О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……..06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.06.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Мила Колева
въззивно частно търговско дело №
537 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, подадена чрез юрисконсулт Радина Илиева, срещу разпореждане № 7360/19.02.2019 г. на Варненския районен съд,
постановено по ч.гр.д. № 1173/2019 г. по описа на същия съд.
Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде
заповед за изпълнение в частта за разликата над 217,54 лв. до 387,04 лв., претендирана като договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода от 26.01.2019 г. до 26.04.2020
г. е неправилен, тъй като към датата на депозиране на заявлението претенцията е
достатъчно индивидуализирана по основание и размер. Навежда доводи, че в
заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства,
защото целта на същото не е установяване на самото вземане, а проверка дали
вземането е спорно. Счита, че заповедният съд не следва да прави изводи както за
съществуването на вземането, така и за основанието, на което същото се
претендира.
При тези твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е
отказал издаването на заповед за изпълнение за претендираната
възнаградителна лихва за разликата над 217,54 лв. до
387,04 лв. за периода от 26.01.2019 г. до 26.04.2020 г.
І. По
допустимостта на частната жалба
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд,
с което се отхвърля отчасти заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в
заповедното производство, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.
413, ал. 2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема
същата за процесуално допустима за разглеждане.
ІІ. По
същество на частната жалба
От данните по ч.гр.д. № 1173/2019 г. по описа на Варненския районен съд, 34-ти
състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по образец - приложение № 1 към НАРЕДБА №
6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство.
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.
410, ал. 1, т. 1 от ГПК, е необходимо от изложените в заявлението твърдения на
молителя да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за които се
иска издаването на заповедта, са определени по размер и с настъпил падеж за
плащане. Тази преценка се извършва единствено по твърденията на кредитора –
заявител като липсва задължение за представянето на писмени доказателства за
тяхното установяване.
В конкретния случай, с оглед посочения краен срок, за
който се претендира възнаградителната лихва – 26.04.2020 г., не би могло да се приеме, че към датата на
подаване на заявлението – 25.01.2019 г., това вземане е с настъпил падеж. Изложените
в тази връзка в заявлението (т. 12) твърдения на заявителя, че поради
преустановяване на плащанията по уговорените между страните начин и срокове,
считано от 31.07.2018 г. е настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредитен дълг, не са надлежно установени.
За да бъде уважено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, заявените вземания следва да бъдат изискуеми
към датата на подаване на заявлението, респ. към датата на издаване на
заповедта. Не може да бъде издадена заповед за изпълнение за вземания, чиято
изискуемост не е настъпила към този момент, като в правомощията на заповедния
съд е извършването на проверка за наличието на тази изискуемост. Да се приеме
противното и единствено и само въз основа на твърденията на кредитора – заявител
да се издаде заповед за изпълнение за вземане, заявено за период, чиято крайна
дата изтича в бъдещ, спрямо подаването на заявлението, момент, противоречи на
закона и/или го заобикаля (чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК).
Дори и да бъде прието за вярно твърдението на
заявителя, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на 31.07.2018
г., то жалбата отново е неоснователна, тъй като съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г., постановено по тълк.дело
№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът не може да претендира възнаградителна лихва, чиято изискуемост настъпва след
датата на обявената предсрочна изискуемост.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че е налице хипотезата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК и претендираната от заявителя
заповед за изпълнение не може да бъде издадена.
Като е достигнал до същия извод районният съд е
постановил законосъобразно и правилно разпореждане. Предявената срещу него
частна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, подадена чрез юрисконсулт Радина Илиева, срещу разпореждане № 7360/19.02.2019 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1173/2019 г. по описа на
Варненския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.