Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 30.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13555/2013 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Н.Б.Ф.
АД, с която са предявени срещу К.Б.К.ЕООД искове както следва:
с правно основание
чл.108 ЗС за установяване на право на собственост и осъждане за предаване на
недвижим имот, представляващ част от имот II – Технологична територия на
Национален Киноцентър по Генплан, описана по АДС №03342/18.02.2003 г., находяща
се в югоизточния ъгъл откъм ул. Н.К., която част е в размер от 3656 кв.м. и е
заключена между т.3,1,3,4,5,6,7,8,9,10,18,12,11,13,14,15,19,17,16,2 от
приложената към исковата молба на л.73 от делото комбинирана схема, изготвена
от М. АД,
с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 253920 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за
периода 10.10.2008 г. – 10.10.2013 г.
Ищецът твърди, че по
силата на чл.17а ЗППДОбП е придобил собствеността върху процесния имот: имотът
е държавен, отчужден през 1948 г., предоставен за филмов център на ДП
„Българска кинематография“, впоследствие – включен в капитала на Н.ЕАД.
Ответникът, като собственик на съседен имот, противоправно започнал да ползва
процесната част от имота на ищеца – настанил строителна техника, изградил
незаконна улица, поставил ограда и други съоръжения, за които няма съответните
строителни книжа. След инициирани административни процедури и чрез актове,
приведени в действие от държавни органи, през 2016 г. е възстановил владението
на имота си, включително били премахнати незаконните строежи и съоръжения.
Поддържа исковете си, включително осъдителната част по чл.108 ЗС, като
обосновава необходимостта от осъждане на ответника с наличието на висящ процес,
заведен от ответника, по искове за защита на владението, с който се иска да му
бъде върната процесната част от имота.
Ответникът – К.Б.К.ЕООД
оспорва исковете, като се позовава на: 1) твърдението, че ищецът не е придобил
имота; 2). собствени права, изключващи тези на ищеца – собственост, възникнала
по различни реституционни закони в полза на праводателите му, придобиване на
имота по давност чрез владението му в периода 31.01.2003 г. – 10.10.2013 г.
Предявява възражение за подобрения и право на задържане с правно основание
чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение за
направените в имота подобрения – натрупване на земна маса за изравняване на
денивелацията му и цялостно облагородяване на имота.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.108
ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбО:
Със Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство е утвърден подробния регулационен план, съобразен с предвижданията на общия градоустройствен план, за филмов център – Българска кинематография. С него за създаденото със Закона за кинематографията (ДВ, 1948 г., отм.) ДП „Държавна кинематография“ е отреден имот, състоящ се общо от 1118 дка. Съгласно писмените доказателства и двете технически експертизи – основна и повторна, теренът е очертан в Общия градоустройствен план, утвърден с Указ 973 от 1949 г. на Народното събрание. За имота, в чиито граници попада процесната част от 3656 кв.м., са издадени АДС №4613/13.04.1970 г. и АДЧС №03342/18.02.2003 г., с които е отреден за Национален Киноцентър. Макар в цитираните актове да липсва описание на имота чрез конкретни граници, четирите вещи лица, работили по двете експертизи, приемат, че съобразно графичната част на Указ №973/29.12.1949 г., с който се утвърждава градоустройствения план, процесния имот попада в терена, отреден за Национален Киноцентър. Съдът изцяло възприема този извод. Спорния имот, който е с квадратура от 3656 кв.м., попада в терена, отреден за Киноцентър с Общите градоустройствени планове (ОГП) от 1949 г., 1961 г., ПУП от 1972 г. С Частично изменение на ОГП от 1999 г. имотът е означен като II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан. Съгласно Разпореждане №9 от 29.07.2002 г. на МС на РБ , спорният имот попада в терена, означен с II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан, с обща площ от 328,20 дка.
С решение №1 от 07.02.1995 г. на СГС по ф.д. №1364/1995 г. е регистрирано еднолично дружество с държавно имущество Н.ЕАД, което поема активите и пасивите на СИФ Бояна, САФ София и ДП Обработка на филми.
От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че въз основа на АДС №4613/13.04.1970 г. в активите на СИФ Бояна са включени земи с обща площ от 1118 дка. Към датата на преобразуването - 07.02.1995 г., земите с площ от 1118 дка са включени в активите на Н.ЕАД. На основание Разпореждане №9 от 29.07.2002 г. на МС на РБ и АДЧС №03342/18.02.2003 г. в баланса на Н.ЕАД са включени земи с обща площ 302,851 кв.м. Редукцията на площта на земята, включена в капитала на дружеството, е настъпила след заповеди на областния управител, с които се деактуват отделни имоти, включени в територията, отредена за Киноцентър и извършено съответно намаляване на капитала със стойността на тези имоти. Тази редукция обаче не засяга процесната част от 3656 кв.м., която по единодушното мнение на вещите лица по изготвените две технически експертизи попада в границите на имота, означен като Зона II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан (виж т.6.4 на л.744 и абзац последен, стр.891).
При така установените факти съдът приема, че ищецът валидно е придобил процесния имот от 3656 кв.м., представляващ част от имот II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.). Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.) за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: 1). държавата да е собственик на конкретно имущество; 2). това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и 3). с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Ето защо съдът приема, че от момента на възникването си, на основание чл.17а от ЗППДОбП (отм.) ищецът е придобил имотът, представляващ II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан с площ от 302,851 лв., в който попада спорната част от 3656 кв.м.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не се е осъществила първата предпоставка, а именно – придобиване на имота от държавата. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ (отм.), съгласно която вещният ефект на регулацията, включително и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 9.VII.1956 г., настъпва от деня на обезщетяване на собственика, ако до същата дата недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. По твърдения на ответника липсват данни за обезщетяване на собствениците на земите, отчуждени за Киноцентъра, поради това държавата не е придобила собствеността. Изводите на ответника са неправилни, доколкото не отчитат обстоятелството, че от приложението на нормата са изключени недвижимите имоти, заети за съответните мероприятия. „В случай, че имотът е бил завзет от държавата дори и без обезщетяване на собственика до 1956 г., той запазва своя държавен или общински характер“ – така Решение № 1295 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4496/2007 г., IV г. о., ГК. Ето защо съдът приема, че вещното действие е настъпило по силата на регулацията.
Неоснователни са възраженията на ответника, свързани с обстоятелството, че по делото е представен акт, по силата на който имотът се предоставя за ползване, а не за стопанисване и управление на праводателя (преди преобразуването) на ищеца. Както се посочва в мотивите на т.2Г на ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, „предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. … Заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице може да има непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие“. Съдът приема, че с цитираната по-горе Заповед №2139/19.04.1948 г., с която се утвърждава подробен регулационен план за филмов център – Българска кинематография и процесният имот се отрежда за ДП „Държавна кинематография“, е налице предоставяне за стопанисване и управление по смисъла на чл.17а от ЗППДОбП (отм.). Но дори и да се приеме, че това не е така, представените по делото актове за държавна собственост и разпореждания на МС, с които се разрешават въпроси относно намаляване на капитала на ищеца чрез отчуждаване на имоти от капитала на дружеството, както и осчетоводяването на процесните земи в счетоводния му баланс, по непряк начин доказват, че недвижимите имоти, включително II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан с площ от 302,851 лв., са били предоставени за стопанисване и управление.
Неоснователно е и възражението, че процесната част е сред изключените чрез деактуване имоти. Приетите две технически и две счетоводни експертизи установяват, че процесният имот попада в частта, оставаща в капитала на ищеца. Съдът приема изводите на вещите лица за обосновани и убедително аргументирани и ги споделя. Отделно от това ответникът не е ангажирал конкретно доказателство, което да установява, че процесната част от 3656 кв.м. е деактувана и изключена от активите на ищеца чрез намаляване на капитала му – че попада в някой от имотите, посочени в допълнителната счетоводна експертиза, които са изключени от капитала на ищеца.
Претенцията на ответника за собствени права върху имота, изключващи тези на ищеца, съдът намира за неоснователна. Ответникът се позовава на придобивано основание – покупко-продажба, включително на процесната част, от праводател – собственик на имота по реституция. Безпредметно е да се обсъжда по кой от реституционните закони е могло да възникне право на собственост у праводателя на ответника върху процесната част от 3656 кв.м. от Технологичната територия на Национален киноцентър по следните съображения: Всички реституционни закони изискват като предпоставка за възстановяване на собствеността върху имот, отчужден от държавата или отнет без основание или включен в ТКЗС/ДЗС, той да съществува реално във вида и размера, в който е отчужден – да не е застроен / да не е започнало строителство или върху него да не е проведено мероприятие. От приетите по делото първоначална и повторна техническа експертиза се установява, че в имота, представляващ Технологичната територия на Национален киноцентър, е реализирано комплексно мероприятие. Единствено вещото лице Х. в заседанието на 22.11.2017 г. заявява особено мнение по този въпрос, като счита, че процесната част от 3656 кв.м. е празно и изоставено място, върху което не е реализирано мероприятие. Съдът не споделя мнението на вещото лице Х., а възприема становището на останалите три вещи лица по следните съображения: За да се приеме, че едно комплексно мероприятие е реализирано, не е необходимо всеки квадратен метър от площта на имота да бъде застроен и да попада под сграда, улица или някакво съоръжение. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че е налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие /напр. решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 386/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и др./. От първоначалната техническа експертиза се установява, че в Технологичната територия на Национален киноцентър са изпълнени сгради и инфраструктурни обекти, вътрешни комуникационни асфалтови алеи и озеленени площи. Изградени са предвидените по Генплан сгради и обособяване на необходимите терени за извършване на специфичните технологични дейности и свободни терени с озеленяване. Сградите са захранени с ток и вода, изпълнена е канализация, изпълнени са вътрешни площадки, улици, алеи и пешеходни пътеки за достъп до сградите и съоръженията. А в близост до процесната част от имота е разположен склад за пиротехнически материали. Всичко това дава основание на вещите лица по първоначалната експертиза да приемат, че предвиденото мероприятие, за което е отреден теренът, е комплексно и същото е реализирано (изводът – на стр.748). Становището се подкрепя и от вещото лице Г., работило по повторната експертиза – л.904. Съдът приема, че застрояването на имота чрез реализиране на комплексното мероприятие, за което е отреден, представлява пречка каквато и да е част от Технологичната територия на Национален киноцентър да бъде възстановявана на лицата, от които е отнета, независимо от приложимия реституционен закон. Ето защо неоснователна е претенцията на ответника за придобиване на процесната част от недвижим имот чрез сделка с възстановени собственици.
Неоснователна е и претенцията за придобиване на имота по давност. По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право.
По силата на чл.68, ал.1 за придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота: упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта. Ищецът твърди, че е установил фактическата си власт върху имота през 2003 г., когато неговият частен праводател (трето за делото юридическо лице – Г.Т.НАМ.АД) е сключил предварителен договор за закупуване на имота, съседен на процесната част. Съгласно твърденията, при сключване на предварителния договор било предадено владението на имот, включващ процесната част, от продавача по предварителния договор. За установяване на това си твърдение ответникът е ангажирал гласни доказателства – свидетелите М.Г.и З.И.. С показанията на нито една от тях обаче не се установява ищецът да е установил фактическа власт върху имота през 2003 г. Първата свидетелства как при сключване на предварителния договор бил подписан протокол за предаване на владението и продавачът по предварителния договор предал на ответника владението на имота. Тъй като владението е фактическо състояние, а не право, нито едно волеизявление не би могло да го достави у претендиращия да е владелец – той трябва чрез външно изявени действия да установи властта си върху имота. Поради това показанията на свидетелката за подписване на протокол и предаване на владение представляват нейна оценка – няма яснота какви външно проявени действия тя квалифицира като предаване на владение. А подписване на предавателен протокол от лице, за което няма данни самото то да е във владение на имота, няма правно значение. Втората свидетелка, на длъжност финансов директор на ответника, сочи какви счетоводни операции е осъществила за включване на имота в активите на дружеството. Тези действия (счетоводни записвания) отново не са годни да установят начало на упражняване на фактическа власт – не са външно манифестиране на физическо присъствие в имота чрез явни действия по стопанисването му, които да противопоставя на собственика. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и несъмнително. Съдът приема, че няма данни в периода от 2003 г. до 2009 г. ответникът да е извършвал такива явни действия чрез физическо присъствие в имота, които да се квалифицират като упражняване на непрекъснато, спокойно и несъмнително владение.
Няма спор, че след 2009 г., когато ответникът започва да извършва строителни дейности в процесния имот, са налице такива негови действия, които се квалифицират именно като явно установяване на фактическа власт и противопоставяне на действителния собственик. За това свидетелстват множеството писмени документи – жалби и сигнали от ищеца до различни държавни институции, целящи връщане на владението и премахване на изградените в имота асфалтова алея и други съоръжения без съответните строителни книжа. Свидетелите, ангажирани от ищеца, също установяват, че завладяването на имота от ответника е станало в периода 2009 -2010 г. Срокът от време от този момент до предявяване на процесната искова молба (която прекъсва давността) не е достатъчен за придобиване на имота по давност. Ето защо възражението на ответника, че е станал собственик чрез придобиване на имота по давност, се явява неоснователно.
