Р Е Ш Е Н И Е № 1049
гр. Пловдив, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ти нак. състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
БОЕВА
при участието секретаря Десислава
Терзова като разгледа докладваното от съдията АНД № 2132/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от П.М.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв.М.К. срещу наказателно постановление (НП) № 36-0000038
от 22.01.2020 г., издадено от Ч.С.С. на длъжност главен инспектор, гр. Пловдив,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
чл. 92, ал.2 от ЗАП, чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на
П.М.А. на основание чл. 93в, ал. 17 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП)
му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500
лв. за нарушение на чл. 36 пар. 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014.
В жалбата се излагат съображения за
порок на формата на съставения АУАН, тъй като не била посочена нормата от националното законодателство, която била
нарушена, което противоречало на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, поради това и
непосочването на националните норми бил нарушен и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, което
водило до порочност на атакуваното постановление. Счита се, че описаното в акта
нарушение, следва да се подведе под уредбата на Наредба № 12 от 05.01.2007 г.,
където е посочено, че отговорност за описаното нарушение носи превозвачът – „Джиев“
АД. Във връзка с последното се навежда
довод за липса на пасивна материалноправна легитимация на жалбоподателя, тъй
като той бил единствено водач на превозното средство, а наредбата въвеждала
задължения за превозвача. Моли се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна РД „АА“ гр. Пловдив
счита жалбата за неоснователна, изразява съображения за законосъобразност на
актовете и санкцията, като моли НП да се потвърди. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 19.12.2019 г. жалбоподателят П.М.А. управлявал
повереният му товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № ***, като превозвал
замразени пилета на основание заповед за командировка № 19 на прокуриста на „Джиев“
АД, където бил назначен на трудов договор. Около 15:00 ч. при преминаване по
Автомагистрала Тракия км. 142 +500, посока гр. София бил спрян за проверка от К.В.Ш.
- старши инспектор към ОО “Автомобилна Администрация“ Пловдив, който установил,
че автомобилът бил оборудван с аналогов тахограф тип 1318-27 с фабричен №
1766302 марка Kienzle,
а при поискване, водачът – П.А., не представил тахографски листове за
предходните 28 дни. Такъв бил представен само за дата 19.12.2019 г. и с № 19.
Периодът на проверката бил от 21.11.2019 г. до 18.12.2019 г. За установеното
нарушение бил съставен акт серия А № 272735 от 19.12.2019 г., където освен
горепосочените обстоятелства било записано, че нарушената норма е чл. 36, пар.
1, т. i
от Регламент 165/2014. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля А.В.Г.
– гл.инспектор в ОО „АА“ Пловдив и настоящия жалбоподател А., като не са
депозирани възражения от негова страна. Препис от акта е връчен на нарушителя
на 19.12.2019 г.
На 22.01.2020 г. от Ч.С.С. на длъжност
главен инспектор, гр. Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл. 92, ал.2 от ЗАП, чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, било издадено наказателно постановление № 36-0000038, с
което на П.М.А. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 36 пар. 1, т. i от Регламент (ЕС) №
165/2014.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
и гласните доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел К.В.Ш. – актосъставител. Същите
показания са логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Констатациите в АУАН не са оборени и опровергани и
затова съдът отчете неговата обвързваща за съда материална доказателствена сила
на официален документ.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН серия А
№ 272735 от 19.12.2019 г; Заповед на министъра на МТИТС № РД -08-249/15.05.2015
г., Заповед за командировка № 19 на прокуриста на „Джиев“ АД, копие на системен
бон за пощенска услуга № 12200092037453/27.02.2020 г., Трудов договор №
351/10.07.2019 г. сключен между работодателя „Джиев“ АД и работника П.М.А..
Собствеността и управлението на товарен
автомобил марка „МАН“ с ДК № *** не се
оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
От
правна страна съдът намира следното:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената Заповед на министъра на МТИТС № РД -08-249/15.05.2015 г.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По възражението на жалбоподателя съдът
следва да отбележи следното:
В чл. 42 от ЗАНН е фиксирано задължението на актосъставителя да посочи
нарушената законна норма. Същият е сторил това като в конкретния случай се е
позовал на Регламент 165/2014 г. и по точно чл. 36, пар. 1 т. i от
същия. От 2007 г. България е член на
европейския съюз и поради това правото на Европейският съюз е задължително за
прилагане не само от българския съд, но и от останалите държавни юрисдикции
доколкото същото има пряко приложение или е
импонирано в националното законодателство. Член
288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) изрично предвижда, че регламентите „са
задължителни в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки“.
Съдът на ЕС е имал случай да потвърди, че те са по принцип в непосредствено
действие по отношение на гражданите и юрисдикциите, което ги приравнява на
национално законодателство без да е нужно същите да бъдат имплицитно включвани
и преповтаряни в закони или наредби. В чл.15, ал.2 от ЗНА е установен
принципът, за силата на европейското законодателство, спрямо националното, а
именно, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз,
прилага се регламентът. По аргумент за по-силното основание, ако има празнина в
закона се прилага директно европейската норма, установена в регламент.
В настоящия случай
съдът намира, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно
са подвели фактите под посочената в акта
и в атакуваното НП, правна норма, а именно чл. 36, пар. 1, т. i от Регламент 165/2014
г. Посочването именно на тази, норма в най-пълна степен отговаря на
фактическата обстановка на нарушението и е пряко свързана с посочената в
наказателното постановление санкционна норма -
чл. 93в, ал. 17, т 1 от ЗАвПр. Именно тя е свидетелството за изпълнение
на задължението на Българската държава, сочено в жалбата, да се въведе система
от санкции (чл. 41 от същия Регламент). Правилно е определена както нарушената
законова норма, така и санкционната такава, като правилно е и наложеното
наказание, доколкото същото е фиксирано и не подлежи на индивидуализация.
Съдът счита, че сочената от
жалбоподателя норма от наредба № 12/05.01.2007 г. не е относима към настоящия
случай, именно защото не само касае друг вид нарушение, но и ангажирането на
административна отговорност на друго лице, а именно на превозвача, а не на водача.
В тази връзка същата е неприложима, тъй като съдът не следва да подмени фактите
на установеното нарушение, за да удовлетвори сочения от жалбоподателя довод за
липса на пасивна легитимация.
Видно от санкционната норма чл. 93в,
ал. 17, т.1 ЗАвП, чиято първа алинея пряко препраща към чл. 36, пар. 1 на
Регламент 165/2014 г. правилно е легитимиран нарушителя като същата е
адресирана до „водач, който при проверка не представи…“.
По отношение на наказанието: същото е
правилно определено, доколкото е посочено изрично в чл. 93в, ал. 17 от ЗАП –
глоба в размер на 1500 лв. и не подлежи на индивидуализация.
Съдът счита, че не са на лице
основанията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват всичките тахографски листа за
целия 28 дневен период изискван от Регламент 165/2014 г.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 36-0000038 от 22.01.2020 г., издадено от Ч.С.С. на
длъжност главен инспектор, гр. Пловдив, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по чл. 92, ал.2 от ЗАП, чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2
от ЗАНН, с което на П.М.А. на основание чл. 93в, ал. 17 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 36 пар. 1, т. i от Регламент
(ЕС) № 165/2014.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС