№ 2892
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20221100502501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №14319/11.03.2022г. от „С.” ООД срещу
постановление от 21.02.2022 год. постановено по изпълнително дело
№20188630401348, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното
производство по посоченото дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят – „С.” ООД твърди, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК е прекратено изпълнителното производство, но затова няма изричен акт
на съдебния изпълнител. Счита, че допълнително основание за прекратяване
на изпълнителното производство е и погасяването на вземането по давност.
Моли да бъде отменен обжалвания акт.
Взискателят – „Т.С.” ЕАД е депозирал възражение по жалбата в
определения от закона срок. В него се оспорва твърдението, че по
изпълнителното дело е осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Моли да се отхвърли жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице основания за прекратяване
на изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
1
прецени документите по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20188630401348 е образувано по молба от
18.06.2018г. на „Т.С.” ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден на
17.04.2015г. по гр.дело №8 261/2015 год. по описа на СРС, 48 състав. В
посочения документ „С.” ЕООД е осъдено да заплати на „Т.С.” ЕАД сумите:
2 252, 99 лв. – главница, заедно със законната лихва от 17.02.2015г. до
изплащане на вземането,
363, 16 лв. – мораторна лихва за периода 29.02.2012г. – 15.01.2015г.,
48, 60 лв. – такса за услуга за извършено дялово разпределение през
периода м. 01.2012г. – м.11.2014г., заедно със законната лихва от
17.02.2015г. до изплащане на вземането,
7, 39 лв. – мораторна лихва за периода 29.02.2012г. – 15.01.2015г. и
376, 96 лв. – разноски по делото.
Върху гърба на изпълнителния лист има извършени вписвания относно
направени плащания на взискателя общо в размер на 3 945, 25 лв. на
06.02.2020г. От изпълнителното дело се установява, че тази сума е преведена
във връзка с осъществена публична продан на имот по друго изпълнително
дело със същия длъжник, по отношение на който е наложена възбрана по
настоящото изпълнително дело.
На 19.07.2018г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в две
банки.
На 01.10.2018г. е вписана възбрана върху четири недвижими имоти на
длъжника в Агенция по вписванята.
На 03.01.2019г. е наложен запор върху МПС на длъжника.
На 05.02.2020г. е постъпила по изпълнителното дело сумата от 4 634, 71
лв. за погасяване на задълженията на длъжника е извършено плащане от
друго изпълнително дело срещу длъжника №20198380402252, предвид
обстоятелството, че тези суми са от извършена публична продан на имот, по
отношение на който е наложена възбрана по настоящото изпълнително дело.
На 23.04.2021г. е постъпила молба от длъжника, в която е направено
искане изпълнителното производство да бъде прекратено на две основания:
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради неизвършване на изпълнителни действия
повече от две години и поради погасяване на вземането по давност.
На 24.08.2021г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на
описаните в нея изпълнителни действия.
2
На 21.02.2022г. е издадено обжалваното постановление, с което е отказано
да бъде прекратено производството.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В мотивите към т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са
изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също
там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на
СГС по компетентност копие от изпълнително дело е извършен запор на
МПС на длъжника на 03.01.2019г., на 05.02.2020г. е постъпило плащане от
извършена публична продан по друго изпълнително дело със същия длъжник
3
по отношение на имот, който е възбранен по настоящото дело и на
24.08.2021г. взискателят е подал своевременно /за период по – малък от две
години между молбите/ искане за извършване на изпълнителни действия от
съдебния изпълнител.
При тези данни категорично се установява, че към датата на депозиране
на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело за първи път -
на 24.03.2021г. и идентична молба - на 10.02.2022г. от длъжника не е налице
посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като през
целия период от време на производството няма две годишен период, в който
кредиторът да е бездействал и съответно не са извършвани изпълнителни
действия.
Относно направеното възражение, че е изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания и на това основание се иска да бъде
прекратено изпълнителното производство, настоящият съдебен състав счита,
че същото е неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява от съдебния
изпълнител след представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът следва да
предяви иск, за да установи съществуването на факти, които са настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Изтичането на погасителна давност е именно
такъв факт, който следва да бъде установен в исково производство. В
разглеждания случай няма представен такъв документ пред съдебния
изпълнител, нито се твърди, че такъв съществува, поради което не се
установява посоченото от длъжника основание, установено с влязла в сила
съдебно решение, за да се прекрати производството поради изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията, които са предмет на
същото.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №14319/11.03.2022г. подадена
от „С.” ООД срещу постановление от 21.02.2022 год. постановено по
изпълнително дело №20188630401348, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство по посоченото дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5