№ 366
гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Б., подадена чрез кмета инж. К.В. , с
адрес : гр. Б., ул. „О. „ № 4А против Решение № 236/08.03.2022 г. , постановено по гр.д. №
2782/2021 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е признато за установено по отношение
на ответника Община Б., ЕИК *********, че ищецът А. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр.
П., ж.к. "Т.", бл. 1, вх. Г, ап. 14, е собственик на поземлен имот с идентификатор
03592.503.386 /нула, три, пет, девет, две, точка, пет, нула, три, точка, три, осем, шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-
34/20.05.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 895 кв.м., с адрес: гр. Б., ул.
"С.Ш.", трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: 03592.503.385, 03592.503.384,
03592.503.1775, 03592.503.387, 03592.503.9539, придобита по наследство от неговия дядо А.
Й. В. и придобивна давност и са присъдени сторените разноски.
В жалбата на Община Б. чрез представляващия я кмет се твърди , че решението е
недопустимо , тъй като е постановено по недопустим иск. Поддържа се , че за ищеца липсва
правен интерес от така предявения иск поради липса на активна материална легитимация.
Липсата на правен интерес се обосновава с факта, че ищецът не е предявил друг иск –
ревандикационен с правно основание чл. 108 ЗС. Алтернативно сочи, че решението е
неправилно, поради необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила,
отнасящи се до правилното разпределяне на доказателствената тежест и преценката на
всички събрани доказателства. Твърди, че праводателят на ищеца не е притежавал титул на
собственост и поради това съдът неправилно приел само въз основа на вписванията в
разписните книги , че наследодателят А. Й. В. е бил собственик на този имот. Поддържа се ,
че самият ищец не притежава редовен документ за собственост в законоустановената
1
нотариална форма и поради това не може да се легитимира като собственик на имота.
Поддържа се , че ищецът не бил доказал , че през годините имотът е бил застроен – напротив
– в КК и регистри на града , същият имот бил записан като незастроен. Не било доказано по
несъмнен начин , че самият ищец е станал собственик на имота, тъй като общият
наследодател е имал и други наследници и ищецът не е доказал, че той еднолично е
придобил правото на собственост върху имота. Поддържа се още, че процесният имот не е
имал собственик през годините и поради това по силата на Закона за държавните имоти е
станал държавен,а по-късно по силата на Закона за общинската собственост е станал
общински. Затова и ответната община правилно и законосъобразно го е актувала като
такъв. От тук се изтъква довод, че върху такъв имот не е текла придобивна давност и
ищецът не е могъл да го придобие на това основание. Искането е решението да бъде
отменено, ведно с присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Й. П. чрез пълномощника си
адв. В. И. – Спасова оспорва жалбата. Намира за неоснователни възраженията за
недопустимост на съдебния акт. Оспорва и възраженията за необоснованост на акта и
допуснати съществени процесуални нарушения. Намира решението на районния съд за
правилно и мотивирано, постановено след цялостен анализ на събраните доказателства.
Искането е да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание- ответникът по жалбата чрез своят процесуален представител ,
поддържа възраженията изложени в отговора и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя се списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени разноски.
Окръжен съд – Пазарджик като разгледа жалбата в рамките на наведените основания
и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу
подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, но разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са основателни наведените доводи за недопустимост на решението.
Предявеният иск е допустим. За ищеца съществува правен интерес да установи
правото си на собственост върху спорния имот , тъй като актуването му като общински
легитимира ответника като титуляр на правото на собственост. Това смущава и накърнява
абсолютното право на собственост на ищеца и обосновава правния му интерес от
установяването му.
Исковата молба е редовна. Ясно са изложени доводите на ищеца, че е собственик по
наследство и давностно владение на недвижим имот, индивидуализиран по КККР на гр. Б. ,
за който вече е издаден акт за общинска собственост. В този смисъл е и отправеното до съда
искане: да бъде установено между страните, че ищецът е собственик на спорния имот, при
положение, че се поддържа , че винаги е бил във владение на ищеца и неговото семейство.
Вярна е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска-
установителния иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК.
Разгледано по същество обжалваното решение е правилно.
Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124
ГПК за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ответната община -
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 035992.503.386 по КККР на гр. Б., одобрени със
Заповед № № РД -18-34/20.05.2011 г. на ИД на АГКК – актуван като общински с акт за
общинска собственост № 6781 / 14.06.2021 г.
От писмените доказателства по делото се установява, че на стр. 65 от разписен лист
2
към проекта за дворищна регулация на гр. Б., процесният имот е с номерация № 386 ,
попадащ в парцел VІІ – 99 с предназначение „ нива „ със собственик А. Й. В.. В същото
писмено доказателство липсва отбелязване за наличен документ за собственост. Със същата
номерация по предходен план , имотът е индивидуализиран в представената по делото
скица , издадена от СГКК гр. Пазарджик , като освен това като едноличен собственик на
процесия имот с настоящата идентификация № 03592.503.386 – е посочен А. Й. Втренски.
Косвени данни , имащи отношение към изясняването на настоящия правен спор се
съдържат в представени като писмени доказателства нотариални актове, касаещи сделки
със собствеността на съседния имот № 385, от които е видно , че първоначално
прехвърлителката на този имот се е снабдила с нотариален акт за собственост върху
имота, придобита по "давностно владение и наследство", а през юли 2008 г. година е
продала имота на трети лице. И в двата нотариални акта са изброени съседите на имота, в
това число – процесния имот пл. № 386 , за който е посочено, че е собствен на А. Й. В..
От представеното копие от удостоверение за наследници изх. № ГРАО -1163/
19.05.2021 г. безспорно се установява, че ищецът А. Й. П. е един от наследниците на А. Й.
П. / В. -според представената нотариално заверена декларация/- съответно от коляното на
сина на общия наследодател – Й. А.ов П. починал през 2000 г. Общият наследодател е
роден през 1914 г. и е починал през 1981 г.
В служба "Местни данъци и такси" към Община Б. имотът към 2021 г. е отразен като
собственост на ищеца А. П. и двамата му племенници Й. и О., съгласно подадена
декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2000 г. - след смъртта на Й. П., от името на неговата
преживяла съпруга С. П.а. Данъците за имота са заплащани през годините след 2000 г. от А.
П. /това не е спорно, а по делото са представени квитанции за платени данъци за периода
2018-2021 г./. Не е спорно, а и от другите представени по делото писмени доказателства се
установява, че в момента в имота няма използваема сграда, в списъка към КККР той е
определен като незастроен и в скицата липсва нанесена сграда.
От друга страна по делото са събрани гласни доказателства, които следва да бъдат
кредитирани изцяло , тъй като съдържат ясни , логични и безпротиворечиви показания на
разпитаните свидетели М. А.ова Д. и И.В.А. , които установяват , в процесния поземлен
имот са налице основи на стара разрушена сграда, която някога е представлявала къщата на
А. В. и неговото семейство до около 1964 г. , когато бащата на ищеца Й. П. със съпругата и
родителите си се премества в гр. Б. и оттогава имотът е ползван само като градина за
земеделски цели. Свидетелката Д. е категорична, че както тя, така и останалите членове на
тяхното семейство са знаели, че имотът ще остане за единствения син - нейния брат, и са
били съгласни с това. По-късно, след смъртта на този брат, имотът е бил ползван от неговия
син - ищеца А. П., по данни и на двете свидетелки /първата М. Д. леля , а втората - И.А.
братовчедка на ищеца, живееща в гр. Б.). Й. П. е починал през 2000 г., съпругата му С. -
през 2019 г.
От другите представени по делото писмени доказателства се установява , че през м.
май 2021 г. ищецът решава да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй
като не разполага с друг документ за собственост. Той внася искане до Община Б. за
удостоверяване в молбата - декларация, която ще се подаде до нотариуса, че имотът не е
общинска собственост. Веднага след внасянето на искането за издаване на изискуемия в
нотариалното производство документ - е издаден процесният акт за частна общинска
собственост от 14.06.2021 г. Като правно основание за придобиването на собствеността в
него е посочен чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост.
При така установените правнорелевантни факти въззивният съд намира предявеният
иск за основателен, а обжалваното решение за правилно.
За да е основателен искът, следва при условията на пълно и главно доказване ищецът
да установи, че е собственик на твърдяното от него основание /давностно владение и
3
наследяване/ на спорния имот.
Владението представлява осъществяване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Намерението за своене се презумира от
чл. 69 ЗС до установяване на противното.
За да породи владението желаните от ищеца правни последици /придобиване на
правото на собственост/, следва то да е явно, несъмнено, спокойно, постоянно и
непрекъснато.
Осъществяването на фактическа власт върху поземления имот от ищеца, се
установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели и
косвено от представени писмени доказателства/ данни за плащането на данъци/.
Свидетелите също установяват началото на давностното владение, както на бащата на
ищеца , така и на него самия / след смъртта на съответните наследодатели / , като това
владение безспорно продължава и към момента. За свидетелите, а и за всяко друго лице не е
имало съмнение, че именно ищецът осъществява фактическа власт върху имота. Владението
е несъмнено – ищецът не е имал качеството на държател, поради което няма съмнение, че е
осъществявал фактическата власт за себе си, а не за другиго. Владението е установено от
ищеца и осъществявано от него спокойно – осъществяването на фактическата власт върху
имота е започнало след смъртта на неговия баща през 2000 г. , а преди това от последния
след смъртта през 1981 г. на неговия баща / дядо на ищеца / Владението е постоянно –
упражнявано е повече от 40 години, а ищецът лично – повече от 20 години , поради което
няма случаен характер, а обективира трайно намерение за своене на вещта. Владението е
непрекъснато, тъй като няма данни фактическата власт да е била прекъсвана за повече от 6
месеца.
Обстоятелството, че съгласно разписния лист към проекта за дворищна регулация
имотът е описан като нива , не води до извода, че той е имал земеделски характер.
Напротив- проектът е предвиждал включването на имота в дворищната регулация , а от
неопроверганите свидетелски показания се установява, че този имот е имал и е запазил
селищния си характер, тъй като е представлявал дворно място , с построена в него жилищна
сграда. Няма данни този спорен имот , да е бил обобществяван и включван в блок на ТКЗС.
Липсват и каквито и да било твърдения в тази посока. Ето защо процесният имот не е
общинска собственост по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ и придобиването му чрез давностно
владение не е забранено от закона. В съдебната практика се приема , че такива земи не
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал.
2 ЗВСОНИ, нито чл.19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл.86 ЗС за придобиване
по давност, доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не
са одържавени /вж. Решение № 145/16.11.2016г. по гр.д. №2412/2016г., II г.о., Решение №
100 от 23.07.10г. по гр. д. № 3426/08 г., ІV г. о., Решение № 249 от 4.07.11 г. по гр. д. №
621/10 год. І г. о./.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд и в посока на доводите
на ответната страна , отричащи претендираното от ищеца право на собственост, а именно –
че процесният имот не е имал друг собственик , поради което е станал държавен , а по
силата на ЗОбС – и частна общинска собственост. В процесния Акт за общинска
собственост , като основание за придобиване на собственост е посочен бланкетно целия
текст на чл. 2, ал. 1 от ЗОС, изброяващ всички възможни начини за придобиване на
собственост от общините. Изтъкнатото в настоящото производство основание - липса на
друг собственик – е било основание за придобиване на собственост от държавата или
общината при действието на Закона за държавните имоти от 1941 г., чл. 6 от ЗС от 1951 г.,
евентуално на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г. Действително до 1991 г. ЗС е забранявал
да се придобиват по давност държавни имоти, а след отмяната на това правило по
отношение на имотите частна държавна и общинска собственост придобивна давност срещу
държавата и общините е спряна със закон до края на 2022 г. Но по настоящото дело
анализът на всички събрани по делото доказателства не обосновават извод , че процесният
4
имот е бил без собственик в който и да било момент между 1941 г., когато за пръв път е
въведено със закон правилото за придобиване от държавата на имоти без друг собственик и
1999 г. Точно обратното - по делото има категорични данни, че имотът е бил записан в
разписните книги като собственост на дядото на ищеца , който е упражнявал владение върху
него , а след смъртта му съответно бащата на ищеца и той самият / свидетелските показания
са категорични и неопровергани, а и са налице данни в нотариалните актове на съседния
имот /. Макар семейството да не е разполагало с документи за собственост , то липсата на
такива по никакъв начин не отнемат правата им върху имота , тъй като тези права при спор,
могат да се доказват в зависимост от твърдяното придобивно основание – чрез всички
допустими от закона доказателствени средства. Същото е било сторено в настоящото
производство в съответствие с доказателствената тежест , която се носи от ищцовата страна.
По тези съображения въззивният съд намира, че ищецът е придобил по силата на
давностно владение и наследство правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 03592.503.386 по КККР на гр. Б., кой имот неправилно е актуван с акт №
6781 / 14.06.2021 г. като частна общинска собственост на Община Б.. Решението на
районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски в размер на 850,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Това са разноските направени пред
настоящата инстанция, като липсват основания да се присъждат разноски , които ищцовата
страна е могла, но не е поискала пред първоинстанционния съд/ сторени в обезпечителното
производство и за вписване на исковата молба и възбраната / . Това е така, тъй като с оглед
на изхода от настоящия спора и потвърждаване на обжалваното решение - не се налага
коригиране на решението в частта за разноските. От друга страна видно от данните по
делото , първоинстанционният съд се е произнесъл по молба на жалбоподателя / във
въззивната жалба / и е допуснал изменение на решението в частта за разноските.
Определението , с което съдът се е произнесъл, е съобщено редовно на страните по делото
и не е обжалвано, поради което липсват основания и този съдебен акт да бъде
преразглеждан.
По изложените съображения Окръжен съд – Пазарджик :
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА Решение № 236 / 08.03.2022 г. г., постановено по гр.д. № 2782/
2021 г. на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Б., ЕИК *********, адрес: гр. Б., ул. „О.“ № 4а да заплати на А. Й.
П. ЕГН ********** с адрес : гр. П., ж.к. Т. 1 , вх. Г , ет.5, ап.14, разноски за въззивната
инстанция в размер на 850,00 /осемстотин и петдесет / лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6