Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 2577/2020 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Т.С.
ЕАД, ЕИК: ******** срещу срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител М.П.от
15.11.2019 г. по изп. дело № 20198510402447, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата 200
лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност, както и неправилно определено,
съответно – неправилно изчислена таксата по т. 26.
Взискателят
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна, макар и допустима.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът
дължи разглеждането му по същество.
По
същество жалбата е основателна.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима, по същество същата е основателна.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 350 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин
на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК, която е конкретизирал впоследствие.
Други действия, целящи
удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани.
Поради
това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е
дължимо в конкретния случай.
Ето
защо обжалваното постановление следва да бъде отменено и възнаграждението за адвокат
намалено до размера от 200 лева. Дължат се разноски за адвокат, определени при
условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв. Заплащането
на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Основателна,
съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от
Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която
изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 66
лева.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Т.С. ЕАД, ЕИК: ******** постановление на частен съдебен изпълнител М.П.от 15.11.2019
г. по изп. дело № 20198510402447, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата от 300 лева до
размер от 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26
от ТТРЗЧСИ и вместо това
НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх.
№ 55815/24.10.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение до размер
от 200 лева и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното
производство - до размер от 66 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Е.С.П.ЕООД,
ЕИК: *******да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 75 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението
е окончателно.