РЕШЕНИЕ
№ 18981
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.А
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106444 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена
от М. Г. Р. в качеството й на майка и законен представител на детето Г. М. Й.
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/ срещу М. Г. Й., баща
на молителя, за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършен от ответника
спрямо молителя Г. М. Й. акт на домашно насилие на 22.01.2023г. в часовия диапазон между
17:05 часа и 17:45 часа, пред жилищната кооперация, в която живее майката на молителя –
М. Р., находящо се в гр. ......когато е връщал детето при майка му, изразяващ се в психическо
насилие, чрез закани, че ще се качи в жилището да пребие мъжа с които майка му живее на
семейни начала – Тома Томов, че ще се скара с майка му, че ще извика полиция, която да
вземе детето и да го предаде на ответника и да задържат майката на детето М. Р..
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че действително същия ден е бил с детето, но
последното е било в отлично настроение, като отрича да е извършил твърдения акт на
насилие спрямо детето.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
1
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая с молбата се търси защита за лице
ненавършило 14 годишна възраст депозирана е от неговата майка, т.е роднина по права
линия, поради което и на основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН, молбата е депозирана от процесуално
легитимирано да търси защита лице. Ответникът е баща на лицето по отношение на което се
търси защита(което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с протоколно
определение от 07.03.2023 г.), предвид което попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 22.01.2023 г. представлява
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо насилие спрямо молителя. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 22.01.2023 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителя.
В случая на акта на домашно насилие не се сочи и не се установява да са присъствали
очевидци. По делото не е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Към сезиращата съда
молба е представено удостоверение за раждане от което се установява, че ответника е баща
на молителя Г. Й., което обстоятелство както беше посочено е отделено като безспорно от
съда с доклада по делото. Другите представени писмени документи са неотноси доколкото
касаят обстоятелства свързани със сключване на брак и разтрогване на брачната връзка
между родителите на молителя. Представените от страните документи относно образувани
други дела и изпълнителни производства между родителите на молителя също не следва да
се обсъждат от съда доколкото не касаят релевантни за настоящото производство факти и
обстоятелства. Тук е мястото да бъде посочено и че представените от страните извадки от
чат кореспонденция по „вайбър“ са негодно доказателствено средство и също не могат да
бъдат обсъждани в изводите на съда по същество на правния спор.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима
свидетели, а именно свидетелите: Е.И. М. свидетеля Т. Т., свидетеля Г. Р. и свидетелката
Ирена П..
От показаният на свидетелката Е. М.се установява, че на датата на която се твърди да е
извършен акта на домашно насилие е била с ответника и детето Г., както и че през целия ден
докато е била с тях детето е било спокойно и щастливо. Заявява, че докато са били тримата
не е била обсъждана майката на Г.. Сочи и че заедно са отишли до върнат детето Г. в дома на
майка му в гр. ....., около сладкарница „Брикс“. Спрели са до един гараж, като бащата и
детето са слезли от колата, а свидетелката е останала да чака и не е видяла самото предаване
на детето. Показанията на свидетелката са последователни логични и не противоречат на
2
други доказателства събрани по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло, но следва
да се отбележи същите не оборват твърденията в молбата за извършен акт на домашно
насилие, доколкото свидетелката изрично заявява, че не е станала свидетел на предаването
на детето, както и че не слязла с детето и бащата когато са се запътили към блока и са
влезнали във входа, където всъщност ответника е предал детето. Предвид това и доколкото
се твърди, че акта на насилие описан в молбата е извършен непосредствено преди
предаването/връщането на детето съгласно утвърдения режим на лични отношения, не може
с категоричност да се заключи, че такъв не е извършен.
Съдът прецени показанията на свидетеля Т. Т./фактическия съжител на майката на
пострадалия/, по реда на чл. 172 от ГПК. В подкрепа на твърденията в сезиращата съда
молбата са показанията на свидетеля Т.Т., които свидетелства, за това, че когато се е
прибрал от работа е бил посрещнат от детето Г., който е бил много притеснен от това което
му е казал баща му. Показанията на свидетеля съдът цени относно емоционалното състояние
на детето непосредствено след твърдения акт на домашно насилие, а именно за това, че
детето е било много разтроено и плачело. Съдът прецени показанията на свидетелите Г. Р.
/баща на майката на пострадалия/ и И.П. /майка на ответника/ също по реда на чл. 172 от
ГПК. Показанията на свидетелите не допринасят за изясняване на релевантни за
производството факти и обстоятелства, тъй като и двамата свидетелстват относно
обстоятелства свързани с влошените отношенията между родителите на детето Г., но не
носят информация относно конкретния акт на домашно насилие предмет на настоящото
производство, поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда подробно.
По делото е изготвена и приета СПЕ, от вещото лице А. А., съдебен експерт психолог,
разполагащ с необходимите знания и опит за нуждите на експертното изследване, като съдът
го кредитира изцяло като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по
делото. От експертното изследване на вещото лице А. А. при което е проведена среща с
родителите и с детето заедно и по отделно, се установява, че конфликтите между родителите
са започнали от една година насам, както и че и двамата родители позволяват детето да
става свидетел на техните конфликти, т.е както от страна на неговата майка така и от страна
на неговия баща. При интервю проведено с детето в присъствието на родителите експерта
описал отговорите на детето както и своите възприятия като е посочил, че от невербалното
поведение на детето става ясно, че на него му е неприятно да говори за отношенията между
родителите се и вероятно преживява конфликт на лоялност. В крайните си изводи вещото
лице сочи, че детето има ситуативни реакции на тревожност, които все пак към момента
умее да вербализира и които отшумяват и които не са довели до нарушаване на общото му
ниво на психично благополучие, но има такъв риск при продължаване от страна на
родителите да поставят детето в ситуация да става свидетел на конфликти между
родителите. В съдебно заседание подържа това свое становище, като допълва, че
конфликтите между родителите причиняват тревожност у детето и детето не е позволило
експерта да зададе и директен въпрос относно конкретната процесна ситуация. Все пак при
изследването и проведеното интервю с детето макар и оскъдно поради изложените от
3
експерта причини детето е посочила, че баща му го е попитал на кой етаж живееш и че баща
му е казал, че ще пребие Тома и мама. Съдът намира последното за достатъчно да приеме за
осъществен твърденията в молбата акт на домашно насилие. Освен това вещото лице сочи,
че липсват и данни за внушение и влияние от страна на майката по отношение на акта на
домашно насилие. От описаното от експерта става ясно, че детето е поставяно в ситуации да
става свидетел на конфликтите на своите родители, т.е както от страна на неговата майка
така и от страна на неговия баща.
Експертното заключение кореспондира и непротиворечи на обсъдените и кредитирани по
делото свидетелски показания на св. Т. Т.и Е. И. М.
По изложените от съда съображения и от анализ на доказателствата по делото съдът
намира молбата за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН, която в
конкретния случай е достатъчна да защити интересите на малолетното дете Г. М. Й.и и
която ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното, така и своето
бъдещо поведение. Посочената мярка задължаването на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение поради което съдът не следва да
определя срок за нейното изпълнение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо него, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителя има право на разноски, които се установяват в размер
на 600,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар/ л. 100 от делото/, поради което и следва да й
бъдат присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
4
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. Г. Й., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Г. Й., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение Г. М. Й., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Г. Й., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. Г. Й., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН М. Г. Й., ЕГН **********, да
заплати на М. Г. Р., ЕГН: **********, вкачеството и на майка и законен представител на
детето Г. М. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. Г. Й., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5