Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 178 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №261291/06.01.2021г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление за
разноски от 03.11.2020г. по изпълнително дело №20208510402068, с което е
отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение, което е определено в размер
на 400 лв. за адвокатско възнаграждение и разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят - „Т.С.” ЕАД поддържа, че определения размер на
адвокатското възнаграждение не е съобразен с факта, че в срока за доброволно
изпълнение е извършено плащане на задължението от него и следователно не се
дължи възнаграждение на адвокат по т. 10.2 от Наредбата – за водене на
изпълнително дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да намали
определения адвокатски хонорар до посочения минимум от 200 лв. и съответно
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – Р.Д.А.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се посочва, че в срока за доброволно изпълнение не е извършено плащане от
страна на длъжника. Претендира
направените разноски за настоящото производство – адвокатски хонорар. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от длъжника юрисконсултско
възнаграждение.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20208510402068 е образувано на 19.10.2020г. по молба с
вх. №71 550 на Р.Д.А., в качеството й на взискател, чрез пълномощника й адв. Д.П.срещу
„Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
06.10.2020г. по гр.д. № 47 090/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165
състав.
Към молбата са приложени:
- пълномощно от взискателя за Адвокатско съдружие „Г. и П.” и за
адвокат Д.П.,
- договор за правна защита и съдействие от 19.10.2020г., сключен между
взискателя и Адвокатско съдружие „Г. и П.”, съгласно който за осъществяване на
процесуално представителство с предмет – настоящото изпълнително дело е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева., като изрично е
отбелязано, че плащането е извършено в брой при подписване на договора.
На страница 2 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 550 лв.
На 19.10.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 400 лв. адвокатско възнаграждение и
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 198, 60 лв. На 21.10.2020г. е връчена на длъжника.
На 21.10.2020г. е подадена молба от процесуалният представител на
взискателя, в която се оттегля искането за извършване на посочения в молбата за
образуване на изпълнително дело изпълнителен способ и се посочва друг такъв, който
да бъде осъществен.
На 02.11.2020г. е подадено възражение от длъжника с вх. №76468
относно определените разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и таксите
по ТТРЗЧСИ.
Препис
от обжалваното постановление е връчен на длъжника на 06.11.2020г., но в
приложената обратна разписка е вписана само фамилията на лицето, без да е
посочена длъжността, която е заема при длъжника и трите му имена. Предвид
посочено настоящият съдебен състав приема, че така извършено връчването на
обжалвания акт е нередовно и съответно от посочената в обратната разписка дата
не започва да тече срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се
отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 1 000 лв.
– 200 лв.
В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело има подадена и молба, в която е направено
искане събирането на вземането да се извърши
чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така определения
размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по
чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят следва да посочи начин на
изпълнение, като е допустимо те да бъдат повече от един и съответно в хода на
производството да се посочват и други начини. Видно от данните по делото, на 19.10.2020г.
е подадена първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело и на 21.10.2020г.
втора молба, в която взискателят е заменил първоначално посочения начин на
изпълнение с друг. При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че
подаването на втората молба от взискателя не може да бъде тълкувана като
действие по т. 10.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като е направена преди изтичане на срока за доброволно изпълнение
и без да са били изобщо осъществени първоначално посочените начини на
изпълнение, които евентуално да са били неефективни. При така приетото от
съдебния състав, следва, че на взискателя не следва да се определя и адвокатско
вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер.
Относно второто
възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно
изпълнение е: 550 лв. – съгласно представения изпълнителен лист и 405 лв. – адвокатско
възнаграждение или общо 955 лв. Относно този размер на задължението съгласно т.
26, б. „б” от ТТРЗЧСИ таксата е 95, 50 лв., а при адвокатско възнаграждение от
200 лв. – таксата е 75, 50 лв. С оглед на така направените изчисления
настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и
следва да бъде намален първоначално определения размер на таксите по ТТРЗЧСИ от 198,60 лв. на 178, 60 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски постановление
за разноски от 03.11.2020г. по изпълнително дело №20208510402068, с което е
отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение, което е определено в
размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение и разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ
от И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №54088/19.10.2020г. по изпълнително дело
№20208510402068 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 405 лв.
на 200 лв. и таксите по ТТРЗЧСИ от 198, 60 лв. на 178, 60 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.