С оглед така
установените факти съдът приема, че се е осъществил фактическият състав на чл.17а
ЗППДОбП: процесният имот е валидно придобит от ищеца, а правата, които му
противопоставя ответникът, не са възникнали. Следва да се установи по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на имота, представляващ част от 3656
кв.м., попадаща в имот II
– Технологична територия на Национален Киноцентър по Генплан, находяща се в
югоизточния ъгъл откъм ул. Н.К.. Не са налице предпоставките за осъждане на
ответника да предаде владението на така описания имот. Съгласно признанието на
самия ищец, потвърдено от събраните гласни и писмени доказателства и двете
технически експертизи, през 2016 г. въз основа на административни производства,
протичащи едновременно с настоящото дело, ищецът е възстановил владението си
върху процесния имот, като е поставил ограда на действителната имотна граница,
препятстваща достъп от ответника или трети лица. Това обстоятелство следва да
бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК и искът, в частта му за осъждане
на ответника да предаде владението, следва да се отхвърли. Действително, по
делото са представени доказателства за инициирано от ответника съдебно
производство с искове по чл.75 и чл.76 ЗС за възстановяване на владението, но
това не обосновава възможност искът по чл.108 ЗС в осъдителната му част да бъде
уважен. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.235, ал.3 ГПК, съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. За съда няма възможност да съобразява евентуални бъдещи
несигурни събития, каквото би било уважаване на посесорен иск. Ето защо искът
по чл.108 ЗС, в частта му за осъждане на ответника да предаде владението на
спорния имот, следва да се отхвърли.
С оглед извода за
неоснователност на претенцията за предаване на имота, не следва да се разглежда
предявеното от ответника чрез възражение право на задържане на имота до
заплащане на подобрения в размер на 200000 лв. Доколкото правото на задържане
представлява защита срещу осъдителния иск, то предявяването му винаги е в
условията на евентуалност и не подлежи на разглеждане при отхвърляне на
искането за осъждане на ответника.
По иска по чл.59 ЗЗД:
Фактическият състав
на претендираното вземане обхваща следните елементи: 1). ищецът да е собственик
на имота; 2). ответникът да е препятствал ползването през процесния период без
правно основание за това и 3). размерът на обезщетението, което се определя в
съответствие с наемното възнаграждение за имота (ТР №7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
По делото от
писмените и гласните доказателства (показанията на свидетелите А.К. и Д.Т.), че
от есента на 2009 г. е започнало натрупване на земни маси в процесния имот, а
есента на 2010 г. ответникът е поставил ограда, с което е препятствал достъпа
на ищеца до собствения му имот. Поради това съдът приема, че в периода от
есента на 2009 г. до предявяване на иска ответникът е лишил ищеца от
възможността да ползва и извлича граждански блага от собствения си имот, с
което е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага. Дължимото
обезщетение е в размер на средномесечния наем. От неоспорената повторна
техническа експертиза се установява, че пазарната средна месечна наемна цена за
имот с параметрите на процесния е в размер на 5290 лв. Периодът, в който ищецът
е лишен от ползването на имота си – 10.10.2009 г. – 10.10.2013 г. включва 48
месеца, поради което общо дължимият размер на обезщетението е 253920 лв.
Предявеният иск е основателен в пълния размер, но следва да се отхвърли за
периода 10.10.2008 г. – 09.10.2009 г., за който период няма данни ответникът да
е владял процесния имот.
По разноските:
На ищеца следва да
се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски за държавни такси
(16810,72 лв.) и експертизи (700 лв.) – общо в размер на 17510,72 лв.
Поради което Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Б.К.ЕООД, ЕИК:*******,
по иска с правно основание чл.108 ЗС, че Н.Б.Ф. АД, ЕИК:*******, е собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) на недвижим имот,
представляващ част от имот II
– Технологична територия на Национален Киноцентър по Генплан, описан по АДС
№03342/18.02.2003 г., находяща се в югоизточния ъгъл откъм ул. Н.К., която част
е в размер от 3656 кв.м. и е заключена между
т.3,1,3,4,5,6,7,8,9,10,18,12,11,13,14,15,19,17,16,2 от приложената към
настоящото решение комбинирана схема, изготвена от М. АД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС в частта му
относно осъждане на ответника да предаде имота на ищеца.
ОСЪЖДА К.Б.К.ЕООД, ЕИК:*******, да заплати на Н.Б.Ф. АД, ЕИК:*******, както следва:
на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД сумата от 253920
лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот за
периода 10.10.2009 г. – 10.10.2013 г., заедно със законната лихва от 10.10.2013 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 17510,72 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 ЗЗД за периода
10.10.2008 г. – 09.10.2009 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: