Р Е Ш Е Н И Е
№ 260048 19.02.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
девети февруари две хиляди, двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
Катерина Маджова
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско
дело № 3404 по описа за 2020 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба от „А.“ АД, ***, чрез адв. М.П., против решение №
436/29.07.2020г., постановено по гр.д. № 2119/2019г. по описа на Районен съд -
Казанлък.
Въззивникът обжалва
постановеното решение на районния съд като неправилно и необосновано.
Неправилно съдът не приел възражението им за наличието на съпричиняване от
страна на ищеца и определил размера на дължимото обезщетение. Определеното от
съда обезщетение за въззиваемия К.Т.П. в размер на 35 000лв., било
прекомерно завишено и неотговарящо на действителната нужда от обезвреда, с
оглед фактите по делото, периода за възстановяване и здравословното му
състояние в момента. Този размер не бил съобразен с действителната фактическа
обстановка, установена по делото, с трайната съдебна практика, стандарта на
живот в страната, икономическата конюктура и принципа на справедливостта. Счита,
че при определяне размера на обезщетението следвало да се овъзмездяват
единствено действително претърпените и търпяни от въззиваемия в момента
неимуществени вреди, но в никакъв случай не и обезщетението да служи за
неговото неоснователно обогатяване. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да се произнесе по
основателността на предявеният иск за неимуществени вреди и да присъди
обезщетение, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗДД, както и да
приеме, че е приложима и разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Моли съдът да
отхвърли претенцията за разноски и претендира за направените съдебно деловодни
разноски.
Въззиваемият
К.Т.П. чрез адв. П.К. оспорва като неоснователна въззивната жалба на „А.“ АД.
Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. От доказателствата по
делото безспорно се доказало, че са налице основанията на чл.200 от КТ, като
въззивникът дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди на въззиваемия
за причинени му телесни увреждания, настъпили в резултат на трудова злополука.
Сочи, че правилно съдът приел, че не е налице груба небрежност, както и с оглед
конкретните доказателства по делото, че не е налице принос от страна на
въззиваемия. Цитира съдебната практика. Прави възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Моли съдът да остави без
уважение въззивната жалба на въззивника като неоснователна и недоказана.
Претендира за присъждане адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Постъпила
е и насрещна въззивна жалба от К.Т.П.,
чрез адв. П.К., против Решение №
436/29.07.2020г., постановено по гр.д. № 2119/2019г. по описа на Районен съд –
Казанлък.
Въззивникът по насрещната въззивна жалба счита, че
гражданският иск за обезщетение на неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания, вследствие от нанесените му телесни увреждания бил уважен в занижен
размер, който не съответствал на претърпените от него морални вреди, в
противоречие на принципа на справедливост и по тази причина не можел да
репарира нанесените вреди от морално естество. Присъдената сума не съответствала
и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показвала
незачитане на човешкия живот и здраве. Излага подробни съображения. Моли съдът
да отмени частично постановеното решение и да постанови друго такова, с което
да уважи предявения от К.Т.П. иск за сумата от 50 000 лв., т.е. за още
15 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
от процесната трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането – 25.10.2018г. до окончателното изплащане. Моли съдът да
определи адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Въззиваемата
страна по насрещната въззивна жалба „А.“ АД, ***, чрез адв.М.П., изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че предявеният размер на обезщетение - 50 000 лв.
е прекомерно завишен и некореспондиращ с принципа на справедливост. Излага
подробни съображения за неоснователността на насрещната въззивна жалба. Моли
съдът да постанови ново решение, с което произнасяйки се по същество, да
присъди обезщетение, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
както и да приеме, че е приложима и разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД, ***не е подало писмен отговор
на въззивната и насрещната въззивна жалби и не взема становище по съществото на
делото.
Съдът, след като се запозна с
материалите по гр.д. № 2119/2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, направените
в жалбите оплаквания и становища на страните, намери за установено следното:
В съдебно
заседание на 28.05.2020г. съдебният състав на Казанлъшкия районен съд е
допуснал изменение на иска относно размера му, като иска се счита предявен за
сумата 60 000 лв. Със същото определение, съдът е приел, че делото не му е
подсъдно по правилата на родовата подсъдност, прекратил е производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на ОС- Стара Загора. С това определение
съдът е сложил край на делото пред себе си, поради липсата на подсъдност.
С
определение № 861 от 02.06.2020г., постановено в закрито заседание, съдията –
докладчик е отменил определението си в частта му относно прекратяване на производството
и изпращането му по подсъдност на ОС – Стара Загора на основание чл. 253 ГПК и е
продължил разглеждането на делото по същество. На 29.07.2020г. Казанлъшкия
районен съд е постанови обжалваното решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 253 ГПК съдът може да измени или отменя своите определения,
поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, само когато тези
определения не слагат край на делото. Това означава, че след като вече е
прекратил производството, съдът няма правомощия да оттегли своя акт. Определенията,
които преграждат по- нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване по
реда на чл. 274 ГПК и могат да бъдат отменени единствено от горестоящия съд. В
случая компетентен да разгледа и да се произнесе по правилността на определението
за прекратяване на производството е съответния горестоящ съд, в производство по
обжалване на постановеното прекратително определение на първоинстанционния
съд. Като е направил обратното с определението си от 02.06.2020г., съдът не е
съобразил императивна законова разпоредба. Извършил е процесуално недопустимо
действие, тъй като вече се е десезирал, което оказва влияние и върху следващите
съдопроизводствени действия и постановеното по делото съдебно решение, които
също са недопустими.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира,
че постановеното
по делото решение и определение № 861 от 02.06.2020г. , с което се отменя
определението от 28.05.2020г., в частта му относно прекратяване на
производството и изпращането му по подсъдност на ОС - Стара Загора са
недопустими и като такива следва да бъдат обезсилени. Делото следва да се върне
на първоинстанционния съд за изпълнение на определението от 28.05.2020г., за
изпращането му по подсъдност на ОС – Стара Загора.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.270, ал.3 ГПК , съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 436 от 29.07.2020г. и определение № 861 от 02.06.2020г. , постановени по гр.д. №
2119/2019г. по описа на Районен съд - Казанлък като недопустими.
ВРЪЩА делото
на Казанлъшкия районен съд за изпълнение на постановеното в протоколно
определение от 28.05.2020г. за изпращане на делото по подсъдност на ОС – Стара
Загора.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: