№ 600
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от В. Н. В., чрез адв. И. З. жалба срещу
разпореждане, с което е върната жалба с вх.№ 24244/28.10.2021г. на В.В. по изп. дело №
20218950401462 по описа на ЧСИ Людмил Станев, с per. № 895 и район на действие
Окръжен съд – Варна.
Жалбоподателят излага становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното действие, по съображения, че на 19.11.2021 г. е получил съобщение с изх.№
23623/29.10.2021г., с което съдебният изпълнител го е уведомил, че депозираната от него
втора по ред жалба с вх.№ 24244/28.10.2021г. е оставена без движение. С молба от
22.11.2021 г. В.В. представил доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВОС и
2бр.преписи, като счита, че по този начин е отстранил установените нередовности. Въпреки
заплатената държавна такса съдебният изпълнител е разпоредил връщането и на тази жалба,
за което излага становище, че е неправилно и незаконосъобразно действие. Сочи, че
съответното приложение на правилото на чл. 261, т.4 от ГПК, изискващо наличие на
„документ за внесена такса" означава прилагане на документ за платена държавна такса по
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следователно
невнасянето на такси по ТТРЗЧСИ не представлява нередовност на жалбата и ЧСИ не е
оправомощено да я върне поради това. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното действие на съдебния изпълнител с присъждане на извършените разноски в
производството.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от взискателя по
1
изпълнителното дело ХР. Н. Н., чрез адв А. В., касателно основанието за поддържане
висящността на производството и дължимостта на разноските по него, които са предмет на
оспорване по върнатата първа жалба, подадена от жалбоподателя.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК ЧСИ е изложил подробни мотиви
по обжалваното действие.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело е образувано при ЧСИ Людмил Станев, с per. № 895 и район на
действие Окръжен - съд Варна под № 20218950401462 по молба на ХР. Н. Н. с приложен
изпълнителен лист от 20.05.2021 г. от по ГД № 11714/2018 г. на ВРС, обективиращ
подлежащо на принудително изпълнение парично притезание на взискателя срещу
длъжника В. Н. В. за сумата от 620,00 лева, представляваща дължими съдебно-деловодни
разноски.
По искане на взискателя е наложен запор върху пенсията на длъжника, и е
присъединено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело в
размер на 400,00 лева. Същото е обективирано в връчената на 07.06.2021 г. на длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е установено и задължението на длъжника
заплащане на разноски по изпълнителното дело в размер на 190.02, от които 121,92 с ДДС
по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На основание чл. 458 от ГПК ТД на НАП - Варна е присъединен като взискател за
сумата от 0,86 лева.
Видно от приложената разписка, на 11.06.2021 г. взискателят Н. е получил чрез
пощенски запис доброволно изпълнение на сумата по изпълнителния лист в размер на 620
лева. Същата е приета от ЧСИ от 23.06.2021 г.
На 29.06.2021 г. по делото е депозирана молба от взискателя ХР. Н. Н. с искане по чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното делото.
На следващия ден е постъпила молба от длъжника В.В., с която е формулирано
искане да се вдигната наложените възбрани и запори по делото поради пълно изпълнение на
задължението към кредитора. Претендира се още корекция на посочените в поканата за
доброволно изпълнение разноски и претендираното адвокатско възнаграждение, както и да
бъде издадено постановление за разноски и делото да бъде приключено.
С разпореждане от 30.06.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника.
На 09.07.2021 г. въз основа на разпореждане на ЧСИ е вдигнат запора върху пенсията
на В. след удръжка в размер на 720 лева.
Срещу разпореждането от 30.06.2021 г., съдържащо отказ за прекратяване на
изпълнителното производство е депозирана жалба с вх. № 16930/27.07.2021 г. В.В., чрез
адв. И. З..
2
С разпореждане от 28.07.2021 г. жалбата е оставена без движение на основание чл.
436, ал. 4, вр. чл. 261, т. 1, т. 4, вр чл. 262, ал. 1 от ГПК, с указания в едноседмичен срок
жалбоподателя да внесе по сметка на ЧСИ 72,00 лева по т. 5, т. 8 от ТТРЗЧСИ, 25,00 лева по
сметка на ВОС, както и да представи 2 бр. преписи от жалбата.
С молба с вх. № 18841/13.08.2021 г., жалбоподателят е изпълнил частично указанията
като е представил вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева по
сметка на Окръжен съд Варна, както и изискуемите преписи. Не е представил доказателство
за заплатените разноски по ТТРЗЧСИ.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 16.08.2021 г. на страната е предоставена
нова повторна възможност да изпълни указанията за заплащане по сметка на ЧСИ на сумата
от 72,00 лева, дължима на основание т. 5, т. 8 от ТТРЗЧСИ. Препис от разпореждането му е
връчен редовно на 17.09.2021 г. Поради неизпълнение на указанията в срок, с разпореждане
от 29.09.2021 г. жалбата от 27.07.2021 г. е върната на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Срещу разпореждането за връщане е депозирана нова жалба с вх. №
24244/28.10.2021г. по описа на ЧСИ В.В. със съображения идентични с изложените с
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, касаещи липса на основание
за нередовност.
С разпореждане от 29.10.2021 г. и втората жалба на страната е оставена без движение
на осн. чл. 436, ал. 4, вр. чл. 261, т. 1, т. 4, вр чл. 262, ал. 1 от ГПК, отново с указания в
едноседмичен срок жалбоподателя да внесе по сметка на ВОС 25 лева държавна такса, по
сметка на ЧСИ 72,00 лева по т. 5, т. 8 от ТТРЗЧСИ, както и да представи 2 бр. преписи от
жалбата. След внасяне на държавна такса по сметка на ВОС и представяне на преписи, на
страната е дадена повторна възможност да изпълни указанията за представяне на
доказателство за заплатена такса по ТТРЗЧСИ с разпореждане от 24.11.2021 г. Препис е
връчен редовно на жалбоподателя на 29.11.2021 г.
Доколкото изпълнение не е настъпило, с разпореждане от 15.12.2021 г. и втората
жалба е върната поради неотстраняване на констатираната нередовност.
Разпореждането за връщане е обжалвано с иницииралата настоящото производство
жалба с вх. № 00266/10.01.2022 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с която се оспорва
правомощието на съдебния изпълнител да оставя без движение жалба по чл. 435 от ГПК
поради невнасяне на дължими на основание ТТРЗЧСИ такси, съответно да я върне при
неизпълнение на указания за отстраняване на нередовността.
В процеса на администриране на жалбата, по искане на взискателя е изпратено е
прехвърлено на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711 и с район на действие ОС-
Варна, при когото е образувано под номер № 20227110400155.
Настоящият въззивен състав не споделя изложените в жалбата доводи, че
невнасянето на дължимите по силата на ТТРЗЧСИ такси не е основание за оставяне на
жалбата без движение, съответно за връщане на същата ако не последва изпълнение на
дадените указания. Съгласно разпоредбата на 436, ал. 4 от ГПК по отношение на жалбите
3
против действията на съдебния изпълнител се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260,
261 и 262 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 261, т. 4 от ГПК към подадената жалба
следва да бъде приложен документ за внесена такса, поради което представянето на
доказателството се явява положителна процесуална предпоставка за нейната редовност.
Широката формулировка на текста на цитираната норма не позволява тълкуване в смисъл,
че изискването е ограничено единствено до държавни такси, дължими по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Подобно разграничение не е
въведено от законодателя, поради което приложението по аналогия на разпоредбата на чл.
261, т. 4 от ГПК по отношение на жалбите срещу действия на съдебния изпълнител по
силата на чл. 436, ал. 4 от ГПК налага извод, че за редовността им следва да са внесени
всички дължими такси, включително и тези по т.5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, дължими за
администрирането им. Обраното стеснително тълкуване не намира опора в закона, а пряко
му противоречи, поради което следва да бъде изключено.
Не намира приложение и разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ГПК, предвиждаща
авансово внасяне на разноските от взискателя за сметка на длъжника, тъй като редовността
на жалба, подадена от длъжник не може да бъде предпоставено от внасянето на такси от
насрещната страна. Посочените обикновени такси се дължат за конкретни действия по
администриране на жалбата, които задължително следва да бъдат извършени от съдебния
изпълнител преди изпращането ѝ на компетентния окръжен съд, поради което заплащането
им се дължи от жалбоподателя, независимо какво качество има той в изпълнителното
производство. Чрез внасянето им се предплащат разходите за труд, консумативи и други
дейности, които СИ следва да понесе при надлежното изпълнение на законоустановените си
задължения да връчи книжата и да осигури ксерокопие на изпълнителното дело, без които
биха били налице процесуални пречки съдът да се произнесе по депозираната жалба.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че при констатирано от съдебния
изпълнител непредставяне на документ за внесени такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ е налице
нередовност на жалбата, чието отстраняване същият е компетентен да разпореди.
Неизпълнявайки законосъобразните указания в предоставения срок, включително и
след предоставена повторна възможност, жалбоподателят не е отстранил констатираните
нередовност, което е представлява основание за нейното връщане по чл. 262, ал. 2, т. 2 от
ГПК.
По посочените съображения следва да се приеме, че обжалваното действие на
съдебния изпълнител е правилно и следва да бъде потвърдено. С потвърждаването на
разпореждането за връщане на процесната трета жалба, следва да се приеме, че предходните
две са влезли в сила, поради което не са предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че с отказа да заплати
дължимите такси, за които в жалбите се изрично е посочил, че следва да бъдат възложени в
негова тежест, е станал причина за натрупването на дължими в изпълнителното
производство разноски, до пълното изплащане на които последното не може да бъде
4
прекратено по арг. на чл. 433, ал. 2 от ГПК. С оглед погасяването на останалите задължения
и при липса на данни за последващи действия по изпълнението, невнесените такси в размер
на 72 лева се явяват единственото задължение на страната, преди заплащането на което
изпълнителното дело не може да бъде прекратено. Предвид изложеното следва да се приеме,
че авансовото им внасяне е в интерес на длъжника, доколкото не допуска същите да бъдат
начислени към дълга и по този начин да станат причина за допълнителното отлагане на
приключването на изпълнителния процес, а от там и за отхвърляне на жалбата му, с която се
претендира неговото прекратяване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от В. Н. В., чрез адв. И. З. срещу
разпореждане, с което е върната жалба с вх.№ 24244/28.10.2021г. на В.В. по изп. дело №
20218950401462 по описа на ЧСИ Людмил Станев, с per. № 895 и район на действие
Окръжен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5