РЕШЕНИЕ
№ 3424
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100514316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20191866/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 11513/2021 г. по описа
на Софийски градски съд, II Гражданско отделение, 62 състав, е отхвърлен предявеният от
Р. И. М. срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 300 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.12.2019 г., в
гр. София. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от
ответното дружество разноски в производството пред СРС в размер на 600 лева.
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Р. И. М., чрез адвокат В. О.. Излагат се
оплаквания за неправилност на решението поради неговото постановяване при съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа се, че СРС не е
анализирал в цялост събраните по делото доказателства и заключението на изслушаната
съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, при което е достигнал до погрешен извод за
наличието на изключителен принос у пострадалото лице за реализиране на процесното ПТП
и за настъпване на вредоносния резултат от него. Сочи се, че съгласно заключението на
вещото лице инженер Й.Й. причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил, който не бил възприел своевременно движещия се от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение пешеходец, и който имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, задействайки спирачната уредба. От
изслушаното експертно заключение по САТЕ се установявало, че към м.10.2019 г. в района
на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Хаджи Мано Стоянов“ не са били налице
пешеходни пътеки или светофарна уредба, като същевременно от доказателствата по делото
и САТЕ се установявало, че пешеходецът е бил видим за водача на МПС. Предвид така
изложеното твърди, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е допуснал
нарушения на нормите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Поддържа принципното
становище, че нарушенията на водачите на МПС са с по-голяма тежест от тези на
1
пешеходците, като по-уязвими участници в движението по пътищата по смисъла на чл. 5, ал.
2 ЗДвП. Счита за правилни изводите на СРС относно съществуването на причинна връзка
между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания, както и относно
наличието на такава връзка между ПТП и извършените разходи за лечение на получените
вследствие на него травматични увреждания. По гореизложените съображения моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, като му присъди и направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
ЗД „Б.И.“ АД, чрез юрисконсулт Ц.Д.. Считат се за неоснователни заявените с въззивната
жалба оплаквания. Поддържа се, че правилно районният съд е приел, че е налице 100 %
принос на ищеца за реализиране на процесното ПТП, тъй като по делото се установявало, че
същият е пресичал на нерегламентирано за това място в тъмната част на денонощието, бил е
„във видимо нетрезво състояние“ и се е появил неочаквано за водача на лекия автомобил.
По делото било установено, че в близост до мястото на инцидента е имало 2 пешеходни
пътеки, една от които на около 30 метра от него. Установявало се също, че водачът на
застрахования при ответника лек автомобил се е движел със скорост от порядъка на 40 км/ч.
и е бил единствена кола на пътя, от което се прави извод, че е бил лесно забележим за
пешеходеца. От друга страна се поддържа, че претендираните разходи за лечение е следвало
да бъдат поети от здравната каса, респ. вследствие поведението на ищеца не са реализирани
по този ред. Предвид гореизложеното моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 23.12.2019 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул.
„Хаджи Мано Стоянов“. Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач
по договор за застраховка "Гражданска отговорност".
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2019 г., около 22:00 ч., в гр. София, лек
автомобил марка „БМВ“, модел „740И“, с рег. № ****, управляван от водача П.Г.В., се е
движел по бул. „Ломско шосе“, в посока от ул. „Априлско въстание“ към ул. „Дравски бой“.
В района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, поради недостатъчно внимание и
предпазливост, водачът на лекия автомобил е реализирал ПТП с пешеходеца Р. И. М., който
в този момент пресичал със спокоен ход бул. „Ломско шосе“ от ляво на дясно по посоката
на движение на МПС. Виновен за произшествието бил водачът на лекия автомобил „БМВ”,
с рег. № ****. В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение, спукване на страничния малеол на лява глезенна става,
контузия задната скочна – малкопищялна връзка, кръвонасядане и хематом на лява тилна
област, кръвонасядане и охлузване на дясно коляно, оток и кръвонасядане по външната
повърхност на ляв глезен. Непосредствено след инцидента пострадалият пешеходец бил
транспортиран от екип на ЦСМП във Военномедицинска академия – МБАЛ София, където
бил настанен в Клиника по неврохирургия с оплаквания от силно главоболие, гадене и
болки в коленете и подбедриците. На 26.12.2019 г. бил изписан от лечебното заведение. На
07.01.2020 г. поради продължаващи болки в областта на левия долен крайник било
извършено магнитно – резонансно образно изследване на левия глезен. Впоследствие, на
14.01.2020 г., бил извършен и последващ преглед при ортопед – травматолог, който
назначил медикаментозна терапия. Травматичните увреждания, получени вследствие на
ПТП, довели до трайно затрудняване движения на левия долен крайник на ищеца и болки в
областта на главата. Към датата на ПТП лекият автомобил „БМВ”, с рег. № ****, имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна
полица № BG/02/119002710833, с период на покритие 24.09.2019 г. – 23.09.2020 г. С
извънсъдебна претенция от 09.01.2020 г. ищецът отправил покана към ответното дружество
да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи сторени разходи за заплащане на магнитно – резонансно образно изследване
на 07.01.2020 г. Към датата на депозиране на исковата молба плащане не било извършено.
При така изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 300 лева –
2
обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение в
резултат на настъпилото на 23.12.2019 г. пътнотранспортно произшествие.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и соченото като делинквент лице.
Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между ПТП и посочените в исковата молба телесни увреждания. Оспорва
ПТП да е реализирано по вина на водача на лекия автомобил. Твърди, че изцяло вина за
настъпване на ПТП има пострадалият, който е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 113 и чл. 32, ал. 2 ЗДвП. Сочи, че пешеходецът е предприел
пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, без да се увери в
собствената си безопасност и да съобрази разстоянието до приближаващото се МПС. Счита
претенцията за недоказана и за завишена по размер. Дори и да се счете последната за
доказана, пострадалият бил със здравноосигурителни права и ЯМР е следвало да бъде
извършено по здравна каса. При изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск, евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от
претендирания. Претендират се разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
претенцията за заплащане на обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди в
резултат на процесното ПТП е недоказана. Достигнал е до извода, че ищецът е имал
изключителен принос за настъпване на произшествието, тъй като същият е пресякъл
пътното платно на нерегламентирано за това място в тъмната част на денонощието, в
момент, в който не е имало други автомобили на булеварда, освен управлявания от водача
на застрахования при ответното дружество лек автомобил, и макар фаровете на последния
да са били лесно забележими отдалече. Кредитирайки показанията на свидетеля П.В.,
районният съд е приел, че пешеходецът се е появил внезапно на пътното платно и осезаемо
се е усещала употреба на алкохол от него. Същевременно съдът е отчел, че в близост на
мястото на инцидента е имало пешеходна пътека съобразно снимковия материал в приетата
съдебно – автотехническа експертиза. В заключение е намерил иска за неоснователен и е
отхвърлил същия изцяло.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи въззивният съд намира
следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав обхваща следните материални предпоставки: 1./ застрахованият виновно да е
увредил ищеца; 2./ наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3./ наличието на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.
На етапа на въззивното производство страните не спорят, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол № К 764 от 23.12.2019
г., съставен от мл. инспектор Ю. Т. при СДВР, отдел „Пътна полиция“, удостоверение рег.
№ 433200-47932/26.05.2020 г., издадено от СДВР, отдел „Пътна полиция“, и наказателно
постановление № 19-4332-029288 от 27.01.2020 г., че на 23.12.2019 г., около 22:00 часа, в гр.
3
София, на бул. „Ломско шосе“, в района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, е
настъпило ПТП, между лек автомобил марка „БМВ“, модел „740И“, с рег. № ****,
управляван от водача П.Г.В., и пешеходеца Р. И. М..
От приетото по делото като писмено доказателство наказателно постановление № 19-
4332-029288 от 27.01.2020 г. /с отбелязване за влизане в сила на 26.02.2020 г./ се установява,
че със същото, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 185 ЗДвП, чл. 181, т. 1 ЗДвП, са били
наложени две глоби на П.Г.В. за това, че на 23.12.2019 г., около 22:00 часа, в гр. София, на
бул. „Ломско шосе“, като водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740И“, с рег. №
****, при управление на личния си автомобил с посока на движение от ул. „Априлско
въстание“ към ул. „Дравски бой“ и в района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“,
не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници, с което е станал причина и е
реализирал ПТП с пресичащия от ляво на дясно пешеходец Р. И. М., като при извършената
му проверка било установено, че лекия автомобил не е преминал през годишен технически
преглед.
От приетата пред Софийски районен съд и неоспорена от страните съдебно –
медицинска експертиза /СМЕ/ и събраните писмени доказателства – епикриза от Клиника
по неврохирургия при Военномедицинска академия – МБАЛ София, фиш за спешна
медицинска помощ от 23.12.2019 г., лист за преглед на пациент в КБД от 23.12.2019 г., 2
броя амбулаторни листове от 23.12.2019 г., и приложената медицинска документация, се
установява, че в пряка причинна връзка с настъпилото на 23.12.2019 г. ПТП Р. И. М. е
получил следните травматични увреждания: контузия на главата с малък подкожен хематом
– окципитално /тилно/ вдясно, мозъчно сътресение, контузия на долната част на гърба и таз,
контузия на дясното коляно, спукване на страничния /фибуларния/ малеол на лявата
глезенна става и контузия на задната малкопищялна връзка. Съгласно заключението на
вещото лице, което настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
обективно и компетентно изготвено, по отношение на ищеца е било извършено магнитно –
резонансно образно изследване на левия долен крайник с оглед продължаващите болки и
отток на лявата глезенна става, като същото е допринесло за поставяне на окончателна
диагноза за получената травма, поради което вещото лице приема, че извършваните с оглед
образното изследване разходи са били необходими. Съгласно отговора на въпрос № 2 в
амбулаторни условия при необходимост от магнитно – резонансно образно изследване се
изпраща молба от лекуващия травматолог до Здравната каса за разрешаване на това
изследване и заплащането му по реда на касата. Изслушан в проведеното на 26.05.2021 г.
открито съдебно заседание пред Софийски районен съд, експертът посочва, че при анализ на
медицинската документация се установява, че не би било фатално да се изчака извършване
на ЯМР на увредения крайник, като уточнява, че личната му лекарска практика показва, че
Здравната каса много рядко одобрява подобни искания.
Пред СРС са ангажирани писмени доказателства за провеждане на 07.01.2020 г. на
магнитно – резонансно образно изследване на левия глезен на Р. И. М. /л. 21 СРС/, и за
заплащане на изследването – фактура № ********** от 10.01.2020 г. с посочено основание
„извършен ЯМР преглед на ляв глезен“, с получател Р. И. М. и отбелязан начин на плащане
„в брой“, ведно с касов бон, удостоверяващ плащането на сумата в размер на 300 лева.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „БМВ“, модел
„740И“, с рег. № СА **** А, е налице валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответното дружество. Това обстоятелство се установява
по безспорен начин и от приетата по делото справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд.
Не е спорно по делото, че с извънсъдебна покана, получена на 16.01.2020 г., ищецът е
поканил ответното дружество да му възстанови сумата от 300 лева – разходи за магнитно –
резонансно образно изследване на ляв глезен. Плащане по претенцията не е извършено.
Пред СРС са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П.Г.В.,
съгласно които същият е управлява процесния лек автомобил по бул. „Ломско шосе“ в
посока към дома си, който се намира в ж.к. „Надежда“ 2. Свидетелят описва, че се движел в
лявата лента по посоката му на движение със скорост от около 40 км/ч., като няма спомен в
процесния участък да е имало улично осветление. Движел се в прав участък, когато
пешеходецът внезапно изскочил от тротоара, водачът направил опит да го избегне, като
завие надясно, но все пак го ударил с левия калник. По негови спомени на пътното платно
нямало други автомобили, освен неговия. Пешеходецът бил облечен в тъмни дрехи и се
намирал във видимо нетрезво състояние – „миришел на алкохол“. Свидетелят му указал
4
първа помощ, като видими вреди по пешеходеца нямало, макар да бил заявил, че изпитва
болки в крака, без да уточнява в кой от двата. Нямало очевидци на инцидента.
