122 има характера на разписка за получаване на уговорената сума.С оглед отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на 10хил.лв., ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540.00лв.( петстотин и четиридесет лв.)

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски. От бюджета на съда са преведени 200.00лв. за изготвяне на  авто-техническа експертиза и 200.00лв. – за съдебно-медицинска, или общо 400.00лв.Двете експертизи да допринесли за изясняване обстоятелствата по делото и тъй като   исковата претенция частично се уважава, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 400.00лв. ( четиристотин лв.) – разходи за експертиза.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

               Р   Е   Ш   И   :

 

 ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Т., ЕГН-********** ***  и съдебен адрес адв.М.М. ***, на основание чл.432 от КЗ във вр. чл.52  от ЗЗД, СУМАТА  от 60 000.00лв.( шестдесет  хиляди лв.) - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от  водач на  л.а. „***“ („***“) с рег.№ ***,  на 03.09.2018г, след обед, на път І-6, км.417, посока Сливен-Бургас, преди пътен възел „Петолъчката“, при  сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG /02/11**********, издадена от  ЗД“***“-АД-София, със срок на валидност от 29.12.2017г. до 28.12.2018г, ведно със законната лихва върху сумата от 60000.00лв., считано от 04.12.2019г. до окончателното изплащане, КАТО за СУМАТА от 10000.00лв.( десет хиляди лв), представляваща РАЗЛИКА от 60000.00лв.( шестдесет хиляди лв.) до 70000.00лв.(седемдесет хиляди лв.) и за присъждане на законна ЛИХВА  върху главницата от 60000.00лв. за периода от 11.11.2019г. до 04.12.2019, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Т., ЕГН-********** ***  и съдебен адрес адв.М.М. ***, на основание чл.432 от КЗ във вр. чл.52  от ЗЗД, СУМАТА  от 884.00лв.( осемстотин осемдесет и четири лв.) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от  водач на  л.а. „***“ („***“) с рег.№ ***,  на 03.09.2018г, след обед, на път І-6, км.417, посока Сливен-Бургас, преди пътен възел „Петолъчката“, при  сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG /02/11**********, издадена от  ЗД“***“-АД-София, със срок на валидност от 29.12.2017г. до 28.12.2018г, ведно със законната лихва върху сумата от 884.00лв., считано от 04.12.2019г. до окончателното изплащане, КАТО за  присъждане на законна ЛИХВА  върху главницата от 884.00лв. за периода от 11.11.2019г. до 04.12.2019, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПРИСЪДЕНИТЕ сума да се преведат по банковата сметка на ищеца:IBAN:***; BIC: *** „ОББ“-АД.

 

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 2450.00лв.(  две хиляди четиристотин и петдесет лв.) върху уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2  от ГПК , по сметка на Плевенски окръжен съд, СУМАТА  от 400.00лв.( четиристотин лв.) – възнаграждение за вещи лица.

 

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.М. от САК с адрес ***, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение  в размер на 2630.00лв.(две хиляди шестстотин и тридесет лв.)

 

ОСЪЖДА С.К.Т., ЕГН-********** ***  и съдебен адрес адв.М.М. ***,  ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №87,  РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на 540.00лв.( петстотин  и четиридесет лв.)

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: