Р Е Ш
Е Н И Е №260301
Гр.
Пещера,18.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 994 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден", ул.
„Кукуш" № 1, с ЕИК № *********, чрез адв. А.П., преупълномощена от
Адвокатско Дружество „Попов, Арнаудов и партньори", регистрирано по
фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ №
*********, против Г.Н.Ш.-И., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание по чл.422 вр .чл. 415 ал. 1
вр. чл. 410 ал. 1 т.1 вр . чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди ищеца, че „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ" ЕАД (наричано по-долу за
краткост А1 България), със седалище в град София и адрес на управление: район
„Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № *********, е упражнил предоставеното
му от закона право да поиска от компетентния районен съд, издаване на заповед
за изпълнение, като на 13.03.2020 г, е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В
хода на образуваното ч.гр.д. № 395/2020 г. Районен съд Пещера е издал Заповед
за изпълнение, като е осъдил Г.Н.Ш.-И., с ЕГН **********, да заплати на А1
България следните суми: 145,61 лева - главница; 761,75 лева - неустойка; 44,17
лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 145,61
лева за периода от 19.01.2017 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 386,10 лева
-съдебни разноски, от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл. комисионна за
банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение.Със съобщение от
30.07.2020 г. по ч.гр.д. № 395/2020 г. по описа на Районен съд - Пещера, ищецът
е надлежно уведомен на 18.08.2020 г., че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид горното, ищецът в
качеството си на заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви
иск за установяване съществуването на вземането си.
Между А1 България и Г.Н.Ш.-И. е сключен
договор с номер ********* от 12.05.2015 г. Договорът е с рамков характер и има
за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за
SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати)
на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната
чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към
рамковия договор. Във връзка с изложеното:с Приложение № 1 от 12.05.2015 г. А1
България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 12.05.2017 г.
С
Приложение № 1 от 09.09.2015 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от
абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на
30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът
за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и
изтича на 09.09.2017 г.
С Приложение № 1 от 16.02.2016 г. А1
България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 24,90 лв. с ДДС (20,75 лв. без ДДС), съгласно
чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно
от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 16.02.2018 г.
С Договор за продажба на изплащане от
16.02.2016 г. А1 България е продал на
ответника продукт - „Таблет Lenovo Tab 2 A7-30+SIM64
Сърф L 50%". Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една
първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 4,00 лв., видно от чл. 4
във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача
се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1
към договора.
С Приложение № 1 от 23.02.2016 г. А1
България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с
месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с ДДС (25,00 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24
месеца, видно от чл. 5.1.1 от приложението, и изтича на 23.02.2018 г.
Освен това всички останали услуги,
използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени
разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и
интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват съгласно
ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или
достъпен на интернет адреса на А1 България.
За
неуредените в идивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия"). Те имат
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под
договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия.
На основание сключените договори и във
връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане А1 България е издавал
ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите
и продуктите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на
името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за ползваните от
потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за
предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено
подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число
абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения,
към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга,
използван интернет, телевизионни програми и пр.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия
мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на
всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
В настоящия случай от страна на
ответника Г.Н.Ш.-И. са налице изискуеми незаплатени задължения по
горепосочените договори в общ размер на 145,61 лв., представляваща главница,
разпределена както следва:
Незаплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г, до
25.04.2017 г., в общ размер на 97,61 лв. Неизплатени суми за месечни вноски за
предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от
25.01.2017 г. до 25.05.2017 г., в общ размер на 48,00 лв.
По отношение на договорите за продажба
на изплащане следва да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в
срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл.
12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни
вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно
изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата на издаване на фактурата
за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следва да
бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на
договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите,
които е получил. В настоящия случай, това е фактура № ********* от 25.05.2017
г. с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 16.02.2016 г., като
същата включва оставащите 8 месечни вноски по 4,00 лв.
Поради
неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът Г.Н.Ш.-И. дължи на А1 България
и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от датата, следващата датата на настъпване
на падежа на всяка една от фактурите (описани в по-горе в текста на молбата) до
датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 13.03.2020 г.). Лихвата за този период
възлиза в общ размер на 44,17 лв.
Твърди , че гореописани фактури, относно задълженията на
ответника за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл.
26.6 от общите условия. Според него месечните сметки на потребителя могат да
бъдат оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на
издаване на фактурата за тях. Гореизложеното води до извода, че мобилният
оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните
договори, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от
негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
При неплащане на дължимите суми по
фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата,
за която е забавено плащането.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно
договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на
ответника, е начислена неустойка в общ размер на 761,75 лв.
Във връзка с предсрочното прекратяване
на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира
неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 761,75 лв.,
разпределена както следва: 75,00 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 12.05.2015 г. Сумата
на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 25,00 лв., считано
за периода от 17.01.2017 г. до 12.05.2017 г. За неустойката е издадена сметка №
********* от 17.01.2017 г.;
175,00
лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от
Приложение № 1 от 09.09.2015 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 7
месечни такси от по 25,00 лв., считано за периода от 17.01.2017 г. до
09.09.2017 г. За неустойката е издадена
сметка № ********* от 17.01.2017 г.;
186,75 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 16.02.2016 г. Сумата
на неустойката представлява сборът на 9 месечни такси от по 20,75 лв., считано
за периода от 03.05.2017 г. до 16.02.2018 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 03.05.2017 г.;
325,00
лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1
от 23.02.2016 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 13 месечни такси
от по 25,00 лв., считано за периода от 17.01.2017 г. до 23.02.2018 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 17.01.2017 г.
Предвид изложеното до тук, към датата на
депозиране на настоящата искова молба А1 България има изискуемо и непогасено
вземане към ответника Г.Н.Ш.-И. по гореописаните фактури и сметки за неустойки.
Претендираната с настоящата искова молба, както и с депозираното заявление за
издаване заповед за изпълнение от 13.03.2020 г., главница в размер на 145,61
лв., се формира като сбор от посочените по-горе суми по фактурите в двете
таблици, съответно 97,61 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и
48,00 лв. за предоставени продукти на изплащане. Претендираната неустойка в
размер на 761,75 лв. се формира като сбор от посочените по-горе суми по
съответните сметки, съответно 761,75 лв. за неустойката .
Моли да ги призове съда и да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът Г.Н.Ш.-И., с ЕГН **********,
дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден", ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК № *********
присъдените му със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от
145,61 (сто четиридесет и пет цяло и шестдесет и една ст.) лева - главница; Сумата
от 44,17 (четиридесет и четири цяло и седемнадесет ст.) лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата на главницата от 145,61 лева за периода от
19.01.2017 г. до 12.03.2020 г.; Сумата от 761,75 (седемстотин шестдесет и едно
цяло и седемдесет и пет ст.) лева - неустойка; Законна лихва от дата на
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 13.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Прави доказателствени искания и
претендира разноски.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответника по делото чрез особения представител
адв. К. Ш.. Оспорва исковете по основание и размер и твърди изтекла погасителна
давност. Излага твърдения че се касае за периодични плащания.Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и същата е
погасена по давност.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, във вр чл. 79 и чл.92 от ЗЗД.
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище.
Ответникът чрез процесуалния си представител
се явява в първото по делото заседание, и поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
100/13.03.2020 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№395/2020 г., е разпоредено длъжникът Г.Н.Ш. с ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к.
1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със законен представител Александър
Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез пълномощник адв. А.В.П., телефон
02/858 19 01, със съдебен адрес:***, пл. „Света Неделя“ № 4, етаж 3, главница в
размер на 145.61 лева (сто четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки),
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 145.61 лева за
периода от 19.01.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер на 44.17 лева (четиридесет и
четири лева и седемнадесет стотинки), неустойка
в размер на 761.75 лева (седемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 386.10 лева разноски в настоящото
производство, включващи 26.10 лева внесена държавна такса и 360.00 лева
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото е представено копие на Рамков
Договор № ********* от 12.05.2015 г.;Приложение № 1 от 12.05.2015 г.;Приложение
№ 3 от 12.05.2015 г.;Приложение № 1 от 09.09.2015 г.;Приложение № 3 от
09.09.2015 г.;Приложение № 1 от 16.02.2016 г.;Приложение № 3 от 16.02.2016
г.;Договор за продажба на изплащане от 16.02.2016 г., както и приложенията към
него;Приложение № 1 от 23.02.2016 г.;Приложение № 3 от 23.02.2016 г., от които
се установява , че са възникнали договорни, облигационни отношения между
ищцовото дружество и ответницата. По силата на тези договори, ищцовото
дружество е предоставило мобилни услуги, както и мобилно устройство, като
ответницата е следвало да заплаща договорените месечни такси.
В чл. 6 .3 .1 от Договора е предвидено, че
при предсрочно прекратяване операторът
има право да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти
без отстъпки до изтичане на определения
срок на ползване.
Видно от приетите Общи условия на „А1
Българи" (Мобилтел) ЕАД в чл. 54.1 е предвидено, че договорът се
прекратява при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане им.
Приети са по делото фактури за начислени
суми. 75,00 лв. - неустойка с издадена сметка № ********* от 17.01.2017 г.; 175,00 лв. - неустойка с издадена сметка
№ ********* от 17.01.2017 г.; 186,75 лв.
- неустойка с издадена сметка № ********* от 03.05.2017 г.; 325,00 лв. -
неустойка с издадена сметка № ********* от 17.01.2017 г.
Фактура № ********* от 25.05.2017 г. с
която е прекратен договор за продажба на изплащане от 16.02.2016 г., като
същата включва оставащите 8 месечни вноски по 4,00 лв., или общо 32,00 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Между страните няма спор , че
облигационните отношения са възникнали на основание валиден договор за
предоставяне на мобилни услуги и мобилно устройство. Няма спор между страните и
че сумите по издадените фактури не са платени, както и няма спор че услугите са
ползвани, респ. устройството е получено. Към момента на приключване на устните
състезания няма данни за платени суми.
Ето защо настоящият състав намира
възражението за изтекла погасителна давност от представителя на ответника за частично основателно поради следните
съображения :
Основателно се явява възражението, че са
погасени по давност вземанията за абонаментни такси възникнали извън третата
година преди подавана на заявлението- 12.03.2020г. Същите вземания имат
характер на периодични плащания, поради което за тях важи кратката погасителна
давност съгласно чл. 111 б. в от ЗЗД.
В тази връзка основателно се явява възражението, че са погасени лихвите, начислени до третата
години преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 12.03.2020г. Лихвите преди 12.03.2017 година са
погасени по давност. В този смисъл е и ТР ОСГТК от 18.05.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 3 от 2011 г., за срок по погасителната давност по този тип задължения
3-годишен срок /чл. 111, т. в от ЗЗД/.
Предвид на
което вземанията по фактура от ********** от 24.03.2017г. за сумата от 12.44
лв., представляваща абонаментни такси за ползвани мобилни услуги не е погасена
по давност, по фактура **********
/25.04.2017г. за сумата от 12.44 лева, представляваща абонаментни такси за
ползвани мобилни услуги не е погасена по давност.
По отношение на вноските за изплащане на мобилно устройство,
то същите не са периодични плащания, а разсрочено плащане на едно задължение ,
главница, с разсрочени падежи от едно задължение за главница, за които се прилага
общата петгодишна. По фактура
**********/25.05.2017г. е начислена неустойка за оставащите вноски или обща
сума в размер на 32 лева стойността на
стоката на изплащане, но следва да се отчетат и четири вноски вноски включени в
предходни фактури претендирания от ищеца в процесния период, които не са били заплатени,
и за които не важи кратката тригодишно погасителна давност/ 4 х 4 или 16 лева
за мобилно устройство/, или общо 48,00
лева.
Ето
защо основателно се явява искането за уважаване на претенцията до размера от
72,88 лева включваща цена на мобилно устройство 48,00 лева и 24,88 лева мобилни
услуги начислени по фактура от 24.03.2017г. и по фактура от 25.04.2017г.
Лихвата за
забава за периода от 12.03.2017г. до предявяване на заявлението върху главница от 72.88 лева е в размер на 22,20
лева.
По
отношение на неустойката.
Предвид
дадените уточнения и разпоредбата на чл. 111 б.б от ЗЗД, то вземанията за
неустойка се погасяват с 3 – годишна давност.
В тази
връзка погасени се явяват вземанията за неустойка по Фактура №**********/17.01.2017г.
в размер на 75,00лв., по Фактура №**********/17.01.2017г. в размер на 175 лв., по
Фактура № **********/17.01.2017г. в размер на 325 лв.
Непогасена по давност е вземането за неустойка
в размер на 186,75 лв. от 03.05.2017г. Съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от
16.02.2016 г. сумата на неустойката представлява сборът на 9 месечни такси от
по 20,75 лв., считано за периода от 03.05.2017 г. до 16.02.2018 г.
Във връзка
са последното съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на
клаузата за неустойка , предвид че същата е визирана в договора за предоставяне
на мобилни услуги, като ответницата се е съгласила с нея и е положила подписа
си, съгласила се е с размера на предвидената неустойка при предсрочно
прекратяване на договора.
Ето защо искът се явява частично
основателен за главница в размер на 72,88 лева , за лихва за забава в размер на
22,20 лева за периода от 12.03.2017г. до 12.03.2020г., за неустойка в размер на
186,75 лева, като до претендираните размери следва да се отхвърли като
неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски,
ответникът не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се
представлява от особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: сумата от общо
386,10– разноски в заповедното производство, от които 26,10 лв. – държавна
такса и 360лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 785,00
лв. в настоящото исково производство, от която сумата от 125,00 лв. – платена
държавна такса и сумата от 360 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 300 лева за
особен представител. Съразмерно на уважената искова претенция и предвид
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение такава следва да се
присъдят в полза на ищцовото дружество разноски за заповедното производство – 115,52лв.
и за настоящото исково производство в размер на 231,02 лв.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.Ш.-И., с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи
на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п. к. 1309, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със
законен представител Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез
пълномощник адв. А.В.П., главница в
размер на 72.88 лева (седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки),
законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 72.88 лева за
периода от 12.03.2017 г. до 12.03.2020 г. в размер на 22.20 лева (двадесет и
два лева и двадесет стотинки), неустойка в размер на 186.75 лева (сто
осемдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2020 г.
до изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №100/13.03.2020г.
по ч.гр.д.№395/2020г.
по описа на РС Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, против Г.Н.Ш.-И., с ЕГН
**********, искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че се дължи главница над
уважения размер от 72,88 лева до претендирания от 145,61лева, лихва за забава над уважения размер от 22,20 лева до претендирания размер
от 44.17 лева, както и че се дължи за периода от 19.01.2017г. до 12.03.2017г., неустойка над уважения размер от 186,75 лева
до претендирания размер от 761,75 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №№100/13.03.2020г. по ч.гр.д.№395/2020г.по описа на РС
Пещера,
ОСЪЖДА Г.Н.Ш.-И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1309,
район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, със законен представител Александър Василев
Димитров и Младен Маркоски, сумата от 115,52лв. – разноски по съразмерност в заповедното производство, и сумата от
размер на 231,02 лв.- разноски по съразмерност в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: