Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр.
София, 08.09.2021 г.
В
И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 5978 по описа
за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22.04.2020 г., на СРС, 31 с-в, по гр.
д. № 81231/2015 г. З. „А.“
АД, ЕИК ******е осъдено да заплати на Р.Е.М., ЕГН **********, по иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 736, 16 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- разходи за лекарства, медицински консумативи и престой в хоспис в периода от 07.07.2015 г.
до 04.09.2015 г., претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 07.07.2015 г. около 10.20 часа до с. Усойка, ведно със
законната лихва от 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като
иска е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
1 104, 24 лв., предявен като частичен от 1 472, 32 лв. Страните са осъдени
съразмерно за заплащане на разноски по делото.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ищеца Р.Е.М., чрез
представителя й, срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен до пълния
предявен размер. Въззивникът
поддържа, че решението е неправилно и необосновано поради противоречие с
материалния закон и събраните по делото доказателства в тази част. Излага
доводи, че неправилно СРС е приел 50 % съпричиняване
на резултата, като твърди, че се установява не повече от 1/4 такова съпричиняване. Обстоятелството, че е налице такова съпричиняване е прието за безспорно в производството, в
което е установено, че пострадалата е пресичала пътното платно преди
кръстовището на с. Блажиево, на необозначено за това място. Неоснователно СРС е
приел, че поведението на ищцата е допринесло 50 % за настъпване на ПТП, след
като с решението по ВНАД № 175/2019 г. на КнОС се приема,
че ищцата не е попадала в опасната зона за спиране на МПС и водачът на
автомобила е имал възможност да спре преди удара, при навременна реакция. Освен
това е установено, че водачът се е включил в движението на необозначено за това
място и не е имало как ищцата да предположи, че той ще се включи в движението и
ще я блъсне. Поддържа, че приносът за ПТП на водача е поне 3/4. Като не е
обсъдил всички писмени и гласни доказателства в тяхната цялост, СРС е достигнал
до погрешни изводи относно приноса на пострадалото лице. Съдът необосновано е
аргументирал изводите си само на част от събраните доказателства. Твърди, че
съгласно практиката на ВКС във вр. с приложението на
чл. 20 ЗДвП, водачите следва да следят за поведението на пешеходците и да
предприемат всички мерки, за да ги предпазят, независимо дали нарушават
правилата за движение. Сочи, че ищцата е пресичала в зона на кръстовище, в
светлата част на деня, където водачите на МПС следва да се движат с повишено
внимание. Поддържа, че приносът на пешеходката към настъпването на
произшествието не е равнозначен на този на шофьора на автомобила и съдът следва
да го редуцира до 1/4. Моли да се отмени решението в оспорената част, като й се
присъди обезщетение за имуществени вреди от още 368 лв. Претендира разноски за
двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна.
Въззиваемата
страна -
ответникът З. „А.“ АД,
чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че изложените в жалбата доводи са неоснователни, а решението на СРС в
оспорената част е обосновано, законосъобразно и правилно, постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства в цялост и установената въз
основа на тях фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че ищцата е
нарушила правилата за движение, което е допринесло за настъпване на процесното
ПТП поне на 50 % с виновния водач. Излага съображения, че по делото е прието за
безспорно и от доказателствата се установява, че ищцата, като пешеходец, е
предприела пресичане на пътното платно на международен път Е - 79 на
необозначено за това място. Ищцата е имала видимост към платното за движение и
е могла да възприеме движението на МПС и да съобрази поведението си с него,
като по този начин предотврати настъпването на произшествието. Излага
съображения, че дори при пресичане на пешеходна пътека, пешеходците имат
задължения по чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, а ищцата е предприела внезапно пресичане,
на необозначено за целта място, на главен път с интензивно движение. Правилно
СРС е приел 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат и е намалил обезщетението да имуществени вреди. Моли да се потвърди
решението в оспорената част. Претендира разноски съгласно списък. Прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението е валидно и
допустимо постановено. По неговата законосъобразност въззивният съд е обвързан
от доводите на страната в жалбата.
Настоящият
състав приема, че при постановяване на решението СРС е обсъдил в цялост
представените пред него доказателства и е изложил установената въз основа на
тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, като препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Предмет на разглеждане
са искове
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм., но действащ към датата на
ПТП и приложим в случая) - срещу застрахователя
на гражданската отговорност на лицето причинило увреждането при ПТП, за което се претендира
обезщетение за имуществени
вреди.
Решението не
се оспорва в частта, в която иска е частично уважен и е влязло в сила в тази
част.
Предмет на
контрол е решението само в частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото
делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо застрахователя по договора
за гражданска отговорност на делинквента
-
т. н. пряк иск. Материално
-
правните предпоставки на тази претенция
са : валиден към момента на
деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното събитие,
за което застрахования е отговорен.
С определение
от 19.06.2016 г., в което е обективиран проектът за
доклад, между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между собственика на л. а. „Форд Транзит“, peг. № ******и ответника действащ в периода на ПТП.
Съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, с протоколно
определение от 19.02.2020 г., обстоятелството, че Р.Е.М. на 07.07.2015г. около 10, 20 часа е пресякла пътното плато преди
кръстовището на с. Блажиево, ПП1, Е 79, км. 339 +140 на необозначено за това
място.
С Решение от
13.02.2019 г. постановено по НАХД № 113/2018 г. на PC - гр. Дупница, А.А.М.е признат за виновен в това,
че на 07.07.2015 г. около 10. 20 часа в село Усойка,
област Кюстендил на ПП-1, Е- 79, при километър 339 + 140 при кръстовището за
село Блажиево, в посока Кулата при управлението на т. а. марка „Форд“, модел
„Транзит“, peг. № ******, в
нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП допуска причиняване на
средна телесна повреда на Р.Е. ***, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с
фрактура на череп, мозъчни контузии, субарахноидален
кръвоизлив - разстройство на здравето, временно опасно за живота, фрактура на
осемте десни ребра - трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник,
фрактура на таза - трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника,
като срокът за възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес -
около 1 година, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр.
чл. 342, ал. 1 НК. При условията на чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във вр. чл. 78 а НК виновният водач е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“.
С решение №
95 от 18.07.2019 г., постановено по внахд № 175 по
описа за 2019 г. на КнОС, влязло в сила на 18.07.2019
г., решението на Дупнишкия районен съд от 13.02.2019 г.
е изменено само в частта по квалификацията на допуснатото нарушение по ЗДвП - същото е
преквалифицирано от чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП в такова по чл. 20, ал. 1, изр.
2 ЗДвП. Решението е потвърдено в останалата част.
Предвид изложеното
основателно СРС е направил извод, че процесното ПТП е настъпило при участието
на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, а ищцата - Р.Е.М. е пострадала от ПТП.
Както сочи и
СРС, на основание чл. 300 НК присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретно деяние относно това дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съобразно задължителните указания, дадени в т. 15 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, решението по чл. 78 а НК има същото
значение като влязлата в сила присъда.
Следователно
законосъобразно СРС е приел, че относно деянието, авторството му и виновното
поведение на водача А.М. е обвързан от влязлото в сила Решение от 13.02.2019 г.
по анхд № 1137 по описа за 2018 г. на PC - гр. Дупница.
Относно извършването на разходи
за лечение на ищцата и претърпените от нея травми от ПТП СРС е обсъдил подробно
писмените доказателства, както и приетата без възражения СМЕ.
От последната
се установява, че общата изразходена сума по приложените от ищцата фактури е в
размер на 1 472, 32 лв. Според вещото лице, изразходваната сума е в пряка причинна
връзка с лечението на травмите получени
при процесното ПТП.
Следователно е
обоснован и съобразен с доказателствата в тяхната цялост извода на СРС, че в
производството се доказват направените от ищцата разходи за лечение в размер на
1 472, 32 лв., които са в причинна връзка с процесното ПТП и травмите от него. На основание чл. 226, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ З. „А.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
имуществени вреди на увреденото лице - Р.Е.М..
Основното
възражение на
ищцата по въззивната жалба касае приетия от СРС процента съпричиняване
на вредоносния резултат от нейна страна.
По въпроса за съпричиняването въззивният намира
следното :
Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може
да се намали
само ако той сам е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна
съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г.
Съобразно практиката съпричиняване
е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
(Решение № 78 от 10.07.2014 г. по
т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, решение № 59/2011
г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010
г. на ІІ т. о. и в ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСГТК на ВКС). Когато се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите, обезщетението може да се намали. Намаляването е въпрос на преценка на съда в зависимост от
доказателствата по конкретния спор.
В случая
обстоятелството, че е налице съпричиняване на ПТП от
ищцата не е спорно в производството и се признава и във въззивната жалба.
Извод в тази насока може да се направи от обсъдените
от СРС писмени и гласни доказателства, в това
число - показанията на свидетелите А.М., водач на т. а. „Форд Транзит" и М.З., както и заключението на приетата пред него САТЕ.
Относно спорния
размер на приноса на ищцата за причиняване на произшествието, въззивният състав
съобразява установеното от САТЕ, че на 07.07.2015 г.
около 10. 20 часа т. а. „Форд Транзит" с peг. № ******, управляван от А.М., се е движел по път Е 79 с посока към гр. Благоеврад със скорост около 38 км. в час в дясната лента
за движение. По същото време ищцата се е движила попътно на автомобила и е
предприела пресичане на отклонението към с. Блажево. Когато автомобилът се е намирал
от мястото на удара, на разстояние около 33 метра, по неизвестни причини,
пешеходката е навлязла в лентата за движение на автомобила, като е имала техническа
възможност да възприеме посоката и направлението на увреждащия автомобил преди
да навлезе върху платното за движение, да преустанови движението си или промени
посоката си, така че да остане извън коридора на движение на автомобила. Траекториите
на движение на автомобила и пешеходеца са се пресекли и е настъпил удар между
тях. Вещото лице е заявило, че от техническа гледна точка водачът на т. а. „Форд
Транзит“ е имал възможност да предотврати произшествието чрез своевременно
предприемане на аварийно спиране, но причина за настъпване на произшествието е и
навлизането на пешеходеца в лентата за движение на автомобила на необозначено
за тази цел място.
Констатациите на експертизата са
подкрепени от показанията на свидетелите, подробно обсъдени от СРС, поради
което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря.
Основателно първоинстанционният съд е приел, че пострадалата, в
качеството й на участник в движението, е можела да избегне удара, като изчака
преминаването на движещия се по платното товарен автомобил. От показанията на
св. Зарич, очевидец на инцидента, е установено, че
ищцата е стояла до знака за с. Блажиево, наблюдавала е движението на автомобилите
на пътното платно и е можела да ги възприеме. От показанията на двамата
свидетели и заключението на САТЕ е
установено, че времето е било ясно и че в момента на настъпване на ПТП не е
имало други автомобили, които да пречат на видимостта. Съдът споделя извода, че
ищцата е следвало да предприеме пресичане на пътното платно на обозначено за
това място като съобрази приближаващите се пътни превозни средства. Законосъобразно
СРС е направил извод, че в производството е установено нарушение на правилата за движение
от ищцата, като с противоправното си поведение тя е допринесла за
настъпване на процесното ПТП.
Предвид
установените по делото данни за внезапно навлизане на пешеходката - ищца на
пътното платно за движение и пресичане на необозначено за това място, в
нарушение на императивни правилата, визирани в чл. 113, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ичл. 114, т. 1
и т. 2 ЗДвП, въззивният състав споделя решаващият извод на СРС, че на основанието
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за имуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) следва да се намали 50 %, като приносът на ищцата е равен с този на
виновния за ПТП водач. Съдът не намира основание за промяна на решаващите изводи
на СРС.
Не може да се сподели тезата на ищцата, поддържана в
жалбата, че приносът на пешеходката към
настъпване на произшествието не е равнозначен на този на шофьора на автомобила
и съдът следва да го редуцира до 1/4, нито довода, че само водачите на МПС
следва да следят за поведението на пешеходците и да предприемат всички мерки,
за да ги предпазят, независимо дали нарушават правилата за движение. При полагане на дължимата грижа и съблюдаване на правилата за движение, пешеходката
е можела да предотврати изцяло настъпването на ПТП, ако не беше навлязла в
лентата за движение на автомобила на необозначено за това място на платното.
Предвид
изложеното в съвкупност, обосновано СРС е приел, че искът е неоснователен и следва
да се отхвърли над размер от 736, 16 лв. до пълния предявен размер от 1 104, 24
лв. (предявен като частичен от 1 472, 32 лв.)
В частта, в
която е уважен иска решението е влязло в сила, като неоспорено от ответника.
Доколкото изводите на СРС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението е съобразено с материалния и процесуален закона
и следва да се потвърди.
Понеже не е налице промяна в резултата на спора, не са налице основания за промяна на решението на СРС и в частта по присъдените разноски.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода
от спора - въззивната жалба няма
да бъде уважена, право на разноски в производството има ответника. Като съобрази извършените от представителя на ответника
процесуални действия, съдът
определя в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
за СГС, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.04.2020 г.,
на СРС, 31 с-в, по гр. д. № 81231/2015 г. в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
предявен от Р.Е.М., ЕГН ********** срещу З. „А.“ АД, ЕИК ******, за сумата над 736, 16 лв. до пълния
предявен размер от 1 104, 24 лв., (предявен като частичен от 1 472, 32 лв.) -
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лекарства, медицински консумативи и престой в хоспис
в периода от 07.07.2015 г. до 04.09.2015 г.,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 07.07.2015
г. около 10.20 часа до с. Усойка, ведно със законната лихва от 29.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта по разноските.
ОСЪЖДА Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.да заплати на З. „А." АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, юрисконсултско
възнаграждение пред СГС в размер на 50 лв., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и ЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.