Пред СРС е изслушано заключението на вещото лице инж. Й.Й. по назначената
съдебно – автотехническа експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, което е посочило следния механизъм на
реализиране на ПТП: на 23.12.2019 г., в гр. София, лек автомобил „БМВ 740И“, с рег. №
****, се е движел по бул. „Ломско шосе“, в посока от ул. „Априлско въстание“ към ул.
„Дравски бой“. В района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“ скоростта на МПС
била от порядъка на 40 км/ч. В същия момент пешеходецът Р. М. бил предприел пресичане
на платното за движение по бул. „Ломско шосе“ от ляво на дясно спрямо посоката на
автомобила, тичайки със скорост от порядъка на 11 км/ч. Водачът на МПС не възприел
своевременно пешеходеца, при което настъпил удар между предната лява част на
автомобила и дясната страна на пешеходеца. Вследствие удара тялото на пешеходеца се
наклонило към автомобила, покачило се върху предния капак и с главата достигнало до
челното стъкло на автомобила. Като причина за настъпване на ПТС експертът е посочил
субективните действия както на водача на лекия автомобил, който не бил възприел
своевременно движещия се от ляво на дясно спрямо посоката му пешеходец, така и
субективните действия на пешеходеца, който бил предприел пресичане на платното за
движение на неопределено за целта място. Експертизата е установила точното място на
настъпване на инцидента – по дължина на около 8,30 – 8,40 м. от първия тротоар на ул.
„Хаджи Мано Стоянов“, считано от посоката на движение на автомобила, а по широчина –
на около 9,80 – 9,90 м. вдясно от левия край на платното за движение на бул. „Ломско
шосе“, считано в същата посока, съобразно приложена скица на местопроизшествието.
Пояснено е, че към м. октомври 2019 г. в района на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и
ул. „Хаджи Мано Стоянов“ не са налични пешеходни пътеки и светофарна уредба. При
съвкупна преценка на изследвания доказателствен материал експертът е приел, че водачът
на лекия автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието
чрез своевременно, аварийно задействане на спирачната уредба. Експертното заключение е
оспорено единствено от ищеца в частта, в която вещото лице е посочило, че причина за
настъпване на инцидента са и субективните действия на пешеходеца по изложени
съображения, че в процесния участък не е имало пешеходни пътеки и светофарна уредба,
поради което на пешеходците било разрешено да пресичат платното за движение и извън
определените за това места.
С оглед изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за
разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху приетия от СРС
изключителен принос на пешеходеца за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат от
него, т. е. относно въпроса налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пешеходеца и в какъв размер.
С оглед спорния във въззивното производство въпрос, следва да бъде обсъден
механизмът на процесното ПТП, който настоящият състав намира за установен въз основа
на съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал –констативен протокол
за ПТП от 23.12.2019 г., влязло в сила наказателно постановление № 19-4332-029288 от
27.01.2020 г., показанията свидетеля П.В., дадени в качеството му на пряк участник в
процесното произшествие, и изслушаната пред СРС съдебно – автотехническа експертиза,
неоспорена в тази част от страните по делото. Въззивният състав намира, че от последните
несъмнено се установява, че на 23.12.2019 г., около 22:00 часа, в гр. София, лек автомобил
„БМВ 740И“, с рег. № ****, управляван от водача П.Г.В., се е движел по бул. „Ломско
шосе“, в посока от ул. „Априлско въстание“ към ул. „Дравски бой“ със скорост от около 40
км/ч., като в района на кръстовището с ул. „Хаджи Мано Стоянов“, последният не е
възприел своевременно пресичащия в този момент платното за движение по бул. „Ломско
шосе“ от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила пешеходец Р. И. М., при което е
настъпил удар между предната лява част на автомобила и дясната страна на пешеходеца, в
резултат на който ищецът е бил изведен от равновесие и при съприкосновението с
автомобила е получил описаните в СМЕ и приложената медицинска документация
травматични увреждания.
При така установения механизъм, въззивният съд приема, че водачът на лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № ****, е действал противоправно, като е нарушил
разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП /за което нарушение е съставено и влязло в сила
наказателно постановление № 19-4332-029288 от 27.01.2020 г/. и чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
регламентиращи задължение за водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
5
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците /чл. 5, ал. 2, т.
1 ЗДвП/, както и при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В разглеждания случай от неоспорената в тази част САТЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че причина за настъпване на
ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил с рег. № ****, който не е
възприел своевременно движещия се от ляво на дясно спрямо посоката му на движение
пешеходец, като предвид скоростта му на движение и изчислената опасна зона, същият е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно
задействане на спирачната уредба, което в случая обаче не е предприел. Видно от
заключението на САТЕ, когато ищецът е изминал разстояние от 9,90 метра от момента на
навлизане в пътното платно до мястото на удара, автомобилът е бил на разстояние 37,44
метра разстояние от него при опасна зона 26,16 метра, поради което водачът е имал
обективна възможност да го види. В тази насока въззивният съд не кредитира показанията
на свидетеля П.В. в частта, в която твърди, че в процесния участък не е имало улично
осветление, респ. видимостта му по отношение на пешеходеца е била намалена, тъй като
освен изводите на вещото лице по САТЕ относно техническата възможност на водача на
МПС да забележи пешеходеца, съдът съобрази и обстоятелството, че ПТП е реализирано на
оживен столичен булевард, в жилищен район, което поначало предполага не само добра
видимост, но и интензивен поток от хора и автомобили, респ. изисква завишено внимание
на водачите на превозни средства, каквото водачът на лек автомобил БМВ, с рег. № ****, не
е проявил в процесната хипотеза, с което е допуснал и горепосочените нарушения на Закона
за движение по пътищата.
Предвид изложеното и след съвкупен анализ на доказателствата по делото и
изслушаната САТЕ, въззивният съд приема за доказано наличието на противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, довело до настъпване
на ПТП и вредните последици, а доколкото не е оборена установената от закона презумпция
за виновност, с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД е релевирал своевременно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна
на ищеца Р. И. М., като конкретно е посочил, че пешеходецът е излязъл внезапно на пътното
платно, без да съобразява разстоянието и скоростта на приближаващия се лек автомобил,
като е пресякъл платното за движение на нерегламентирано за целта място /на място без
пешеходна пътека/.
По отношение на направените фактически твърдения на ответника за конкретно
противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с вредоносния резултат от ПТП,
настоящият състав намира следното:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
От приетата пред СРС съдебно – автотехническа експертиза, която въззивният съд
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, като обективна и компетентно изготвена, както и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.В., които преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът намира за достоверни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, вкл. и с изявленията на ищеца в исковата молба, е
6
видно, че Р. И. М., в качеството на пешеходец, по време на процесното ПТП, е предприел
пресичане на пътното платно по бул. „Ломско шосе“ на несигнализирано за това място при
положение, че в близост до него – съобразно инкорпорираната в САТЕ скица на
местопроизшествието, е имало означена пешеходна пътека. Това поведение на ищеца
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 113 ЗДвП и е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Законът дава право на пешеходците да пресичат платното
за движение и извън определените за целта места – чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4“. В разглеждания случай, предвид констатираната в близост до
местопроизшествието пешеходна пътека, неоснователно е възражението на жалбоподателя
за правомерно пресичане на платното за движение в процесния участък. Действително
вещото лице е посочило, че към м. октомври 2019 г. в участъка на инцидента не е имало
пешеходна пътека или светофарна уредба, което се установява и от приложените към САТЕ
снимков материал и скица на местопроизшествието, но тези констатации на експерта
видимо касаят единствено конкретното местопроизшествие, но не е находящите се в близост
до него пешеходни пътеки, поради което не могат да обосноват извод за поведение на
пешеходеца съобразно предвиденото в чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Същевременно, настоящият
въззивен състав приема, че е налице допуснато от пешеходеца и друго нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 114 ЗДвП „На пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на
платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост; 3.
да извършват търговия и услуги на платното за движение.“ От доказателствата по делото
се установи, че пешеходецът е навлязъл с бърз ход, при скорост от 11 км/ч съобразно САТЕ,
на пътното платно, през тъмната част на денонощието, на нерегламентирано за целта място,
без да се увери, че е безопасно и че водачът на движещия се в насрещното пътно платно лек
автомобил го е възприел и е намалил скоростта или е спрял, за да го пропусне. С оглед на
тези обстоятелства и съобразявайки вече констатираното наличие на близка пешеходна
пътека /на която е законосъобразно и очаквано пресичане от страна на пешеходците/, съдът
намира, че с поведението си пешеходецът е изненадал водача на лекия автомобил, като
внезапното му навлизане на платното за движение несъмнено е допринесло за настъпване на
ПТП. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетеля П.В. и в частта досежно
твърденията за употреба на алкохол от пешеходеца, доколкото същите се явяват изолирани
и неподкрепени от останалия доказателствен материал, вкл. и от приложената медицинска
документация, изготвена непосредствено след инцидента, в която се съдържат данни, че
същият се е намирал в адекватно състояние. При така изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ищецът Р. М., като е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в нормите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, обективно е допринесъл за
настъпването на ПТП, като го е съпричинил наред с противоправното поведение на
делинквента, като приносът на пострадалия пешеходец в стойностно изражение следва да се
определи на 40 % спрямо вината на водача на лекия автомобил.
