№. 260249 / 11.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2282 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът М.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,К. Х.‘‘ №. 30 е предявила срещу С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx осъдителни искове със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата Ц. сумата в размер от 12 156,00 лв., представляваща неизплатената част от преведен на 08.03.2019 г. на ответника по банков път заем в размер от 13 000,00 лв., както и мораторна лихва в размер от 2 002,00 лв., считано от 08.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК ищцата посочва адвокатска банкова сметка xxx ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА‘‘АД: IBAN: xxx.
В исковата молба се твърди следното:
Синът на ищцата Стефан Любомиров Цветанов поддържал близки приятелски отношения с отв.Л., с когото учили заедно в УНСС, специалност ,,Политология‘‘.
Ответникът безброй пъти идвал в дома на ищцата Ц., спал е у тях, бил е чест гост на масата й, като се ползвал с безрезервно доверие, уважение и го чувствали като член на семейството.
В началото на м. май 2019 г., ответникът им споделил, че иска да купи автомобил на л. от автокъща ,,А. Л.‘‘ гр.София. Искал да го закупи, но нямал достатъчно средства и щял да върне поисканата сума от 13 000,00 лв. в срок до няколко месеца.
Уговорката между страните била ответникът ежемесечно да нарежда по сметката на ищцата суми, според възможностите му, но да изплати дълга си към ищцата до края на 2019 г.
Ищцата не се усъмнила в думите на Л., тъй като го познава от доста време и му има доверие. Ищцата Ц. обаче не разполагала с 13 000,00 лв., като тъй като синът й също я молел да му помогне, решила да вземе потребителски кредит в размер на 21 455,00 лв., от които да даде на С. 13 000,00 лв., за да покрие вноските по лизинга на автомобила, а останалите да похарчи за неотложни нужди на семейството си.
На 08.03.2019 г. се явила в офис на ,,РАЙФАЙЗЕНБАНК‘‘ и сключила договор за потребителски кредит №. 1903062503726160 от същата дата за сумата от 21 455,20 лв.
Веднага след това превела на С.И.Л. сумата от 13 000,00 лв. по посочената от него банкова сметка xxx ,,ОББ‘‘: IBAN: xxx, като С. даже бил с ищцата в банката, за да посочи своята банкова сметка .
xxx Л. закупил с договор за л. лек автомобил марка ,,А.‘‘, модел ,,Q 7’’, с XXXX от Автокъща,,А. л.‘‘ в г. у. №. 8..
Автомобилът е прехвърлен нотариално от лизингодателя на лизингополучателя на 23.06.2020 г. при нотариус Андриан Балчев.
Месец след като му дала парите, С. започнал да изплаща дълга си ежемесечно, но на дребни вноски от по стотина лева, което бе напълно недостатъчно за връщане на дълга.
Тъй като ответникът спрял да отговаря на телефонните обаждания на ищцата, тя се принудила да му изпрати нотариална покана.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете.
Твърди, че видно от приложен по делото приемо-предавателен протокол от 06.06.2018 г. между него и лизингодателя ,,А. Л.‘‘ЕАД е имал описания в исковата молба автомобил преди ищцата да изтегли кредита, от който му е дала сумата от 13 000,00 лв.
Уговорката с ищцата му била, всеки месец да й дава на ръка или да й превежда по банков път сума/пари/ която да отговаря на неговата част от 13 000,00 лв. от погасителния план на банката, т.е. до края на срока на кредита да й върне дадената от нея сума от 13 000,00 лв. с лихвите, съобразно погасителния план.
Както ответника Л., така и майка му са превеждали суми на ищцата, за погасяване на задължението му от 13 000,00 лв., видно от приложените извлечения от банковата сметка на ответника и вносните бележки.
Тъй като банката кредитор не иска от ищцата Ц. да погаси предсрочно цялото си задължение по кредита, поради това липсва и основание ищцата да иска цялото задължение от 13 000,00 лв. да бъде погасено.
Ответникът твърди, че е погасявал периодично и той и майка му по 192,00 лв. месечно, което съответства на неговото задължение по кредита от 21 450,20 лв.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за частично основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото не е спорно, че на 08.03.2019 г. ищцата е превела на ответника Л. в заем сумата от 13 000,00 лв., за което е приложено и банково извлечение. Уговорката между страните била ответникът ежемесечно да нарежда по сметката на ищцата суми, според възможностите му, но да изплати дълга си към ищцата до края на 2019 г. Ответникът направил няколко вноски по заема, след което преустановил плащанията си.
Относно договорът за потребителски кредит, сключен между ищцата и ,,РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ/‘‘ЕАД, както и относно договорът за л. на лек автомобил, сключен от ответника Л., съдът намира, че същите са ирелевантни за настоящия гражданскоправен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани по делото.
Договорът за заем предвиден в чл.240, ал.1 от ЗЗД е реален, неформален договор, респективно- за неговото възникване не е задължително той да е сключен в определена форма/ формата е за доказване, не за действителност/, но тъй като е реален договор, за разлика от консенсуалните, за да се счита за валидно сключен и породил правни последици, заемната сума следва да е предадена от заемодателя във фактическата власт на заемополучателя. По делото безспорно бе установено превеждането на сумата по банковата сметка на ответника-заемополучател, поради което облигационното правоотношение е възникнало.
От приложеното към исковата молба и към писмения отговор на исковата молба банкови извлечения е видно, че отв. Л. е направил вноски по заема по сметката на ищцата Ц. в общ размер от 1 824,00 лв., която именно сума следва да се приспадне от заемната сума от 13 000,00 лв.
Съдът намира, че не следва да бъдат взети предвид приложените към писмения отговор на исковата молба вносни бележки, относно превеждани от майката на ответника- Ива Любомирова Кръстева в полза на ищцата суми, тъй като от тях не е ясно по какво правоотношение и на какво основание са внасяни.
Така мотивиран, съдът намира, че искът за главница по договора за заем следва да се уважи до останалия непогасен от ответника размер от 11 176,00 лв., като в останалата част над уважения, до предявения размер от 12 156,00 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД:,,при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата‘‘. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо главния иск и е обусловен от него. Уговорката била заемополучателят всеки месец да погасява заема, поради което ответникът е бил в забава още от същия месец, на който му е даден заема. Тъй като главният иск се уважава частично, а не в пълен размер, то размерът на обезщетението за забава следва да бъде изчислено върху уважения размер на главното вземане от 11 176,00 лв. Съдът изчисли, че за процесният период размерът на дължимото обезщетение е в размер на 1 840,94 лв., до който размер следва да се уважи този иск, а за разликата до предявения размер- да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. На следващо място, неоснователно е възражението на ответната страна, че лихва върху заема не се дължи, тъй като не е изрично уговорена между страните/арг. чл.240, ал.2 от ЗЗД/, тъй като разпоредбата се отнася до възнаградителната лихва, а не за лихвата за забава, тъй като последната е законово регламентирана и установена.
При този изход на делото: в полза на ищцата Ц., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят реализираните деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете; от друга страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право да претендира разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,К. Х.‘‘ №. 30 сумата от 11 176,00 лв. представляваща неизплатената част от преведен на 08.03.2019 г. на ответника по банков път заем в размер от 13 000,00 лв. ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда/21.10.20201 г./ до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 12 156,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,К. Х.‘‘ №. 30,обезщетение за забава в размер на законната лихва от 1 840,94 лв., дължима считано от 08.03.2019 г. до 20.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер от 2 002,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,К. Х.‘‘ №. 30 сумата от общо 1 809,38 лв. деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК М.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,К. Х.‘‘ №. 30 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 112,8. лв. деловодни разноски за адвокатски хонорар съразмерно с отхвърлената част от исковете.
УКАЗВА на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК на С.И.Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, че може да заплати присъдените по-горе суми по следната банкова сметка: ,,xxx‘‘АД: IBAN: xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: