РЕШЕНИЕ
№ 2864
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110159542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, чрез
адвокат Б.Ч., АК- Благоевград срещу „ФИРМА 07“ООД , ЕИК:ЕИК, със седалище и адрес
на управление в АДРЕС, представлявано от управителя И И Г, с която се иска:
- да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от
2334.03 лева- главница, ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. до окончателното
изплащане и сумата от 298.71 лева- съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по ч.гр.д. № 50824/2011г. на СРС, 52-ри състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 2019..0401246 по описа на ЧСИ
В.М., рег.№.. на КЧСИ;
-да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 426.00лева- получена
без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, представено от заявителя „ФИРМА в Софийски районен съд на 23.11.2011г., е
издаден по ч.гр.д.№50284/2011г. на СРС, Г.О., 52 състав, по влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.12.2011 г., изпълнителен лист от 24.01.2012г., с
който СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ФИРМА“ЕАД, ЕИК, гр.София,
ул.““№1, сумата от 2334,03 лева главница, ведно със законната лихва считано от 23.11.2011
г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски от 298,71 лева.
Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани последователно между
„ФИРМА“ ЕАД, „С“ООД, „“ООД
Сочи се, че на 29.05.2019г., въз основа на молба на „“ ООД за образуване на
изпълнително дело с вх.№28675/29.05.2019г. до ЧСИ В.М., рег,№.. е образувано
изпълнително дело №2019..0401246. На 26.01.2021г. по изпълнително дело №2019..0401246
по описа на ЧСИ В.М. е постъпила молба с номер от входящия регистър на съдебния
1
изпълнител вх. №53 64/26.01.2021г. от „ФИРМА 07“ООД, ЕИК:ЕИК с искане за
конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело на мястото на „“ООД
поради сключен на 04.01.2021г. между двете дружества Договор за цесия, въз основа на
който цесионерът „ФИРМА 07“ООД е придобило вземанията на цедента „“ООД срещу СТ.
ИВ. Д..
Сочи се, че на 01.08.2021 г. са изготвени и изпратени по молба на „ФИРМА 07“ ЕООД
с изх.№46109/01.08.2021г. съобщения до „“ АД и „“АД за налагане на запор на открити на
името на длъжника СТ. ИВ. Д. платежни сметки. От наложения до „“АД запор на сметка, по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 838,51 лева. Съгласно изготвен по
изпълнителното дело от ЧСИ М. Констативен протокол от 31.08.2021г„ постъпилата в
следствие на запора сума в размер на 838,51 лева е разпределена на основание чл.434 от
ГПК по следния начин:1 За такса по т.26 (от ТТР към ЗЧСИ) - сума в размер на 62,80 лева;
2.3а обикновени такси (по ТТР към ЗЧСИ) - сума в размер на 170,00лева; 3.3а ДДС - 48,80
лева; 4.Допълнителни разноски - 11,21 лева;5.За взискателите - 426,00 лева за „ФИРМА
07“ООД и 119,70 лева за присъединения по право взискател НАП;
Твърди се, че давността по издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело е изтекла много преди образуването му. Обобщени са
различните виждания в практиката и се сочи, че при най-благоприятното изчисление за
кредитора давността е изтекла на 24.01.2017г.
Твърди се, че въз основа на извършеното от ЧСИ разпределение, взискателят „ФИРМА
07“ЕООД е получил без основание сумата по т.5 от протокола, а именно 426,00 лева, тъй
като вземането по изпълнителния лист е погасено по давност преди момента на
получаването.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди се, че давността за процесното вземане не е текла до
21.05.2015 г. – датата на постановяване на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че
давността по вземания, установени със заповед за изпълнение се приравнява на такава за
вземания, установени със съдебно решение и е 5 години. Сочи се, че с образуването на ИД и
извършването на изпълнителни действия давността е прекъсната. Оспорва се
основателността на иска по чл. 55 ЗЗД, като се сочи, че не е ясно дали сумата е получена от
ответника и същата е била събрана от съдебния изпълнител на годно основание.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът СТ. ИВ. Д. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по ч.гр.д. №50824/2011 г. на СРС
по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.12.2011 г. в полза на
„ФИРМА“ ЕАД.
На 24.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.12.2011 г. за сумите от 2334.03 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.11.2011 г., както и съдебни разноски от 298.71 лева.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на
последващи цесии относно процесното вземане по изпълнителен лист от 24.01.2012г. между
„ФИРМА“ ЕАД, „“ООД, „“ООД и „ФИРМА 07“ ЕООД.
По молба на взискателя „БАС ЕНЕРДЖИ“ООД от 29.05.2019 г. е образувано изп.дело
2019..0401246 по описа на ЧСИ В.М.. С молбата взискателят е поискал налагането за запор
върху вземанията на сметки на длъжника, запор върху трудово възнаграждение и налагане
на възбрани върху недвижими имоти.
2
Със запорно съобщение, с изх. № 56813/26.06.2019г./л. 48 от ИД/, отправено до
„Юробанк България“ АД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника
открити в банката.
С молба с вх. №5364/26.01.2021г. от „ФИРМА 07“ООД, ЕИК:ЕИК е направно искане за
конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело на мястото на „“ООД
поради сключен на 04.01.2021г. между двете дружества Договор за цесия и същото
дружество е конституирано като взискател по делото с разпореждане на ЧСИ М. от
28.01.2021 г.
Със запорно съобщение, с изх. № 65014/01.08.2021г./л. 77 от ИД/, отправено до „“ АД е
наложен запор на всички вземания да длъжника от дружеството.
Със запорно съобщение, с изх. № 65015/01.08.2021г./л. 77 от ИД/, отправено до „“ АД е
наложен запор на всички вземания да длъжника от дружеството.
На 27.08.2021 г. „Айкарт“ АД е превело наличността на запорираната на длъжника
сметка – 838.51 лева по сметка на съдебния изпълнител.
На 31.08.2021 г. ЧСИ М. е извършила разпределение, за което е съставен протокол/л.
88 от ИД/ и сумата от 838.51 лева е разпределена както следва: 1. За такса по т.26 -62.80
лева, 2. За обикновени такси – 170 лева, 3. за ДДС- 48.80 лева, 4. Допълнителни разноски
011.21 лева, 5. За взискателя -426 лева за „ФИРМА“ ООД и 119.70 лева за НАП.
Сумата от 426 лева е преведена от съдебния изпълнител по посочена в молбата за
констатиране на „ФИРМА“ ООД, банкова сметка с платежно нартеждане от 31.08.2021 г./ л.
91 от ИД/.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
3
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
такова доказване не е проведено и по делото липсва препис от заповедта с отбелязване на
датата на влизането й в сила. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може
със сигурност да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 24.01.2012г.- датата на която е
издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта.
Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №50824/2011 г
на Софийския районен съд е влязла в сила на 24.01.2012 г. Също така следва да се съобрази,
че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117,
ал.2 ЗЗД, която изтича на 24.01.2017 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№2019..0401246 – 29.05.2019 г., давността е изтекла.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за това, че давността за
процесното вземане не е текла до 21.05.2015 г. – датата на постановяване на ТР №2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Същото би било така ако преди тази дата е имало образувано
изпълнително производство. Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и
посоченото тълкувателно решение са релевнатни за въпроса дали тече давност докато трае
изпълнителният процес, а такъв процес в периода след издаване на изпълнителния лист от
4
24.01.2012 г. до образуване на изп. д. №2019..0401246 на 29.05.2019 г. не е бил налице.
Тоест погасителната давност е изтекла и е отпаднала възможността за събиране на
вземането по изпълнителния лист по принудителен път. При това положение възможността
сумата от 2334.03 лева- главница, ведно със законната лихва от 23.11.2011 г. до
окончателното изплащане и сумата от 298.71 лева- съдебни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 24.01.2012 г. по ч.гр.д. № 50824/2011г. на СРС, 52-ри състав,
да бъде събрана, включително чрез възлагане събирането й на частен съдебен изпълнител,
към 29.05.2019 г./датата на образуване на изпълнителното дело/ е била погасена.
Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по
иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже че е дал и съответно
ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание го е
получил и има право да го задържи. /Решение № 167 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 6043 / 2014
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/.
Доколкото към 27.08.2021 г.- датата на принудително събиране от съдебния
изпълнител на сумата от 426 лева и към 31.08.2021 г. –датата на имущественото
разместване/ разпределението на сумата от 426 лева в полза на взискателя-ответник/ не е
било налице право на принудително изпълнение върху тази сума, то е налице неоснователно
имуществено разместване на сумата от 426 лева, като същото е без основание.
Съотвтено за СТ. ИВ. Д., възниква правото да търси същата сума, с която „ФИРМА
07“ООД неоснователно се е обогатило.
Разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК не е приложима в процесния случай. Хипотезата на
обратен изпълнителен лист е приложима само за отменени съдебни актове, които вече са
били изпълнени изцяло и частично - такива са актовете с допуснато предварително
изпълнение /чл.238 ГПК /отм./, респ. чл.242 ГПК/, актовете, чието обжалване не спира
изпълнението им - такъв е актът за издаване на изпълнителен лист – чл.244, ал.3 ГПК /отм./,
респ. чл.407, ал.2 ГПК, въззивните решения – чл.282, ал.1 ГПК/, или влезлите в сила актове,
които впоследствие са отменени по реда на извънредния способ по чл.303 и сл. ГПК. В
конкретния случай съдебният акт, по който е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№5082/2011г. на СРС, ГО, 52 срещу ищеца, не е бил отменен, за да разполага последния с
правото на обратен изпълнителен лист.
Ето защо за да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство
по снабдяване с изпълнително основание – т.е. да предяви осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ГПК, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 26/18.04.2012 г. по т.д. № 150/2011 г.,
решение №139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК, в които са разгледани искове по
чл.55, ал.1 ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение по
успешно проведен от длъжника отрицателен установителен иск, за връщане на
принудително събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е
отречено. В процесния случай изпълняемото право е отречено при уважаване не обективно
кумулативно съединения иск с правно основание чл. 439 от ГПК и с оглед липсата на
основание за държане на сумата от 436 лева предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1
т.1 от ЗЗД е основателен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 122.35 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 444.11 лева.
Мотивиран от посоченото, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ФИРМА
07“ООД, ЕИК:ЕИК, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумите по изпълнителен лист от 24.01.2012, издаден въз основа на
влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.12.2011 г. по ч.гр.д.
№5082/2011г. на СРС, ГО, 52 състав, а именно сумата от 2334.03 лева- главница, ведно
със законната лихва от 23.11.2011 г. до окончателното изплащане и сумата от 298.71
лева- съдебни разноски, въз основа на който изпълнителен лист и за които суми е
образувано изпълнително дело № 2019..0401246 по описа на ЧСИ В.М., рег.№.. на
КЧСИ
ОСЪЖДА „ФИРМА 07“ООД, ЕИК:ЕИК да заплати на основание чл. 55, ал.1,
предл. 1 ЗЗД на СТ. ИВ. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 426 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от
426 лева от датата на завеждане на исковата молба /18.10.2021 г./ до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА 07“ООД, ЕИК:ЕИК да заплати на СТ. ИВ. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 566.46 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6