Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                                  № 260017

 

гр.Силистра 29.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                 1.АНА АВРАМОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                           2.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при участието на секретаря МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора ТЕОДОР ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНОХ дело №158 по описа за 20 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №151 от 26.05.2020г. постановена по НОХД №282/2019г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия Р.Р.Р. за виновен в това, че на 05.03.2019г. в с.Голеш, обл.Силистра е отнел чужди движими вещи-парични средства в размер на 690 лева, от владението на другиго-А.С.А., нейна собственост и на съпруга й А.И.А., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Признал го е за виновен и за това, че на 05.03.2019г. в с.Голеш е направил опит да отнеме чужда движима вещ-1бр. златна обица на стойност 130 лева от владението на А.С.А., като е употребил за това сила изразяваща се в нанасяне на удари, хващане и дърпане включително и на ухото, като деянието не е завършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК, вр.с чл.18, ал.1 НК, го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно: лишаване от свобода за срок от три години, което на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Съдът е осъдил подс.Р. да заплати на гр.ищци А.И.А. и А.С.А. сумата от 690 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното заплащане.

Осъдил е подс.Р. да заплати на гр.ищца А.С.А. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане.

Подс.Р. е осъден да заплати и направените от гр.ищци разноски по делото, както и тези от фазата на досъдебното и съдебното производство, включително и ДТ върху уважената част на гр. иск.

Недоволен от постановената присъда е останал подс.Р.Р.Р., който я обжалва чрез адв.М., като я счита за необоснована, тъй като не почива на доказателствата по делото. Предвид на това, подсъдимия иска от въззивната инстанция да отмени присъдата в частта й, с която е осъден за престъплението по чл.198, ал.1 НК, и постанови нова, с която да го оправдае по това обвинение. В частта, с която е осъден за престъплението по чл.194, ал.1 НК жалбоподателя иска присъдата да бъде изменена и той бъде признат за виновен до размера на сумата от 250 лева, като съответно бъде намален размер и на гр.иск. Алтернативно се претендира за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.

Нередовно призован, подс.Р. не се явява в съдебно заседание, което се проведе в негово отсъствие на осн.чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. За подсъдимия се явява адв.М., която заявява, че поддържа предявената жалба.

Срещу подадената жалба е постъпило възражение от А.С.А. и А.И.А., чрез адв.Г., с което се оспорва жалбата, която се счита за неоснователна. Според гр.ищци, първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като при постановяването са взети предвид всички доказателства по делото, поради което се иска от въззивната инстанция потвърждаването й.

Редовно призовани гр.ищци не се явяват в съдебно заседание, за тях се явява адв.Г. която поддържа позицията си изразена във възражението срещу жалбата.

Представителя на Окръжна прокуратура-Силистра счита, че постановения първоинстанционен акт е обоснован и доказан, и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че подс.Р. и пострадалите-А.А. ***, поради което се познават много добре.

Къщата на сем.А. се намира в централната част на селото, а пред нея е изградено помещение, което е пригодено като заведение. На 05.03.2019г. около 21.00ч. в заведението се намирал множество хора, включително и подсъдимия. Св.А.А. седял с група от хора, с някои от които се разплатил, понеже през деня те работили за него. Подсъдимия седял на друга маса и бил във видимо нетрезво състояние, като той станал свидетел на раздаването на парите. Според св.А.А., след разплащането си с работниците на него му останала сумата от 690 лева, която прибрал в мъжка чантичка. Сумата била в по-голямата си част в банкноти от по 50 лева и няколко от по 20 лева. Св.А.А. дал чантичката на съпругата си, и заедно с нея тя се прибрала в дома им зад заведението. Там тя оставила чантичката на масата в стаята,  която обитавали заедно с мъжа си. Св.А.А. останал в барчето. В един момент подсъдимия също напуснал заведението, като това било забелязано от някои от присъстващите. Подсъдимия влязъл през незаключената врата в дома на сем.А. и проникнал в стаята, в която се намирала пострадалата А., а на масата стояла и чантичката с парите. Подсъдимия я хванал, отворил я и взел намиращата се там сума пари. След това я захвърлил и се насочил към пострадалата, хванал обицата намираща се на ухото й, и направил опит да я свали и вземе. Жената се възпротивила на това, започнала да вика и да плаче, поради което получила удари от подсъдимия. Подсъдимия успял да откопчае обицата но не успял да я свали, а поради това, че пострадалата продължавала да вика силно и да плаче, той я оставил и избягал, като напуснал къщата.

Пострадалата плачейки отишла в барчето и казала за случилото се на съпруга си, като това било възприето и от останалите присъстващи. Поради състоянието в което се намирала, някои от тях не успели да разберат част от разказа й. В около 23.00ч. се наложило да повикат медицинска помощ на пострадалата А..

След като напуснал местопроизшествието, подсъдимия отишъл в дома на св.Салиев, събудил го и го накарал да го откара до гр.Варна, като обяснил, че съпругата му го е чакала на автогарата. Св.Салим се съгласил и с автомобила си „Опел Астра“ с рег.№ СС1167МС закарал подсъдимия на автогарата в гр.Варна. За услугата подсъдимия му дал сумата от 100 лева, състояща се от две банкноти от по 50 лева. Подсъдимия му казал да се прибира, което и св.Салим направил. При завръщането си той видял струпване на хора пред заведението на пострадалите, а на сутринта разбрал за случилото се.

Пострадалите уведомили св.Реджеб-полицейски служител за извършеното от подсъдимия. Последния напуснал пределите на страната и се укрил в Англия. Завърнал се от там след няколко месеца, и чрез посредник предложил на св.А.А. сумата от 500 лева, която той отказал, тъй като желаел да получи дължимото по съдебен ред.

От заключението на изготвената ценова експертиза е видно, че стойността на обицата възлиза на сумата от 130 лева.

Силистренски районен съд е събрал необходимия обем даказателства за изясняване предмета на обвинението и правилно е установил фактите, които са от значение за обективното решаване на делото, като при тяхната правна преценка е направил обоснования извод за съставомерност на деянията, осъществени от подс.Р..

Предвид на това, въззивната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционния съд е положил усилия за попълване на делото с необходимите доказателства, имащи значение за основния факт на доказване. Въз основа на техния анализ, съобразно изискванията на процесуалния закон, съдът е изяснил правилно релевантните факти и обстоятелства, при което изведените изводи по отношение на въпросите визирани в чл.301 НПК са верни, обосновани, логични и кореспондиращи с приетата за установена фактическа обстановка по делото.

В тази връзка въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, относно необоснованост на присъдата, тъй като изложената защитна версия не намира опора в доказателствената съвкупност. Именно последната налага извода, че от обективна и субективна страна, при наличието на пряк умисъл, подс.Р. е извършил инкриминираните деяния, поради което и правилно е признат за виновен. В тази връзка първоинстанционния съд е изложил подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, в които е даден отговор на направените от защитата възражения, обсъдени са констатираните противоречия, като са изложени съображения, кои от доказателствата се кредитират и кои не.

Обективно, в жалбата, а в последствие и в съдебно заседание защитата на подсъдимия излага същите доводи, които са били предмет на оценка от първата инстанция и по отношение на които е даден отговор в мотивите към присъдата. Въззивната инстанция напълно споделя аргументите на първоинстанционния съд, ведно с достигнатите фактически и правни констатации, поради което е безпредметно да ги преповтаря.

По отношение на обвинението по чл.194, ал.1 НК.

Защита на подсъдимия оспорва приетата от съда инкриминирана сума в размер на 690лв, като твърди, че отнетата от подс.Р. сума е в размер на 250 лв. Според защитата следва да се даде вяра на твърденията на подсъдимия, че е взел именно сумата от 250лв., тъй като за противното няма доказателства.

Според въззивната инстанция това не е така, тъй като именно твърденията на подс.Р. са изолирани и лишени от доказателствена подкрепа. На неговите обяснения противостоят показанията на пострадалия А. касаещи този факт, и които са последователни и непротиворечиви в целия процес на наказателното производство. Свидетелите С.Младенов, И.Младенов и Христов също сочат данни имащи отношение към този факт на доказване, и по косвен начин допълват доказателствената съвкупност, касаеща това обвинение. Така например св.Маринов е категоричен, че е видял пачка с банкноти от по 50лв., които пострадалия А. е поставил на масата при разплащането си с работниците. Св.Христов също е заявил: „Извади по 50лв. цяла пачка“. „Имаше цяла пачка в себе си“. Св.И.Младенов /чиито показания са прочетени на осн.чл.281, ал.5, вр.с ал.1, т.4 НПК/ също свидетелства, че „Узуна /постр.А./ изкара пари от чантата си, банкноти по 50лева и започна да плаща на работниците си“.

Предвид тези данни е несъмнено, че сумата, с която е разполагал пострадалия А. е била значителна и след разплащането си с работниците, и в тази част неговите показания са обективни и достоверни.

От друга страна са нелогични твърденията на защитата, че в бързината подсъдимия е „взел пари колкото може да грабне набързо“, и че е „грабнал толкова, колкото може с два пръста и веднага хукнал“. Това е една екзотична версия, но необективна. От една страна защитата приема, че сумата в чантичката е била значителна и надхвърляща тази от 250 лв., а от друга страна това противоречи на версията на подсъдимия, който твърди, че в чантичката е била само сумата от 250лв. Още повече, че след завръщането си от Англия където се е укривал, подсъдимия чрез посредник се е опитал да овъзмезди пострадалия А. със сума значително по-голяма от 250 лева.

Позицията на защитата се оборва и от обстоятелството, че след като взел парите подсъдимия не е „хукнал веднага“, а е предприел и други противоправни действия.

Това са именно действията, с които подсъдимия се е опитал да отнеме обицата от пострадалата А.. Подсъдимия и защитата му оспорват изцяло обвинението по чл.198, ал.1, вр.с чл.18, ал.1 НК, като твърдят, че Р. не е извършвал това престъпление, което се подкрепя от липсата на доказателства.

Тази позиция не се споделя от въззивната инстанция. Действително, страничен очевидец възприел престъплението няма, но с оглед условията при което е извършено е повече от разбираемо, че единствено пострадалата А. се явява такъв. Първоинстанционния съд обаче, не е изградил извода си досежно виновното поведение на подсъдимия единствено на нейните показания. Всички останали производни и косвени доказателства подкрепят преките показания на пострадалата, и поради това е логично да е дадена вяра на тях, а не на обясненията на подсъдимия.

Вещото лице по изготвената СПЕ е категорично, че пострадалата А. е могла да възприема фактите, да ги запаметява и може впоследствие да ги възпроизведе. В съдебно заседание д-р Русчева потвърждава, че според нея пострадалата „може да даде достоверни сведения-да опише, че е била обрана от лице, което познава, независимо от заболяването й“. В тази връзка, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, липсва логично обяснение защо показанията на пострадалата, касаещи престъплението по чл.194, ал.1 НК могат да бъдат приети, а тези досежно престъплението по чл.198, ал.1 НК да бъдат отхвърлени.

Подкрепящи показанията на пострадалата А. са и свидетелските показания на Росенов, С.Младенов, И.Младенов, Христов и Ефраим, които са възприели състоянието на пострадалата непосредствено след извършване на престъплението. Всички те свидетелстват, че пострадалата е плачела и крещяла. От заключението на СПЕ е видно, че като последица от преживения инцидент у пострадалата се констатира посттравматично стресово разстройство.

Предвид на това, въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че доказателствената съвкупност установява наличието на обективните съставомерни признаци на визираното престъпление против собствеността-чл.198, ал.1 НК. Деянието е останало във фазата на опита, именно поради оказаната съпротива от страна на пострадалата.

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първата инстанция за наличието на субективния състав на престъпленията, поради което и счита за ненужно да ги преповтаря в тяхната пълнота.

Предвид на горното е несъстоятелно искането на защитата на подсъдимия за коригиране на присъдата и в гражданско осъдителната й част.

Въззивната инстанция не намира основания за приложение и на привилегирования текст на чл.66 НК, предвид данните за съдебното минало на подсъдимия, който е многократно осъждан. Макар, че постановените срещу него присъди са назад във времето, и не оказват влияние върху квалификацията на настоящите престъпления, все пак са източник на данни характеризиращи личността на подсъдимия. В потвърждение на това е и процесуалното му поведение по настоящото наказателно производство, илюстриращо безразличието на подс.Р. към изхода на делото, предвид отклоняването му от адреса му на местоживеене, нарушавайки по този начин мярката за неотклонение. Подсъдимия е сторил това, въпреки, че е запознат с вида, размера и начина на изтърпяване на наложеното му от първоинстанционния съд наказание. Това поведение именно мотивира въззивната инстанция да измени и мярката му за неотклонение в „задържане под стража“.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.

 

 

Водейки се от тези си съображения,  Окръжния съд

 

 

 

 

 

 

                        Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №151 от 26.05.2020г. постановена по НОХД №828/2020 на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                          1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      2.