РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. ***, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20221210100611 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца АЛ. В. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бобов дол, ул. “***“ № **, чрез адв. Н.П. Л.,
срещу ответниците Община - ***, представлявана от Кмета на община ***, ** **, ЕИК
0000246**5, адрес: Община ***, пл. „** и М. ХР. Д. - врид. Главен художествен
ръководител – ФА “**“- ***, с адрес: ***, ул. “** - ***“ 1.
В исковата си молба ищецът твърди, че е работил в Община *** по трудов
договор № 231/03.07.2012 г. на длъжността „танцьор“ във ФА „**“ - ***. На
14.02.2022г. му е връчена заповед № 61 - К/14.02.2022 г. на кмета на Община ***, с
която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 и чл. 128 а, ал. 3, при хипотеза от чл. 333 КТ е
прекратен трудовият му договор поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна. Към момента на връчване
на заповедта ищецът не е бил в отпуск по болест. Даването на разрешение от
Районната инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение не е
било необходимо. Освен това се сочи, че в заповедта не се съдържа информация, от
която да се направи извод, че същата е надлежно издадена. Налице е нарушение на чл.
8 ал. 1 КТ и е предпоставка за отмяна на заповедта за уволнение на това основание.
Твърди се, че работодателят е изискал писмени обяснения на служителя, но от писмото
не ставало ясно за какви точно нарушения. Сочи се, че изискването за представяне на
цифров сертификат, послужило за налагане на дисциплинарното наказание и
прекратяване на трудовия договор с дициплинарно уволнение от работодателя, е
неправомерно, при злоупотреба с работодателска власт, предвид: липсата на
правомощия за издаване на заповед по реда на ЗЗ от кмета на Община ***, както и
липсата на предвидена санкция „дисциплинарно уволнение“ за непредставяне на такъв
сертификат, определен в цитирания текст като „валиден документ за....“ В КТ,
1
регулиращ отношенията между ищеца и ответника, съществува обективна
невъзможност дори и в контекста на ковид кризата, да повлияе на поведението на
работника или служителя да извърши медицински интервенции, респективно да
санкционира неизвършването им с дисциплинарно уволнение. Ответникът няма право
да обработва данни от здравното досие на ищеца, освен ако не са предоставени
доброволно. Нито в една от заповедите на министъра на здравеопазването, на кмета на
Община ***, нито в КТ, договора или трудовата характеристика не е определена
санкцията за неизпълнение на изискването за представяне на цифров сертификат. В
обжалваната заповед недвусмислено е обективирано „недопускане“ до работното
място на ищеца на посочените дати, като едновременно с това, при вътрешно
противоречие на фактите в заповедта се твърди и едновременно, че ищецът се е явил на
работа, но без да представи необходимия документ. Налице е безвиновно неполагане
на труд. За ищеца е съществувала възможност по всяко време да изпълни условията,
които му дават право да работи - да се ваксинира, да представи негативен тест или
документ, че е преболедувал. И това негово право не може да се противопоставя на
изискването на работодателя да определя вида на документа, респективно метода, по
който да бъде издаден (в конкретния случай определен като задължение за тестване с
антигенен тест в конкретна лаборатория). Липсата на цифров сертификат е послужила
единствено и само за участие на сцената в танцовия спектакъл, но не е попречила да се
присъства в залата за репетиции и залата за концерт, в същото това време. Сочи се, че
недопускането на ищеца до работното място, поради непредставяне на изискване,
което е липсвало към момента на договаряното и след като вече е възникнало
трудовото правоотношение представлява нововъзникнал юридически факт и не може
да служи за прекратяване на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение.
Самото недопускане до работа се изразява в изключване от програмата за участие в
концертите на 25.11.2021г. 15.12.2021г. и 16.12.2021г. от определящия състава за
участие - временно изпълняващ длъжността „Главен художествен ръководител“ - М.Д.,
както е споменато в оспорваната заповед. Изваждането на ищеца от участие в
програмата от страна на М.Д. е станало в изпълнение на Заповед 618/22.11.2021 г. и
Заповед 2638/07.12.2021 г. на кмета на Община ***. По този начин авторът на
заповедите - кметът на Община ***, заедно с изпълнителя на заповедите - временно
изпълняващият длъжността „Главен художествен ръководител“ - М.Д. са станали
причина, за неучастието, респективно недопускането на работа под формата на
неучастие в концертите на ФА „**“ на 25.11.2021г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021г. На
последно място Кметът на общината няма правомощия по ЗЗ, а ЗМСМА не му дава
правомощия да налага изисквания със свои актове, допълващи нормативен акт от по-
висока степен, какъвто е КТ или КРБ и да създава ограничения с тях, които са
гарантирани от по-висшите актове. Неговите правомощия се свеждат само до
създаване на организация, но заповедта му и създадената организация не могат да
задължат ищеца да извърши и удостовери медицински интервенции. Сочи се, че
трудово - правни последици за лицата, които не желаят да се подлагат на тестване,
следва да бъдат изрично регламентирани в КТ. Заповедите, цитирани от ответника
прилагат неравноправно третиране, и нарушават гарантираните права и свободи.
Прави се искане да се постанови решение, с което да признае за незаконно и се
отмени уволнението на ищеца, извършено със заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета
на Община ***, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225 ал. 1
КТ за срок от 6 месеца за периода 15.02.2022 г. - 15.08.2022 г., в размер на 5460 лв.,
през които е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
2
Прави се искане поради извършеното от кмета на Община *** и временно
изпълняващия длъжността „Главен художествен ръководител“ незаконно недопускане
на ищеца до работното място, на основание чл. 213, ал. 2, и виновните длъжностни
лица - кметът на Община *** - като автор на Заповед 618/22.11.2021 г. и Заповед
2638/07.12.2021 г. и М. ХР. Д. - като пряк изпълнител на заповедите, да бъдат осъдени
солидарно да изплатят на ищеца обезщетение е в размер на 132 лв. за трите дни на
незаконното недопускане на работа, а именно: концертите на ФА „**“ на 25.11.2021г.,
15.12.2021 г. и 16.12.2021г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговор от ответниците.
Ответникът Община *** оспорва предявените искове. Не се оспорва, че въз
основа на сключен трудов договор ищецът е заемал длъжността танцьор във
Фолклорен ансамбъл **, както и че с процесната заповед трудовото му
правоотношение е прекратено. Твърди се, че заповедта е връчена, когато ответникът не
е бил в болнични, поради това не е искано разрешение от ИТ. В писмо изпратено от
работодателя за изискване на писмени обяснения са посочени точно нарушенията, за
които се искат обяснения. Кметът е имал правомощия да издаде заповед въз основа на
ЗЗ, за което се излагат конкретни доводи. Въпреки създадената организация ищецът е
отказал да си направи бърз антигенен тест, на процесните дати се е явил без да е
представил съответните документи. Поради посоченото не е допуснат до участие в
концертите. Служителят е нарушил чл. 23 от Правилника за вътрешния трудов ред на
фолклорен ансамбъл **, както и не е изпълнил законовите разпореждания на
работодателя. Налице са системни нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че
заповедта е мотивирана и законосъобразна. По отношение на искането за заплащане на
обезщетение за оставане без работа се сочи, че липсват доказателства от страна на
ищеца.
Прави се искане за отхвърляне на предявените претенции. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и писмен отговор от страна на ответника М.
ХР. Д., в качеството си на ВРИД Главен художествен ръководител и хореограф на
фолклорен ансамбъл „**“. Оспорва се предявеният иск по чл. 213 КТ. Изложени са
идентични доводи като тези, обективирани в писмения отговор на ответника Община
***.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, ангажирани и от двете страни, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от приложени копия на трудов договор, длъжностни
характеристики и допълнителни споразумения се установява, че ищецът АЛ. В. С. е
изпълнявал длъжността Танцьор в Ансамбъл ** – Направление Култура към Община
***. От работодателя са представени писмени доказателства, неоспорени от ищеца,
видно от които последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в
размер на 85**,10 лв.
Като доказателства са представени две заповеди, издадени от Кмета на Община
*** - Заповед № 618/22.11.2021г. и Заповед № 2683/07.12.2021г., с които е наредено на
М. ХР. Д., в качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на
фолклорен Ансамбъл ** – *** във връзка с предстоящи концерти на 25.11.2021г.,
15.12.2021г. и 16.12.2021г. да създаде необходимата организация във вр. с т. 32 от
издадени заповеди на министъра на здравеопазването и въведените
противоепидемични марки, като на мероприятията следва да бъдат допускани
3
служители на ансамбъла само ако: са ваксинирани, преболедували или представят
отрицателен тест за Коронавирус. В заповедите е посочено, че тестовете ще бъдат за
сметка на работодателя.
Съставени са протоколи от дати 23.11.2021г. и 13.12.2021г., в които е отразено,
че заповедите на Кмета на Община *** са доведени до знанието на всички работещи в
Ансамбъл **, вкл. и на ищеца. Представени са протоколи с имена на служители на
Ансамбъла, които са си направили антигенни тестове преди концерните, като в
посочените списъци ищецът не фигурира.
Представен е доклад, изготвен от М.Д. - в качеството му на Главен художествен
ръководител и Хореограф на фолклорен Ансамбъл ** – ***, в който е посочено, че във
връзка с издадена заповед на Кмета на Община *** служителите А.С. и *** отказали да
си направят тестове, поради това и не взели участие в концерта /състоял се на
25.11.2021г./. Представен е и втори доклад, в който е посочено, че поради лиса на
валиден сертификат трима служители, вкл. и ищецът не взели участие в концертите на
15 и 16.12.2021г.
Представени са писмени документи, от които се установява, че Кмета на Община
*** е изискал писмени обяснения от служителя С. поради това, че преди концертите на
25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. не си е направил тест и поради това не е взел
участие, което представлява неизпълнение на трудовите задължения. В предвидените
за това срокове са представени подробни писмени обяснения от ищеца по реда на чл.
1**3 КТ.
След представянето на писмени обяснения кметът на Община *** е издал
актуваната заповед № 61-К/14.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено и на същия е наложено дисциплинарно наказание уволнение заради
системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че въпреки
издадените заповеди на кмета, създадената организация и осигурени безплатни тестове
за Коронавирус ищецът е отказал да си направи такъв. Поради липса на валиден
сертификат /за ваксиниране, преболедуване или отрицателен тест/ ищецът не е бил
допуснат и не е взел участие в концертите на Ансамбъл **, състояли се в ** на дати
25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. Сочи се, че тези действия и бездействия на
трите посочени дати служителят С. е нарушил чл. 37 от Правилника за вътрешния
трудов ред на Фолклорен ансамбъл **, не са изпълнени и законните разпореждания на
работодателя, тъй като за трите концерта служителят се е явил на работа без валиден
сертификат - нарушение на чл. 126, т.2, т. 6 и т.7 КТ.
Заповедта е връчена на уволнения служител на 14.02.2022г.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
Св. *** посочи, че е изпълнявал длъжността Танцьор и балет майстор в
Ансамбъл **, но понастоящем е уволнен /поради същите нарушения, за които е
уволнен и ищеца/. Свидетелят посочи, че участниците в концертите се определяли
предварително – седмица, две или месец преди самия концерт. Конкретно посочи, че са
концерта на 25.11. от дата 16.11. спряли да ги ползват, но всички били на работа, вкл. и
ищецът. М.Д. казал, че на двата концерта през декември участие ще вземат, тези които
са участвали през ноември. На трите концертите свидетелят и ищецът присъствали
като публика в **, но там нямало никакъв контрол за сертификати. За репетициите
също не е имало никакъв контрол. Съставяли се списъци с имена, но не ставало ясно
какви са били точно. За 25.11. ищецът имал валиден сертификат за преболедуване,
валиден до 07.12. На събранието не са ги питали дали ще си правят тестове и те не са
отказвали. На последния концерт имало участник без сертификат, но той не е уволнен.
Св. *** посочи, че работи в ансамбъла като Танцьор, уволнен е, но понастоящем
4
е възстановен на работа от съда. На провело се събрание били попитани дали ще се
тестват, като г-жа ** им казала, че никой не може да ги накара насила и това е
пожелание. Свидетелят отказал да се тества. Преди заповедта и преди да се оформят
списъците свидетелят, ** и ищецът били извадени от състава на концертите, това било
две седмици преди концерта. По принцип съставите на концертите се определяли
предварително, всички останали се водят на работа и присъстват. Репетиции имало
всеки ден, но в репетициите за самите концерти не са участвали. Имало хора без
сертификати, но участвали в концерта. На свидетеля не му било казвано, че го
изваждат от състава, защото е отказал да се тества.
Свидетелят ** посочи, че работи като Танцьор в ансамбъла. Притежава
сертификат, тъй като е ваксиниран. Ищецът *** бил на репетициите, но не е включен в
състава за концертите. Хореографът определял съставите много преди концерта – две
седмици или месец преди това. Имало колега с изтекъл сертификат, който е участвал в
концертите. Прочела се заповед на Кмета, в която се казвало, че без тест не може да се
танцува. Към тази дата вече бил определен съставът за концертите.
Св. **.а посочи, че работи в Ансамбъл ** на длъжността човешки ресурси.
Издадена била заповедта на кмета, а свидетелката следвало да състави списъци
относно наличие на сертификати и кой ще си прави тестове. Ищецът казал, че няма да
си направи тест. Казал, че е преболедувал и още му важи сертификата. Бил е на
концертите, в залата, но не е участвал. Не всички представили сертификати на
свидетелката, но тя не може да изисква такива, разчитала на това че всеки казва
истината.
Св. ** посочи, че работи като Танцьор в Ансамбъл **. За концертите през месец
ноември и декември се пуснала заповед на кмета, всеки който няма сертификат да си
направи тест. Някои от колегите отказали, един от тях бил ищецът, заради това се
наложили промени в съставите за концертите. *** бил включен в състава за
концертите, но след като отказал да си направи тест бил изключен и се наложило да се
прави промяна в програмата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато служителят е
извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя
наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът предпоставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни
срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя - ответник в процеса.
В случая съдът намира, че в процесурата по налагане на наказание е спазена
разпоредбата на чл. 1**4 КТ, уреждаща сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. Нс следващо място уволнителната заповед съдържа всички задължителни
реквизити, посочени в нормата на чл. 1**5, ал. 1 КТ - мотиви, нарушителят,
нарушенията, индивидуализирани с техните обективни и субективни признаци, кога са
извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази
на чл. 1**3, ал. 1 КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения. Видно от ангажираните по делото
5
доказателства работодателят е изискал и служителят е дал подробни писмени
обяснения, като доводите в обратна насока, релевирани в исковата молба не се приемат
от настоящата съдебна инстанция.
Спорно по делото е дали служителят е извършил вменените му със заповедта
нарушения и при положителен отговор дали същите съответстват на тежестта на
наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение.
В случая ищецът е уволнен на осн. чл. 1**0, ал.1, т. 3 КТ – за системни
нарушения на трудовата дисциплина във вр. чл. 187, ал.1, т. 2 /явяване на служителя на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи/, т. 3
/неизпълнение на възложената работа/, т. 5 – /неспазване на правилата за здравословни
и безопасни условия на труд/, т. 7 /неизпълнение на законни разпореждания на
работодателя/, т. 10 – /неизпълнение на други трудови задължения/. Въпреки
посочването на множество разпоредби на КТ, регламентиращи нарушения, при които
може да се наложи най-тежката дисциплинарна санкция, в обстоятелствената част на
заповедта работодателят е посочил, че уволненият служител поради непредставяне на
валиден сертификат /за ваксинация, преболедуване или отрицателен тест/ не е бил
допуснат и не е взел участие в трите концерта на Ансамбъл **, състояли се на дати
25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. Посочено е, че с тези действия и бездействия
С. е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред на ФА **, длъжностната си
характеристика и разпореждане на работодателя за представяне на валиден
сертификат.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е
извършил вменените му със заповедта нарушения. По делото не е спорно, че
работодателят е издал две заповеди, с които е наредено на мероприятията /концертите/
да бъдат допускани служители на ансамбъла, които притежават валиден сертификат.
При липса на такъв е разпоредено да се осигури безплатно тестване. Не е спорно и
това, че служителят не си е направил бърз антигенен тест и не е представил такъв на
работодателя си. Установи се обаче посредством гласните доказателства /показанията
на св. ** и св. Д.а/, че до дата 07.12.2021г. ищецът е притежавал валиден сертификат за
преболедувал. Посредством гласните доказателства /показанията на св **, *** и
отчасти на показaнията на св. Д.а/ се установява, че съставът за концертите е определян
седмица или две преди самия концерт и че в случая съставът е определен и в него не е
включен служителят С. още преди издаване на заповедта на кмета. Следователно, по
никакъв начин не се установи неучастието на ищеца в концертите да се дължи на
факта, че той не е притежавал валиден сертификат. Това решение е било по преценка
на Гл. художествен ръководител, който определя състава на концертите.
Няма как да бъде споделено и отразеното в атакуваната заповед, че с
непредставянето на сертификат ищецът не е изпълнил законни нареждания на
работодателя си. Видно от самите заповеди е разпоредно на самите мероприятия да
бъдат допускани само служители, които са ваксинирани, преболедували или с
отрицателен тест. Служителят не е представил нито един от трите документа, но това
не е попречило същият да се явява на работа, да участва в репетициите /не за самите
концерти/ и да бъде на концертите, макар и като публика, където са били допускани
абсолютно всички, без оглед на това дали притежават валиден сертификат или не.
Не може да бъде споделено и това, че е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения на работника, с което е нарушил правилника и длъжностната си
характеристика. В представените документи, които са част от трудовото досие на
ищеца, не е регламентирано задължение, свързано с представяне на документи,
доказващи завършен ваксинационен курс, преболедуване или наличие на отрицателен
тест за коронавирус. Не е налице и вина при неучастието на ищеца на концертите,
6
доколкото съставът определя друго лице по негова преценка и както вече се посочи
това е станало много преди издаването на кметските заповеди.
Уволнителната заповед е незаконосъобразна и с оглед на това, че в трудовото ни
законодателство не съществува уредба, в която работодателите да съкращават или
уволняват служители заради липса на зелен сертификат или направен тест. От трудово-
правна гледна точка работодателите не разполагат с тази възможност.
На следващо място дори и да се приеме, че уволненият служител е извършил
вменените му със заповедта нарушения и същите представляват нарушения на
трудовото законодателство, то извършеното не обосновава налагането на такава тежка
санкция, каквато е дисциплинарното уволнение. Преди налагане на наказание
работодателят следва да прецени тежестта на нарушенията, всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението,
както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното
неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В конкретния случай се установи, че служителят не си е направил тест и според
работодателя това е попречило на участието му в концертите за трите посочени дати.
Това обаче не е попречило състави да се сформират и концерти да бъдат проведени.
Няма данни за работодателя да са настъпили каквито и да било вредни последици,
респ. да е съществувала опасност от такива. На следващо място уволненият, макар и да
не е бил допуснат до участие в концертите, е присъствал на работа ежедневно,
участвал е в репетициите, бил е и на самите концерти в публиката, където има
струпване на много хора, но въпреки това контрол по отношение на наличие на
валидни сертификати не е осъществяван. Отделно от това посредством гласните
доказателства, ангажирани от ищцовата страна, се установи, че някои от участващите в
концертните състави също не са били с валиден сертификат, въпреки това са участвали
и не са били уволнени, респ. по отношение на тях не е налагана каквато и да било
дисциплинираща мярка.
С оглед на това извършеното от служителя дори и да покрива признаците на
дисциплинарно нарушение не е особено тежко, за да обоснове налагане на най -
тежката санкция.
Предвид изложеното по-горе ще следва атакуваната уволнителна заповед да
бъде отменена, а уволнението признато за незаконно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид
обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време, искът за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде уважен, като
ищецът се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „Танцьор“ във
Фолклорен ансамбъл „**“ - ***.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ:
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа за периода 15.02.2022г.-15.08.2022г. в размер на 5460 лв. В
последното о.с.з ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса по предявения
иск за обезщетение, представи доказателства, от които се установява, че за исковия
7
период не е започвал работа при друг работодател. В о.с.з работодателят представя
удостоверение за последното получавано от служителя брутно трудово
възнаграждение в размер на 85**,10 лв., което не е оспорено от ищеца.
Процесното обезщетение се дължи за период от шест месеца, считано от датата
на уволнението. В процесната заповед е посочено, че уволнението се налага, считано
от датата на връчването й на уволнения служител – в случая това е станало на
14.02.2022г. Следователно обезщетение се дължи за максимално предвидения период
от 14.02.2022г. до 14.08.2022г. Доколкото обаче такова се претендира, считано от
15.02.2022г. следва да се присъди от тази дата до 14.08.2022г., като за дата 15.08.2022г.
искът следва да се отхвърли. Дължимото обезщетение за периода 15.02.2022г.-
14.08.2022г., съобразно ангажираните доказателства от работодателя е в размер на
5154,60 лв., за която сума и за периода 15.02.2022г.-14.08.2022г., предявеният иск ще
следва да се уважи, а за разликата над тази сума искът ще следва да се отхвърли, както
и за дата 15.08.2022г. Върху присъденото обезщетение ще следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. На осн. чл. 242, ал.1 ГПК ще следва да се допусне
предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение
за оставане без работа.
По иска с правно основание чл. 213 КТ:
За да бъде уважен иск по чл. 213 КТ следва да се налице следните кумулативни
предпоставки, а именно – съществуващо между страните валидно трудово
правоотношение и за посочените дати – 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. да е
налице незаконно недопускане от страна на работодателя на работника до работа, в
нарушение на основното му задължение по чл. 127 КТ да осигурява работа.
Съдът намира, че така предявената искова претенция е неоснователна. Налице е
само първата от изискуемите предпоставки – наличие на валидно трудово
правоотношение. Не е налице обаче втората предпоставка - наличие на незаконно
недопускане до работа. Разпитаните по делото свидетели установиха, че на процесните
дати ищецът е бил на работа и дори е участвал в репетициите. Обстоятелството, че той
не е бил включен в състава на концертите за трите посочени дати не означава
недопускане до работа. В самите концерти не са участвали и други лица, но същите са
били на работа и затова са получавали и трудови възнаграждения, както и ищецът.
На следващо място по делото от страна на ищеца, чиято е доказателствената
тежест в процеса, не се ангажираха доказателства за размера на претедираното
обезщетение, въпреки че такава доказателствена тежест му е указана с доклада по
делото.
С оглед на това ще следва предявеният иск за заплащане на обезщетение от
ответниците в полза на ищеца по чл. 213 КТ да бъде отхвърлен.
По разноските на страните и дължимите държавни такси в полза на съда:
С оглед изхода от делото и направеното искане на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 487,50 лв.,
изчислено съобразно уважената част от исковете /основателността на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частичната основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/.
Сумата следва да бъде заплатена от ответника Община ***, тъй като предявените
искове, които се уважават са насочени срещу посочения ответник.
Възражението на процесуалния представител на ответната община за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира за напълно
неоснователно. Същото съответства на размерите посочени в чл. 7, ал.1, т. 1 от
Наредба № 1 от **.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
8
възнаграждения.
С оглед отхвърлената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ще следва
ищецът да заплати на Община *** възнаграждение за юрисконсулт в размер на 75 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ще следва ответникът Община *** да заплати по
сметка на Районен съд - *** държавна такса в размер на 366,1** лв. /по 80 лв. за двата
неоценяеми иска и 206,1** лв. за уважения иска за заплащане на обезщетение за
оставане без работа/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на АЛ. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Бобов дол, ул. “***“ № **, извършено със Заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета на
Община ***, за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета на
Община *** като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА АЛ. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бобов
дол, ул. “***“ № **, на заеманата преди уволнението длъжност - „Танцьор“ във
Фолклорен ансамбъл „**“ - ***.
ОСЪЖДА Община - ***, представлявана от Кмета на община ***, ** **, ЕИК
0000246**5, адрес: Община ***, пл. „** да заплати на АЛ. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Бобов дол, ул. “***“ № ** обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение в размер на 5154,60 лв. за периода 15.02.2022г. -
14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 0**.03.2022г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5154,60 лв. и за присъждане на обезщетение за дата
15.08.2022г.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
по отношение на присъденото обезщетение за оставане без работа.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от АЛ. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. Бобов дол, ул. “***“ № ** срещу Община - ***, представлявана от Кмета на община
***, ** **, ЕИК 0000246**5, адрес: Община ***, пл. „** и М. ХР. Д. - врид. Главен
художествен ръководител – ФА “**“- ***, с адрес: ***, ул. “** - ***“ 1 за солидарно
заплащане на обезщетение в размер на 132 лв. за трите дни на незаконното
недопускане на работа, а именно: концертите на Фолклорен ансамбъл „**“ на
25.11.2021г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община - ***, представлявана от Кмета на община ***, ** **, ЕИК
0000246**5, адрес: Община ***, пл. „** да заплати на АЛ. В. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Бобов дол, ул. “***“ № **, разноски за първата инстанция в
размер на 487,50 лева, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АЛ. В. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бобов дол, ул.
“***“ № ** да заплати на Община - ***, представлявана от Кмета на община ***, **
**, ЕИК 0000246**5, адрес: Община ***, пл. „** разноски за първата инстанция в
размер на 75 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Община - ***, представлявана от Кмета на община ***, ** **, ЕИК
0000246**5, адрес: Община ***, пл. „**, да заплати по сметка на Районен съд - ***
сумата в размер на 366,1** лева, представляваща държавна такса по предявените и
уважени искове, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - *** в двуседмичен срок
9
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10