и за да се произнесе, взе предвид: С Решение № 76 от 12.10.2006г., постановена по нaхд № 606/2006г. по описа на Районен съд – гр. Кърджали, подсъдимият Пейчо Ангелов Момчилов от гр.Кърджали, с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че 1. на 17.08.2006г. в с.Широко поле, община Кърджали, се заканил с убийство на Селиха Селяхтин Аптурахим от с.Широко поле, община Кърджали и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр.с чл.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, както и, че 2. на 17.08.2006г. в с.Широко поле, общ.Кърджали противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 брой автомобилна гума марка „Роудстоун”, с размери 175/70/13 и 1 брой автомобилна гума марка „Мишелин” с размери 185/60/14 на обща стойност 8.50 лева, собственост на Сениха Селяхтин Аптурахим от с.Широко поле, общ.Кърджали, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.216 ал.4 във вр.с чл.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Пейчо Ангелов Момчилов от гр.Кърджали. Посочва, че обжалваното решение било неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на събраните доказателства. От разпитаните по делото свидетели не било установено по категоричен и несъмнен начин вината му, изразяваща се в закана с убийство на Селиха Аптурахим от с.Широко поле и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В разрез със задълженията си съдът не установил дали деянието било извършено от жалбоподателя, като по този начин вместо да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК, му наложил наказание. Посочва, че не е извършил деянието по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и следвало да бъде признат за невиновен. Моли да се отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали в частта, в която е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и да бъде признат за невиновен по същото. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник. Поддържа така подадената въззивна жалба. От доказателствата се установявало, че била отправена закана в множествено число, при което липсата на пряка закана към определено лице водела до липса на обект на самото престъпление. Деецът бил афектиран и не знаел какво говори. Не били събрани доказателства у пострадалата Аптурахим да е бил възбуден основателен страх за осъществяване на заканата. В лична защита подсъдимият Момчилов посочва, че нямал мотив да заплашва свидетелката Аптурахим. Признава, че е разрязал гумите, защото бил афектиран. Нямал; лични мотиви срещу нея, като няколко пъти я е бил возил с таксито. Моли да му бъде отменено наказанието за закана за убийство. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира постановеното от Районен съд – Кърджали решение за правилно и законосъобразно, и кореспондиращо с доказателствата по делото и повторния разпит на свидетеля Изет. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, с оглед правилността му и доводите, наведени във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е допустима, като постъпила в сроковете по чл. 319 ал.1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, които се потвърждават и от проведените процесуално-следствени действия от настоящата инстанция. От събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На 16.08.2006г. подсъдимият Момчилов бил на гости на свои близки в с.Широко поле. В двора на вилата, в която бил на гости, последният оставил един чувал с рибарска мрежа, лична негова собственост. След вечеря излязъл от вилата и забелязал, че чувалът липсва. Подсъдимият се усъмнил, че чувалът е откраднат от човек от селото и затова отишъл в къщата на св. Себахтин Аптираим, където майката на последния му казала, че го няма. След това подсъдимият обиколил и други познати в селото, но не намерил мрежите. Започнал да звъни по телефона на св. Аптираим, но последният не вдигал телефона, което усъмнило подсъдимия още повече. След около час св.Себахтин Аптираим отговорил на телефонното обаждане и кÓзал, че си е в къщи. Подсъдимият Момчилов отишъл пред дома на св. Аптираим малко след полунощ и заварил последният и неговият приятел – св. Изет, да стоят пред къщата. Подсъдимият попитал св.Аптураим защо не си вдига телефона, след като същият е в джоба му, и му казал да му върне мрежите, защото нямало кой друг да ги вземе. Св. Аптураим отговорил, че не знае нищо за мрежите на подсъдимия, тъй като тъкмо се бил върнал от риболов, като затворил входната врата на двора. Подсъдимият се ядосал и взел от колата си два ножа, като влязъл в двора на къщата на св.Аптураим и продължил да го обвинява, че му е откраднал мрежите. Афектиран от кражбата и отричането от страна на св.Аптураим, подсъдимият Момчилов излязъл на улицата и срязал две от гумите на паркирания пред къщата автомобил, собственост на св. Сениха Аптураим. В този момент, последната излезнала на двора, тъй като се била събудила от виковете на подсъдимия Момчилов. Тя видяла подсъдимия да се отдалечава от колата й и да влиза в двора на къщата, като държал два ножа. След като я видял подсъдимият се насочил към нея. Св. Аптураим му казала, че ще извика полиция, при което подсъдимият й казал да не се меси и да се прибере в къщата, като се заканил: “Както намушках гумите на колата ти, сега ще Ви намушкам и Вас!”. Св.Аптураим се уплашила и взела мобилни телефон на брат си и се обадила в полицията. След обаждането подсъдимият Момчилов оставил ножовете в колата си и изчакал идването на полицаите. Няколко минути по – късно на място дошли полицаите, които направили оглед на местопроизшествието, като подсъдимият с протокол за доброволно предаване им предал два броя ножове. От приетото по делото заключение на вещото лице инж. Вълчо Димитров Димитров по назначената стоково – оценителна експертиза се установява, че общата стойност на 1 брой автомобилна гума марка „Роудстоун”, с размери 175/70/13 и 1 брой автомобилна гума марка „Мишелин” с размери 185/60/14 е 8.50 лева. Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от показанията на разпитаните като свидетели Сениха Аптурахим, Себахтин Аптурахим и Кязим Изет, частично от обясненията на подсъдимия Момчилов, приетото по делото заключение по стоково – оценителна експертиза, прочетените на основание чл.283 от НПК протоколи и материали по бързо производство №496/2006г. по описа на РПУ – Кърджали. Правилно въз основа на така приетата фактическа обстановка, Районен съд - Кърджали е приел, че подсъдимият Момчилов от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл. 144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и престъпление по чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, и го е признал за виновен по повдигнатите му обвинения. Обект на престъплението по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК са обществените отношения, които осигуряват правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и изразяване на собствена воля. От обективна страна следва да се посочи, че предмет на посегателството е адресатът на заканата, лицето което възприема заканата, и у което би могло да се възбуди основателен страх за осъществяване на заканата. Изпълнителното деяние се изразява в обективирането на заплаха за личността или имуществото на адресата, или на негови ближни, чрез думи или действия, насочени към адресата. Друга особеност от обективна страна е обстоятелството, че заканата с убийство трябва да е такава, че да е в състояние да възбуди основателен страх у заплашеното лице за осъществяването й. Безспорно по делото се установява, че подсъдимият Момчилов е изрекъл думите: “Както намушках гумите на колата ти, така ще намушкам и Вас!”, като в същия момент е бил насочил два ножа към пострадалата и двамата свидетели Изет и Аптурахим. Обстоятелството на изричане на заканата се установява от свидетелските показания на Сениха Аптураим, Себахтин Аптираим и Кязим Изет. В дадените на досъдебното производство пред съдия показания, непосредствено след извършване на деянието, и прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, св. Сениха Аптураим посочва, че след като я е видял на двора, подсъдимият се е насочил към нея, като е държал два ножа в ръцете си, и й казал: “Както намушках гумите на колата ти, сега ще Ви намушкам и Вас!”. От своя страна в дадени на досъдебното производство пред съдия показания, непосредствено след извършване на деянието, и прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т.1 от НПК, св. Изет посочва, че след като е видял Сениха Аптураим на двора, подсъдимият е тръгнал към нея с два ножа в ръцете си и “ започна да я заплашва, че ще я нареже, както е нарязъл гумите на колата”. В съдебно заседание св. Себахтин Аптураим посочва: “Обвиняемият заплашваше всички, включително и сестра ми. Той й каза, че ще я нарежи.” Горните свидетелски показания настоящият състав кредитира, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, както и поради факта, че св. показания на Сениха Аптураим и Кязим Изет, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, са дадени в деня на извършване на деянието. С оглед на изложеното не може да се сподели доводът на подсъдимия Момчилов и защитника му, че не бил изрекъл закани спрямо Сениха Аптураим. От обективна страна престъплението по чл.144 ал.3 от НК е налице, когато с оглед действителната обстановка към момента на извършване на деянието е съществувало обективно основание, че заканата би могла да бъде изпъленена. От приетата по делото фактическа обстановка е видно, че са били налице такива предпоставки, или възможност, за пряко осъществяване на деянието – деецът се е намирал в състояние на афект и е държал два ножа в ръцете си, насочени към пострадалата, брат й и св.Изет. Или с други думи е имало непосредствена опасност за извършването на заканата от страна на подсъдимия, същата е била от естество да възбуди основателен страх у адресата й – св.Сениха Аптураим за осъществяването й. Не може да се сподели доводът на защитника на подсъдимия, че заканата била отправена в множествено число, при което липсата на пряка закана към определено лице водела до липса на обект на самото престъпление. В настоящия случай подсъдимият се е насочил към пострадалата, като й е казал да се прибира в къщата, както и - “Както намушках гумите на колата ти, така ще намушкам и Вас!” тези думи са били насочени към нея, тя е била адресата им. Не може да се сподели и доводът, че деецът бил афектиран и не знаел какво говори. Състоянието на афект изисква провокиращо поведение от страна на пострадалия, каквото в настоящия случай не се установява. Също така неоснователен се явява и доводът, че не били събрани доказателства у пострадалата Аптурахим да е бил възбуден основателен страх за осъществяване на заканата. Разпоредбата на чл.144 ал.1 от НК не изисква у адресата да е възбуден основателен страх, а възможност за възбуждане на такъв с оглед на обстановката. От субективна страна подсъдимият Момчилов е действал при пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието си - съдържанието на отправената от него закана, съзнавал е факта, че тя достига до съзнанието на адресата и същият я възприема, предвиждал е опасните последици на деянието, че заканата е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването й, като е искал настъпването им. Правилно Районен съд – Кърджали е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на адýинистративно наказание: за деянието по чл.144 ал.3 от НК е предвидено наказание до 3 години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по рeда на раздел IV на глава осма, като от деянието не са настъпили имуществени вреди. Правилно с оглед обществената опасност на деянието – висока, предвид засегнатите обществени отношения, и на дееца – ниска, предвид чистото му съдебно минало, но от друга страна недобри характеристични данни, съдът е определил наказание към минимума в размер на 600 лева. С оглед на изложеното доводите на подсъдимия и неговия защитник за недоказаност на обвинението по чл. 144 ал.3 във вр.с ал.1 от НК се явяват неоснователни. По отношение на деянието по чл.216 ал.4 във вр. с ал.1 от НК. От обективна и субективна страна се установява, че подсъдимият Момчилов е осъществил състава на престъплението по чл. 216 ал.4 във вр.с ал.1 от НК. Обект на деянието по чл.216 са обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост върху движими или недвижими вещи. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми – унищожаване или повреждане на чужда вещ. В настоящият случай е налице първата форма на изпълнителното деяние – унищожаване – подсъдимият Момчилов е въздействал върху движимите вещи – гуми, по начин и със средство, което ги прави негодни за бъдещото им използване по предназначение. Безспорно по делото се установява, че подсъдимият е нарязал 1 брой автомобилна гума марка „Роудстоун”, с размери 175/70/13 и 1 брой автомобилна гума марка „Мишелин” с размери 185/60/14 на обща стойност 8.50 лева. Безспорно се установява, че движимите вещи – гумите, са собственост на св. Сениха Аптураим, т.е. същите са чужди за дееца. Горното се подкрепя от обясненията на подсъдимия, в които същият изцяло признава извършеното от него деяние по чл. 216 ал.4, свидетелските показания на Сениха Аптурахим, Себахтин Аптурахим и Кязим Изет, протокол за оглед на местопроизшествието от 17.08.2006г. От субективна страна деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици, че срязване на гумите с помощта на нож ще доведе до тяхното унищожаване, и е целял настъпването на тези последици. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че деянието представлява маловажен случай, с оглед стойността на унищожените чужди вещи. Правилно Районен съд – Кърджали е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК и освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание: за деянието по чл.216 ал.4 от НК е предвидено наказание до 3 години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по рeда на раздел IV на глава осма, като от деянието не са настъпили имуществени вреди. Правилно с оглед обществената опасност на деянието – ниска такава, предвид засегнатите обществени отношения, и на дееца – ниска, предвид чистото му съдебно минало и направените самопризнания, но от друга страна недобри характеристични данни, съдът е определил наказание към минимума в размер на 500 лева. Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС – Кърджали, като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 338 от НПК Кърджалийски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76 от 12.10.2006г., постановена по нaхд № 606/2006г. по описа на Районен съд – гр. Кърджали. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател : членове :1.
2.
|