№ 15
гр. Габрово, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Л. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500451 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 466 от 04.10.2022 г. по гр.д. № 631/2022 г. по описа на Габровски
районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Х. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. ******, по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата 2 500,00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по внохд № 124/2020 г. на ГОС, заедно със законната лихва върху тази сума от
13.09.2021 г. до окончателното й погасяване, като Отхвърлил е иска за разликата над сумата
от 2 500,00 лв. до пълния предявен размер от 3 500,00 лв. Осъдил е Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на А. Х. С. сумата 3
57,14 лв. – разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
В законния срок решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България.
Считат, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано по следните
съображения. Предявеният иск срещу Прокуратурата на Република България е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 3 500,00 лв. за неимуществени вреди.
Така предявената искова молба срещу Прокуратурата на РБ обуславя наличието на иск за
неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, в следствие на което е бил оправдан с
присъда, влязла в сила на 13.09.2021 г.
Намира, че пред РС - Габрово ищецът не е доказал нито едно от твърденията си в
исковата молба, освен обективния факт, че срещу него е водено наказателно производство,
1
приключило с оправдателна присъда. В мотивите си съдът е възприел аргументите на
Прокуратурата на Република България в тази насока, тъй като е приел, че медицинските
документи и свидетелските показания не доказват съществуването на причинно-следствена
връзка между горепосоченото обвинение и влошеното му здравословно състояние, тъй като
се отнасят за период преди предявяване на обвинението. Съдът е отчел и наличните данни за
съдимост на ищеца. Единственото гласно доказателство по делото се явяват показанията на
свидетеля К.Т.П., която от години се намира във фактическо съжителството с ищеца и
двамата отглеждат детето си. Въпреки, че според РС - Габрово ищецът не е доказал някаква
по-особена интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания, които е
преживял в резултат на обвинението, му е присъдено обезщетение в сравнително висок
размер. Безспорно воденото срещу него наказателно производство му е причинило
неудобства и притеснения, които обаче са били в минимална степен с оглед гореизложените
обстоятелства. Моли да се намали размера на присъденото с решение № 466/04.10.2022г. по
гр.д.№ 631/2022г. по описа на Районен съд - Габрово на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди.
В срок е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди и остави в сила обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Излага подробни мотиви.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.
Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства
/пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията, както и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Пред районният съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани
в размер на 3 500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и съпътстващите ги последици, в следствие на незаконно повдигнато му обвинение,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателна присъда № 26001 от
10.03.2021 г. по ВНОХД № 124/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово на 10.03.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на установената от районният съд фактическа обстановка по делото
няма възражения във въззивната жалба, че спрямо А. Х. С. е повдигнато и поддържано
обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
С Присъда № 328 от 28.07.2020 г. по НОХД № 1066/2019 г. по описа на Габровски
районен съд, А. Х. С. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Осъден е и
на разноски по делото. Присъдата е обжалвана и с Присъда № 260001 от 10.03.2021 г. по
ВНОХД № 124/2020 г. по описа на Габровски окръжен съд, А. Х. С. е бил признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. С Решение № 60116 от 13.09.2021 г. по
КНД № 461/2021 г. на ВКС, ІІ н.о. е оставена в сила присъдата на въззивната инстанция.
За да уважи предявените искове за неимуществени вреди в размер на 2 500,00 лева
районният съд е приел, че вреди на ищеца безспорно са нанесени. Позовал се е на съдебната
практика, съобразно която негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за
деяние, по което е постановена оправдателна присъда не се нуждаят от конкретни
доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен еквивалент. При определяне размера на причинените неимуществени вреди са
2
отчетени: продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за неотклонение,
тежестта на повдигнатото обвинение, отражението в резултат на воденото наказателно
производство спрямо конкретната личност и начина, по който тя е преживяла случилите се
събития.
Взел е в предвид, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за умишлено
престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наказателното преследване
спрямо него е продължило повече от две години и входа на него е била взета най-леката
мярка за неотклонение "Подписка". Приел е, че с оглед характера на вредите, съдът намира,
че неблагоприятни изменения от посоченото естество настъпват неизбежно в правната сфера
на всяко физическо лице при незаконното му привличане към наказателна отговорност.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна
репресия. В случая за период от около 2 години – от привличане на ищеца към наказателна
отговорност на 17.07.2019 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 13.09.2021 г.,
ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата. Като се е позовал на Решение № 457 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо уеднаквена практика на ВКС по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1,
ТР № 1/2009 г., е поставил, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността
от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната
истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между
тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския
опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват
връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при
наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство,
без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост. Негативните емоции и страдания на лицето при
обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен
еквивалент, както е посочено в решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ г.о. Определен е размерът на претърпените неимуществени вреди в размер на 2 500,00
лв. на основание чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради негативното
въздействие върху психиката на ищеца, в резултат от обвинението. Взето е предвид
продължителността на периода на понасяне на вредите – от около 2 години, но при отчитане
на факта, че оправдателната присъда е постановена половин година по-рано, както и
обстоятелството, че повдигнатото му обвинение не е за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7
НК престъпление, което логично обуславя по-ниска интензивност на притесненията от
възможна осъдителна присъда и съответно налагане на наказание „Лишаване от свобода”.
Отхвърлил е иска за разликата над 3 500,00 лв. Осъдил е Прокуратурата на Република
България на разноски в размер на 357,14 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият състав на Окръжен съд- Габрово също приема за доказан от правна
страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника- Прокуратура на
Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи- в случая
Прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на С., поради приетото по
надлежния ред, че същият не е извършил престъпление.
Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на
личността и достойнството на едно лице и се изразява в търсенето на негативни
преживявания от негова страна, въззивният съд счита, че за определяне на нейният размер
са важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на
3
конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се
събития и отраженията, които те са оказали върху нея; настъпилите промени в отношенията
в семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили върху
репутацията на лицето; негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му състояние /решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. №
396/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични
права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните
преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.
При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав
на ГОС намира, че първата инстанция правилно е приложила принципа на справедливост,
определяйки размер от 2 500,00 лева на обезщетението за неимуществени вреди. В
продължение на период от близо две години – от привличане на ищеца към наказателна
отговорност на 17.07.2019 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 13.09.2021 г.,
А. Х. С. е преживял негативни емоции и психическо напрежение, които подлежат на
обезщетение. Мярката за неотклонение „Подписка” е била наложена за почти същия период
от около две години /17.07.2019 г.-10.03.2021 г./. Естествено е от житейска гледна точка през
този период той да е изпитвал несигурност и притеснения от обстоятелството, че срещу него
е образувано и водено наказателно производство и е извършвано разследване, както и чрез
това да е засегната неговата чест и достойнство.
От представените по делото доказателства е видно, че ищецът е страдал от
хипертонични кризи, а от свидетелските показания на св. Петрова се е установило, че
ищецът се е затворил в себе си, бил притеснен и депресиран, имал нарушения на съня и
вдигал кръвно. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, по отношение на
хипертоничните кризи като закономерна последица от повдигнатото обвинение, поради
качеството на свидетеля, във връзка с което е неоснователно възражението на
жалбоподателя в тази насока.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че след преценка тежестта на
повдигнатото срещу А. Х. С. обвинение, продължителността на воденото срещу него
наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка за неотклонение „Подписка”,
характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество, районният съд
е определил правилно размер на присъденото обезщетение за претърпените вреди,
доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и
задължителната практика на Върховния съд - ППлВС № 4 /23.12.1968 г. по прилагането му,
Решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г., III г. о., ГК и др.
Като необжалвано в отхвърлителната част решението на Габровски районен съд е
влязло в сила.
Разноски са претендирани от страна на ответника по въззивната жалба в размер на
400,00 лв., за което има представен договор за правна защита и съдействие, поради което
същите следва да се присъдят.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 2 500,00 лв. и настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466 от 04.10.2022 г. постановено по гр.д. № 631/2022
г. по описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Габрово, ул. *****,
сумата 400,00 лева /четиристотин лева/ – разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5