№ 552
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500957 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №957/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “С.в.” АД ЕИК
**** гр.София срещу решение №20211229 от 12.11.2021 г постановено по гр.д.№61200/20 г
на СРС , 164 състав , с което на основание чл.124 ГПК във вр.чл.198о ал.1 ЗВ и чл.86 ЗЗД по
иск на „Б.И.Г.“ ЕООД ЕИК **** е признато за установено , че „Б.И.Г.“ ЕООД ЕИК **** не
дължи сумата от 8406,59 лева главница за ВиК услуги за периода 02.12.2015 г – 19.04.2017 г
по фактура №********** от 05.10.2020 г ; за ресторант с РЗП от 654 кв.м. на две нива , в
гр.София пл.България №1 , в североизточната част на пешеходната зона на НДК .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ищецът е
собственик на имота и потребител на ВиК услуги по чл.2 ал.3 от ОУ на дружеството . Не е
спазен чл.61 от ОУ в 30-дневен срок от промяната на наемното отношение ищецът да
уведоми ответника и последният може да открие и води партида на собственика . Според
предходно решение на СРС наемателят „Правото“ ООД не е потребител на ВиК услуги за
периода .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.
Потребител за процесния периода е наемателят „Правото“ ООД , а не ищецът . Ищецът не е
имал задължение да уведомява ответинка по чл.61 от ОУ , защото не е имало промяна на
наемното правоотношение . Ответникът не е доказал предоставяне на ВиК услуги на
1
стойността претендирана с процесната фактура . Отделно процесните задължения са
погасени по давност като периодични вземания .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.11.2021 г
и е обжалвано в срок на 29.11.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че съгласно договори за наем и анекси към тях за периода
10.07.2012 г – 13.11.2020 г наемател на процесния имот е бил „Правото“ ЕООД . Ответникът
е открил партида на наемателя „Правото“ ЕООД за периода . Ищецът е наемодател и
собственик на имота .
Според СРС съгласно чл.2 ал.3 от ОУ на ответника , потребител на ВиК услуги за имота е
наемателя „Правото“ ЕООД , на когото е била открита партида . За ищеца не е възникнало
задължение да уведомява ответника за промяна на собствеността по чл.61 ал.1 от ОУ , а
ответникът не е имал основание да открива служебно партида за ползване на ВиК услуги на
ищеца . Не са задължителни за съда мотиви на предходно решение на друг състав на СРС ,
че наемното правоотношение е съществувало само до 02.04.2015 г .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд.
Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот. Разпоредбите са диспозитивни и няма
пречка потребители на ВиК услуги да бъдат и лица , които ползват имот на облигационно
основание /наем , договор за дружество , заем за послужване и пр./
В случая в чл.1 ал.3 от ОУ на ответника е предвидено , че потребител може да бъде и
наемател на имот , като по делото не се спори , че ответникът е приел за свои клиент за
процесния имот наемателя „Правото“ ЕООД и му е открил партида . Видно от
представените договори за наем „Правото“ ЕООД е продължил да бъде наемател и за
визирания период , поради което не може да се приеме , че отношенията между него и
ищеца са били прекратени . Без значение са мотиви на съдебно решение по дело между
ответника и „Правото“ ЕООД – очевидно пред друг състав на СРС не са били представени
всички налични доказателства , а такива са представени по настоящото дело .
Неоснователно е позоваването от въззивника на справка от Службата по вписванията ,
2
според която няма данни „Правото“ ЕООД няма вписан договор за наем за процесния
период . Вписването на договор за наем не е форма за действителност , а се извършва с
оглед даване на гласност пред трети лица и за защита правата на наемателя при прехвърляне
на имота /чл.237 ал.1 ЗЗД/. Отделно , след като е открита партида на наемателя същият
остава задължен за ВиК услуги дори и при прекратяване на наемния договор или
преотдаване на имота на трето лице . Липсва пряка зависимост между прекратяване на
наемния договор между наемодател и наемател и поетото задължения за заплащане на ВиК
услуги за имота докато не се прекрати самия договор за ВиК услуги с ответника.
Законосъобразно СРС е приел , че ищецът не е нарушил чл.61 от ОУ в 30-дневен срок от
промяната на наемното отношение ищецът да уведоми ответника – наемното
правоотношение е било налично /не е било прекратено, макар и това да не е отразено в
имотния регистър/ .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че дори да се дължат , процесните задължения за
погасени по давност в 3-годишна давност за периодични вземания . Искът е предявен на
07.12.2020 г с позоваване на погасителна давност , а задълженията са за периода 02.12.2015 г
– 19.04.2017 г .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20211229 от 12.11.2021 г постановено по гр.д.№61200/20 г на
СРС , 164 състав .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3