№ 16880
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110144465 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 9 683,13 лева и 422, ал.1 от ГПК вр. с чл.
92 ЗЗД за сумата от 1 779,11 лева, представляваща неустойка за забава за периода от
10.02.2021 г. до 08.06.2022 г. и сумата от 2 830,00 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за наем по вина на наемателя.
Ищецът-“А 2011“ ЕАД твърди, че между него, в качеството му на наемодател и
ответника, в качеството му на наемател е сключен Договор за наем №01-18/01.11.2017
год., по силата на който е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване
помещение със застроена площ от 200 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор
////// - СК Академика - 4 км., с адрес: гр. /////, срещу задължението на ответника да
заплаща наемната цена до 10-то число на текущия месец. Твърди, че ответникът не му
е платил наемната цена за периода от 01.02.2021 г. до 08.06.2022 г., която е в размер на
9 683 лева. Поддържа, че съгласно чл.14, ал.1 от договора, при забава в плащането, на
задълженията за наем и консумативи се дължи неустойка в размер на 2% върху
просроченото вземане на ден, като общия размер не може да надвишава 20%. Твърди,
че според чл. 14, ал.4 от договора, при прекратяването му, по вина на наемателя,
последният дължи неустойка в размер на внесената гаранция. Излага, че поради
неплащане на дължимите суми е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №32723/2022
год. по описа на СРС, 75 с-в и е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено СКБА 2014 да заплати на „А
2011“ ЕАД сумата от 9 683,13 лева, представляваща главница за незаплатена наемна
цена за наем на помещение по фактури, издадени във връзка с договор № 01-
02/16.02.2021 г. за периода от 01.02.2021 г. до 08.06.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 779,11 лева,
представляваща договорна неустойка за забава за период от 10.02.2021 г. до 08.06.2022
г. , сумата от 2 830 лева, представляваща договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на наемателя, както и държавна такса в размер на
285,85 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Твърди, че
ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния му интерес
от предявяване на исковете. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на
което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 9 683,13 лева,
представляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.02.2021 г. до 08.06.2022 г.,
сумата от 1 779,11 лева, представляваща договорна неустойка за забава за период от
10.02.2021 г. до 08.06.2022 г. и сумата от 2 830,00 лева, представляваща договорна
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на наемателя. Претендира
законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът-СКБА“, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва договора за
наем, без да излага доводи. В първото поделото открито съдебно заседание ответникът
твърди, че не е виждал процесния договор за наем, че представеният договор носи
подпис на наемател единствено на последната страница, поради което съществува
възможност останалите страници да бъдат подменени. Поддържа, че имота е ползван
от ответника, но не по силата на договор за наем, а „на собствено основание, без да
има отношения с ищеца“. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи наличието на договорни
правоотношения с ответника, както и размера на претенциите си.
В доказателствена тежест на ответника да установи, че е заплатил наемната
цена по договора.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
заявителят е посочил, че вземането му произтича от Договор за наем №01-
02/16.02.2021 год., към исковата молба е приложен Договор №01-02/16.02.2021 год.,
поради което съдът приема, че от страна на процесуалния представител на ищеца, е
2
допусната техническа грешка в обстоятелствената част на исковата молба, като е
посочено, че вземането произтича от Договор №01-18/01.11.2017 год.
От представения Договор №01-02/16.02.2021 год. се установява, че между “А
2011“ ЕАД, в качеството му на наемодател и ответника, в качеството му на наемател е
сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване помещение със застроена площ от 200 кв.м., находящо
се в сграда с идентификатор ////// - СК Академика - 4 км., с адрес: гр. /////, срещу
задължението на ответника да заплаща наемната цена в размер на 1 450 лева без ДДС,
до 10-то число на текущия месец. Според чл.2 срокът на договора е 3 години, считано
от подписването му. Видно е, че договорът е подписан от страните. Възражението на
ответника, че няма подписи на страните на всяка страница от договора, респ., че не е
сключван такъв е неоснователно, тъй като никъде не е вменено задължение на
страните да подписват всяка страница от него. Договорът за наем е частен
диспозитивен документ, който носи подписа на страните и при липсата на
доказателства за неговата неавтентичност, последния обвързва страните с
инкорпорираните в него волеизявления и произтичащите от това права и задължения –
арг. чл. 180 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че между ищеца, в качеството му на
наемодател и ответника, в качеството му на наемател са възникнали валидни
облигационни правоотношения по описания по-горе договор за наем.
Във връзка със задълженията на ответника ищецът е издал данъчни фактури
№////////16.02.2021 год., №///////19.04.2021 год., №///////28.01.2022 год., №///////04.03.2022
год., №//////14.04.2022 год., №///////20.04.2022 год., №////////05.05.2022 год.,
№////////05.05.2022 год., №///////13.05.2022 год., №////////02.06.2022 год. и
№////////13.06.2022 год. Във всяка една от посочените фактури са посочени по пера
задълженията на ответника дължими за наем и консумативи, като предмет на
настоящия иск са единствено сумите дължими за наем за периода от 01.02.2021 год. до
08.06.2022 год..
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, пред.1-во от ЗЗД наемателят е длъжен
да заплаща наемната цена за наетата от него вещ. Съдът приема, че в производството
не се установи изпълнение на задължението от страна на наемателя да заплаща
наемната цена за процесния период. При наличие на валидно наемно правоотношение,
възникнало между страните по делото, ответникът дължи заплащане на наемната цена
за ползването на отдадения под наем имот. Тежестта за доказване на изпълнението на
това задължение е върху ответника, следователно той е този, който следва да ангажира
доказателства в тази насока. Такива не бяха ангажирани, поради което съдът приема,
че иска е частично основателен. Доколкото ищецът твърди, че задълженията за
плащане на наемната цена за процесния период са обективирани в цитираните по-горе
3
фактури, съдът приема, че иска е основателен за сумата от 7561,01 лева-фактури
№////////16.02.2021 год. за сумата от 656,93 лева, №///////04.03.2022 год.,
№//////14.04.2022 год., №////////05.05.2022 год. и №////////02.06.2022 год.. Задълженията
по останалите фактури касаят такива за консумативи, които не са предмет на
настоящото производство. С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание
чл. 232, ал. 2, пред.1-во от ЗЗД следва да се уважи за сумата от 7561,01 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 9 683 лева, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Следователно като договорно съглашение между страните
неустойката има две функции-обезпечителна и обезщетителна, които възникват и се
проявяват едновременно. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора, е
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. Видно от изложените обстоятелства при описване на фактическата
обстановка, всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника за
заплащане на неустойка на ищеца, са налице. Сключен е валиден договор между
страните, в чл. 14, ал.1 е уговорено, че при просрочие на плащане по договора се
дължи неустойка в размер на 0,2% на ден върху дължимата сума, но не повече от 20%
общо до пълното й плащане, а според ал.4 при прекратяване на договора по вина на
наемателя последният дължи неустойка в размер на внесената гаранция /двумесечната
наемна цена-чл.13, ал.1/. Правилата на неустойката не са от публично правен ред и с
оглед свободата на договарянето при тях от съществено значение е постигната
съгласуваност между страните. В тази връзка съдът приема, че следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника да заплати уговорената в договора неустойка.
Досежно размерът на исковата претенция съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 162
от ГПК приема, че неустойката, която се дължи за неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника за заплащане на наемната цена е в размер на
1512,20 лева за периода от 10.02.2021 год. до 08.06.2023 год., до който размер искът е
основателен и следва да се уважи, и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 1779,11 лева.
По отношение на неустойката претендирана на основание чл. 14, ал.4 от
договора, съдът приема, че същата е неоснователна. Предпоставка за уважаване на
тази претенция, съгласно уговореното между страните, е прекратяване на договора по
вина на наемателя. Видно от чл. 15, т.4 договорът за наем се прекратява едностранно
от наемодателя с писмено уведомление без предизвестие, при системно просрочване
на плащанията или неизпълнение на други задължения по договора, установени с
протокол.
4
В случая от страна на ищеца е представено уведомление от 07.06.2022 год.,
адресирано до ответника, в което го уведомява, че считано от 08.06.2022 год.
прекратява договора за наем едностранно, без предизвестие, на основание чл.14, ал.2
от договора. Не са ангажирани доказателства обаче, уведомлението да е достигнало до
адресата респ. че договорът за наем е прекратен.
Предвид изложеното иска за неустойка, претендирана на основание чл. 14, ал.4
от договора следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. б и в от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор,
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като съгласно чл.114,
ал.4 от ЗЗД при искове за неустойка за забава давностния срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката. В случая ищецът претендира суми
за неплатен наем за периода от 01.02.2021 год. до 08.06.2022 год. и неустойка за
периода от 10.02.2021 год. до 08.06.2022 год., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано на 17.06.2022 год. т.е настоящите искове
са предявени в съда преди изтичане на предвидения в ЗЗД давностен срок, поради
което възражението на ищеца е неоснователно.
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на
съдебните разноски и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, съдът приема, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 244,95 лева,
представляваща сторените в настоящото производството разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите и сумата от 213,21 лева, представляваща разноските по
ч.гр.д. №32723/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А 2011“ ЕАД, ЕИК //////, с
адрес: гр. ///////, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232,
ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че СКБА“, ЕИК
//////, с адрес: гр. /////// му дължи сумата от 7561,01 лева /седем хиляди петстотин
шестдесет и един лева и една стотинки/, представляваща неплатена наемна цена за
периода 01.02.2021 год., 08.06.2022 год. по Договор за наем №01-02/16.02.2021 год.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.06.2022 год. като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 9683,13 лева, като неоснователен и
сумата от 1512,20 лева /хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет стотинки/,
представляваща неустойка за периода от 10.02.2021 год. до 08.06.2022 год., като
5
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1779,11 лева и за сумата от
2830 лева, представляваща неустойка съобразно чл. 14, ал.4 от Договор за наем №01-
02/16.02.2021 год., като неосноваветелен.
ОСЪЖДА „СКБА“, ЕИК ////// да заплати на „А 2011“ ЕАД, ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 244,95 лева /двеста четиридесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща разноските в настоящото
производство и сумата от 213,21 лева /двеста и тринадесет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща разноските по гр.д. №32723/2022 год. по описа на СРС, 75
с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6