Предвид гореизложеното и съобразявайки размера на приетото съпричиняване от 40
%, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 180 лева – разликата между
цялостното обезщетение от 300 лева и 60 % от тази сума, до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен. За разликата над 180 лева до претендираните 300 лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззиваемата страна досежно
необходимостта сторените разходи за образно изследване да бъдат поети от здравната каса.
Съобразявайки заключението на СМЕ, настоящият съдебен състав намира, че извършените
разходи са били необходими, свързани с поставяне на окончателна диагноза относно
настъпилото травматично увреждане, вследствие на процесното произшествие, и
представляват разумен разход, който е и правно обоснован – представляват имуществени
вреди под формата на понесени загуби, които се намират в причинно-следствена връзка с
осъществения от застрахования по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ деликт
и подлежат на обезвреда, вкл. чрез ангажирането на отговорността на застрахователя.
Тъй като крайните извод на двете съдебни инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до
размера на сумата от 180 лева. В останалата част решението следва да се потвърди.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските – за
разликата над сумата от 240 лева до уважения размер от 600 лева.
7
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат
разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска. В
конкретния случай ищецът е претендирал сторените от него разноски в общ размер на 550
лева, от които платена държавна такса в размер на 50 лева, и депозит за САТЕ и СМЕ в
размер на 500 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и представен
договор от 10.02.2021 г. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат В. О. за оказаната безплатна правна помощ в производството пред СРС в
минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно размера на уважената претенция в полза
на ищеца се дължат направените от него съдебни разноски в размер на 330 лева. В полза на
процесуалния представител на ищеца – адвокат В. О., следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, определени
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които с оглед уважения размер от иска възлизат на сумата от
240 лева. Към тази сума следва да се прибави и дължимия ДДС /доколкото по делото е
представено удостоверение за регистрация на адвокат В. О. по ДДС/ в размер на 60 лева или
общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС е 300 лева.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът претендира присъждане единствено на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат В. О. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата в минимален размер съобразно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
С оглед уважената част на въззивната жалба, в полза на адвокат В. О., следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
определени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер на сумата от 240 лева. Към тази сума следва да се
прибави и дължимия ДДС /доколкото по делото е представено удостоверение за регистрация
на адв. В. О. по ДДС/ в размер на 60 лева или общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение с включен ДДС е 300 лева. В случая се претендира адвокатско
възнаграждение в минимален размер, поради което възражението за неговата прекомерност
е неоснователно.
Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. С оглед отхвърлената част на въззивната жалба, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски в размер на 40 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В случая се претендира юрисконсултаско възнаграждение в минимален
размер, поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20191866/29.09.2021 г. по гр. д. № 11513/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, II Гражданско отделение, 62 състав, В ЧАСТТА , в която е
отхвърлен предявеният от Р. И. М., ЕГН ********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
****, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 180 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди – разходи за
магнитно – резонансно образно изследване, настъпили в резултат на ПТП от 23.12.2019 г. в
гр. София, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740И“, с
рег. № ****, чиято отговорност към датата на ПТП е била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното
8
плащане, както и В ЧАСТТА , в която са присъдени в полза на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****,
разноски в производството пред Софийски районен съд за горницата над сумата от 240 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на Р. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
****, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди
– разходи за магнитно – резонансно образно изследване, настъпили в резултат на ПТП от
23.12.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „740И“, с рег. № ****, чиято отговорност към датата на ПТП е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2021 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 330 лева –
съдебни разноски в производството пред Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20191866/29.09.2021 г. по гр. д. № 11513/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, II Гражданско отделение, 62 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат В. О., член на Софийска адвокатска колегия, ЕГН ****, адрес: гр. София,
ул. „****, сумата от 300 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Р. И. М.
в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат В. О., член на Софийска адвокатска колегия, ЕГН ****, адрес: гр. София,
ул. „****, сумата от 300 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Р. И. М.
в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, сумата от 40 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9